Author Archives: Infopharma_admin

Дни на фармацията 2020

фармацевтични дни, 2020„Български фармацевтични дни 2020: Промяната днес – мост към бъдещето“, ще се проведе от 13 до 15 ноември 2020 г .в Международен панаир – Пловдив.

Бъдете част от най-значимия ежегоден форум, организиран от Българския фармацевтичен съюз!

Още информация и регистрация на сайта на Български фармацевтичен съюз

Фармакоикономика, 2020

Фармакоикономика, учебник 2020Автори: Проф. Генка Петрова и колектив
Издание: 2020 г. (четвърто преработено издание)
Издател: Инфофарма ЕООД
ISBN 978-954-92652-8-6

ЦЕНА: 20 лв.

ПРЕДИСЛОВИЕ

Ролята на икономическите знания за здравните специалисти нараства поради ограничените ресурси и срадства в здравеопазването. Увеличаващият се брой лекарства и нови здравни технологии на фармацевтичния и здравен пазар не е гаранция за нарастваща ефективност на лекарствената терапия. Във формирането на моделите на лекарствена употреба икономическите фактори често се оказват водещи.
Фармакоикономиката възниква като научна дисциплина в началото на 80-те години на миналия век, а в регулаторната практика тя започва да се прилага от средата на 90-те години. Ролята й все повече ще нараства предвид увеличаване на конкурентността на фармацевтичния пазар и нарастване на необходимостта от предоставяне на доказателства за регулаторните институции. Все повече хората и институциите ще си задават въпроса „Колко заплащаме за лекарства и какво получаваме в замяна на това?“ и „Получените резултати, оправдават ли направените разходи?“.
Настоящият учебник е съобразен с програмата за обучение на студенти по фармация, по дисциплината “Фармакоикономика”, както и за специализанти за СДО по “Организация и икономика на дистрибуторската и аптечна практика”, и по „Организация и икономика на фармацевтичното производство“, но може да използва от всички здравни специалисти, които се интересуват от оценка на икономическите, социални и медицински характеристики на употребата на лекарства.
Учебникът е опит да се обобщят публикувани монографии, учебници, статии и на авторите, разглеждащи от фармацевтична гледна точка икономическите аспекти на използването на лекарства от здравните специалисти и обществото, както и да се определи мястото на фармацевтите в провеждането и оценката на фармакоикономическите характеристики на лекарствената терапия.
В това четвърто преработено издание са включени нови разработки, особено в областта на методите, които използва фармакоикономиката, както и правилата за добра изследователска практика при тяхното прилагане, които са илюстрирани с български проучвания. Допълнени са разделите за регулаторната практика в България и Европа с изясняване на приложението на методите на здравната икономика и фармакоикономиката при оценката на здравните технологии.
Тази година светът беше изправен пред едно огромно изпитание – това на епидемията COVID19. Това изпитание постави много въпроси пред хората, които се занимават с наука, особено въпроси, свързани с етиката на медицинските грижи и на човешките отношения. Досегашната здравна система показа, че не може да осигури справедлив достъп до лечение на всички Европейски граждани, а това е основен критерий за разпределяне на оскъдните ресурси в здравеопазването. Здравните власти поставят въпросите за разход-ефективността на новите терапии над всичко останало, но е необходимо да се помисли в насока как да се измери социалната и етична тежест на заболяванията, как да се насочат хората към постигане на взаимопомощ в трудни условия, а не само да се анализират разходите, защото социалната цена е висока. Оскъдността на ресурсите е икономически закон и е неизбежна, но оскъдността на човешките отношения не е. В тези трудни времена е нужна воля, дух, благородство и човечност.

Проф. Генка Петрова, дфн

СЪДЪРЖАНИЕ И АВТОРИ

РАЗДЕЛ І. ФАРМАКОИКОНОМИКА, ПОНЯТИЯ, ПРИНЦИПИ И МЕТОДИ
Глава І. Основни понятия. Теоретични основи на фармакоикономиката – Генка Петрова
Глава ІІ. Произход и оценка на разходите за лекарствена терапия. – Генка Петрова
Глава ІІІ. Измерване на резултатите от лекарствената терапия. – Генка Петрова
Глава ІV. Анализ на разходите за лечение на заболяванията (COI analysis) и анализ разход–минимум – Генка Петрова, Мария Димитрова, Миглена Донева
Глава V. Анализ разход–ефективност – Генка Петрова, Мария Димтрова, Калина Андреевска, Даниела Грекова
Глава VІ. Анализ разход–полезност – Генка Петрова, Маноела Манова, Мария Камушева
Глава VІІ. Анализ разход–полза – Генка Петрова, Александра Савова, Мария Камушева
Глава VІІІ. Анализ на бюджетното въздействие – Мария Димитрова, Генка Петрова
Глава ІХ. Фармакоикономическо моделиране. Дърво на терапевтичните решения. – Константин Митов, Миглена Донева, Константин Ташков
Глава Х. Фармакоикономическо моделиране. Модели на Марков – Константин Ташков, Константин Митов

РАЗДЕЛ ІІ. ПРИЛОЖНА ФАРМАКОИКОНОМИКА
Глава ХІ. Оценка на здравните технологии. Приложение в регулаторната практика – Генка Петрова, Николай Данчев, Александра Савова, Илко Гетов, Маноела Манова
Глава ХІІ. Фармакоикономиката в практиката на ценообразуване – Генка Петрова, Александра Савова, Маноела Манова
Глава ХІІІ. Фармакоикономиката в практиката на реимбурсиране – Генка Петрова, Маноела Манова
Глава ХІV. Фармакоикономиката във фармацевтичното производство – Генка Петрова, Зорница Миткова, Александра Савова, Антоанета Цветкова
Глава ХV. Изисквания и ръководства за провеждане на фармакоикономически проучвания и анализи – Генка Петрова, Александра Савова
Глава ХVІ. Съгласие и сътрудничество на пациентите и влияние върху разходите и резултатите от терапията – Валентина Петкова
Глава ХVІІ. Фармакоикономиката в лекарствената употреба и болничната фармация – Генка Петрова, Светла Георгиева, Калина Андреевска, Даниела Грекова, Антоанета Цветкова

ЗА ПОРЪЧКА: infopharma@ infopharma-bg.net; 02/963 45 43, 0885 117 684

Съобщаване на подозирани нежелани лекарствени реакции при пациенти с COVID-19

Eвропейската агенция по лекарствата (ЕМА) и Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ) напомнят на пациентите с потвърдено или подозирано заболяване от коронавирус (COVID-19) да докладват подозирани нежелани ефекти, свързани с всяко лекарство, което приемат.

Това включва лекарства за лечение на COVID-19, както и лекарства, приемани дългосрочно за контрол на придружаващи заболявания, както и лекарства, които пациентите приемат извън разрешението за употреба (off-label) за лечение на COVID-19.

Напомняме на пациентите, че към момента няма лекарства, одобрени за лечение на COVID-19. Въпреки това, в контекста на пандемията, някои лекарствени продукти, одобрени за други индикации, се използват при пациенти с COVID-19.

Докладването от пациенти допълва информацията, получена от медицински специалисти, които продължават да съобщават подозирани нежелани лекарствени реакции при пациенти, приемащи различни лекарства в хода на пандемията.

Разбирането за новия вирус е още непълно, включително възможните взаимодействия между лекарствата, които пациентите биха могли да приемат. Чрез съобщаването на подозирани нежелани реакции към лекарствата, приемани по време на COVID-19, пациентите и медицинските специалисти могат да помогнат за натрупването на ценни доказателства, на които да се основава вземането на информирани решения за безопасна и ефективна употреба на лекарства докато пандемията продължава.

Информацията, предоставена от пациенти и медицински специалисти, чрез техните съобщения, ще бъде добавена към познанието, което се натрупава в момента чрез клинични и други проучвания.

Пациентите и медицинските специалисти трябва да докладват подозирани нежелани лекарствени реакции на националния компетентен орган на адреса, предоставен тук или на производителя на лекарството, посочен в листовката за пациента. Пациентите също могат да докладват за нежелани ефекти на техния лекар, медицинска сестра или фармацевт, който в последствие ще предаде информацията на регулаторния орган (ИАЛ).

При съобщаване на нежелани лекарствени реакции е необходимо да бъде включена най-малко следната информация:

  • Информация за пациента (Инициали: пример А.В.), който е получил нежелания ефект, включително данни за възраст и пол;
  • Дали инфекцията с COVID-19 е потвърдена чрез тест или е базирана на клиничните симптоми;
  • Описание на нежеланите ефекти;
  • Името на лекарството (търговско име и активно вещество), за което се подозира, че е причинило нежеланите ефекти;
  • Доза и продължителност на лечението с лекарството;
  • Партидния номер на лекарствения продукт (може да бъде намерен на опаковката);
  • Всяко друго лекарство, приемано по същото време (включително такова без лекарско предписание, лекарства на растителна основа или противозачатъчни);
  • Всяко друго болестно състояние, което може да има пациентът, получил реакцията.

При съобщаване на нежелани лекарствени реакции пациентите и медицинските специалисти са насърчавани да предоставят възможно най-точна и пълна информация.

Пациентите трябва да се консултират с техния лекар, медицинска сестра или фармацевт, ако са притеснени във връзка с каквато и да е подозирана нежелана лекарствена реакция.

от сайта на ИАЛ – 29.04.2020 г.

Инхалаторът Respimat® за многократна употреба спечели наградата за екологичен дизайн на Pharmapack 2020

Boehringer Ingelheim обяви, че инхалаторното устройство Respimat® за многократна употреба е носител на голямата награда за екологичен дизайн „Eco-design“ award на Pharmapack 2020.

Наградите Pharmapack отличават последните иновации в устройствата и опаковките във фармацевтичната промишленост, медицинскитеизделия, здравните продукти и ветеринарните лекарства.

Respimat® за многократна употреба е инхалаторно устройство, използвано в лечението на астма и Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). То е подобрена версия на добре утвърдения инхалатор Respimat® тип „фина мъгла“, тъй като осигурява ползи както за пациентите, така и за околната среда.

Устройството значително намалява отпадъците и въглеродния отпечатък (PCF). Докато при повечето инхалатори за еднократна употреба пластмасовите устройства трябва да бъдат заменени след изчерпване на лекарството, то Respimat® за многократна употреба може да бъде използван с до шест пълнителя преди да се наложи смяна.

В Respimat® няма съдържание на пропеленти, което означава, че въглеродните емисии са приблизително 20 пъти по-ниски от тези на обикновените аерозолнитеинхалатори под налягане (pMDI).

Очаква се до 2025 г. общо 776 тона пластмасови отпадъци и 14 300 тона емисии на въглероден диоксид да бъдат предотвратени в резултат на повторното използване на инхалаторното устройство Respimat®. Количеството от 776 тона отпадъци се равнява на повече от 77,6 милиона 0,5-литрови пластмасови бутилки.

Устройството е проектирано така, че да предостави на пациента по-удобен начин за употреба, по-лесно разчитане на индикатора за дозите, удобна форма за безпроблемна ежедневна употреба и лесно сглобяване, като се взима предвид обратна връзка от пациенти.

Повече информация на: www.boehringer-ingelheim.com

Изменение на Наредба № 10 от 2011 г. , обнародвано в ДВ. бр. 90 от 15 ноември 2019 г.

Изменение на Наредба № 10 от 2011 г. за условията и реда за лечение с неразрешени за употреба в Република България лекарствени продукти и лекарствени продукти за състрадателна употреба, както и за условията и реда за включване, промени, изключване и доставка на лекарствени продукти от списъка по чл. 266а, ал. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, обнародвано в ДВ. бр.90 от 15 ноември 2019 г.

На вниманието на лечебните заведения за болнична помощ

Във връзка с последното изменение на Наредба № 10 от 2011 г. за условията и реда за лечение с неразрешени за употреба в Република България лекарствени продукти и лекарствени продукти за състрадателна употреба, както и за условията и реда за включване, промени, изключване и доставка на лекарствени продукти от списъка по чл. 266а, ал. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, обнародвано в ДВ. бр.90 от 15 ноември 2019г., уведомяваме всички лечебни заведения за болнична помощ, че следва да изготвят протоколите съгласно новите образци, както следва:

  • Протокол за предписване на неразрешен за употреба лекарствен продукт/лекарствен продукт от списъка по чл. 266а, ал. 2 ЗЛПХМ за конкретен/ни пациент/и – съгласно Приложение № 1 към чл. 5, ал. 1 (Изм. – ДВ, бр. 90 от 2019 г.)
  • Протокол за осигуряване на неразрешен за употреба лекарствен продукт/лекарствен продукт от списъка по чл. 266а, ал. 2 ЗЛПХМ, който да бъде на разположение в лечебното заведение при необходимост от прилагане на конкретен/ни пациент/и – съгласно Приложение № 2 към чл. 6, ал. 1

Обръщаме внимание, че съгласно чл.4, ал.1 от посочената Наредба, считано от 18.11.2019 г., в работата на комисията, освен трима лекари, участие вземат фармацевт и юрист.