Контрол на холестерола и сърдечното здраве – I част

By | ноември 24, 2014

автор: П. Василев, д.ф.храни полезни за намаляване на холестерола

Сърдечносъдовите и мозъчносъдовите заболявания са съответно на първо и на четвърто място по причиняващи смърт в Америка (не се съмнявайте, че положението е същото и в Европа), независимо от милиардите долари, които се харчат годишно за холестерол редуциращи лекарства. Повече от един милион човека претърпяват сърдечна атака всяка година, и 650 000 умират от „коронарни събития“. Това е около един на всяка минута и почти половината от всички, получили сърдечносъдов инцидент, имат нормални холестеролови нива.

НЯКОИ РИСКОВИ ФАКТОРИ: Високо ниво на С-реактивен протеин (CRP); Тютюнопушене; Проява на враждебност и гняв; Високи нива на LDL холестерол; Ниски нива на HDL холестерол; Високо ниво на VLDL холестерол; Високи триглицериди; Увеличен липопротеин; Наднормено тегло; Висок хомоцистеин; Твърде много желязо; Хипертония; Липса на физическа активност; Наследствена обремененост; Диабет и инсулинова резистентност; Високо ниво на пикочна киселина; Депресия; Липса на социални контакти; Социално-икономически статус; Стрес и притеснение; Хормон-заместваща терапия.

Холестеролът е любима тема през последните 30–35 години – всички слушат и попиват колко лош е той и колко неоспорима и директна е връзката начин на хранене / холестерол / сърдечносъдови болести* (ССБ). Всъщност, изглежда, че тази връзка е далеч по-сложна, отколкото се опитват някои да я представят. Разбира се, производителите на статини имат интерес да налагат една максимално опростена причинноследствена връзка – високият холестерол причинява атеросклероза, което е предпоставка за сърдечни и мозъчни проблеми и, едва ли не, единствено с намаляване нивата на холестерол се намалява и рискът от тези проблеми.

В науката и особено в медицината е пагубно да се митологизира дадена научна теза. Страхувам се, че през всичките тези години се получи точно такава митологизация на холестероловата хипотеза. Въпреки, че под „хипотеза“ се разбира нещо, което не е напълно доказано, за много хора тя е неоспорим факт.

Както изглежда, холестероловата догма е погрешна в много основни направления. От една страна, представата, че консумирането на богата на холестерол храна e смъртоносен грях, който, със сигурност, ще ни изпрати в „Бърза помощ“, търпи ревизия в резултат на доказателства, показващи друго. Различни проучвания показаха, че нисковъглехидратните диети намаляват теглото, редуцират серумните триглицериди и повишават HDL много по-успешно, отколкото диетите бедни на мазнини. Едно изследване на пациенти с наднормено тегло показа твърде „смущаващи“ резултати – те свалят килограми и подобряват липидния си профил, подложени на една самоубийствена, според лекарите, диета – от две до четири яйца на ден и около 200–300 гр. червено месо на всяко хранене.

Противно на властващото дълго време сред медицинската общност мнение, че ниски мазнини = на добро здраве, изследване, включващо около 50 000 жени на възраст над 50 години, не можа да демонстрира статистически достоверна връзка между диета, бедна на мазнини и богата на зеленчуци и намаляване на риска от ССБ, инсулт, рак на гърдата и колоректален рак.

Други резултати, изскачащи от различни изследвания на холестерола, показват, че колкото повече намаляваме холестероловите нива, толкова повече излагаме организма на риск. Поне две проучвания предоставят доказателства, че съществува връзка между много ниския холестерол и риска от хеморагичен инсулт, особено при жени с хипертония. Друго проучване с мъже, провело се в САЩ и Япония, показва, че лицата с най-ниски нива на холестерол са и най-уязвими от ранна смърт. Тези с холестерол в граници 4,68–5,40 mmol/l имат най-добра преживяемост. За хора над 70 години, особено жени, опитите да се редуцира агресивно холестеролът, могат да имат обратен ефект.

Съществуват много малко доказателства, че намаляването на холестерола при една възрастна жена ще увеличи значително нейния живот. Така или иначе, противниците и критиците на холестероловата хипотеза се увеличават. При всички случаи, бъдещето ще покаже кой е прав и кой е крив. А е много вероятно, истината да е по средата.

Разбира се, казаното по-горе не означава, че ние не трябва да следим нашите липидни нива или не трябва да внимаваме какво ядем. Холестерол, който е твърде висок, безспорно е опасен и е риск за ССБ. Това, което е ясно е, че от по-съществено значение е не количеството на мазнините, които приемаме, а техният вид.

НЕЛЕКАРСТВЕН ПОДХОД ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ХОЛЕСТЕРОЛА

Преди да се насочим направо към понижаващите холестерола лекарства, по-разумно е да преценим някои възможности за нелекарствено подобряване на състоянието на сърдечносъдовата система, включващи промени в храненето и начина на живот.
Лекарите често съветват пациентите с повишен холестерол да променят начина си на хранене. Проблемът е, че пациентите рядко получават точни съвети с какво да се хранят. Най-често им се казва какво не трябва да консумират и обикновено това включва избягването на наситени мазнини.
Наситените мазнини са заклеймявани като враг в продължение на много години поради господстващото мнение, че те повишават нивото на холестерол и предизвикват атеросклероза, която е подлежащ процес при ССБ, инсулт и т.н. Хората бяха (и все още са) съветвани, ако не да изключат напълно, то поне да намалят драстично червеното месо, яйцата, маслото и др. Като резултат от тези „забрани“, бързо се увеличиха и разпространиха нискомаслените храни. Въпреки тези продукти, американците са по-дебели от всякога (не че имам нещо против американците, но тях, явно, ги държат повече „под око“) и са изправени пред епидемия от диабет и ССБ.

Тази година схващането за наситените мазнини получи още един удар. Голям мета-анализ на 72 изследвания, включващи 600 000 човека, установи липсата на убедителни доказателства, че начинът на хранене, съдържащ наситени мазнини води до ССБ (Annalis of Internal Medicine, March 18, 2014). Заключението на авторите е: „Настоящите доказателства не подкрепят убедително сърдечносъдовите принципи, които насърчаваха висока консумация на полиненаситени мастни киселини и ниска консумация на наситени мазнини“.
Нискомаслената диета по-вероятно ще намали „добрия“ HDL холестерол, отколкото високомаслената диета. Това е поредната причина да се заключи, че правилният подход е не да се казва какво не трябва да се консумира, а да се посочват храните, които е желателно да присъстват в менюто не само на застрашените от висок холестерол.

Зехтин

Рибено масло

Ядки

Алкохол

Сок от грозде

Сок от нар

Шоколад

Канела

Грейпфрут
Ябълков оцет

БОРБА С ВЪЗПАЛЕНИЕТО

Важен индикатор за сърдечното здраве, на който много пациенти, а и лекари не обръщат достатъчно внимание, е нивото на С-реактивен протеин (CRP). Той е показател за възпалителен процес и може да бъде дори по-релевантен от холестерола за прогнозата на сърдечносъдов инцидент. Под 1 mg/l e нисък, т.е. положението е под контрол, между 1 и 3 mg/l – умерен, а над 3 mg/l – висок и индикатор за твърде опасно състояние.
Съществуват различни начини да се намали CRP. Установено е, че тези, които се придържат към т.нар. Средиземноморска диета или начин на хранене имат ниски нива на CRP. Консумацията на храни с високо съдържание на витамин С, на морска риба и рибно масло също намалява и контролира CRP нивото.
Аспиринът и статините могат да понижат CRP. Поддържането на добра физическа форма, контролът на кръвна захар, консумацията на чай и умерени количества алкохол са предпоставка за конторлиране на CRP в „добрите“ граници.

ПРОТИВОВЪЗПАЛИТЕЛНИ ХРАНИ: Дива сьомга; Лефер; Риба тон; Сардина; Джинджифил; Чесън; Зехтин; Броколи; Орехи; Бадеми; Нар; Ягоди; Боровинки.

ДОБАВКИ

Ниацин

Магнезий

Червен ферментирал ориз (мая от червен ориз)

В продължението: ЛЕКАРСТВА ЗА ПРОТЕКТИРАНЕ НА СЪРЦЕТО И НАМАЛЯВАНЕ НА ХОЛЕСТЕРОЛА

––––––––––––––

* Използваният термин „сърдечносъдова болест“ е термин, който обхваща по-скоро инциденти, свързани с коронарните артерии, а не със заболяване на сърцето.