АГРЕСИЯТА, БЕДНОСТТА И ХРАНЕНЕТО

КРАДЦИ НА ЗДРАВЕТО И ЖИВОТА – част I

Автор: Розалин КОСТОВ, маг. фарм.

През последните няколко години в световния научен обмен се натрупа значителен обем информация, обективно доказваща, че първоначалните етапи на появата и развитието на значителна част от уврежданията на физическото и менталното здраве са свързани с развитието на човешкия организъм по време на вътреутробния му живот, както и през периодите на неговото детство и юношество. Осигуряването на оптимални условия за развитието на всеки човек през тези периоди и усилията за постигане на глобално ограничаване на рисковете за здравето на бременните, децата и юношите се определят като приоритетни цели.[1,2] Особено внимание и загриженост се отделя на менталното здраве на бременните, децата и юношите, с което са свързани редица психични и социални неблагополучия в по-нататъшния живот. В глобален план от 10 до 20% от децата и юношите страдат от различни ментални проблеми, водещи до последващи рискове за дългосрочни и здравни разстройства.[3]

АГРЕСИЯТА, в нейните различни аспекти и форми, както и резултатите от въздействието є заемат значително място в обема и тежестта на проблемите на менталното здраве на децата, юношите и възрастните. Като агресивно поведение може да бъде определено всяко поведение, kоето води до нараняване на друго живо същество – човек, животно или себе си, причинявайки болка и страдание, а също и когато тези прояви са насочени към повреждане или унищожаване на вещи, предмети или околната среда. Обикновено срещаните прояви на агресивното поведение се характеризират основно с неговите физически и словесни форми, които са непреднамерени, неконтролирани и имат най-често случаен и еднократен характер. Въпреки причиняването на болка, страдание и повреди, те обикновено са без съществени продължителни последици за жертвата, поради еднократния инцидентен характер на агресивното поведение.

ТОРМОЗ И ПРОЯВИ НА ТОРМОЗА

Съществено различни са проявите на тормоз и последиците от тях. Тормозът е отделен, специфичен вид деструктивно агресивно поведение, което е сравнително често срещано сред децата, юношите и възрастните. Тормозът, най-общо, се характеризира със следните особености:

• насоченост към живо същество;
• налице е отчетлива злонамереност и целенасоченост за нараняване на жертвата, като и се причиняват физически и душевни болки, страдания и социална изолация;
• липсват случайността и инцидентността, напротив, налице е многократна повторяемост на различните форми на тормоза спрямо един и същ субект;
• тормозът се реализира от позицията на силата и доминацията, като осъществяването му може да бъде лично и насаме с жертвата или с подкрепата на група и в присъствието на наблюдатели;
• липса на чувство за вина за проявите на тормоза, поради убедеността, че жертвата ги заслужава, като тази мотивация се засилва от липсата на отпор и съпротива от страна на жертвата и от подкрепата на групата.[4,6,7]

Основните форми на поведението, свързано с проявите на тормоз, могат да бъдат обособени както следва:

• физически прояви на тормоз, които са сходни с тези при тривиалното агресивно поведение;
• словесни прояви на тормоз – една част от тези прояви са аналогични с тези при агресията, но се включват и допълнителни такива, като например: заплахи, подмятания, даване на обидни прякори, заплашителни погледи, придружени от злобни забележки, унизителни коментари и омаловажаване на личността на жертвата, подигравки с външния вид, интелектуалните и физическите способности и постижения, сексуални намеци, изнудване и др.;
• индиректни (социални) прояви на тормоз – игнориране и изключване на жертвата от участие в различни дейности, разпространяване на клюки и злобни слухове, набедяване, натиск върху другите за изолиране и др. Освен тези традиционни прояви за социална изолация на жертвата, през последните няколко години стремително нарастват проявите на т.нар. кибер (виртуален) тормоз, за който се използват интернет, различни социални мрежи и мобилни телефони. Тази нова форма на тормоз е особено въздействаща за жертвата, тъй като разпространяването на уронващите достойнството є обидни текстове, клюки и слухове, снимки, коментари за личността става достояние на много по-широка аудитория, като нерядко провокира включването на други мъчители.[4,5,6]

УЧАСТНИЦИ В ТОРМОЗА – ХАРАКТЕРИСТИКИ

Въвлечените в проявите на тормоза деца, юноши и възръстни участват с различни роли, като изпълняват най-общо следните ситуационни функции:

• мъчител (насилник);
• жертва на тормоза;
• жертва – мъчител, която е сравнително често срещана роля, когато жертвата на тормоз се превръща в мъчител на друга по-слаба и уязвима от него жертва;
• лице или най-често група, които активно или пасивно подкрепят мъчителя;
• свидетели на тормоза, които могат да включват активни защитници на жертвата и пасивни странични наблюдатели.[6,9]

Различни фактори определят и повлияват както различните роли, така и динамиката на тяхната промяна, а също и на промените във формите на проявите на тормоза. Така например децата в по-ранна възраст упражняват тормоза по-често самостоятелно, но с нарастването на възрастта се предпочита повече тормозът с подкрепата на група, по-малките деца мъчители, с напредването на възрастта, са в повишен риск да станат жертви или жертви-мъчители. Децата с по-нисък социално-икономически статус и от разпаднали се семейства, както и в зависимост от психо-емоционалната и физическата си кондиция, участват в проявите на тормоза като насилници, жертви или жертви-мъчители, които роли се запазват с възрастта. Момчетата се проявяват като мъчители 2 пъти повече в сравнение с момичетата, като използват всичките форми на тормоз, но с доминиране на физически и словесен тормоз. Момчетата са значително по-агресивни мъчители при кибер тормоза. Момичетата предпочитат повече използването на словесни и индиректни форми на тормоза, но не изключват и физически прояви. Участието в тормоза на момчетата и момичетата в ролята им на жертви е относително еднакво, но при кибер проявите, момичетата са по-често жертви. С напредването на възрастта доминиращи форми на тормоз стават индиректните и словесните прояви, които продължават да бъдат използвани от насилниците и в младежка, и в зряла възраст.[5,6,7] Най-общо отделните участници в проявите на тормоза могат да бъдат охарактеризирани както следва:

• мъчителите обикновено са с добра физическа кондиция, нерядко с добро ниво на интелигентност, но с неустойчиви обучителни резултати, обичат да ходят на училище, но и често бягат от часовете, с ниска търпимост към дразнители и други обикновени проблеми, с непредсказуемо, дръзко и противопоставящо се поведение и незачитане на авторитети, както и с проблеми със социалната адаптация, с нарушения в съня и епизоди на тревожност и депресии, може да произхождат от материално осигурени семейства с добри социално-обществени позиции на родителите, както и от семейства с нисък социално-икономически статус и от разпаднали се такива, но и в двата случая израстнали без достатъчно топлина, разбиране и емоционален комфорт и често свидетели на различни прояви на агресия от страна на родителите и др.;

• жертвите най-често са физически по-слаби, несръчни, тромави, с наднормено тегло, което ги прави жертви при момичетата, а при момчетата – жертви или мъчители, поради по-голямата си телесна маса, страдащи от хронични заболявания или с различни физически увреждания, реагиращи с криене и бягство, затворени, свити, с прояви на беззащитност, с ниско самочувствие, емоционално нестабилни, със затруднения в обучителните процеси, с нарушения на съня, разсеяност, с чести епизоди на тревожност и депресии, обикновено произхождат от семейства с нисък социално-икономически статус, разпаднали се семейства, безработни родители, наличие на хранителна несигурност и проблеми във физическото и емоционалното обгрижване, зле прикрито чувство за срам от физическото си състояние и умения, от външния си вид и от представянето и постиженията си и др.;

• жертвите-мъчители могат да притежават повечето от отличителните характерни особености на жертвите, като освен тях проявяват повишена раздразнителност и импулсивност, затруднени социална адаптация и справяне с проблеми, прояви на нетърпеливост и невнимание, нетрайни приятелски взаимоотношения и безотговорност, психична нестабилност в резултат от тормоза спрямо него, също най-често произхождат от бедни и с нисък социален и образователен статус семейства или от разпаднали се семейства. Тази група участници в тормоза е най-уязвимата по отношение на негативните здравни и криминални резултати, тъй като поради поведението си много трудно може да разчитат на подкрепа и защита от свидетелите на тормоза спрямо тях, а от друга страна, провокирани от него и водени от импулсивността и ниския си праг на дразнимост, трудно могат да контролират проявите и нивото на агресията си спрямо тормозените от тях жертви.[5,6, 7,12,22]

Четвъртата група, с пряко или косвено участие в проявите на тормоза, е тази на наблюдателите. Тя се характеризира с отчетлива хетерогенност на състава си, както и на поведението и неговата мотивация. Обикновено наблюдателите на тормоза са с относително по-нисък риск на уязвимост, но оценявайки опасността да се превърнат в жертви на тормоза една част от тях подкрепят мъчителя, а друга част остават пасивни свидетели на тормоза. Може да съществува и трета неголяма група от свидетелите, които най-често са дружелюбно настроени към жертвите и с негативно отношение към поведението на мъчителите. Тази група защитава жертвите, но далеч не във всички ситуации на тормоз, в които те могат да попаднат. Присъствието като наблюдатели на проявите на тормоз обикновено поражда в тях чувство на безпомощност, на вина, че не са помогнали, влошаване на резултатите от обучението или работата, дистрес и др. Базирайки се върху това, едни от съвременните подходи за ограничаване на тормоза са ориентирани към използване на потенциала на групата на наблюдателите за организирано противодействие.[9, 10] Проявите на тормоз започват в ранната училищна възраст на децата и продължават през юношеството, младежката и в зрялата възраст, като с нарастването на възрастта доминиращите форми на тормоза стават словесните и индиректните такива. Особено пагубно за физическото и менталното здраве, както и за личностното и социално-икономическото развитие и реализацията на жертвите на тормоза в младежка зряла възраст, оказва въздействието на преживяните епизоди на тормоз в детската и юношеска възраст.[6,12] В младежка и зряла възраст тормозът се осъществява на различни места – в офиси, университети, армията, затворите, лечебните заведения и др. Съществено внимание изискват проявите на тормоз от преподавателите към децата и студентите, както и често разпространените сред медицинските специалисти различни форми на тормоз.[8,11] Освен за жертвите, проявите на тормоз оказват негативно въздействие и върху реализацията и живота на мъчителите – например упражняването на тормоз на 14-годишна възраст води до повдигане на обвинения за проявено насилие в периода 15–20-годишна възраст, проблеми с намирането и задържането на работа в началото на периода 18–20-годишна възраст, повишен риск и проблеми с употребата на алкохол, наркотични и психотропни вещества в периода 27–32 г. и неуспешен и провален живот на 48–50-годишна възраст – самотни, разведени или с проблемни семейства, неустойчива кариера и честа безработица, нисък социално-икономически статус и повишен риск от бедност, изключване и попадане в затвора и др.[13]

ПОСЛЕДИЦИ ОТ ТОРМОЗА

Проявите на тормоз повлияват негативно и въздействат деструктивно върху здравето и живота на всички групи от участници в него – мъчители, жертви, жертви-мъчители и наблюдатели през периодите на детството, юношеството, младежката и зрялата възраст.[10,12] При децата и юношите жертви на тормоз и жертви-насилници се проявяват широк спектър от физически, психоемоционални и поведенчески оплаквания и разстройства като например – отпадналост и лесна уморяемост, понижена физическа активност, главоболие, коремни болки и синдром на раздразненото дебело черво, болки в гърба и врата, замаяност, гадене, липса на апетит, влошено хранене, хранителни разстройства – анорексия и булимия, влошен сън и нощно напикаване, гризане на ноктите и поява на тикове и заекване, поява на страх от шумове, допир и от тъмнината, повишена раздразнителност и грубо реагиране на забележки, занемаряване на грижите за себе си и на подготовката си за училище, закъсняване и неходене на училище, както и отсъствие по определени предмети, засилени усещания за потиснатост и нещастие, породени от ниската самооценка и чувството за незначителност и отхвърленост. Продължителният и интензивен тормоз води до развитие на депресивни състояния и поява на нагласи и намерения за самоубийство, като рискът за това е относително по-изразен при жертвите-мъчители.[12,14,17,18] Последствията от тормоза при младежите, които са били жертви или жертви-мъчители най-често се проявяват с понижено самочувствие, избягване на социални контакти и затруднено общуване, склонност към самоизолация, развитие на агорафобия, пристъпи на паника, затруднения при създаването на семейство и общуването в него, лошо справяне с образованието и работата си и чести епизоди на безработица, икономическа и хранителна несигурност, развитие на повишена тревожност и на депресии, склонност към употреба на наркотици и злоупотреба с алкохол, поява на нагласи, а при мъжете и повишени намерения за самоубийство.[15, 18] Тези последствия имат дългосрочен характер и с напредването на възрастта се задълбочават и допълват с още други негативни такива.
Упражняването на тормоз в училищна възраст повлиява негативно и мъчителите, като последиците основно произтичат от антисоциалното им поведение, водещо до широк спектър от въздействия, които с напредването на възрастта се разширяват по вид тежест и често водят до влошаване на здравето и до сериозни и съдбоносни житейски провали. Освен с извършване на тормоз, поведението на мъчителите се свързва с високорискови и противозаконни нарушения и прояви като напр. участия в сбивания и побои, кражби, чести проблеми с полицията, злоупотреби с наркотици и алкохол, извършване на престъпления и др. Насилниците изпитват затруднения в общуването с близките си и с интимните си партньори. Често общуването е белязано от насилие, което прави семейния им статус нестабилен. Те са склонни към създаване на приятелства, но трудно намират и задържат приятели. Поради проблемите със социалната си адаптация често сменят работата си и тъй като голяма част от тях нямат завършено образование, с нарастването на възрастта, започват да срещат затруднения с намирането и задържането на работа, което ги поставя в повишен риск от бедност. Мъчителите обикновено нямат сериозни проблеми със здравето си, като по-често рисковете са свързани с предаваните по полов път заразни заболявания, наднормено тегло и затлъстяване, развитие на тревожност и депресии.[12,15,16] Участието на жертвите-мъчители в тормоза през детско-юношеската възраст провокира появата, в последващия им живот, на последици аналогични с тези на мъчителите, като в някои от случаите те са значително по-изразени. Характерно за жертвите-мъчители е, че те обикновено са със значително по-утежнен здравен статус през периодите на младежката и зрялата си възраст в сравнение с този на мъчителите. Така например рискът при тях е по-висок от предавани по полов път заразни заболявания и значително по-висок от развитие на депресии и тревожност, на сериозно увреждащи здравето заболявания, както и по-бавното и затруднено протичане на оздровителните процеси. Като цяло жертвите-мъчители са значително по-неблагоприятно повлиявани от последиците на проявите на тормоза, което изисква и диференциран подход към тях по отношение на превенцията и третирането им.[12] Познаването и вярната оценка на конкретните причини за проявите на тормоза, както и предприемането на адекватни мерки за тяхната превенция, а също и на своевременни действия за помощ и подкрепа за справянето с проблема при отделните групи участници в тормоза още в детска и юношеска възраст имат важно значение. Съществува установен риск при създаването на семейства, негативното поведение на родителите да се пренесе и върху децата им и с реална вероятност те да преповторят ролите на родителите си в проявите на тормоза, като по този начин се формира един порочен кръг.[19] От изложеното по-горе става ясно, че и трите основни групи участници в проявите на тормоза страдат от редица общи за тях последици в последващия им живот, което предполага и въздействието на някои общи причини за тормоза.[7,12,22] Четвъртата група участници в проявите на тормоза, а именно тази на различните категории наблюдатели също бива, в различна степен, засегната. Сравнително често срещаната последица от присъствието и наблюдаването на тормоз е развитието на депресии.[20]

НЯКОИ ПРИЧИНИ ЗА ПРОЯВИТЕ НА ТОРМОЗ

Освен добре установените и проучени причини свързани с проявите на тормоз, като напр. ролята на пола и възрастта, на поведенческите нагласи и социалната компетентност, самооценката и възприемането на околните, образователните постижения, влиянието на семейството и отношенията в него, все по-значимо място намират и редица други конститутивни фактори, касаещи проявите на тормоза.[21,22] Макар и все още дискусионен, генетичният фактор започва да заема подобаващо място в генезиса на поведенческите реакции свързани с тормоза. Така например наличието на полиморфизъм при серотонин транспортния ген 5-HTTLPR негативно повлиява протичането на процесите свързани с емоционално-поведенческите реакции при жертвите на тормоза и появата на тревожност и депресии, като последици от тях.[12] Сред другите фактори, причиняващи появата и развитието на негативни поведенчески реакции в отделния индивид и способстващи участието му под различни роли в проявите на тормоза, могат да бъдат посочени тютюнопушенето през бременността, бременност през юношеските години, стрес, депресия и излагане на въздействието на олово през бременността, хипоксия и травмиране на главата при раждането, преждевременно раждане на детето с ниско или много ниско рождено тегло, влошено и недоимъчно пренатално и постнатално хранене на детето, както и през последващите детство и юношество и др.[23] Децата родени с много ниско рождено тегло, и по-често момчетата, са в повишен риск от ролята на жертви на тормоз през юношеството си, като резултат от по-ограничените си функционални физически възможности и способности за избягване на рискови ситуации, както и от по-ниския коефициент на интелигентност при някои деца, повишената тревожност и затруднения за създаване на приятелства.[24] Други причини за попадане в ролята на жертви на тормоз при децата в училищна възраст могат да бъдат също така изпитването на затруднения при обучението, наличие на хронични заболявания, както и на физически, двигателни или психо-емоционални увреждания и разстройства, особено ако са съчетани с наднормено тегло или затлъстяване.[25] През последните няколко години храненето се превърна в един водещ многопластов рисков фактор, свързан с проявите на агресивното поведение и тормоза. Така например:

• непоносимост към различни хранителни компоненти и адитиви (оцветители, консерванти и др.);
• консумация на храни с ниска хранителна плътност, водеща до дефицити на витамини (особено от групата В), на микроелементи (желязо, цинк и др.), на есенциални мастни киселини (основно Омега-3), на протеини и най-вече на есенциални аминокиселини и др.;
• завишено потребление на храни с висок Гликемичен индекс – захар, глюкоза, нишестета, бяло брашно и храни и напитки с високо захарно съдържание, което заедно с пропускането на редовното хранене водят до епизоди на хипогликемия.

Всичко това представлява комплекс от хранителни рискови фактори, благоприятстващи отключването на проявите на антисоциално и агресивно поведение, вкл. и на тормоза. Същевременно сюплиментирането на храненето с Омега-3 ПНМК, витамини и микроелементи и ограничаването на приема на захар, както и изключването от консумацията на храни предизвикващи реакции на непоносимост, способстват за ограничаване на проявите на насилие и тормоз.[26] Значението на храненето като ключов фактор за негативните поведенчески прояви, както и за тяхната превенция се демонстрира още през бременността. Придържането към Средиземноморския модел на хранене по време на бременността не води до поява на негативни поведенчески изблици, докато следването на т.нар. “Западен модел на хранене” повишава риска от влошен поведенчески статус при децата.[27] Установено е наличието на връзка между недоимъчното хранене по време на бременността през първите три години от живота на детето и развитието на неврокогнитивен дефицит, който е една от причините за проявите на антисоциалното и агресивно поведение през следващите години. Недоставянето с храната на нужните достатъчни количества пълноценни протеини, витамини, минерали – основно желязо, цинк и есенциални мастни киселини – приоритетно Омега-3 ПНМК – Докозахексаеноева мастна киселина (DHA) води до прояви на хиперактивност, антисоциално и агресивно поведение (вкл. участие в тормоз) на 8, 11 и 17-годишна възраст, като един от отключващите фактори е индуцираният от тези дефицити понижен коефициент на интелигетност на хранително ощетените деца.[28] Системното нарастване на производството и на агресивното предлагане, както и непрекъснатото увеличаване на консумацията на т.нар. “храни боклуци” от все по-широк кръг потребители и приоритетно деца и юноши, буди основателни тревоги. Това се дължи на факта, че тези “храни боклуци” от една страна са бедни доставчици на нужните за развитието и функционирането на организма и в частност на мозъка хранителни вещества, а от друга страна са богати източници на синтетични оцветители, консерванти и др., на наситени и трансмастни киселини, на захар, нишестета и рафинирани бели брашна и др. Регулярното присъствие в храненето на децата и юношите и комплексното въздействие на “храните боклуци” (чипсове, снаксове, бонбони, сладкиши, вафли, солети, тестени закуски, бисквити, безалкохолни напитки със захар) води до относително увеличаване на риска от повишена хиперактивност и проблемно агресивно поведение, свързани и с проявите на тормоза.[29] Повишената честота на проявите на агресивни поведенчески проблеми при юношите, в резултат от системната консумация на “храни боклуци”, водеща до ограничаване или пропускане на пълноценното хранене, се повлиява положително след изключването им от ежедневното меню и заместването им с храни с добра хранителна плътност, включително плодове и зеленчуци, както и от регулярния режим на хранене и най-вече задължителна закуска.[30] През последните няколко години интересът на изследователите се ориентира и към проучване на връзката между завишената консумация на напитки с повишено съдържание на захар и увеличаването на проявите на агресивно поведение (вкл. и тормоз), както и на негативните последици от него. Въпреки натиска за ограничаване и спиране на използването на хидрогенираните растителни масла – основен източник на транс-мастните киселини, тяхната употреба като компонент на много храни, вкл. и на “храните боклуци” остава широко разпространена. Наред с другите рискове за здравето, завишената и регулярна консумация на храни, съдържащи транс-мастни киселини води и до повишени раздразнителност и честота на проявите на агресивно поведение.[32] Влошените хранителни практики, свързани с ниската или липсваща консумация на млечни и бобови храни и най-вече на пълнозърнести зърнени храни и продуктите приготвени от тях, водят до трайно понижения прием на витамините от групата В. Резултатите от проучване за въздействието на този дефицит върху менталното здраве и поведенческите реакции показват, че понижената бионаличност на Вит. В6 и на фолиева киселина води до влошаване на вниманието – характерно за жертвите на тормоза, докато тази на Витамините В1, В2, В3, В5, В6 и фолиева киселина се свързва с прояви на агресивно и насилническо поведение.[33] Храненето се приема за един от важните елементи на мултифакторната етиология на нарушението на невропсихологичното развитие и квалифицирано като Синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието (СХДВ). Както хроничните дефицити на редица минерали, витамини и омега-3 ПНМК (DHA) и някои други нутриенти през време на бременността, кърменето и детството, така и завишеният прием на храни с висок Гликемичен индекс и съдържащи изкуствени оцветители, консерванти и др. се определят като рискови агенти, свързани с проявите на СХДВ.[34] Същевременно резултатите от редица проучвания показват наличието на причинна връзка между СХДВ и проявите на тормоз, която връзка е от съществено значение предвид повсеместното разпространение на нездравословното хранене. Децата страдащи от СХДВ много по-често участват в проявите на тормоза и в трите роли – на мъчители, на жертви и на жертви-мъчители, като се отчита известна тенденция за полово разпределение на ролите. Момчетата по-често са в ролята на мъчители или жертви-мъчители, докато момичетата обикновено са жертви. Поради комплексния поведенчески характер на децата и юношите със СХДВ, включително и участието им в тормоза, те често са изолирани от съучениците си, което е допълнително негативно обстоятелство, затрудняващо преодоляването на поведенческите им разстройства и проблеми.[35,36] Нездравословното хранене е взаимосвързано с още един фундаментален фактор, касаещ проявите на тормоза, ролите на участващите в него, както и на последиците от тормоза, а именно ниският социално-икономически и образователен статус на индивида, на родителите и семейството му, на средата за живот и развитие. Резултатите от мащабно мултинационално проучване проведено в 35 страни от света с цел установяване на въздействието на бедността и социално-икономическото неравенство върху проявите на тормоза при юношите, показват че:

• юношите от бедни семейства участват в тормоза и в трите роли, но приоритетно са в ролята на жертви, като рискът за това е значително по-висок, ако родителите им са с по-ниско образование и социално-икономическа позиция в обществото;
• веднъж попаднали в ролята на жертви, то това може да продължи дълги години със значително висок риск от неблагоприятни здравни и житейски последици;
• в обществата с по-изразено социално-икономическо неравенство се установяват по-висока честота на прояви на тормоз и по-голям брой жертви на тормоза във всички възрастови групи, като всеки 10% разлика в социално-икономическия статус водят до 34% увеличение на честотата на тормоза;
• съществуват реални проблеми за интеграцията в образователната система на децата от бедните семейства – обикновено жертви на тормоз, което води след себе си лоши образователни резултати, нисък социално-икономически статус, несигурност при намиране и задържане на работа, влошени хранителен и здравен статус, значително висок риск от бедност и социално изключване, което при създаването на семейства и отглеждането на децата в тях води до един порочен кръг и лоши перспективи за излизане от него.[38]

СЪВРЕМЕННИ ПОДХОДИ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА ТОРМОЗА

Както многопластовият характер на причините за проявите и участието в тормоза, така и сложност-та и тежестта на последиците от него изискват разностранни и комплексни подходи за превенцията и своевременното и устойчивото им преодоляване, съгласно доминиращите становища на изследователската общност.[12,21,22,23] Превенцията на тормоза добива решителна роля предвид фактите, че веднъж отключени в детска възраст, проявите на тормоза могат да продължат дълго време, а също и че нерядко тормозът се третира като липса на добро възпитание и се неглижира, което води до задълбочаването му. За успешното постигане на целите на превенцията важно значение има прилагането на комплекс от адекватни директни и буфериращи протективни мерки, насочени към ограничаване на възникването на рисковите фактори или на влиянието на вече съществуващи такива.
Съвременните протективни мерки не се изчерпват само с оказването на психологическа помощ и подкрепа на участниците в тормоза и на усилия за създаването в училищата на среда за ограничаване на проявите му, а са с приоритетна насоченост и към повишаването и стабилизирането на ролята на наблюдателите на тормоза, на семейството, на здравословните начин на живот и хранене и на прекъсването на порочния кръг: необразованост – бедност – влошени физическо и ментално здраве.
Поведението на наблюдателите на тормоза се определя като един от ключовите протективни фактори за възпиране на проявите му. Това включва елиминиране на безразличието и демонстриране на нетърпимост, активно противопоставяне и порицаване на агресивното поведение на мъчителите и категоричен отказ да бъдат свидетели на тормоза, както и оказване на съпричастност и подкрепа на жертвите.[39] Семейството играе изключително важна роля на директен и буфериращ протективен фактор за превенцията на тормоза и своевременното преодоляване на последиците от него. Тази негова роля е функция на стабилността и устойчивостта му, на изграждането и поддържането на взаимоотношения на близост, топлина, разбиране, доверие и подкрепа, на положителни психоемоционална среда и поведенчески пример на родителите, на стремеж за поддържане на добър образователен и адекватен социално-икономически статус, както и на стимулирането на здравословен начин на живот и хранене. Семейството следва да полага усилия за осигуряване на интелектуалното развитие на децата си, да възпитава просоциални компетентност и поведение у тях, водещи до по-добри възможности за общуване и създаване на близки и приятелски взаимоотношения, да поражда и окуражава положителни нагласи и поведение към обучението и постигането на добри образователни резултати и др. Отговорност на семейството са също така и изграждането на негативно отношение към вредните навици – пушене, злоупотреба с алкохол и наркотици, избягване консумацията на “храни боклуци” и поддържането на контакти с лица склонни към агресия, насилие и тормоз, както и на упражняването на контрол за избягване на вредното въздействие на електронните медии и рисковете за тормоз в интернет. Ролята на семейството в превенцията на тормоза включва и осигуряване на условия за повишена физическа активност и здравословно хранене и за правилния избор на подходящи за него храни.[21,40,41] Отговорността на обществото за осигуряване на подкрепа за превенцията на тормоза и на негативните последици от него следва да бъде ориентирана към:

• окуражаване и подпомагане на семействата за реализиране на ролята им на протективен фактор;
• осигуряване на възможности за всички деца да получат подходящо образование и стимулиране на семействата и децата им да се възползват от тази възможност;
• ограничаване на тютюнопушенето, злоупотребите с алкохол и наркотици, както и на предлагането и консумацията на “храните боклуци”;
•  упражняване на натиск върху медиите с цел ограничаване показването на рекламни послания на горните продукти, както и на агресия и насилие;
•  създаване на условия за практикуване на повишена физическа активност;
•  обезпечаване на устойчива хранителна сигурност и популяризиране придържането към достоверен модел на здравословно хранене.[38,40,41]

Ролята на храненето в превенцията на агресивното поведение и тормоза и на последиците от него е ориентирана в две посоки. Първата от тях е свързана с ограничаването или елиминирането на консумацията на по-горе посочените храни, повлияващи негативно поведението свързано с тормоза, докато втората посока е ориентирана към стимулиране на консумацията на храни и хранителни добавки, които способстват за намаляването на импулсивността, агресията и стреса – напр. Омега-3 ПНМК (DHA) и редица витамини и минерали.[42] Придържането към Средиземноморския модел на хранене доказано осигурява пълноценното задоволяване на организма с необходимите му хранителни вещества. Профилът на хранителната адекватност на Средиземноморската диета дава възможност тя да бъде утвърждавана като обществен хранителен план с аргументирана от традицията и съвременната наука състоятелност и ползотворност за превенцията на физическото и менталното здраве, включително и на поведенческите проблеми, свързани с проявите на тормоза.[27,43]

Постигането на устойчиво намаляване на предпоставките за изпадане в бедност и социално изключване на немалък брой семейства може да бъде първата успешна крачка за даване на шанс на децата им за правилното им развитие и за решително ограничаване на рисковете от влошено хранене, от ниска образованост и от агресивно поведение и участие в тормоз, които иначе са крадци на здравето, нормалния живот и щастието на хората.

БИБЛИОГРАФИЯ:

1. Barouki R et al. Developmental origins on NCDs: implications for research and public health. ENVH 2012; 11: 42 2. Lake A et al. Early childhood development – global action is overdue. Lancet 2011; 378: 1277 3. Kieling C. et al. Child and adolescent mental health worldwide: evidence for action. Lancet 2011; 378: 1515 4. Liu J et al. Childhood bullying: a review of constructs, concepts and nursing implications. Pub H Nurs 2011; 28: 556-68 5. Jansen DE et al. Early risk factors for being bully, victim or bully-victim in late elementary and early secondary education. The TRAILS study. BMC-Ph 2011; 11: 440 6. Wang J et al. Patterns of adolescent bullying behaviors: physical, verbal, exclusion, rumor and cyber. JSP 2012; 50: 521 7. Leiner M et al. Psycho-social profile of bullyies, victims and bully-victims a cross-sectional study. Front Ped 2014; 2: 1 8. Chapell M et al. Bullying in college by students and teachers. Adol 2004; 39: 53-60 9. Tsang SK et al. Bystander position taking in school bullying: the role of positive identity, self-efficacy and self-determination. SWJ 2011; 11: 2278-86  10. Thornberg R et al. Bystanders motivation in bullying incidents: to intervenne or not to intervene. WJEM 2012; 13: 247-52 11. Yildirim D et al. Bullying among nurses and its effect. INR 2009; 56: 504-11 12. Wolke D et al. Impact of bullying in childhood on adult health, wealth, crime and social outcomes. Psych Sci 2013; 24: 1958-70  13. Farrington DP et al. Bullying as a predictor of offending, violence and latelife outcomes. CBMN 2011; 21: 90-8 14. Randy A. et al. Bully victims: psychological and somatic aftermaths. Psych (Edg) 2008; 5: 62-4 15. Copeland WE et al. Adult psychiatric outcomes of bullying and being bullied by peers in childhood and adolescence. JAMA Psy 2013; 70: 419-26 16. Olweus D. Bullying at school and later criminality: findings from 3 Swedish community samples of males. CBMH 2011; 21: 151-56  17. Wisper C et al. Involvement in bullying and suicide – related behavior at 11 years children& ALSPAC study. JAACAP 2012; 51: 271 18. Klomek AB et al. High school bullying as a risk factor for later depression and suicidality. SLTB 2011; 41: 501-16  19. Leveya ST et al. Parenting behavior and the risk of becoming victim or bully victim: a meta-analysis study. CAN 2013; 37: 1091-08 20. Emdad R et al. The impact of bystanding to workplace bullying on symptoms of depression among women and men in industry in Sweden. IADEH 2013; 86: 706 21. De Frutos TH. Five indipendents variables affecting bullying: neighborhood, family, school, genger-age and mass media. Soc Mind 2013; 3: 304-13 22. Cook CR et al. Predictors of bullying and victimization in childhood and adolescence: a meta-analytic investigation. Sci Psy Quar 2010; 25: 65-83 23. Liu J et al. Early health risks factors for violence: conceptualization, review of evodence and implications. Agg Vio Beh 2011; 16: 63-73 24. Yau G et al. Bullying of extremely LBW children& associated risk factors during adolescence. EHD 2013; 89: 333 25. Sentenac M et al. Peer victimization among school-aged children with chronic condition. Epid Rev 2012; 34: 120-8 26. Benton D. The impact of diet on anti-social, violent and criminal behavior. Neur Bio Rev 2007; 31: 752-4 27. Steenweg de Graaff J et al. Maternal dietary patterns during pregnancy and child internalising and externalizing problems. The generation R study. Clin Nutr 2014: 33: 115-21 28. Liu J et al. Malnutrition at age of 3 years and externalizing behavior problems at age of 8, 11 and 17 years. Am J Psy 2004; 181: 2005-13 29. Wiles NJ et al. Junk food diet and childhood behavioral problems: results from the ALSPAC cohort. Eur J Clin Nutr 2009; 63: 491-8 30. Overby N et al. Diet and behavioral problems at school in Norwegian adolescents. Food Nutr Res 2012; epub June 2012 31. Solnick SJ. Soft drinks, aggression and suicidal behavior in US high-school students. IJICSP 2013; epub July 2013 32. Colomb BA et al. Trans fats consumption and aggression. PlosOne 2012; 10.1371 33. Herbison CE et al. Low intake of B vitamins is associated with poor mental health and behavior. Prev Med 2012; 55: 634-8 34. Konikowska K et al. The influence of components of diet on symptoms of ADHD in children. RPZH 2012; 63: 127-34  35. Bacchini D et al. Temperament, ADHD and peer relations among school children: the mediating role of school bullying. Agg Beh 2008; 34: 447-59 36. Wiener J et al. Peer victimization in children with ADHD. Psych 2009: 46: 116 38. Due P et al. Socioeconomic inequality in exposure to bullying during adoles cence. Cross-sectional multilevel study in 35 contries. AJPH 2009; 99: 907 39. Padgett S et al. Bystanders are the key to stop bullying. UNJER 2013; 1: 33 40. Losel F et al. Aggressive, deliquent and violent outcomes of school bullying: do family and individual factors have a protective function? J Sch Vio 2013; epub Sept 2013 41. Turagabeci AR et al. Healthy lifestyle behavior decreasing risk of being bullied, violence and injury. Plo S One 2008; 2: doi 10.1371 42. Long SJ et al. A double bling trial of the effect of DHA and vitamins and mineral supplementation on aggression, impulsivity and stress. Hum Psych 2013; 28: 238-47 43. Castro-Quezada I et al. The Mediterranean diet and nutritional adequacy: a review. Nutrients 2014; 6: 231-48

Материалът е авторски! Уважавайте труда на автора. Ако желаете да използвате статията или части от нея за други цели, свържете се с редакцията.

ФМ 2/2014