100-те най-използвани билки в България
По богатство на родове и видове семейство Бобови се нарежда на трето място между покритосеменните растения след орхидейните и сложноцветните. Неговите 700 рода и около 17000 вида са разпространени по сушата на цялата Земя. В растителния свят на нашата страна бобовите заемат челно място със своите 38 рода и приблизително 265 вида.
В България са познати 4 вида комунига – лечебна комунига (Melilotus officinalis), бяла комунига (Melilotus albus), индийска комунига (Melilotus indicus) и неаполска комунига (Melilotus neapolitanus). Бялата комунига се разпознава лесно, поради белите и цветове. Другите три вида са жълтоцветни. Индийската и неаполската комунига се различават лесно от лечебната комунига, тъй като са по-дребни растения от нея (на височина достигат 30–40 см). Съцветията им също са по-дребни (дълги са до 1.5 см), а бобовете им са различни по форма и устройство от тези на лечебната комунига. Прилистиците на най-долните листа на индийската комунига са неясно назъбени.
Наименование на латински. Melilotus officinalis L.
Семейство. Fabaceae (Leguminosae) – Бобови.
Български народни наименования. Жълта комунига, лечебна комунига.
Народни наименования в други страни. (Р) буркун жeлтый, донник лекарственный; (е) common melilot, yellow sweetclover; (d) Echter Honigklee, Echter Steinklee, Gelber Steinklee; (f) melilot des champs, melilot officinal.
Описание. Двегодишно тревисто растение с добре развит корен и силно разклонено стъбло, което може да стигне на височина повече от метър, но обикновено е високо 50–60 см. Листата са сложни, тройни, последователни, със сравнително дълга дръжка. Отделните листчета са обратно яйцевидни или елипсовидни, ръбът им е остро назъбен, а зъбчетата на върха завършват с малко осилче. Отдолу са с къси власинки. Средното листче е с по-дълга дръжка. Всички прилистници са целокрайни, шиловидни. През юни и юли от пазвите на листата израстват нови тънки и дълги стъбълца, които скоро се превръщат в жълтоцветни гроздчета. Това са гроздовидните съцветия на растението, които по време на цъфтежа се удължават до 10–18 см. Отделните цветове са двуполови, неправилни, по-дълги от 3 мм, с характерното за пеперудоцветни устройство, с жълти венчелистчета, а тичинките им са двубратствени. Към края на август лечебната комунига прецъфтява и опрашените от насекомите цветове увяхват, а на тяхно място остават своеобразните бобове на растенията. Те са елипсовидни, дълги 3–4 мм, мрежесто набръчкани по повърхността, а на върха си завършват с извито носче. Всеки плод има само по едно семе. В края на септември плодовете вече са узрели, разпукват се и семенцата изпадат от тях.
Разпространение. Из влажните ливади и поляни, из посевите и край пътищата из цялата страна докъм 800 м надм. в.
Употребяема част. Стръковете от жълта комунига – Herba Meliloti.
Време за бране. От юни до август.
Начин на бране. Отрязват се цъфналите стръкове с дължина 15–20 см от върха на стъблото.
Начин на сушене. Отрязаните стръкове се навързват на снопчета и се сушат на проветриво и сенчесто място или в сушилня при температура до 35оС. Трябва да се изсуши сравнително бързо, тъй като бавното сушене намалява съдържанието на кумарин.
Рандеман. От 4.5–5 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи.
Описание на готовата дрога. Изсушената дрога притежава приятна миризма на кумарин – “сушено сено”, каквато в прясното растение не се усеща, тъй като в него се съдържат кумаринови гликозиди, които при сушенето се разпадат хидролизно и отделят кумарин. Вкусът на дрогата е солено-горчив.
Съхранение. На сенчесто, проветриво и сухо място.
Съдържание. Сухата дрога съдържа около 1% кумарин, около 0.2% мелилотин – производно на кумарина (3,4-дихидрокумарин) и дикумарин. Гликозидът, от разпадането на който се получава известно количество кумарин, се нарича мелилотозид, който е гликозид на кумаровата киселина. При хидролиза с киселини или ферменти мелилотозидът се разпада на глюкоза и кумарова киселина. Последната при въздействие с UV-лъчи преминава в по-малко стабилната кумаринова киселина, която спонтанно се превръща в кумарин. От семената на Melilotus albus е изолиран гликозид на кумариновата киселина. При ензимна или киселинна хидролиза той се разпада на кумаринова киселина и D-глюкоза. Кумариновата киселина впоследствие се превръща в кумарин. Кумарините, както и фуранокумарините са производни на α-пирона. Техният главен представител е кумаринът, чийто основно ядро взима участие в строежа на всички подобни съединения.
Вторият, съдържащ се в дрогата в по-малко количество, агликон мелилотин е лактон на орто-оксихидроканелената киселина. Съответният на мелилотина гликозид не е изолиран от дрогата. Допуска се, че част от получения кумарин се превръща в мелилотин.
Дрогата съдържа още троксерутин, флавоноиди, дъбилни вещества, смоли.
Действие. Установено е, че кумаринът и троксерутинът упражняват изразено протективно действие по отношение на лигавицата на съдовата стена, уплътняват капилярите, подобряват реологичните свойства на кръвта (подобрява се способността за движение на кръвта чрез повишаване на пластичността на еритроцитите) и имат антитромботично действие. Благодарение на това при венозен застой се намалява повишеното излизане на течности извън съдовата стена и съответно намаляват и свързаните с това отоци. При хронична венозна недостатъчност се прекъсват основните патогенетични процеси, благодарение на което се предотвратява възпалението на стената на капилярите с последващо прилепване към нея на левкоцити и тромбоцити. Спомагат за намаляване на отоците и чрез директно въздействие върху движението и дренирането на лимфата.
Кумаринът има и изразен „почистващ съдовете ефект“ по отношение на свободните кислородни радикали, които са основен виновник за увреждане на съдовата стена. Това предотвратява нейното възпаление и развитието на фиброза и уплътняване. Важно е да се изтъкне, че съдържащият се в лечебната комунига кумарин не повлиява кръвосъсирването и в този смисъл притежава различни свойства от тези на антикоагулантите, получени на базата на 4-хидроксикумарин. Ето защо е възможна употребата на извлек от лечебна комунига и по време на лечение с антикоагуланти.
Комунигата успокоява централната нервна система, има сънотворно и болкоуспокоително действие, противовъзпалителен и спазмолитичен ефект върху гладката мускулатура. Разширява кръвоносните съдове и намалява артериалното налягане. Доказан е регенеративният ефект при оперативно премахване на част от черния дроб. Източник на ценни биогенни стимулатори.
Приложение. Водни извлеци от жълта комунига се прилагат при прединфарктни и слединфарктни състояния, при исхемична болест на сърцето, при болестни състояния, предразполагащи към тромбообразуване. При варикозни вени и хемороиди. Използват се за профилактика на тромбоемболичните усложнения при миома на матката.
Прилага се при повишена възбуда на нервната система, при неврастения, хистерия, нервни припадъци, безсъние, климактерични неврози. При спазми в стомашно-чревния тракт, жлъчните, пикочните пътища, при метеоризъм и спастичен запек, при високо кръвно налягане, главоболие и мигрена.
Външно – под формата на компреси и промивки, при циреи и гнойни рани, възпалителни процеси на средното ухо.
Народната медицина препоръчва билката за увеличаване на млякото у кърмачки, при недостатъчна и болезнена менструация, при високо кръвно налягане, външно – под формата на запарки или лапи при отоци от всякакъв произход, при подагра, подкожни кръвоизливи, при оток и втвърдяване на гърдите при кърмещи жени, възпалени зърна на гърдите и др.
На базата на кумарина са създадени няколко препарата, които се прилагат в медицината като профилактични и лечебни средства при тромбози. Първият и основен представител на групата на индиректни антикоагуланти и производни на 4-хидроксикумарина е дикумаринът (дикумарол), но поради високата му токсичност е свален от употреба. След него следват неодикумарин (Pelentan), варфарин, аценокумарол (Sintrom) и др. 4-хидроксикумарините действат като витамин К антагонисти и потискат биосинтезата на факторите на съсирването.
Начин на употреба. За вътрешна употреба се приготвя запарка от 2 чаени лъжици дрога и 1/2 л вряща вода. Оставя се да престои 2–3 часа. Пие се по една винена чаша 3 пъти на ден.
За външно приложение – компреси и промивки, се използва запарка от 2 супени лъжици дрога и 1/2 л вряща вода. Компресите се правят 2 пъти дневно по два часа, а лапите от счукана прясна дрога и поставени в марля се слагат в областта на яйчниците вечер преди сън в продължение на 1–2 часа (при възпалени яйчници и болезнена менструация).
Отравяне. Да се има предвид, че големи дози комунига могат да предизвикат сериозни токсични прояви: главоболие, сънливост, повръщане, чернодробни увреждания и тежки кръвоизливи.
При нарушение на технологията на сушене и съхранение на билката може да настъпи загниване на комунигата, при което се образува дикумарин, който може да предизвика тежки кръвоизливи. Такъв ефект се наблюдава и при хранене на животни с мухлясало сено. Това действие на дикумарина може да бъде отстранено чрез прилагане на големи дози витамин К.
Подготви: маг. фарм. Петър Василев дф
ФМ 2/2014