В нашата флора има 23 вида здравец, от които в народната медицина се използват следните видове…
GERANIUM MACRORRHIZUM
Семейство: Geraniaceae – Здравецови
Български народни наименования: Обикновен здравец, благовонен здравец, градински здравец, див здравец, здравец, здравчец, кая-чиче (тур.), миризлив здравец.
Народни наименования в други страни: (р) герань-крупнокорневищная; (е) bigroot crane’s-bill, bigroot geranium, long-rooted crane’s-bill; (d) Felsenstorchschnabel, Groβwurzeliger Storchschna-bel; (f) geranium a long rhizome.
Описание: Многогодишно тревисто растение с характерна приятна миризма. Има силно развито хоризонтално коренище, което е близо до почвената повърхност, а често пъти се издига и над земята. При по-старите растения коренището става доста дълго и разклонено, покрито с ръждиви люспи. Стъблата са 15-40 см високи, покрити с жлезисти власинки. Приосновните листа са с 4-28 см дълги дръжки и дълбоко дланевидно разделена на 5-7 дяла петура. Стъблените листа са с къси дръжки, а най-горните са седящи, обикновено триделни. Цветовете са виолетово-червени или розови, разположени по няколко във връхни съцветия с 1-5 см дълга, жлезисто влакнеста, съцветна дръжка. Чешелистчетата са 5, елипсовидно яйцевидни, на върха вдлъбнати с 2-4 мм дълго осилче. Венчелистчетата са 5, обратно яйцевидни, към основата клиновидно стеснени, 1-2 см дълги. Тичинките са 10, стърчащи извън цвета и всичките са снабдени с прашници. Яйчникът е съставен от 5 дяла, всеки от които завършва на върха си с дълъг нос. Плодът е разпадлива кутийка, разделяща се на 5 едносеменни дяла. Цъфти юни-юли.
Разпространение: Расте по влажни, сенчести, тревисти, каменисти места в предпланините и планините от 300 до 2500 м надморска височина.
Употребяема част: Стръковете (Herba Geraniimac-rorrhizi) и коренищата (Rhizoma Geraniimacrorrhizi).
Време за бране: Стръкове се отрязват по време на цъфтежа. Коренищата се изваждат в края на лятото и началото на есента.
Начин на бране: Отрязва се цялата надземна част по време на цъфтенето. Коренищата са обикновено слабо прикрепени към почвата и затова да не се скубе, за да не се стигне до унищожаване на растението. При пренасяне на свежия материал да не се тъпче в торби, защото лесно може да се запари и при сушене да почернее.
Начин на сушене: След прочистване от повредени листа и примеси събраният материал се суши в проветриви помещения на сянка, разстлан на тънък пласт, или в сушилня при температура до 35°С.
Рандеман: От 4,5–5 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи.
Описание на готовата дрога: Готовата дрога след сушенето трябва да е запазила естествения си вид.
Съхранение: В проветриви помещения, отделно от други билки.
Съдържание: Етерично масло, в състава на което влизат сесквитерпенови въглеводороди, кетони и алкохоли, особено гермакрол (до 67%), γ-терпинен, терпинолен, р-цимол, борнеол, куркумен, α-елемен, β-елеменон, γ-селинен. Освен етерично масло растението съдържа дъбилни вещества (повече в коренищата, а по-малко в надземните части) и флавоноиди.
Действие: Цялото растение има капиляроукрепващо, противовъзпалително, хипотензивно действие. Фармакологично и клинично е потвърдена способността
на съдържащите се в листата флавоноиди да понижават артериалното налягане у хипертоници и да тонизират капилярите и вените. Успокоява ЦНС.
Приложение: Листата намират приложение в нашата народна медицина като лечебно средство при хипертония. Приписва им се и способността да понижават нивото на кръвната захар при диабетици. Листата се прилагат и против диария. Коренището се използва от народната медицина като кръвоспиращо средство, при кръвоизливи от венците, хемороиди и др.
Има противовъзпалително и запичащо действие. Използва се и при кожни възпаления.
Здравецът има имуностимулиращ ефект. Поставен в саксия или ваза в затворено помещение, дезинфекцира въздуха. При вдишване действа противовъзпалително и противоалергично.
Начин на употреба: В народната медицина се използват пресните листа (дъвче се по 1 лист дневно). Прилага се и студен извлек от 2 чаени лъжички листа, които се накисват в 500 мл студена вода за 8 часа. Извлекът се изпива за един ден. Може да бъде употребен и външно за компреси, гаргара и промивки. От пресните листа се прави и спиртен извлек. Отвара от коренищата се приготвя като 2 супени лъжици ситно нарязана дрога се варят 10 мин. в 4 чаени чаши вода. Пие се охладена и прецедена три пъти на ден. За студен извлек около 2 чаени лъжички ситно нарязани корени ща се накисват в 500 мл студена вода и се оставят да киснат в продължение на 8 часа. След като се прецеди, извлекът се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден. Може да се приготви и запарка, като същата доза корени се запарват с 400 мл вряща вода. След престой от 30 минути се пие по същия начин.
За другите видове здравец прочетете ФМ, бр.4/2014