Пренебрегват ли лекарите ключов рисков фактор за сърдечни заболявания? Липопротеин (а) (Lp(a)) допринася ли за необясними инфаркти? В продължение на десетилетия лекарите са се фокусирали основно върху LDL холестерола като определящ фактор за сърдечносъдовия риск. Учените знаеха, че Lp(a) е важен рисков фактор, но лекарите рядко назначават лабораторни тестове за него. За разлика от фамилната хиперхолестеролемия, която е необичайна, повишените нива на Lp(a) могат да засегнат до 25% от населението.
Установено е, че Lp(a) е важен рисков фактор за сърдечни заболявания. Всъщност някои изследователи смятат, че може да е дори по-вреден от „лошия“ LDL холестерол. Проучване, публикувано в JAMA Cardiology (11 октомври 2023 г.), потвърждава, че хората с високи количества Lp(a) в кръвта си имат родители, братя, сестри и деца, които също е вероятно да имат повишени нива на Lp(a). В резултат на това авторите препоръчват тестване на близки роднини, когато някой открие, че има тревожни количества Lp(a). Изчислено е, че един на всеки пет души наследява високо ниво на Lp(a). Тази лепкава холестерол-протеинова частица допринася за образуването на кръвни съсиреци, които могат да запушат артериите. Може също да доведе до калцифициране на сърдечните клапи (European Heart Journal, 23 юли 2022 г.). Затова освен изследване на Lp(a) в кръвта, е добре да се направи и сканиране на коронарния калций.
Изглежда, че спортуването не променят значително Lp(a), както и конвенционалната, здравословна за сърцето диета с ниско съдържание на мазнини. Лекарства от типа на статините са добри за намаляване на така наречения лош LDL холестерол и общия холестерол, но проучване, публикувано в European Heart Journal, (June 21, 2020), предполага, че статините повишават нивата на Lp(а). Нещо повече, друго изследване посочва, че статините имат нежелан ефект върху коронарните калциеви резултати (Arteriosclerosis, Thrombosis, and Vascular Biology, 21 януари 2021 г.). Това може да обясни получаването на инфаркти при хораq които се хранят правилно, спортуват и дори приемат статини.
Въпреки че повечето здравни специалисти пренебрегват Lp(a), учените знаят от повече от половин век, че Lp(a) е важен независим рисков фактор за сърдечносъдови усложнения. Ето едно сравнително скорошно „прозрение“ от JAMA относно „Липопротеин(а) и сърдечно-съдови заболявания“ (JAMA, 8 юли 2021 г.): „Lp(a) е рисков фактор за атеросклеротично сърдечносъдово заболяване, включително миокарден инфаркт и исхемичен инсулт, както в популациите за първична, така и при вторична профилактика, както и за инцидентна калцифична аортна стеноза.“
С други думи, в отговор на въпроса дали Lp(a) допринася за инфаркти, инсулти и калцификация на аортата, тези здравни специалисти отговарят положително. Авторите препоръчват статини за пациенти с високи нива на Lp(a), въпреки че признават, че статините: „…може леко да увеличат Lp(a)…“. Колко „леко“? Според авторите на статията, озаглавена „Терапията със статини повишава нивата на липопротеин (а)“, публикувана в European Heart Journal (June 21, 2020): „Средната процентна промяна от изходното ниво варира от 8,5% до 19,6% в групите на статини и -0,4% до -2,3% в плацебо групите… Средната процентна промяна от изходното ниво варира от 11,6% до 20,4% в групата на правастатин и от 18,7 % до 24,2% в групата на аторвастатин“. Дали това е „леко“.
Същите тези автори написаха статия, озаглавена „Статини и увеличения на Lp(a): Неудобна истина, която се нуждае от внимание“ (European Heart Journal, Jan. 1, 2020): „Смятаме, че важността на нашето проучване е, че то посочва уникално ограничение на терапията със статини, предимно при пациенти с повишен Lp(a), което трябва да бъде разбрано патофизиологично и проучено за въздействие върху остатъчния риск. Може да изглежда неудобна истината, че статините понижават LDL-C, но могат да повишат нивата на Lp(a). Нашето задължение е да докладваме тези данни, за да позволим на клиничната общност да ги възпроизведе и да позволи на клиницистите да придобият опит в своята практика за по-добре информирано вземане на решения и оценка на риска при техните пациенти с повишен Lp(a).“
На пръв поглед, дори да установят повишени нива на Lp(a), лекарите са с вързани ръце – не могат да направят нищо по въпроса. Но дали е така. Проучване в American Journal of Clinical Nutrition (Jan. 2022) съобщава, че диета с ниско съдържание на въглехидрати понижава Lp(a). Установено е, че ниацинът повишава добрите нива на HDL и понижава Lp(a), LDL холестерола и триглицеридите. Наистина, ниацинът има някои странични ефекти и затова се препоръчва дозата да се увеличава постепенно и да се приема ацитилсалицилова киселина в ниска доза, половин час преди ниацин. Друг вариант в стратегията срещу Lp(a) са инхибиторите на PCSK9. Това са лекарства като алирокумаб или еволокумаб. Ето преглед, който обяснява защо си струва тази възможност да се обсъди (Atherosclerosis, May, 2022).