подготви: П. ВАСИЛЕВ, д.ф. по материали от чуждия печат
Едва ли има фармацевт, който да не се e сблъсквал с, меко казано, нечетливо написани рецепти, а да не говорим, че има и безумно написани рецепти. За наше успокоение, ако това изобщо е успокояващо, проблемът не е български патент, а е повсевместна практика. В България обаче, на фона на огромните проблеми в здравеопазването, на този надали ще се обърне някога внимание, а той съвсем не е безобиден и за него вече се алармира в не малко страни.
Самите лекари и медицински сестри определят нечетливите предписания и ниското ниво на персонала като основни причини за медицинските грешки, според Irish Examiner.
В проучване на British Medical Journal през 1998 г. се установява, че в сравнение с други здравни специалисти и администратори, лекарите имат най-лош и нечетлив почерк.
Имайки предвид значението на лекарските предписания върху рецептите и амбулаторните картони, лошият и нечетлив почерк засяга всички аспекти на грижата за пациента. Фармацевтите трябва да могат да разчитат лекарските предписания върху рецептите, медицинските сестри трябва да могат да определят към кого да се обърнат, ако имат въпроси относно дадено указание или предписание, другите лекари трябва да могат да извлекат нужната информация от амбулаторния картон на пациента.
В друго изследване, публикувано в New England Journal of Medicine, в картоните на 50 амбулаторно болни 16% от всички думи са нечетливи. Това означава, че почти една на всеки шест думи не може да бъде дешифрирана. В една професия, в която думите се използват пестеливо, тази пропорция е твърде значима. Засилващ проблема е фактът, че лошият почерк на лекарите носи повече рискове от лошия почерк на други специалисти. Произтичащото от неспособността да се прочете бизнес предложение или бизнес отчет е много по-различно от неспособността да се разчете историята на заболяването или алергии към дадени лекарства.
Съществуват много пътища, по които нечетливите амбулаторни картони, предписания и рецепти резултират в понижаване качеството на здравната грижа. Това включва загуба на време и пари, медицински грешки, неефективна или неправилна комуникация и правни последствия.
НЕЧЕТЛИВИТЕ МЕДИЦИНСКИ ЗАПИСИ СА ЗАГУБА НА ПРОФЕСИОНАЛНО ВРЕМЕ
В изследване, публикувано в журнал на американската медицинска асоциация, се посочва, че половината от всички лекарски предписания, написани в една 500-леглова университетска болница, изискват повече от нормалното време за разчитане, поради лош почерк. Това означава, че не само лекарите са принудени да отделят по-малко време на своите пациенти, но и фармацевтите са принудени да отделят по-малко време за изпълнение на рецепти, а и медицинските сестри са принудени да отделят по-малко време за грижите за пациента. Това е от още по-голямо значение, когато се отнася за спешната помощ.
В изследване, сравняващо ръчно написани с напечатани първични медицински картони, е установено, че ръчно написаните отнемат с 46% повече време за прочитане в сравнение с напечатаните. Нещо повече, след прочитане на ръчно написани картони, на лекарите им отнема с 11% повече време да отговорят на въпроса какво са прочели. Това означава, че ръчните писания не само отнемат повече време за прочитането им, но и за разбиране на написаното.
НЕЧЕТЛИВИТЕ РЕЦЕПТИ ПРЕДИЗВИКВАТ МЕДИЦИНСКИ ГРЕШКИ
В списание Lancet се съобщава за случай, при който лекар предписва на астматично болен пациент Amoxil (Amoxicillin). Фармацевтът разчита погрешно нечетливо написаната рецепта и отпуска Daonil (Glibenclamide). Резултатът е тежка хипогликемична криза [1].
При друг много нашумял случай в щата Тексас, по рецепта за Isоrdil (Isosorbide dinitrate), разбира се, много хубаво написана, фармацевтът отпуска Plendil (Felodipine). Дали тази грешка е причината, но пациен тът умира. Съдът на Тексас присъжда обезщетение за семейството на починалия в размер на $ 450 000, като половината трябва да заплати лекарят, а другата половина – фармацевтът. Разбира се, такова нещо в България, поне в близко бъдеще, не може да се случи (не някой да умре, а за присъдата става въпрос).
Изглежда, че много просто и ефективно решение на проблема с този тип медицински грешки е фармацевтът да се обади на лекаря и да изяснят недоразуменията с рецептата. Това обаче ни връща отново към поставения по-горе проблем – загубата на време. Фармацевтът трябва да се свърже с кабинета на лекаря, и ако лекарят е в състояние да отговори на обаждането, двамата да загубят известно време за разкодиране значението на рецептата. Да не говорим за не малкото, чисто субективни пречки за един такъв контакт. Като например отзивчивостта на някои лекари да споделят какво точно са имали предвид. Но така или иначе, една такава комуникация е идеалното решение за предотвратяване на недоразумения с нечетливо или неграмотно написани рецепти.
Опасностите от погрешно разчитане стават по-големи, когато са неразбираеми и името и данните на самия лекар. Нечетливият подпис върху рецептата или върху болничния картон означава, че няма обратна връзка за въпроси. Според изследване, публикувано в New England Journal of Medicine, само 14% от 50 амбулаторни картона имат четливи лекарски подписи. Това означава, че в 86% от случаите другите участници в обгрижването и лекуването на болния не знаят към кого да се обърнат, ако възникне въпрос или спешна ситуация.
Ако медицинската сестра няма пряк и лесен контакт с лекаря, за да изясни негово предписание, може да се стигне до случая, описан в Medical Trial Techniques Quarterly. При него медицинската сестра разчита погрешно лекарското предписание за сърдечна медикация и инжектира доза, различна от предписаната, което причинява смъртта на пациента.
НЕЧЕТЛИВИЯТ ПОЧЕРК В МЕДИЦИНАТА СТРУВА СКЪПО
Още през 1963 година е установено, че 40% от предписанията в една 340-леглова болница са по-нечетливи от нормалното. Изчислено е, че времето, което болничният персонал губи за разчитане на тези предписания струва на болницата $ 12 000 за година. Като се има предвид инфлацията и развитието на здравната застрахователна практика, тази сума сега би била неколкократно по-голяма.
НЕЧЕТЛИВАТА МЕДИЦИНСКА ДОКУМЕНТАЦИЯ ПРЕЧИ НА ПРЕДАВАНЕТО НА ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ
През 1993 г. в New Zealand Medical Journal е публикувано проучване, според което 37% от медицинската документация, съставена от лекаря за първична помощ и придружаваща пациента до отделенията за спешна помощ, е трудна за четене или нечетлива. Това е особено обезпокояващо, тъй като много пациенти, които се приемат в спешните отделения не са способни на ефективна комуникация.
НЕЧЕТЛИВИТЕ МЕДИЦИНСКИ ЗАПИСИ СЪЗДАВАТ ПОТЕНЦИАЛНИ ПРАВНИ ПРОБЛЕМИ
В сферата на медицинската документация е добре известно, че това, което не е документирано (не е написано на картона) не се е случило. Но какво се случва, ако то не може да бъде прочетено? В делото Нортън срещу Застрахователна компания “Аргонавт” [2] съдът посочва, че лекарите имат задължението да изразяват своите намерения “ясно и по начин, лишен от възможност за грешки”, и че лекарите трябва да “създават условия за сигурна комуникация” между тях и всеки друг, който трябва да изпълнява тяхна препоръка или предписание.
НАЙ-ХУБАВОТО ОТ ПРОБЛЕМА С НЕЧЕТЛИВИЯ ПОЧЕРК Е, ЧЕ ТОЙ Е ПРЕОДОЛИМ… ДАЛИ?
Ако нечетливият почерк е преодолим, тогава защо тази практика продължава? Защото лекарите постоянно бързали, според някои по-благосклонно настроени автори. Е… някои лекари го докарват въпросния почерк и без много бързане, седейки на бюрото си, но както и да е.
Според American Journal of Emergency Medicine, по-големия прием на пациенти в спешните отделения се отразява негативно на качеството на ръчно написаните картони. Съществува положителна корелация между натовареността на спешните отделения и грешките в документацията.
Безспорно натовареността и бързането са причина за много от нечетливите лекарски записи. Съществуват обаче и две други, не толкова лицеприятни, причини. Едната е неграмотността на някои лекари. Това кореспондира и с проучването на Irish Examiner за ниското ниво на медицинския персонал. Като не знаеш как се изписва дадено лекарство по-добре да го смотаеш. Втората причина е липсата на отговорност и колегиално отношение към другите след теб, които ще се чудят какво точно си искал да кажеш.
Там, където проблемът е осъзнат и на него се гледа сериозно, се прилагат различни практики за неговото ограничаване: препоръки за избягване на някои съкращения и ясно изписване на дозите (0.5, а не .5), осведомяване на пациентите за лечението, насърчаване контактите между фармацевти и лекари за избягване на недоразумения с рецептите, прилагане на технологиите и др. В много страни се работи по въвеждането на е-здравеопазване и съответно е-рецепта. Разбира се, това не протича лесно и гладко. В Ирландия например правната система изисква рецептурната бланка да бъде подписана ръчно. Така или иначе, тези пречки ще бъдат преодоляни и предприетите решения, ако не да отстранят напълно, то поне биха ограничили проблема с нечетливостта на лекарските записи. Разбира се, това първо ще се случи в страни, където здравният министър не само, че си изкарва целия мандат, но и знае какво да прави с него. А в други страни, където първо трябва да се решат други, много по-важни въпроси, на фармацевтите се препоръчва да изгледат филмите “Енигма” и “Красив ум” и да изкарат поне един курс по криптография (кредитиран, разбира се, от БФС)!
–––––––––––––––––
[1] Цитирани са случаи, които са получили по-широка медийна гласност, поради тяхната тежест и практиките в други страни за отчитане на медицински грешки. Въпреки тези практики, до 90% от медицинските грешки остават неогласени.
[2] Някакво дело от някаква съдебна практика.