В миналото, точно копие на цвят от подбел е можело да се види над всяка аптека в Париж като емблема, гарантираща ефективността на предлаганите в аптеката лекарства.
Наименование на латински: Tussilago farfara L.
Семейство: Asteraceae (Compositae) — Сложноцветни.
Български народни наименования: Бяло копито, марта, мартениче, подбел.
Народни наименования в други страни: (р) мать-и-мачеха обыкновенная, камчужная трава; (е) Colt’s-foot, horse-hoof; (d) Gemeiner Huflattich, Gewonlicher Huflattich; (f) pas-d’ane, tussilage
Описание: Многогодишно тревисто растение с тънко, дълго, пълзящо и разклонено коренище. През ранна пролет от коренището израстват около 15 см високи, неразклонени стъбла, покрити с дребни, яйцевидно ланцетни, кафявочервени люсповидни листчета. На върха на всяко стъбло се образува по една цветна кошничка, до 2 см в диаметър, с обвивка от един ред листчета. Съцветното легло е голо, без люспи и почти плоско. По време на цъфтежа стъблата са без нормално развити листа. Цветовете на подбела са еднополови и двуполови. Разположени са в отделни кръгове в съцветието (кошничка). Външният кръг на кошничката е съставен от множество женски езичести цветове, в които чашелистчетата са се превърнали в четинки, а „езичетата“ са жълто обагрени. В няколко вътрешни кръга са наредени двуполови цветове от тръбестия тип с жълт цвят. Другите цветни части не се отличават от общия за всички сложноцветни строеж на цвета. Още непрецъфтели всички цветове, от кошничките се разхвърчават дребни продълговати плодчета – плодосемки. Те са снабдени с многобройни реснички, които образуват проста, но сигурна хвърчилка за разнасянето им на големи разстояния. След прецъфтяване, което става в началото на май, стъблата загиват и едва тогава се появяват листата на подбела, разположени в розетка. Листата са с дълги дръжки, почти кръгли, 10–20 см в диаметър, в основата сърцевидни, неравномерно, вълнообразно, едро назъбени с червено-кафяви зъбчета, отгоре зелени, голи, отдолу – бяло напластени с бели пухкави власинки. Цъфти от февруари до април.
Разпространение: Расте по глинести почви, по насипи, влажни брегове, сипеи, канали, изоставени места. Разпространено из цялата страна докъм 1500 м надморска височина. Среща се в цяла Европа.
Употребяема част: Използват се листата (Folia Farfarae) и цветните кошнички (Flores Farfarae).
Време за бране: Юни – август.
Начин на бране: Събират се напълно развити листни петури заедно с дръжките.
Недопустими подмеси: Да не се смесва с видовете чобанка от род Petasites, листата на които отгоре са влакнести.
Начин на сушене: В проветриви помещения или в сушилни при температура, не по-висока от 35°С.
Описание на готовата дрога: Петурите отгоре са тъмнозелени, а отдолу филцовоплъстени, поради което изглеждат бели. Вкусът е слабо горчив, слузест, а миризмата — характерна.
Съдържание: Листата съдържат 5-10% слузно вещество, при хидролиза на което се образуват D-галактуронова киселина, галактоза, глюкоза, арабиноза, ксилоза, рибоза и рамноза. Освен това, съдържат
горчиво гликозидно вещество — тусилагин, на което се дължи успокоителното действие при кашлица. В листата се съдържат също така сапонини, танини, полизахаридите инулин и декстрин, галова, ябълчна и винена киселина, каротеноиди (около 5 мг %) и аскорбинова киселина. В съцветията са установени стероидните съединения фитостерол, стигмастерол, фарадиол и тараксантин; флавоноловите гликозиди рутин и хиперин. Съдържа цинк, калий, калций.
Действие: Подбелът действа противовъзпалително, омекчаващо и експекториращо при остри възпалителни процеси на дихателната система, успокоява кашлицата и кашличните пристъпи, особено нощем.
Установено е благоприятно въздействие при задух и туберкулозна кашлица като се съобщава и за антисептично действие. Има успокояващо и лечебно действие върху язви и възпаления на кожата, което отчасти се дължи на съдържанието на цинк в растението.
Приложение. Латинското име на растението е свързано с използването му в древността за лечение на кашлици, като подбелът бил пушен като тютюн или приеман под формата на билков чай или сироп. Днес подбелът запазва своята репутация поради комбинирането на ефективно отхрачващо действие, съчетано с успокояващите и лечебни качества на съдържащото се в него слузно вещество. Той оказва добър ефект както при проблеми, свързани с дихателната система, така и при простуди и катари. Употребява се често във фитотерапията при катари на горните дихателни пътища, остри бронхити, бронхиална астма, ларингити, емфизем на белите дробове и силикоза.
Дрогата се употребява още за лечение на възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт, като апетитостимулиращо и подобряващо храносмилането средство. Използва се и при възпалителни заболявания на пикочните пътища, проблеми с менструацията, ревматизъм.
Запарка от подбел може да се използва като вода за измиване или компрес за успокояване на уморени и възпалени очи.
В народната медицина е популярно налагането на пресни листа от подбел върху рани, язви, циреи, а под формата на лапи от счукани пресни или сухи листа – за лечение на кожни заболявания и обриви, възпалени разширени вени на краката, мазоли и др.
Начин на употреба: Запарка. Една супена лъжица сухи листа от билката се заливат с 400 мл гореща вода и се оставят да киснат 1 час, след което запарката се прецежда и се изпива за 1 ден. При възпаление на гърлото се прави гаргара през 3-4 часа.
Външно. Бани, при възпалени вени на краката и червен вятър – 3 супени
лъжици сухи листа се запарват в 3 литра вряща вода в продължение на 5 минути. Прецеждат се и след леко изстиване се потапят краката за около 15-20 минути. Лапи при циреи, абцеси и гнойни рани – Пресни листа се налагат и след като престоят около 2 часа, се сменят. Компреси при кожни заболявания и изгаряния – Пресни листа се смилат на каша и се налагат. Инхалации – 1 супена лъжица цветове и листа се попарват в 1 литър кипяща вода. Вдишват се парите 2-3 пъти на ден като предварително се покрива главата с хавлия.
Внимание! Не се препоръчва приемането на билката при бременност и кърмене. Подбелът съдържа в малко количество пиролизидиновия алкалоид сенкеркин, който може да увреди черния дроб и има канцерогенно действие. При проведени опити е установено, че отвара, приготвена чрез варене в продължение на 30 мин. не съдържа забележимо пиролизидинови алкалоиди. Други проучвания сочат, че голямото количество слузно вещество в растението помага малкото количество алкалоид да се съхрани в него.