Автор: П. ВАСИЛЕВ, д.ф.
Настоящата статия няма за цел да доосветлява въпроса за пробиотиците – какво представляват и каkво е значението им за организма. Във „Фармацевтичен монитор“ са публикувани достатъчно материали по този въпрос от автори (Розалин Костов, Асена Стоименова и др.), които са доказали своята компетентност и са развивали темата доста изчерпателно. Съществуват вече и много източници и материали по въпроса, които всеки, който се интересува, може да ползва и да обогати своите познания.
Сега акцентът е друг – как да използваме множеството пробиотични препарати, които са на пазара, и знанията, които имаме, за да дадем най-полезен съвет на пациента с цел максимално и оптимално пробиотично покритие при предстоящо антибиотично лечение или стомашно-чревен дискомфорт, настъпил в резултат на антидиарично лечение, хормонална терапия и др. Не без значение е и факторът полза–цена.
Независимо от моментния финансов интерес за аптеката, един добре поднесен съвет, включващ оптималната комбинация от пробиотични добавки и напътствия за употребата на различни „функционални“ храни, може да ви донесе много по-дългосрочна финансова полза.
Безспорно, много лекари се научиха да изписват или да препоръчват някакъв пробиотик когато назначават антибиотично лечение. Отдавна отмина времето, когато беше „екстра“, с антибиотика да ти изпишат или препоръчат витамин В комплекс или витамин К. Проблемът е друг – лекарят изписва пробиотик, какъвто е чул или познава, а те, в повечето случаи, са един или два, или съветва пациента да си вземе „някакъв“ пробиотик от аптеката. Разбира се няма никакъв проблем в аптеката да му се продаде „някакъв“ пробиотик. Вреда няма да има, полза ще има. Но дали тази полза ще е максималната. Дали цената, която ще заплати пациентът, ще кореспондира с ползите от закупения пробиотик.
Всичко зависи от вас и от подхода в конкретния случай. А истината е, че все още това е тема, по която фармацевтите могат да демонстрират повече познания и компетентност от лекарите. Не изпускайте този момент!
Натрупаните през годините изследвания, оформят извода, че стомашно-чревния тракт (СЧТ) представлява една балансиранаекосистема, поддържането на която е един много деликатен процес. От него зависи и здравословното състояние на целия организъм. СЧТ се обитава от повече от 500 вида различни бактерии, по-големият брой от които са непатогенни. Качественият и количествен състав на различните бактериални видове е различен за отделните етажи на червата и вероятно зависи от адаптационните способнисти на микроорганизмите, специфичните условия на средата, в която се развиват и непрекъснато осигуряване чрез диета както на нови количества полезни бактерии, така и на хранителни субстрати за тяхното развитие. Установено е, че бактериалната плътност нараства в посока от стомаха към дебелото черво, където е най-висока. Поради това, че дебелото черво е най-големият бактериален резервоар и ферментационно-метаболитен реактор на организма, динамиката в микробиалния баланс и модифицирането на бактериалната функционална активност го превръщат в орган с изключително значение за цялостното състояние на организма, както и го излагат на големи рискове от увреждане, резултатите от които се наблюдават все по-често в ежедневието.
Бактерийните популации в чревната микрофлора се разделят на три вида: патогенни микроорганизми, причиняващи болести; условно патогенни (коменсални) микроорганизми, които при нормален здравен статус не увреждат организма, но при нарушена имунна система се превръщат в болестотворни; и трети вид – т. нар. „добри“ бактерии. Тази своеобразна комбинация от трите вида бактерии, формира вътрешната микрофлора на човека. От превеса в полза на полезните или „добрите“ бактерии в нея зависи здравословното състояние на индивида. Тези „добри“ микроорганизми, наричани пробиотици, помагат да се намали количеството на „лошите“ бактерии.
В съвременния живот на човека съществуват множество фактори, оказващи негативно влияние върху нормалното осъществяване на метаболитните процеси в организма и най-вече върху бактериалния видов състав, обитаващ долните етажи на СЧТ. Тези фактори са: включените в храните консерванти, оцветители и други подобрители, както и неподходящи технологии за преработката им; лекарства – най-вече антибиотици, сулфонамиди, хормонални препарати, антидиарични препарати и др.; режимът на хранене и неговото еднообразие; имунния статус; възрастта на организма; лошите условия на живот, стресът и др. Изброените фактори водят до нежелани промени в метоболизиращия капацитет на микрофлората и ферментационните процеси, продуциране на вредни за организма метаболити, поява на патогенен бактериален свръхрастеж, изменения в структурата и функциите на чревната мукоза, като в резултат на това се развиват алергии, интоксикации, остри и хронични възпалителни процеси, рак на дебелото черво и др.
Предвид фармацевтичната практика, важен фактор, нарушаващ чревната микрофлора, е употребата на редица лекарства и най-вече антибиотици. Сериозно усложнение, най-често срещащо се при широкоспектърни антибиотици, са дисбактериозата и суперинфекциите. Наред с патогенните причинители, антибиотиците унищожават и нормалната микрофлора. Това нарушено биологично равновесие (дисбактериоза) се последва от суперинфекции, от развитие на резистентни микроорганизми, намиращи се в организма или постъпили отвън (най-често вътреболнични инфекции), развитие на гъбички (Candida albicans). Дисбактериозата може да предизвика и витаминна недостатъчност (витами В-комплекс, витамин К). Дори да пренебрегнем най-тежките случаи, които теоретично биха се реализирали, почти винаги се наблюдава стомашно-чревен дискомфорт или гъбична инфекция. Това е достатъчно основание да се препоръча пробиотично, съпътстващо антибиотичното лечение, покритие.
Интензивното развитие на пробиотичната концепция убедително доказва, че използването на пробиотични култури стимулира растежа на полезните микроорганизми, измества потенциално вредните бактерии и подсилва естествените защитни механизми на организма. Като регулатори на микрофлората на СЧТ се използват както монокултури, така и смесени култури от микроорганизми.
Като примери за сравнително често употребявани пробиотици могат да бъдат посочени следните бактериални видове и щамове:
- Lactobacilli: Lactobacillus acidophilus, L. rhamnosus, L. delbrueckii ssp. bulgaricus, L. casei, L. brevis, L. cellobiosus, L. fermentum, L. plantarumи др.
- Bifidobacteria: Bifidobacteriuminfantis, B. bifidum, B. longum, B. breve, B. adolescentis, B. angulatum, B. catenulatum, B. pseudocatenulatum, B. dentium, B. animalis, B. thermophilumи др.
- Gram (+) cocci: Streptococcus salivarius ssp. thermophilus, S. diacetylactis, Enterococcus faecium, Lactococcuslactis ssp. cremoris …
- Дрожди: Saccharomyces boulardii, S. cerevisiae
Лактобацилите са Грам-положителни с пръчковидна форма бактерии, които колонизират в тънките черва, дебелото черво, устата и вагината. Крайният продукт от тяхната ферментационна метаболитна дейност основно е млечната киселина. Някои щамове, срещащи се най-вече във вагината, отделят като краен продукт водороден прекис, който потиска развитието на каталазанегативните микроорганизми, отговорни за появата на неспецифичен вагинит. Освен като непатогенна микрофлора в човека, лактобацилите се срещат в различни храни като ферментирали млека и млечни продукти, месото, житните култури, водата, бирата, ферментиращото вино, някои туршии и др. В човешкия СЧТ основно обитаващ и доминиращ е L. acidophilus. Характерна особеност на лактобацилите е, че за тяхната колонизация е необходимо те устойчиво да се адхезират за епителните клетки на мукозата, което е най-успешно в присъствието на достатъчна концентрация калций.
Бифидобактериите са Грам-положителни, анаеробни микроорганизми с плеоморфна форма – като пръчици и такива с удебеляване в единия край, които активно разграждат различните въглехидратни съединения до краен продукт – млечна киселина. Бифидобактериите синтезират и отделят редица ензими, влияещи върху ферментационните метаболитни процеси. Колонизацията им е характерна най-вече за дебелото черво, но се срещат и в долните етажи на тънките черва, както и във вагината – напр. B. bifidum. С напредване на възрастта концентрацията им в СЧТ намалява, което е предпоставка за появата и развитието на патологични процеси в организма на хората в напреднала възраст.
Някои от Грам-положителните коки също упражняват положителен ефект върху организма чрез участието си в чревната екосистема, напр. Streptococcus thermophilus, Enterococcus faecium, докато други, като S. faecalis могат да бъдат потенциално опасни за организма особено при състояние на компрометирана имунна система. За поддържане на микробиалния баланс на стомашно-чревната екосистема от значение са и някои дрожди като Saccharomyces boulardii, S. cerevisiae, които оказват благоприятен ефект върху организма и се употребяват като пробиотици за преодоляване на проблеми, свързани с диарии, колити, хранителна непоносимост и др.
Важно значение за развитието, жизнеспособността и активността на пробиотиците имат пребиотиците. Това са несмилаеми хранителни съставки, стимулиращи растежа и/или активността на една или няколко бактерии в СЧТ, като по този начин подобряват здравето на организма-гостоприемник. Пребиотиците са храна и среда за развитието на пробиотиците. Те са изградени главно от олигозахариди. Различните олигозахариди, добавяни към преработваните храни и хранителни добавки, включват фибри, фруктоолигозахариди, инулини, лактулоза, олигофруктоза, пиродекстрини, соеви олигозахариди, трансгалактоолигозахариди и ксилоолигозахариди. Не всички несмилаеми олигозахариди обаче притежават пребиотични свойства. Най-много публикувани данни има за инулина и фруктоолигозахаридите. Смята се, че инулинът е вещество, покриващо 100% изискванията за пребиотик. Той стимулира растежа на бифидобактериите. В най-голямо количество се съдържа в цикорията, ябълките, чесъна, глухарчето, ехинацеята. Освен пребиотични ефекти, инулинът притежава и много други ценни за организма действия.
Други пребиотици са фруктоолигозахаридите. Те са изградени от фруктоза и глюкоза. Установено е, че фруктоолигозахаридите могат да увеличат броя на бифидобактериите до 10 пъти, като едновременно с това редуцират нивото на общо 7 различни патогенни бактерии в дебелото черво.
Освен от храната, пребиотици могат да се набавят от хранителни добавки и от редица функционални храни, обогатени с пребиотици. Трябва да се отбележи, че за разлика от пробиотиците, които при термична обработка се разрушават, пребиотичните полизахариди не се разрушават при готвене и храната е добър източник за набавянето им.
В последните години, като хранителни добавки, се предлагат различни комбинации от пробиотици и пребиотици, наречени синбиотици, тъй като двата вида съставки действат синергично. Перфектен източник на натурални синбиотици са ферментиралите млека (кисело мляко, кефир), които доставят живи бактерии и храната, която е необходима за тяхното оцеляване в храносмилателната система. Най-добрите синбиотични комбинации в момента включват бифидобактерии и фруктоолигозахариди, лактобацили и инулин, бифидобактерии и лактобацили с фруктоолигозахариди или инулин.
На пазара съществува вече един доста добър набор от инструменти – хранителни добавки, съдържащи пробиотик, комбинация от пробиотици или комбинация от пробиотици и пребиотик, които позволяват едно много добро пробиотично покритие. А то се налага все по-често.
Не е тайна, че в България антибиотици се предписват масово, и то целогодишно. Без да се занимаваме с целесъобразността от едно такова лечение, то представлява сериозно вмешателство в твърде деликатните механизми на чревната микрофлора. Няма да е пресилено, ако сравним ефекта на един широкоспектърен антибиотик с избухването на атомна бомба – ако случайно нещо оцелее, то е необходимо време, за да се възстанови. Затова е задължително да се започне пробиотичен прием паралелно с антибиотика. Тъй като не е ясно кой антибиотик кои пробиотици унищожава повече и кои са пощадени, най-добрият подход е да се направи максимално покритие с различни видове пробиотици и, по възможност, с пребиотик. Съществуват комплексни продукти, съдържащи няколко различни вида пробиотици плюс пребиотик. С един такъв продукт и с още една-две хранителни добавки, съдържащи от един до три пробиотика, допълващи видово първия състав, може да се възстановят или запазят за чревната микрофлора над 10 вида „добри“ бактерии.
Разбира се в много случаи това би струвало на пациента почти толкова, колкото и антибиотичното лечение, но тук е моментът с аргументираното пояснение за ползите от този разход. А ако, все пак, той се окаже непосилен за пациента, могат да се дадат съвети за подходящи храни, внасящи в организма както пробиотици, така и пребиотици. Бъдете сигурни, че един такъв подход ще работи за вас.
БИБЛИОГРАФИЯ: 1. Костов, Р. Пробиотиците и пребиотиците: Фактори на стомашно-чревната микробиотична екосистема. Фармацевтичен монитор, 4, 2003, 11-16. 2. Стоименова, А. Пробиотиците: Добрите бактерии. Фармацевтичен монитор, 61, 2011, 14-15. 3. Стоименова, А. Пребиотици и синбиотици. Фармацевтичен монитор, 62, 2011, 8-11.