В клиничните изпитвания сурогатна крайна точка (или сурогатен маркер) е мярка за ефекта на конкретно лечение, която може да корелира с реална клинична крайна точка, но не е задължително да има гарантирана връзка. Националните здравни институти (САЩ) определят сурогатната крайна точка като „биомаркер, предназначен да замести клинична крайна точка“. Сурогатните маркери се използват, когато първичната крайна точка е нежелана (напр. смърт) или когато броят на събитията е много малък, което прави непрактично провеждането на клинично изпитване за събиране на статистически значим брой крайни точки. FDA и други регулаторни агенции често приемат доказателства от клинични изпитвания, които показват пряка клинична полза от сурогатните маркери. Сурогатна крайна точка на клинично изпитване е лабораторно измерване или физически признак, използван като заместител на клинично значима крайна точка, която измерва директно как пациентът се чувства, функционира или оцелява. Очаква се промените, предизвикани от терапия на сурогатна крайна точка, да отразяват промени в клинично значима крайна точка.
Често използван пример е холестеролът. Докато повишените нива на холестерол увеличават вероятността от сърдечни заболявания, връзката не е линейна – много хора с нормален холестерол развиват сърдечни заболявания, а много хора с висок холестерол не. „Смърт от сърдечно заболяване“ е крайната точка на интерес, но „холестеролът“ е сурогатният маркер. Клинично изпитване може да покаже, че определено лекарство от групата на статините е ефективно за намаляване на холестерола, без да показва директно, че това лекарство предотвратява смъртта. С други думи, използването на сурогатен маркер улеснява много производителите да получат одобрение за пускане на пазара на нов продукт.