Факт е, че много малко пациенти получават адекватна информация за това как да приемат изписаните им лекарства. Този негативен процес започва в лекарския кабинет и завършва в аптеката. Разбира се, основната тежест за това неинформиране на пациентите пада върху специалистите. Те са тези, които освен дежурното „пие се един път … или три пъти на ден“ трябва да предупредят за особености или „подводни камъни“ при приемането на дадено лекарство и евентуални несъвместимости с храни и напитки. От друга страна, пациентите също трябва да участват в този процес, като бъдат по-заинтересовани как и с какво трябва или не трябва да приемат изписаното им лекарство, защото има храни, с които сме свикнали и за които не подозираме нищо, но които могат драматично да променят действието на приемания медикамент.
Грейпфрутът предлага един от най-типичните примери за потенциално опасни взаимодействия между лекарства и храна. Статия в Canadian Medical Association Journal (26 ноември 2012 г.) разкри, че 85 различни лекарства може да са несъвместими със сок от грейпфрут. За това необичайно взаимодействие се научава за пръв път през 1991 г. (Lancet, 2 февруари 1991 г.).
Нещо повече – комбинацията от грейпфрут и някои широко прилагани медикаменти може да е опасна. За възможен негативен ефект от съчетанието на сок от грейпфрут и някои лекарствени препарати предупреждава и д-р Кели Морис в статия, публикувана в списание “The Lancet” през 1997 г. След три години специалистите от един от големите американски научно-изследователски институти (клиники Майо) потвърждават нейните съмнения, откривайки опасно увеличение на концентрацията на сърдечно-съдовите препарати в кръвта при едновременното им приемане със сок от грейпфрут.
По-подробно изследване се появява през декември 2004 г. в “The American Journal of Nursing”. В статията се дава за пример пациент, с високи нива на холестерол и рискови фактори за коронарна артериална болест. Лекарите му предписали липидопонижаващ медикамент – atorvastatin, диета и физически упражнения. През зимата мъжът се преместил да живее във Флорида (предпочитан щат от пенсионираните американци заради топлия си климат), където един ден бил приет в спешно отделение, поради внезапно настъпили болки в мускулите, умора и висока температура. По-късно пациентът починал с картината на остра бъбречна недостатъчност. Единствената промяна в начина на живот, след пристигането във Флорида, е била консумацията на сок от грейпфрут 2-3 пъти на ден. Според авторите, фаталният изход може би е резултат от конкурирането на съставките на грейпфрута и аторвастатин за чернодробния ензим CYP3A4 (изоензим на цитохром Р450). Смята се, че сокът от грейпфрут инхибира този ензим и поради това пречи за разграждането на някои медикаменти, сред които е и аторвастатин.
През 2006 г. група учени от университета в Северна Каролина под ръководството на д-р Пол Уоткинсън идентифицират “вредителя”. Това е веществото фуранокумарин, инхибиращо цитохрам Р-450 тип CYP3A4 и по този начи забавя метаболизма на медикаменти, взаимодействащи с въпросния ензим. Например, в хода на изследване на взаимодействието на един от хипотензивните препарати със сок от грейпфрут учените открили увеличение на концентрацията на лекарство в кръвта до 230%!
Тук е мястото да отворим една скоба и да поясним, че цитохром Р-450 е основна метаболизираща ензимна система в организма, включваща различни изоензими, на които се дължи биотрансформацията на много от лекарствата, които приемаме. А CYP3A4 е най-активният член на това семейство – най-много лекарства са субстрати на този изоензим и съответно се метаболизират от него. Така че всяко едно негово манипулиране, води до промяна на ефекта на приеманото лекарството (разбира се, ако лекарството се метаболизира от този ензим). В конкретния случай, говорим за грейпфрут, който инхибира CYP3A4, забавя метаболизма на съответния медикамент и увеличава неговата експозиция в организма с всичките последствия от това.
Ситуацията е толкова сериозна, че FDA (Институт по контрол на хранителните продукти и лекарствените средства в САЩ) задължително изисква да се проверяват всички нови препарати за съвместимост именно със сок от грейпфрут. Никакви други цитрусови плодове, а също и пречистеният от фуранокумарин сок от грейпфрут не притежават подобни ефекти.
Изследователи в Канада, тествайки лекарството за кръвно налягане фелодипин, съвсем случайно откриват, че сокът от грейпфрут утроява количеството фелодипин в кръвта в сравнение с водата или портокаловия сок. Повишените кръвни нива водят до симптоми като главоболие, замаяност и зачервяване.
Други медикаментите, за които е установено, че се повлияват, включват препаратът за кръвно налягане нифедипин, противораковото лекарство доцетаксел и опиоидното болкоуспокояващо средство оксикодон.
Грейпфрутът не е единственият проблем. Приемът на алискирен с ябълков сок може значително да намали кръвните нива и да намали ефективността на лекарството. Левотироксинът, приеман при проблеми с щитовидна жлеза, може да бъде повлиян от калций, желязо и магнезий. В допълнение, мултивитамини и сокове, които са обогатени с калций, могат да попречат на усвояването на този препарат, както и на усвояването на някои антибиотици (ципрофлоксацин, норфлоксацин и тетрациклин). Кафето също пречи за усвояването на левотироксин (Thyroid, март 2008 г.).
От друга страна, някои напитки могат да повлияят благоприятно действието на дадени медикаменти. Проучване на парацетамол демонстрира, че гореща напитка води до по-бързо и по-добро усвояване на лекарството (Pharmaceutical Research, август 2014 г.). Лабораторните тестове показват, че таблетките се разпадат почти три пъти по-бързо в топли течности, отколкото в студени (European Journal of Pharmaceutical Sciences, 1 август 2020 г.).
Кофеинът в кафето може да увеличи облекчаващия болката ефект на НСПВС като ибупрофен (Pharmaceuticals, 11 май 2023 г.). Един обективен преглед от Cochrane Collaboration заключава, че „приемането на една таблетка ибупрофен с чаша умерено силно кафе…“ може да осигури добро облекчаване на болката при по-ниски дози ибупрофен (Cochrane Database of Systematic Reviews, 14 юли 2015 г.).
Дори количеството вода, което поглъщате, когато приемате таблетката си, може да има значение. Антибиотиците еритромицин и амоксицилин действат най-добре, когато се поглъщат с около 240 мл вода.
Ето защо има смисъл да получавате инструкции всеки път, когато ви бъде дадена рецепта или ви бъдат отпускани лекарствата по нея.