Карциномът на панкреаса е лидер сред причинените от ракови заболявания смъртни случаи. Всяка година само в САЩ се диагностицират около 45 000 случая. Може ли ацетилсалициловата киселина да намали риска от това заболяване?
По-малко от 8% от диагностицираните с този вид карцином са все още живи след петата година от поставянето на диагноза. Затова новината, че тези които приемат ацетилсалицилова киселина (АСК) намаляват вероятността от развитие на рак на панкреаса, е най-малкото обнадеждаваща.
Изследване, проведено в Шанхай, Китай, сравнява 761 пациента, диагностицирани с рак на панкреаса, със 794 доброволци, които нямат такова заболяване (Cancer Epidemiology, Biomarkers & Prevention, online Dec. 19, 2016). Всички те са били интервюирани относно техните навици, повлияващи здравето, включително тютюнопушене и употреба на АСК.
КОЛКО ПОЛЕЗНА Е БИЛА РЕГУЛЯРНАТА УПОТРЕБА НА АСК?
Изследователите установили, че 11% от пациентие с рак са употребявали редовно АСК в сравнение с 18% от контролната група. Въпреки, че това не звучи впечатляващо, относителният риск показва че: редовната употреба на АСК намалява с 46% вероятността от диагноза рак на панкреаса. Авторите отбелязват, че тези данни съвпадат с други резултати, получени с аналогични проучвания.
АСК СРЕЩУ РАК НА ПАНКРЕАСА: ДРУГИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
Описаното китайско изследване е епидемиологично по същество. Това означава, че то предоставя по-скоро сигнал, а не абсолютен факт, че АСК работи против панкреатичния карцином.
Едно от първите неща, което бихме желали да видим когато четем дадено епидемиологично проучване е потенциалния механизъм на действие. Статия в American Journal of Physiology. Cell Physiology (Nov. 30, 2016) предлага точно такъв молекулярен механизъм: „АСК, едно противовъзпалително и антитромботично лекарство, започна да става фокус на интензивни изследвания като потенциален анти-рак агент, дължащо се на неговата способност да редуцира туморната пролиферация in vitro и да предотвратява туморогенезата при пациенти. Изследванията са установили анти-рак ефект на АСК, използван в ниски, инхибиращи агрегацията на тромбоцитите дози… В заключение, ние показваме за първи път, че инхибирането на агрегацията на тромбоцитите от АСК може да променя тяхната способност да индуцират пролиферация на туморни клетки чрез модулирането на с-MYC онкопротеин.“
Други учени са още по кратки и ясни (Biochimica et Biophysica, Acta, Dec., 2016): „В резюме, АСК е обещаващ превантивен агент, който притежава значителен терапевтичен потенциал при рак на панкреаса.“
КАКВО ПОКАЗВАТ МЕТА-АНАЛИЗИТЕ?
Най-големият мета-анализ на АСК срещу рак на панкреаса беше публикуван в Scientific Reports (Oct. 21, 2015). Авторите обобщават данни от 12 изследвания, включващи над 250 000 човека. Изводът е: „Основните данни от този мета-анализ подкрепят хипотезата, че употребата на АСК е обратнопропорционална на риска от рак на панкреаса.“
АСК И ДРУГИ ВИДОВЕ РАК
Употребата на АСК се свързва също с намален риск от различни видове рак: на дебелото черво; на стомаха; на езофагуса; на белия дроб, на млечната жлеза и на простата (Cancer Causes & Control, Nov. 2016).
Един подробен обзор, озаглавен „Ролята на известни фармацевтични агенти за превенцията и третирането на карцинома на панкреаса“ предоставя полезна информация за тази дискусия (Gut and Liver, Sept., 2016).
„На химиотерапевтичния потенциал на АСК при рак на панкреаса, са посветени няколко изследвания. Един голям, обединяващ анализ на 25 000 пациента в осем рандомизирани изпитвания, показва ползата от ежедневно приемане на АСК (75 mg или повече) при някои от разпространените видове рак – на панкреаса, езофагеалния рак, на белия дроб, стомаха и колоректалния рак. Тази асоциация се увеличава с продължителността на третирането… АСК, но не и НСПВС, може слабо да намалява риска от рак на панкреаса, но това намаление не е в клинично значима степен.“
НСПВС И ПОЛИПИ НА КОЛОНА
Друго изследване (BMJ, Dec. 5, 2016) предоставя данни, че НСПВС като ибупрофен намаляват риска от колоноректален рак. Ефекта на АСК е същият. Авторите анализират данни от 15 рандомизирани конторлирани проучвания, включващи над 10 000 пациента, които са били вече диагностицирани с колоноректален рак. На пациентите е била поставена диагноза неопластични полипи на колона. При такива пациенти рискът от рецидив е обезпокоителен.
В отделните проучвания, включени в анализа, са били сравнявани различни агенти за наличие на превантивна активност. С колоноскопия е проследявано развитието на полипите.
При тези, приемащи НСПВС е било по-малко вероятно да развият допълнителни канцерогенни аденоматозни полипи. Ниските концентрации АСК имат подобен ефект, докато при калцият, витамин Д, фолиева киселина и високи дози аспирин не е наблюдаван положителен резултат. Авторите заключават, че ниските дози АСК притежават най-добър профил безопасност/ ефект когато се използват при колоноректален рак.