Наименование на латински: Centaurium erythraea (Erythraea centaurium Pers., Centaurium minus Moench, C. umbellatum Gilib.)
Семейство: Gentianaceae – Тинтявови
Български народни наименования: бабино биле, бабиче, горчивка, горчило, катриот, китчица, посечниче, трескавиче, червен кантарион, червена звъника
Народни наименования в други страни: золототысячник m зонтичный, з. малый (р), common centaury, common erythraea (e), Echets Tausendguldenkraut n, Gemeines Tausendguldenkraut (d), petite centauree f, petite centauree ombellee (f)
Описание: Червеният кантарион е едногодишно или двугодишно тревисто растение с тънък корен. През първата година при двугодишните растения се образува само приосновна розетка, а стъбло – през втората година. Стъблото е ръбесто, голо и е разклонено само в горната си част. Достига на височина до 30–40 см. Розетъчните листа са продълговати до обратно яйцевидни, тъпи, а стъблените са срещуположни, продълговато ланцетни, заострени. Цветовете са дребни, многобройни, розово-червени, разположени на върха на стъблото в щитовиден полусенник. Те имат петзъбна чашка и петлистно венче с дълга тръбица и къса коронка. Тичинките са 5 със спираловидно усукани прашници. Стълбчето е с двуделни близълца. Плодът е двугнездна многосеменна кутийка, която се разпуква по два шева. Цъфти през лятото.
Разпространение: Червеният кантарион се среща навсякъде по сухите тревисти и каменливи места, из ливадите, между храсталаците по хълмовете и край изкопите, а понякога из културите като плевел.
Употребяема част: Стръковете – Herba Centaurii
Време за бране: В началото на цъфтежа (юли – август)
Начин на бране: Стръковете се отрязват с ножица на 15–20 см от върха на стъблото.
Начин на сушене: На сянка или в сушилня на температура до 40°С
Описание на готовата дрога: Изсушената билка има зелен, а цветът – червен цвят и горчив вкус. Няма миризма.
Съхранение: На сенчесто, проветриво и сухо място.
Съдържание: Червеният кантарион съдържа горчивите гликозиди еритаурин и агликонът му еритроцентаурин, генциопикрин (генциопикрозид) – секоиридоиден гликозид, центапикрин, генциофлавозид, еритрамин, амарогенин, негорчивият гликозид квертиама рин, флавоноидният гликозид центаурин, 0,6–1% алкалоиди, основният между които е еритрицин (генцианин), генцианидин, генциофлавин, олеанолова киселина, фенолни киселини, тритерпени, восък, етерично масло, витамин С, смоли, фитостерин.
Действие: Съдържащите се в дрогата генциопикрин, амарогенин и други горчиви гликозиди възбуждат чувствителните към горчиво вкусови рецептори на езика и рефлекторно чрез блуждаещите нерви засилват стомашната секреция. Така дрогата повишава апетита, улеснява храносмилането, възбужда перисталтиката. Стимулира отделянето на жлъчен и панкреатичен сок, има и газогонно действие. Билката проявява нежно очистително действие, а приета след храна е отлично средство против стомашни киселини. Има имуностимулиращо действие. Експериментално е доказано, че алкалоидът генцианин има противоглистни свойства. Червеният кантарион притежава антипиретично действие и е бил използван като заместител на хинина. Това действие се дължи отчасти на съдържащата се в него фенолна киселина. За генциопикрина е установено, че притежава противомаларийни свойства. Растението лекува ревматизъм и подагра, а алкалоидът генцианин проявява силни противовъзпалителни свойства. Билката има много добри детоксикиращи свойства. Регулира кръвната захар.
Приложение: При липса на апетит, хроничен атрофичен гастрит, запек, метеоризъм, болезнени диспепсии, възпаление на черния дроб, някои форми на анемия, чревни паразитози, трескави състояния, диабет. Тинктурата от тази билка спомага за бързо възстановяване след продължително боледуване, както и при някои заболявания като бронхиална астма, язва на стомаха, повишена или понижена киселинност, хепатит, камъни в бъбреците, екзема, нередовна менструация, главоболие. Външно се прилага при бавно заздравяващи рани. Народната медицина препоръчва чай от стръковете на червения кантарион при болки и киселини в стомаха, стомашен катар, запек, метеоризъм, туберкулоза на червата, чревни кръвоизливи, лениви черва, глисти, болести на черния дроб, жлъчката и далака, недостатъчна и нередовна менструация, бяло течение, малария, хемороиди, епилепсия, очна слабост, диабет и др.
Начин на употреба: ЗАПАРКА. Една супена лъжица нарязан червен кантарион се залива с 400 g кипяща вода. Кисне 15 мин, прецежда се и се изпива на 3 пъти преди хранене. ТИНКТУРА. Сто грама прясна или изсушена билка се заливат с 400–500 ml алкохол и сместа престоява две седмици, след което се прецежда. ВИНО. Накисва се изсушена билка във вино в съотношение 1:10 и се добавят 1–2 супени лъжици мед. След две седмици сместа се прецежда и се пият по две супени лъжици преди хранене.
Внимание: Червеният кантарион не се препоръчва при бременни, тъй като може да предизвика контракции.