В нашата природа се срещат 60 вида детелини с двойно повече разновидности. Детелините са най-богатият на видове род между бобовите растения в нашата флора. У нас червената детелина е най-широко разпространена.
Наименование на латински: Trifolium pratense
Семейство: Fabaceae (Leguminosae) – Бобови
Български народни наименования: Ливадна детелина
Описание: Многогодишно тревисто растение с дълбок корен и късо коренище с листна розетка. Има по няколко изправени, възходящи или полегнали червеникави стъбла, които се разклоняват още от основата си – при коренището. Високи са от 15 до 50 см, голи или само в горната си част ресничести. Листата последователни, тройни, долните са с дълги нишковидни дръжки (15–20 см), които се източват от пазвите на прилистниците, а най-горните почти приседнали. Отделните листчета са елиптични до обратно яйцевидни, дълги 1–3 см, широки 0,5–1,5 см, целокрайни или плитко назъбени. Прилистниците са триъгълно ланцетни, заострени, целокрайни, в по-голямата си част сраснали с листната дръжка. Цветовете са двуполови, събрани в кълбести или яйцевидни главички, единични или по две, обикновено обвити от най-горните листа, 2–3 см в диаметър. Цветовете са петчленни, чашката им е тръбеста, със задебелено пръстенче на върха, с 10 жилки и 5 зъбеца, влакнеста, дълга 7–10 мм. Венчетата са дълги 12–15 мм, от тъмночервени до розови, от 5 нееднакви листчета (двете долни срастнали в ладийка, двете странични образуват крилца, а горното по-едро – флагче). Тичинките са 10, от които 9 сраснали с дръжките си, а десетата свободна. Плодовете са дребни елипсовидни бобове, с по едно семе и обхванати от чашката. Цъфти май-юли.
Разпространение: Обитава влажните ливади, пасища, тревисти места в цялата страна до 2000 м н.в.
Употребяема част: Цветовете (Flores Trifolii pratensae) и надземната част (Herba Trifolii pratensae).
Начин на сушене: Бързо, разтлани на тънко. Цветовете трябва да запазят окраската си.
Съдържание: Флавоноиди от различен тип: флавона пратол, флавонолите изорамнетин, трофолин и пратолетин, изофлавоните формононетин, генистеин, даидзеин и биоханин А.
Изофлавоните са съединения от растителен произход, които предизвикват естрогенподобни ефекти. Един от основните механизми на тяхното действие е способността им да се свързват с естрогеновите рецептори, като по този начин упражняват естрогенподобен ефект. Това им свойство е причината изофлавоните да бъдат условно определяни като „фитоестрогени“. Съдържа още ниацин, фосфор, калий, токоферол, калций, хром, железни и медни соли, магнезий, фурфурол, органични киселини (р-кумарова, кетоглутарова и салицилова), алантоин и алантоинова киселина, ферменти, етерично масло, фенолни гликозиди и цианогенни гликозиди, кумарини, танин, каротин, витамин С.
Действие: Антиспазматично, противовъзпалително, успокоително и отхрачващо действие. Кръвоспиращо, ранозаздравяващо. Упражнява естрогенподобни ефекти. Възстановява функциите на организма след продължително приемане на кортикостероиди и антибиотици.
Приложение: Съцветията се използват като средство при кашлица, бронхит, коклюш и прегракналост на гласа. Преодоляване на простудни състояния, придружени от катари на горните дихателни пътища. Използва се за облекчаване на невровегетативните и психоневрологичните симптоми на менопаузата – горещи вълни, сърцебиене, повишена възбудимост и раздразнителност, безсъние и др.
Растението помага при лечението на женски състояния като – загуба на костна тъкан свързана с остеопороза, мастит, облекчава бялото течение. С билката може да се проведе хронична заместваща терапия при климакс, маточни кръвоизливи, хормонални проблеми. Помага при лечение на болести на кръвоносна система – пречиства кръвта, регулира нивото на хемоглобин и броя на кръвните плочици, тонизира гладката мускулатура на кръвоносните съдове. Използва се при болести на: пикочната система – подпомага пречистващата функция на бъбреците; мускулна система – ставни проблеми; чернодробни състояния – при жълтеница, подпомага детоксикацията, стимулира секрецията на жлъчка; Външно – при рани, изгаряния и пъпки. Използва се при заболявания на кожата като екзема и псориазис и особено добре действа при деца с екземо-астматичен синдром. В народната медицина листата и съцветията се препоръчват като диуретично средство и за повръщане при отравяния. За по-лесно забременяване. Използвана е за лечение на ракови заболявания, възпаление на гърдата, гуша, заболявания на ставите, прочистване на кръвта, като диуретик.
През 1930 г. червената детелина е много популярно противораково средство, което се предписва при рак на яйчниците, гърдата и лимфната система. Всъщност, антираковият потенциал на червената детелина не лишен от смисъл предвид съдържанието на изофлавони. Сърповидното набраздяване на листата от червена детелина е било смятано за знак, че билката може да помогне при катаракта.
Начин на употреба: ВЪТРЕШНО: Отвара от 5 г дрога на 100 мл вода, вари се от 5 до 10 минути, изпива се за един ден. Запарка една супена лъжица от билката са залива с 300 грама кипяща вода, след 10 мин се прецежда и се изпива на три пъти, половин час преди храна; ВЪНШНО: Отвара от 2 супени лъжици дрога и една чаена чаша вода – ври 3 минути, прецежда се и се правят компреси и лапи.
Противопоказания: Екстрактът от детелина е с относително висока концентрация на изофлавони. По тази причина той не се препоръчва при бременни, деца и кърмачки. Не трябва да използват екстракт от червена детелина хора, които приемат хормонални средства, съдържащи андроген, естроген, прогестерон и техните производни. Поради повишения риск от кървене, билката не трябва да се приема в комбинация с джинджифил, витамин Е, аспирин, чесън, гинко билоба.