ATC code: М01АЕ01
Без лекарско предписание
Публикуваната кратка характеристика е със съкращения и е предназначена за медицинските специалисти. Пълна информация може да намерите на сайта на ИАЛ – www.bda.bg или на съответния притежател на разрешението за употреба.
Състав: Всяка таблетка ДОЛОРЕН 200 mg съдържа съответно 200 mg и 400 mg ибупрофен (ibuprofen). Помощни вещества: Таблетките съдържат съответно 8 mg и 16 mg Лактоза монохидрат, Микрокристална целулоза, Кроскармелоза натрий.
Показания: Ибупрофен е показан за лечение на: Лека до умерена болка, напр. главоболие, включително мигренозно главоболие, зъбобол, ревматични и мускулни болки, лумбо-сакрални болки, невралгия, първична дисменорея; Фебрилни състояния, симптоми на грип и простуда.
Дозировка и начин на приложение: Перорално приложение и само за кратковременна употреба. Нежеланите лекарствени реакции могат да се сведат до минимум, ако се използва най-ниската ефективна доза в продължение на възможно най-кратък срок, необходим овладяване на симптомите.
Възрастни и деца над 12 години: 200-400 mg като еднократна дневна доза 3-4 пъти дневно през интервал от 4 до 6 часа, като не трябва да се превишава максималната дневна доза от 1200 mg. При необходимост от прием на лекарствения продукт за повече от 3 дни или влошаване на състоянието, пациентът трябва да се консултира с лекар. При пациенти в старческа възраст не е необходима промяна на дозата, но трябва да се прилагат с повишено поради слонност към повече нежелани лекарствени реакции. При пациенти с леко до умерено увредена бъбречна функция и при пациенти с леко до умерено увредена чернодробна функция дозата трябва да бъде възможно най-ниска и да се прилага за възможно най-краткия период, необходим за овладяване на симптомите, като същевременно е необходимо да се следи за бъбречната функция, респективно за чернодробната функция.
Противопоказания: Ибупрофен е противопоказан при пациенти със: свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества; предишни реакции на свръхчувствителност (напр. астма, уртикария, ангиоедем или ринит) към ацетилсалицилова киселина или други НСПВС; анамнеза на стомашно-чревен кръвоизлив или перфорация, свързана с предишна терапия с НСПВС; активна или неотдавна прекарана пептична язва или гастроинтестинална хеморагия (два или повече изявени епизода на доказана улцерация или кървене); тежка чернодробна или тежка бъбречна недостатъчност; тежка сърдечна недостатъчност или коронарна болест на сърцето; трети триместьр от бременността; значителна дехидратация (причинена от повръщане, диария или недостатъчен прием на течности); цереброваскуларни или други активни кръвоизливи; неизяснени смущения в хемопоезата; деца под 12 годишна възраст без лекарско предписание.
Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба: Едновременната употреба на Ибупрофен с НСПВС, включително селективни инхибитори на циклооксигеназа-2 трябва да се избягва поради възможни адитивни ефекти. Болните от астма трябва да се консултират с лекар преди да приемат ибупрофен. Нежеланите лекарствени реакции могат да се сведат до минимум, ако се използва най-ниската ефективна доза в продължение на възможно най-кратьк срок, необходим за овладяване на симптомите. Ибупрофен се прилага само след оценка на съотношението полза-риск в следните случаи. системен лупус еритематодес (SLE) или смесено съединително-тъканно заболяване. повишен риск от асептичен менингит. Нежелани лекарствени реакции вродено нарушение на метаболизма на порфирин; през първи и втори триместьр от бременността; кърмене.
Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие: Едновременната употреба на ибупрофен и следните вещества трябва да се избягва: Ацетилсалицилова киселина; Други нестероидни противовъзпалителни средства; Антикоагуланти; Тиклопидин; Метотрексат.
Ибупрофен трябва да се прилага с внимание в комбинация със следните вещества: Моклобемид, Фенитоин, литий; Сърдечни гликозиди; Диуретици и антихипертензивни средства; Калий-съхраняващи диуретици; АСЕ-инхибитори, Каптоприл, Аминогликозиди, Селективни инхибитори на обратния захват на серотонина (SSRI), Циклоспорин, Холестирамин, Такролимус, Зидовудин. Ритонавир; Мифепристоп; Пробенецид или сулфинпиразон; Хинолонови антибиотици; Сулфонилурейни средства; Кортикостероиди; Антитромбоцитни агреганти (напр. клопидогрел и тиклопидин); Алкохол, бисфосфонати и окспентифилин (пентоксифилин); Баклофен. За пълната информация прочетете КХП!
Фертилитет, бременност и кърмене: През първото и второто тримесечие от бременността, ибупрофен не трябва да се прилага, освен при ясни медицински показания. Ако ибупрофен се използва от жена, която се опитва да забременее или през първото и второто тримесечие на бременността, дозировката трябва да бъде възможно най-ниска, а продължителността на лечението – възможно най-кратка. Ибупрофен е противопоказан по време на последния триместьр на бременността! Ибупрофен се отделя в кърмата, но при терапевтични дози по време на краткосрочно лечение рискът от ефект върху кърмачето изглежда малко вероятен. Ако все пак е предписано по-продължително лечение, трябва да се помисли за ранното отбиване на кърмачето. Ибупрофен не се препоръчва при жени, които се опитват да заченат. При жени, които имат проблеми със зачеването или се изследват за безплодие, трябва да се помисли за преустановяване приема на ибупрофен.
Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини: Обикновено ибупрофен не повлиява способността за шофиране и работа с машини. И все пак, тъй като в големи дози могат да се наблюдават нежелани реакции като умора, сънливост, световъртеж (за него се съобщава често) и зрителни смущения (нечесто), в отделни случаи те могат да повлияят способността за шофиране и работа с машини. Този ефект се засилва от едновременната консумация на алкохол.
Опаковка: tab.film 200 mg x 10
Притежател на разрешението за употреба: ЕКОФАРМ ГРУП АД, България