Реалната опасност от поставянето на ГРЕШНА ДИАГНОЗА
Нов доклад в САЩ сочи, че погрешните диагнози са често срещани и смъртоносни
Шансът да бъде поставена погрешна диагноза от поне един лекар, през живота на даден човек, е шокиращо висок. Това е заключението на група отличени експерти от престижния Институт за медицина (ИЗМ) в САЩ.
Новият доклад от ИЗМ заключава, че практически всеки жител на САЩ ще се сблъска с погрешна диагноза поне веднъж през живота си. Уважаваните експерти по медицина изчисляват, че грешките в диагнозите причиняват до 17% от усложненията в болниците в САЩ.
Това може и да не изглежда много, но една сбъркана диагноза може да има трагични последици. Докладът на ИЗМ отбелязва, че: „Диагностичните грешки могат да причинят вреда на пациентите, като не предоставят или забавят подходящото лечение, предоставят ненужно или вредно лечение или довеждат до психологически или финансови последици.”
КАКВО Е „ИНСТИТУТЪТ ЗА МЕДИЦИНА“?
За да разберете значимостта на този доклад, трябва да сте наясно, че Институтът за медицина е една от най-престижните медицински организации в света. В него влизат най-именитите учени и клиницисти в САЩ.
Докладите от ИЗМ са обективни и основани върху доказателства; те се използват, за да направляват решенията на институциите и специалистите в здравеопазването. Когато ИЗМ каже, че здравеопазването е изправено пред огромен проблем с погрешните диагнози, определeно може да им се вярва.
ЗАЩО ТРЯБВА ДА ВИ Е ГРИЖА ЗА ГРЕШНИТЕ ДИАГНОЗИ
Докладът на ИЗМ отбелязва, че грешки при диагностицирането водят до 10% от смъртните случаи в САЩ. Това ги прави една от водещите причини за смъртност в страната.
Някои експерти смятат, че сбърканите диагнози водят до 100 000 смъртни случая годишно. Според други броят е по-близък до 200 000 смъртни случая в болниците.
Тези цифри не отчитат грешките при диагностиката в извънболничната помощ.
ИЗМ заключава, че 5% от всички амбулаторни лекарски посещения завършват с погрешна диагноза. Това означава, че лекарите в САЩ правят над 18 млн. диагностични грешки всяка година.
Ако тези цифри са верни, те правят грешните диагнози третата водеща причина за смъртността в САЩ след сърдечните заболявания и рака. Милиарди долари на данъкоплатците се изразходват за електронни здравни карти, научни изследвания за борба с болести като астмата, рака и сърдечните заболявания.
Държавата обаче не отделя почти никакви средства за разрешаване на проблема с епидемията от диагностични грешки.
ГРЕШНАТА ДИАГНОЗА – ТИХА ЕПИДЕМИЯ
Въпреки важността на сгрешените диагнози, те са трудни за проследяване, отчасти поради липсата на прозрачност.
В едно изследване запитали 1 891 лекари за отношението им към честното общуване с пациентите.
Резултатите са шокиращи, но не са изненадващи: „Като цяло, около една трета от лекарите не са напълно съгласни с необходимостта да се разкриват пред пациентите сериозните медицински грешки…”
ПОГРЕШНАТА ДИАГНОЗА МОЖЕ ДА Е УНИЩОЖИТЕЛНА
За повечето хора е трудно да разберат какво може да се случи в резултат от сбъркана диагноза, освен ако не са били засегнати пряко от този проблем. Нека ви разкажем невероятната история на д-р Нийл Спектър.
Д-р Спектър е един от водещите изследователи-онколози в САЩ. Той разработил важни лекарства против рак и ръководи екип от водещи учени в Института за изследване на рака „Дюк”. Д-р Спектър бил умен човек, но когато през 1993 г. развил странни симптоми, разчитал на лекарите си да ги диагностицират. По онова време д-р Спектър наскоро се бил преместил от Бостън в Маями. Малко след преместването си започнал да страда от необичаен сърдечен ритъм. Въпреки че бил маратонец в отлична форма, получавал тежки пристъпи на сърдечни болки. Останалите симптоми включвали умора, болки в мускулите и пристъпи на замъгляване на съзнанието.
Лекарите отдали разнообразните му симптоми на стреса. Въпреки че проблемите продължили в рамките на няколко години, различни лекари продължавали да ги диагностицират като проблеми на психическа основа.
В крайна сметка сърдечното му състояние станало толкова тежко, че се наложило имплантирането на пейсмейкър. Това помогнало донякъде, но сърцето на д-р Спектър в крайна сметка почти спряло. Един петък един сърдечен хирург му казал, че му трябва сърдечна трансплантация или ще почине до понеделник (оттук дошло и заглавието на книгата на д-р Спектър: Gone in a Heartbeat: A Physician’s Search for True Healing).
За щастие на д-р Спектър на него действително му била извършена сърдечна трансплантация и той се възстановил. Източникът на проблемите и сърдечната му недостатъчност се оказал лаймска болест. Диагнозите му били погрешни в продължение на години. Тези грешки едва не го убили.
КАКВО ДА СE НАПРАВИ, ЗА ДА СЕ ПРЕДОТВРАТЯТ ПОГРЕШНИТЕ ДИАГНОЗИ?
Ако отличен лекар като Нийл Спектър е могъл с години да си остане с погрешната диагноза, на какво могат да се надяват всички останали?
Докладът на ИЗМ съдържа дълъг списък от препоръки за лекарите. Той насърчава работата в екип и по-голямото участие на пациента и семейството му в процеса на диагностиката. Освен това докладът призовава за по-добро професионално образование и технологии, в помощ на лекарите по отношение на диагностиката.
Много лекари все още смятат, че диагнозата е тяхната сфера и пациентите трябва да приемат решенията им. Затова е важно тази тема да бъде в центъра на публичното внимание.