автор: П. Василев, д.ф.
по материали от чуждия печат
Сърдечносъдовите и мозъчносъдовите заболявания са съответно на първо и на четвърто място по причиняващи смърт в Америка (не се съмнявайте, че положението е същото и в Европа), независимо от милиардите долари, които се харчат годишно за холестерол редуциращи лекарства. Повече от един милион човека претърпяват сърдечна атака всяка година, и 650 000 умират от „коронарни събития“. Това е около един на всяка минута и почти половината от всички, получили сърдечносъдов инцидент, имат нормални холестеролови нива.
НЯКОИ РИСКОВИ ФАКТОРИ: Високо ниво на С-реактивен протеин (CRP); Тютюнопушене; Проява на враждебност и гняв; Високи нива на LDL холестерол; Ниски нива на HDL холестерол; Високо ниво на VLDL холестерол; Високи триглицериди; Увеличен липопротеин; Наднормено тегло; Висок хомоцистеин; Твърде много желязо; Хипертония; Липса на физическа активност; Наследствена обремененост; Диабет и инсулинова резистентност; Високо ниво на пикочна киселина; Депресия; Липса на социални контакти; Социално-икономически статус; Стрес и притеснение; Хормон-заместваща терапия.
Холестеролът е любима тема през последните 30–35 години – всички слушат и попиват колко лош е той и колко неоспорима и директна е връзката начин на хранене/холестерол/сърдечносъдови болести* (ССБ). Всъщност, изглежда, че тази връзка е далеч по-сложна, отколкото се опитват някои да я представят. Разбира се, производителите на статини имат интерес да налагат една максимално опростена причинноследствена връзка – високият холестерол причинява атеросклероза, което е предпоставка за сърдечни и мозъчни проблеми и, едва ли не, единствено с намаляване нивата на холестерол се намалява и рискът от тези проблеми.
В науката и особено в медицината е пагубно да се митологизира дадена научна теза. Страхувам се, че през всичките тези години се получи точно такава митологизация на холестероловата хипотеза. Въпреки, че под „хипотеза“ се разбира нещо, което не е напълно доказано, за много хора тя е неоспорим факт.
Както изглежда, холестероловата догма е погрешна в много основни направления. От една страна, представата, че консумирането на богата на холестерол храна e смъртоносен грях, който, със сигурност, ще ни изпрати в „Бърза помощ“, търпи ревизия в резултат на доказателства, показващи друго. Различни проучвания показаха, че нисковъглехидратните диети намаляват теглото, редуцират серумните триглицериди и повишават HDL много по-успешно, отколкото диетите бедни на мазнини. Едно изследване на пациенти с наднормено тегло показа твърде „смущаващи“ резултати – те свалят килограми и подобряват липидния си профил, подложени на една самоубийствена, според лекарите, диета – от две до четири яйца на ден и около 200–300 гр. червено месо на всяко хранене.
Противно на властващото дълго време сред медицинската общност мнение, че ниски мазнини = на добро здраве, изследване, включващо около 50 000 жени на възраст над 50 години, не можа да демонстрира статистически достоверна връзка между диета, бедна на мазнини и богата на зеленчуци и намаляване на риска от ССБ, инсулт, рак на гърдата и колоректален рак.
Други резултати, изскачащи от различни изследвания на холестерола, показват, че колкото повече намаляваме холестероловите нива, толкова повече излагаме организма на риск. Поне две проучвания предоставят доказателства, че съществува връзка между много ниския холестерол и риска от хеморагичен инсулт, особено при жени с хипертония. Друго проучване с мъже, провело се в САЩ и Япония, показва, че лицата с най-ниски нива на холестерол са и най-уязвими от ранна смърт. Тези с холестерол в граници 4,68–5,40 mmol/l имат най-добра преживяемост. За хора над 70 години, особено жени, опитите да се редуцира агресивно холестеролът, могат да имат обратен ефект.
Съществуват много малко доказателства, че намаляването на холестерола при една възрастна жена ще увеличи значително нейния живот. Така или иначе, противниците и критиците на холестероловата хипотеза се увеличават. При всички случаи, бъдещето ще покаже кой е прав и кой е крив. А е много вероятно, истината да е по средата.
Разбира се, казаното по-горе не означава, че ние не трябва да следим нашите липидни нива или не трябва да внимаваме какво ядем. Холестерол, който е твърде висок, безспорно е опасен и е риск за ССБ. Това, което е ясно е, че от по-съществено значение е не количеството на мазнините, които приемаме, а техният вид.
НЕЛЕКАРСТВЕН ПОДХОД ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ХОЛЕСТЕРОЛА
Преди да се насочим направо към понижаващите холестерола лекарства, по-разумно е да преценим някои възможности за нелекарствено подобряване на състоянието на сърдечносъдовата система, включващи промени в храненето и начина на живот.
Лекарите често съветват пациентите с повишен холестерол да променят начина си на хранене. Проблемът е, че пациентите рядко получават точни съвети с какво да се хранят. Най-често им се казва какво не трябва да консумират и обикновено това включва избягването на наситени мазнини.
Наситените мазнини са заклеймявани като враг в продължение на много години поради господстващото мнение, че те повишават нивото на холестерол и предизвикват атеросклероза, която е подлежащ процес при ССБ, инсулт и т.н. Хората бяха (и все още са) съветвани, ако не да изключат напълно, то поне да намалят драстично червеното месо, яйцата, маслото и др. Като резултат от тези „забрани“, бързо се увеличиха и разпространиха нискомаслените храни. Въпреки тези продукти, американците са по-дебели от всякога (не че имам нещо против американците, но тях, явно, ги държат повече „под око“) и са изправени пред епидемия от диабет и ССБ.
Преди няколко години схващането за наситените мазнини получи още един удар. Голям мета-анализ на 72 изследвания, включващи 600 000 човека, установи липсата на убедителни доказателства, че начинът на хранене, съдържащ наситени мазнини води до ССБ (Annalis of Internal Medicine, March 18, 2014). Заключението на авторите е: „Настоящите доказателства не подкрепят убедително сърдечносъдовите принципи, които насърчаваха висока консумация на полиненаситени мастни киселини и ниска консумация на наситени мазнини“. Нискомаслената диета по-вероятно ще намали „добрия“ HDL холестерол, отколкото високомаслената диета. Това е поредната причина да се заключи, че правилният подход е не да се казва какво не трябва да се консумира, а да се посочват храните, които е желателно да присъстват в менюто не само на застрашените от висок холестерол.
Зехтин. В някои растителни мазнини (царевично и слънчогледово олио например) се съдържат твърде много омега-6 и недостатъчно омега-3 мастни киселини. Една първа стъпка за подобряване на сърдечното здраве е намаляване консумацията на омега-6 за сметка на увеличен прием на омега-3 мазнини. Превъзходна мазнина, в това отншение, е студено пресованият зехтин. Богат на мононенаситени мастни киселини, той спомага за намаляване на тоталния холестерол, на LDL холестерола и на кръвното налягане. Намалява риска от атеросклероза, от образуване на тромби и има превантивна роля при някои видове рак. Други полезни мазнини, освен зехтина, са маслата от бадеми, авокадо, орехи и др.
Рибено масло. Сърдечносъдовите ползи от рибеното масло са много. То е богато на омега-3 мастни киселини, които помагат в борбата с възпалението, предотвратяват образуването на атеросклеротични плаки и тромби. Рибеното масло намалява плазменото ниво на триглецириди – почти с 45% при доза от 4 гр. дневно, и повишава HDL холестерола до 9%. Рибеното масло намалява кръвното налягане и подобрява еластичността на кръвоносните съдове. То намалява сърдечната честота, стабилизира електрическата активност на сърдечния мускул и редуцира вероятността от аритмични прояви. Ползите от рибеното масло се простират и до артритни заболявания, болестта на Алцхаймер, астма и депресивни състояния. Единственото противопоказание е опасността от кръвоизливи при комбинация с варфарин.
Ядки. Четири или пет порции от 60 до 80 грама орехови ядки седмично могат да намалят риска от проблеми с коронарните артерии с 30–50%. Орехите могат да намалят тоталния холестерол, LDL холестерола, триглицеридите и да увеличат HDL холестерола, предотвратяват образуванто на плаки в коронарните артерии, подобряват еластичността на кръвоносните съдове и циркулацията на кръвта при хора с висок холестерол.
ДРУГИ ПОЛЕЗНИ ЯДКИ СА: бадемите, северноамериканският орех, шам-фъстъкът, кашуто и др. Единственото внимание при консумацията на ядки е по отношение на по-високата им калоричност.
Алкохол. Ако човек не е заклет трезвеник, несъмнено следващите редове ще му допаднат. Съществуват много данни, подкрепящи тезата, че умерената консумация на алкохол е съпроводена с известни ползи за сърцето. Резултати от голямо проучване показват, че 4–5 питиета на седмица могат да намалят риска от сърдечен инцидент с 30–50%. И още по-хубавото в случая е, че човек сам може да избере своята „отрова“ – няма значение каква алкохолна напитка се консумира. Интерпретациите са по отношение на дозата. Във въпросното проучване под едно питие се разбира: 350 ml бира; или 120 ml вино; или 50 ml високоградусен алкохол. Приемането на умерени количества алкохол – „умерени“ е вълшебната думичка – може да има и други ползи: намаляване риска от исхемичен инсулт; положително повлияване на диабет тип 2; и дори при деменция. Все пак, трябва да се отбележи, че става въпрос за ползи от алкохол, изпит с удоволствие. Ако човек има непоносимост към алкохол, ако мрази алкохол, ако изпитва отвращение към алкохол, разбира се, че не трябва да започва да пие, за да си подобрява сърдечното състояние. Все пак, съществуват и други лекарства за сърдечносъдовата система.
Сок от грозде. Много от антиоксидантните флавоноиди, открити в червеното вино, са в изобилие и в гроздовия сок. Ползите от него за сърдечносъдовата система са повече от впечатляващи – може да намали LDL холестерола, предотвратява образуването на плаки в кръвоносните съдове, запазва тяхната еластичност и намалява кръвното налягане, усилва кръвния поток и намалява вероятността от образуването на съсиреци. Може да засили имунната система. Добавянето на пектин в гроздовия сок прибавя допълнителни антивъзпалителни ползи, помагайки не само на сърцето, но и на ставите. При артритни проблеми се препоръчва такава комбинация, която да се приема няколко пъти дневно.
Сок от нар. Сокът от нар притежава същите полезни свойства за сърдечносъдовата система като гроздовия сок. Нещо повече, той има противораково действие, помага при артрити, може би има благоприятно действие при еректилна дисфункция. Трябва да се има предвид, че сокът от нар, подобно на грейпфрута, може да взаимодейства с някои лекарства като статини. Сокът от нар може да предизвика констипация.
Шоколад. Натрупват се все повече и повече данни, че малки количества тъмен шоколад могат да бъдат много здравословни. Установено е, че шоколадът намалява кръвното налягане, помага за подобряване на инсулиновия отговор, повишава еластичността на кръвоносните съдове. Предполага се, че предотвратява образуването на тромби, повишава HDL холестерола, държи LDL холестерола настрана от процесите на атеросклероза. По отношение на въпроса, дали шоколадът предотвратява сърдечни инциденти, отговорът идва от изследване, провело се в Холандия с мъже над 65 години. При тези, които приемат редовно по около 10 гр. шоколад, смъртността от сърдечни инциденти е с 50% по-ниска от тези, които не са се глезели с по едно парченце шоколад на ден.
Канела. Известно е, че канелата може да намали нивото на кръвната захар при хора с диабет тип 2. Появяват се и съобщения, че тя може да понижи, също така, и холестерола. При изследване върху плъхове е установено, че канелата редуцира холестерола и триглицеридите по-успешно, отколкото ловастатин. Трябва да се отчита вероятността, канелата да предизвика стомашни киселини или чернодробни проблеми.
Грейпфрут. Дълго време се вярваше, че грейпфрутът намалява телесното тегло. Докато това му свойство е твърде съмнително, има доказателства, че грейпфрутът намалява холестерола. В изследване, провело се в Израел, с хора със сърдечен байпас, яденето на червен грейпфрут всеки ден в продължение на един месец, намалява тоталния холестерол с 15%. И отново, и отново, внимание с грейпфрута. Взаимодейства опасно с много лекарства, включително и с тези, намаляващи холестерола.
Ябълков оцет. Доказано е, че ябълковият оцет намалява пика на кръвна захар, наблюдаван след консумацията на бял хляб. Изследвания с животни демострират, че той редуцира нивата на триглицериди, общия холестерол и другите липиди (Journal of Membrane Biology, Aug. 2014).
БОРБА С ВЪЗПАЛЕНИЕТО
Важен индикатор за сърдечното здраве, на който много пациенти, а и лекари не обръщат достатъчно внимание, е нивото на С-реактивен протеин (CRP). Той е показател за възпалителен процес и може да бъде дори по-релевантен от холестерола за прогнозата на сърдечносъдов инцидент. Под 1 mg/l e нисък, т.е. положението е под контрол, между 1 и 3 mg/l – умерен, а над 3 mg/l – висок и индикатор за твърде опасно състояние.
Съществуват различни начини да се намали CRP. Установено е, че тези, които се придържат към т.нар. Средиземноморска диета или начин на хранене имат ниски нива на CRP. Консумацията на храни с високо съдържание на витамин С, на морска риба и рибно масло също намалява и контролира CRP нивото.
Аспиринът и статините могат да понижат CRP. Поддържането на добра физическа форма, контролът на кръвна захар, консумацията на чай и умерени количества алкохол са предпоставка за конторлиране на CRP в „добрите“ граници.
ПРОТИВОВЪЗПАЛИТЕЛНИ ХРАНИ: Дива сьомга; Лефер; Риба тон; Сардина; Джинджифил; Чесън; Зехтин; Броколи; Орехи; Бадеми; Нар; Ягоди; Боровинки.
ДОБАВКИ:
Ниацин. Противно на мнението, че вит. В6 и В12 намаляват риска от сърдечeн инцидент, продължителни изследвания не успяха да докажат статистически достоверна полза от тези витамини по отношение на сърцето. Обаче един друг представител от семейството на вит. В, наистина увеличава шансовете за предотвратяване на сърдечно заболяване. Това е ниацин или вит. В3 и няма съмнение за неговата ефективност – тя е описана и наблюдавана в продължение на повече от 50 години.
Научната общност все още не може да разбере по какъв точно начин ниацин успява да намали риска от сърдечна атака. Това, което се знае е, че вит. В3 намалява триглицеридите и LDL холестерола, а повишава „добрия“ холестерол.
Въпреки лесния достъп до тази добавка, приемането ú трябва да бъде под лекарски контрол или наблюдение. Дозите на ниацин, необходими за оказване на ефект върху липидния профил, могат да имат значителни странични действия и чернодробните ензими трябва да се проверяват редовно.
Също така, оптималната индивидуална доза трябва да се определя заедно с лекар. Описани са някои неприятни реакции към ниацин като: гадене; зачервяване и изтръпване на кожата; сърбеж; изтощение; главоболие; сухота на очите и кожата; мускулни проблеми.
Магнезий. Магнезият е необходим за много физиологични процеси: помага за контрола на кръвното налягане; поддържа здравината на костите; влияе положително при мигрена; спомага за поддържане на сърдечносъдовата система в норма. Човешкият организъм често изпитва недостиг от този важен минерал. Някои от диуретиците, които водят до намаляване на калий, засилват и отделянето на магнезий. Проучванията доказват, че поддържането на организма в състояние на магнезиев дефицит увеличава риска от сърдечни инциденти. Приемането на повече магнезий с храната или като добавка, намалява този риск. Хора с ниски нива на магнезий са предразположени към запушване на коронарните артерии. Увеличаването на магнезиевия прием подобрява отношението LDL/HDL холестерол, предпазва LDL холестерола от окисление и по този начин намалява риска от атеросклероза и клетъчни възпалителни процеси. Подобрява циркулацията на коронарните артерии и сърдечния ритъм.
Препоръчителната доза магнезий е от 300 до 500 mg дневно.
Редките изпражнения показват, че дозата е превишена. Допълнителният прием на магнезий е опасен при бъбречно заболяване или намалена бъбречна функция.
ХРАНИ С ВИСОКО СЪДЪРЖАНИЕ НА МАГНЕЗИЙ: Бадеми; Кашу; Морска камбала; Овесени ядки; Фъстъци; Печени картофи; Соя; Спанак.
Червен ферментирал ориз (мая от червен ориз). Китайският червен ориз е ориз, ферментирал с червената плесен Monascuspurpureus. Основна съставка на този продукт, която води до понижаване на LDL холестерола с около 20%, е монаколин К (естествен ловастатин). Включването на червения ориз в този материал е продиктувано от факта, че продуктът и най-вече хранителните добавки, получени от него, са доста популярни в САЩ. На българския пазар също се намират добавки на база червен ферментирал ориз, съдържащи, в крайна сметка, монаколин К, т.е. статин. Наистина въпрос на избор е дали да приемаш монаколин или синтетичен ловастатин. Личното ми мнение е, че ако си решил да пиеш статин, по-добре си купи синтетичен ловастатин, поне ще си сигурен в дозата. Да, ама другият е естествен. Естествен, ама статин, с всичките странични действия на тези лекарства.
ЛЕКАРСТВА ЗА ПРОТЕКТИРАНЕ НА СЪРЦЕТО И НАМАЛЯВАНЕ НА ХОЛЕСТЕРОЛА
Ацетилсалицилова киселина
Ако някое от съществуващите днес лекарства може да бъде наречено чудотворно, то това е ацетилсалициловата киселина (АСК). Изследване, публикувано в The New England Journal of Medicine, демонстрира, че при 15 000 високорискови пациенти, които в продължение на две години приемали или клопидогрел плюс АСК или само АСК, няма разлика в честотата на сърдечните атаки, инфаркт или смърт, в резултат на сърдечносъдови инциденти между двете групи. С други думи тези, които приемали клопидогрел плюс АСК са били точно толкова защитени, колкото и тези, които приемали само АСК.
Ползите от АСК са почти невероятни: не само редуцира риска от сърдечносъдови инциденти, но и има противораково действие, намалявайки риска от злокачествени образувания в дебелото черво, ректума, простатата, панкреаса, белия дроб, кожата, яйчниците и гърдите. И ако това не е достатъчно, прибавете ползи по отношение на диабета и болестта на Алцхаймер.
Всички тези забележителни ефекти на АСК, най-вероятно, се дължат на противовъзпалителните и антикоагулантните свойства на това лекарство.
Друго предимство на АСК е, че това средство се „върти“ в сферата на лекарствената терапия повече от 100 години и медицинската общност е много добре запозната с потенциалните рискове и странични ефекти. Историята на АСК е впечатляваща. Открит е през 1897 г. от химика на Bayer Феликс Хофман, който искал само да създаде стабилна форма на АСК, за да помогне на баща си, страдащ от ревматизъм. Тогава той едва ли е предполагал, че този негов успех ще спаси живота на десетки, ако не и стотици милиона хора. Минават още около 50 години преди забележителната проницателност на друг учен, лекар по това време, да осветли животоспасяващия потенциал на АСК. През 1948 г. Лоурънс Кравен, общопрактикуващ лекар в Калифорния, започва да разпространява Aspergum – дъвка, съдържаща АСК, сред своите пациенти с оперативно отстранени сливици. Това облекчава техните болки, но някои от тях получават кръвоизливи и се налага тяхната хоспитализация. Вместо да се откаже от продукта, както биха направили повечето лекари – негови съвременници, д-р Кравен осъзнава, че АСК има силни антикоагулантни свойства. Той допуска, че това би стопирало образуването на тромби в коронарните артерии и през 1950 г. започва да препоръчва на всички свои пациенти – мъже на възраст от 40 до 65 години, да приемат АСК ежедневно. Шест години по-късно той описва резултатите на около 8 000 мъже, послушали неговия съвет, и съобщава, че няма нито един регистриран случай на коронарна или мозъчна тромбоза. За съжаление, минава още доста време преди кардиолозите да последват примера на Кравен. Но през последните 50 години се натрупват все повече и повече сведения за запазващите сърцето свойства на АСК. Проучванията доказват, че терапията с АСК намалява сърдечните кризи и инфаркти с 25 до 30%. Тези, на които особено се препоръчва употребата на АСК са: мъже над 40 г., жени в менопауза, пушачи, диабетно болни, хипертоници, пациенти с атеросклероза и/или стенокардия. Има и такива, на които не се препоръчва АСК – с гастрит, язва или алергия към АСК.
ДОЗА НА АСК. Въпреки многогодишната история на АСК, все още се дебатира за най-оптималната доза за превантивни цели. Съществуват данни, които сочат, че по отношение на предотвратяването на инсулт доза от 30 mg може да има ефективността на по-високи дози. Някои експерти препоръчват 160 mg на ден за профилактика на ССБ и инсулт.
Статини
Няма съмнение в силата на статините – това са едни от най-печелившите лекарства в историята на фармацията. И има причина за това – те намаляват холестерола. Но както стана въпрос, холестеролът не е единственият фактор за ССБ, а вероятно не е и най-важният. Да не говорим за страничните ефекти, които се проявяват при продължителното приемане на статини.
Така или иначе, статините са едни от най-често изписваните лекарства. Независимо от натрупващите се данни, които в никакъв случай не са в тяхна полза и независимо от факта, че холестероловата хипотеза е на път да се обърне с краката нагоре, още дълго време статини ще се изписват, купуват и приемат, така че и ние трябва да им отдадем нужното внимание.
Преди обаче да се пристъпи към приемането на статини, трябва да се знаят някои неща, които биха насочили пациента първо към друг подход.
КОЛКО НИСКО МОЖЕ ДА СЕ СЛИЗА? … ИЛИ КАКВИ СА РАЗУМНИТЕ ГРАНИЦИ?
Характеристиката на статините с намаляване нивата на LDL холестерол както и на тоталния холестерол е безспорна. Едно проучване показва, че високи дози rosuvastatin могат да намалят LDL с 52 до 60% и да редуцират образуването на плаки в коронарните артерии с 9%.
Повечето лекари препоръчват на своите пациенти, които са в потенциално висок риск от сърдечна атака, но които нямат история на сърдечно заболяване, да свалят своя LDL холестерол под 2,59 mmol/l, а тези, които са в по-висока рискова категория, да паднат под 1,80 mmol/l. А има кардиолози, които биха искали да видят и по-ниски стойности. Разбира се, без лекарства е невъзможно да се свали нивото на холестерола до такива стойности. От друга страна, не може да се свали „лошият“ холестерол без да се свали нивото на общия холестерол. А кой каквото ще да ви приказва, натрупващите се в световен мащаб данни показват, че свалянето нивото на общия холестерол под 4 mmol/l си е направо опасно.
Категорията, за които статините вероятно имат някакъв ефект са мъже на средна възраст със ССБ. Тези мъже, които имат лошо съотношение LDL/HDL холестерол и други рискови фактори, също биха имали някаква полза от статини. На този етап не е ясно, или по-скоро е ясно, но не в полза на статините, дали е целесъобразна тяхната употребата при жени над 70 години. С други думи, над тази възраст, всички напъни да се сваля холестерола при жени, а според някои специалисти и при мъже, са опасни и застрашаващи живота.
Приемаме, че статините са запазили живота на много пациенти, като са редуцирали риска от ССБ. Тяхната способност да свалят холестерола и техните антивъзпалителни свойства, които намаляват нивото на С-реактивния протеин, безспорно са внесли промяна в живота на много хора в риск от сърдечносъдов инцидент. Но, също така, не трябва да се преувеличават техните ползи. The New England Journal of Medicine публикува обзор, в който се казва следното: „Две рибни ястия на седмица са толкова ефективни, колкото и статините в предотвратяване на смърт сред пациенти със сърдечна болест“. Когато се сравняват резултатите от приемането на АСК, спрямо приемането на статини, се вижда, че тяхната способност за превенция на първа сърдечна атака е еднаква.
Съществува една субективна разлика между статините и другите методи за намаляване на холестерола. Това е получаването на сравнително бързи и отчетливи резултати със статини без съществена промяна на начина на хранене и начина на живот. Тази житейска философия е твърде обезпокояваща, защото статините се свързват с различни странични ефекти, някои от които могат да бъдат фатални.
СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ НА СТАТИНИТЕ
Много хора използват статини без да получават някакви странични ефекти, но повечето пациенти съобщават са значителни и в някои случаи животозастрашаващи проблеми, в резултат на приема на тези лекарства. Нито един медикамент не трябва да се толерира. Дори лекарства, доказали се в продължение на толкова много години, като пеницилин и АСК, могат да застрашат живота на даден индивид.
Затова е особено важно да се знаят както ползите от даден препарат, така и рисковете. Статините имат странични ефекти и то не малко. Някои от по-често наблюдаваните или съобщавани са мускулни болки и слабост, загуба на памет, депресия, сексуална дисфункция, ставни болки и др.
Проблемите с мускулите могат да бъдат слаби, ненатрапчиви и преходни. Често могат да се отдадат на моментна обща физическа слабост. Но съществуват и сериозни проблеми, дължащи се на предизвиканата от статините рабдомиолиза, или разрушаване на скелетните мускули. По същество мускулите се разпадат, протеините от разпада разрушават бъбреците и може да настъпи смърт от бъбречна недостатъчност. Според един доклад в САЩ за две години и половина има 871 съобщения за рабдомиолиза със статини, 38 от които фатални.
Друг проблем – загубата на памет. Сравнително неотдавна се откри, че за да функционира мозъкът е необходим холестерол. Глиалните клетки в мозъка, имащи критично важна роля за функционирането на синапсите, освобождават вещество, което позволява на синаптичните връзки между невроните да се формират и да функционират. Без това вещество мозъкът ще е почти напълно безполезен. И какво е това фантастично чудодейно вещество? Ами, това е добрият, стар, „смъртоносен“ холестерол. Нищо чудно, че статините предизвикват когнитивни странични ефекти.
С риск да разсърдя някои производители, ще ви разкрия още една „тайна“. Ниското ниво на холестерол води до намалени нива на серотонин в мозъка. Ето ви я „италианската връзка“ статини – депресия. И за гарнитура – малко насилие и агресия.
Коензим Q10
Изглежда, че хората, които приемат статини се нуждаят от допълнителен внос на коензим Q10. 3-хидрокси-3-метилглутарил коензим А-редуктазата е нужна не само за синтеза на холестерол, но и за производството на коензим Q10. Приемът на статини може да смути коензимния статус като намали синтезата му.
Установено е, че дори умерени дози статини понижават нивата на Q10 в кръвта. Според учените това потискане на синтезата на коензима може да е причина за най-често срещаните странични ефекти на статините – умора, мускулни болки, рабдомиолиза.
Установено е, че при лица, които взимат статини, допълнителният внос на коензим Q10 намалява показателите за оксидативни увреждания. Препоръчителната доза в тези случаи е 200–300 mg коензим Q10.
Други холестерол понижаващи лекарства
Статините така тотално доминират в пазарната ниша на холестерол понижаващите лекарства, че чак звучи учудващо, че има и други намаляващи холестерола медикаменти.
EZETIMIBE
Често се предписва заедно със статините и някои могат да си помислят, че действат по един и същ начин, но не е така. Статините нарушават синтезата на холестерол, а ezetimibe възпрепятства абсорбцията на холестерол в тънките черва.
Ezetimibe се представя сравнително добре в клиничната надпревара, сваляйки нивото на общия холестерол с около 13%, а на LDL с 18%. Когато се приема заедно със статин, тези стойности стават по-големи. Така например, при комбинирането на ezetimibe и simvastatin, общият холестерол пада с 34–37%, а LDL с 46–50%.
И ВНИМАНИЕ! Тук идва нещо, което ни разбива. Независимо от способността да постига такива, приятни за окото, лабораторни резултати самостоятелно или в комбинация със статини, съществуват проучвания, които не показват, че ezetimibe редуцира риска от сърдечносъдов инцидент или че удължава живота.
В крайна сметка е важно да се запомни, че холестеролът е само един от повече от 240 фактора, които са въвлечени в риска от сърдечносъдова атака.
Освен с някои взаимодействия (с циклоспорини, варфарин), еzetimibe се свързва и със следните странични ефекти: диария; стомашни болки; възпаления на синусите; мускулни болки; артрит; обща слабост; кашлица; алергични реакции; повишаване на чернодробните ензими. В Австралия и Канада, лекарствените регулатори насочват вниманието върху евентуална връзка на тези препарати с хепатит, панкреатит, депресия и повишаване риска от ракови заболявания.
ФИБРАТИ
Фибратите са друг клас холестерол понижаващи медикаменти. Тези лекарства не само намаляват общия холестерол, триглицеридите и LDL, но и повишават HDL холестерола. Те, също така, превръщат малките, плътни частици на „лошия“ холестерол в по-големи и по-малко опасни частици. Едно продължително финландско изследване с gemfibrozil показа, че той намалява риска от сърдечна атака при мъже с около една трета – 34%.
Като противопоказание се посочва повишената вероятност от образуване на жлъчни камъни. Взаимодействат с варфарин.
Някои от страничните ефекти на тези лекарства включват повишаване на чернодробните ензими, гадене, повръщане, диария, запек и стомашни болки. Ако се почувстват мускулни болки по време на приема на фибрати, трябва да се направи тест за креатин киназа. Ако фибрати се приемат заедно със статини, сериозно се покачва рискът от мускулни проблеми, вкл. рабдомиолиза.
––––––––––––––
* Използваният термин „сърдечносъдова болест“ е термин, който обхваща по-скоро инциденти, свързани с коронарните артерии, а не със заболяване на сърцето.