ХРАНЕНЕТО – КОМПЛЕКСЕН ИНТЕРВЕНЦИОНЕН ПОДХОД ЗА ПРЕВЕНЦИЯТА И ТРЕТИРАНЕТО НА СЕЗОННИТЕ ГРИПНИ ИНФЕКЦИИ

By | февруари 27, 2015
0 Comment

Автор: Розалин Костов, Маг.фарм.Хранене и грип

Всяка година в периода между Коледа и Великден се разпространява поредната грипна епидемия, която нанася значими здравни, социални и икономически щети и отнема живота на не малко хора. Периодично човечеството преживява пандемични вълни от грипни инфекции, жертвите от които са огромни. Пандемията от т.нар. „Испански грип“ А/H1N1 разразила се през 1918 г. – 1919 г. отнема живота на повече от 40 милиона души, а жертвите от последвалите пандемии са: от „Азиатски грип“ А/H2N2 през 1957 г. – около 4 милиона, от „Хонг-Конг грип“ А/H3N2 през 1968 г. – около 1.5 милиона, от „Руски грип“ A/H1N1 през 1977 г. около 1 милион и от последната пандемия от „Свински грип“ А/H1N1 през 2009 г. – около 300 000.[1, 2]

Според световните здравни и изследователски общности, това, че човечеството ще бъде сполетяно от поредната грипна пандемия не подлежи на съмнение, но проблемът е какъв ще бъде грипният щам, който ще я предизвика. Като потенциални заплахи се посочват А/H2N2, който повече от 50 години не се е проявявал, както и високо патогенните причинители на „Птичи грип“ А/H5N1 и А/H7N9 ако мутират и придобият способността да се предават от човек на човек. Спорадичната и ограничена епидемия в Китай от силно смъртоносния щам А/H7N9 през 2013 г. подсказва, че тази заплаха е напълно реална.[1]

Както сезонните грипни епидемии, така и глобалният потенциален пандемичен риск активно стимулират разработването и проучването на ефективни лекарствени продукти за превенцията и лечението на грипните инфекции, но това е труден процес. В момента в световен план съществуват четири анти-инфлуенца А препарата – oseltamivir /Tamiflu/, zanamivir /Relenza/ за инхалиране, peramivir /Peramiflu/ за i.v. приложение и laninamiviroctanoate /Inavir/ за инхалиране на 1 доза за 5 дни. Всички тези препарати са инхибитори на ензима неураминидаза – гликопротеинова структура от обвивката на инфлуенца вирусите, чиято активност е насочена към процесите на размножаването на грипните вируси, а също и към свързването им с клетките на човешкия организъм. В различна степен на разработване и проучване са и препарати инхибитори на хемаглутинина – другата изключително важна гликопротеинова структура на вирусната обвивка, която упражнява ефекти свързани със свързването и сливането на инфлуенца вирусите с мембраните на човешките клетки, но тези препарати вероятно ще се появят в по-далечното бъдеще. Противогрипните ваксини също не могат да бъдат напълно надеждни средства за превенцията на грипните инфекции, тъй като понякога грипните вируси мутират или се разпространяват неочаквани вируси, които не са включени в сезонните ваксини. Като примери могат да послужат отсъствието във ваксината на свинския грип през първата година от появата му, а също и отсъствието от актуалната за тази година ваксина на циркулиращия понастоящем щам на грипния вирус А/H3N2 Texas. Създаването на универсална противогрипна ваксина също ще принадлежи на бъдещето. Почти е невъзможно да се разчита на амантадин и ремантадин – инхибиторите на инфлуенца протеин М2-протонен канал, присъстващ във вирусните обвивки и влияещ върху размножаването, поради високата степен на резистентност спрямо тях.[1]

Съществуват и редица допълнителни фактори, които оказват негативно въздействие, свързано с повишаването на пандемичния риск и ограничаването на превенцията и справянето с грипните пандемии, а в частност и със сезонните епидемии, като например:

  • наличие на очаквания за по-изразена тежест на инфекциите и съпътстваща по-висока смъртност;
  • възможни проблеми с достъпа до достатъчни количества ваксини и противогрипни лекарства, поради факта, че повечето страни зависят от техния внос и не разполагат с локално производство;
  • възможни рискове от поява на дефицит от финансови ресурси и за оказване на подкрепа за достъпността на лекарствата и ваксините за покриване на нуждите на населението от превенция и лечение;
  • наличие на широк набор от предпоставки за потенциално влошени имунен и антиоксидантен статус на немалка част от населението в резултат от нездравословен начин на живот, маргинализиране на здравословното хранене и консумация основно на храни с ниска хранителна плътност.

Оценявайки изложените по-горе относително неблагоприятни дадености и динамиката на глобалния потенциален пандемичен, а също и епидемичен риск, световната здравна и изследователска общност ориентираха интереса си в търсенето на рационални и актуални комплексни алтернативни подходи за ограничаване на рисковете и щетите от грипните инфекции. Тези алтернативни подходи са насочени в три основни насоки, а именно установяване и предприемане на адекватни действия за елиминиране на рисковете от грипни инфекции произтичащи от обкръжаващата среда, както и от неблагоприятните поведение и навици на хората.
Третата насока е осигуряването на научнообоснована информация за различните храни и техните нутриенти, които биха допринесли здравни ползи и биха могли да се включат в ежедневното хранене, като негови достъпни и приемливи компоненти за постигане целите на превенцията и третирането на грипните инфекции.

Някои рискови фактори повлияващи развитието на грипните инфекции

  1. Замърсяването на въздуха, най-вече от автомобилния трафик, активно допринася за повишаване на риска от грипни инфекции. Вдишването на дизеловите изгорели газове и пушек съдържащ високи концентрации на прахови частици и особено на фини прахови частици предизвикват както завишаване на инфектирането с инфлуенца вируси, така и промяна на имунните функции и възпалителните отговори към грипните инфекции.[3, 4] Отделяните изгорели газове от бензиновите двигатели повишават нивото на озона във въздуха, който е причина за повишено инфектиране с грипните вируси.[5]
  2. Както тютюнопушенето, така и пасивното пушене чрез вдишване на дима от непушачите води до повишаване чувствителността на носната лигавица към инфлуенца вирусите, а също и до развитие на възпалителни отговори на инфекцията с тях. Същевременно се установява и наличието на по-големи количества на инфлуенца вируси в носната лигавица.[6]
  3. Витамин Д играе важна роля в защитата на човешкия организъм срещу грипните инфекции. Дефицитът от Витамин Д, предизвикан от ограничено излагане на слънце, работа на закрито, обличане с неподходящо облекло, замърсената атмосфера, консумация на месо, мляко и яйца от животни отглеждани на закрито и без достатъчен престой на слънце, както и липсата на храни обогатени с Витамин Д – напр. хляб, мляко и др., представлява комплексен рисков фактор за развитието на инфлуенца инфекциите. Съобщават се данни доказващи, че за всяко повишаване на плазмената концентрация на Витамин Д с 10 nmol/L рискът от грипна инфекция се понижава с 7%.[7, 8, 9]
  4. Затлъстяването, предизвикано от нездравословно хранене, води до влошаване на паметта и отговорите на Т-клетките към грипните вируси, както и до влошена имунна компетентност спрямо инфекциите с тях.
    Друг сериозен проблем свързан със затлъстяването е компрометирането на отговора на организма към прилаганите ваксини.[10, 11, 12]
  5. Недоимъчното хранене стои в основата на редица проблеми свързани с грипните инфекции. Ограничената консумация на храни богати на протеини, а също и на пълнозърнести храни, млечни храни, риба, плодове – вкл. цитруси, ябълки и др., зеленчуци – вкл.и от сем. Кръстоцветни, лук, гъби и др. води до влошаване на имунните функции, повишена чувствителност към инфлуенца вирусите и до по-висока заболеваемост и смъртност, като рискът при децата е отчетливо по-голям.[13, 14]
  6. Дефицитът на Цинк е класифициран от СЗО на 11 място като рисков фактор за повишена заболеваемост и смъртност, включително и упражняващ негативен ефект върху имунните капацитет и функции, както и допринасящ за повишаване на честотата на инфекциите на белите дробове и на тежестта на протичането им.[15]
  7. Дефицитът на селен е характерен за не малка част от света, включително и за югоизточна Европа. С него са свързани повишеният оксидативен стрес, отключването на възпалителните процеси и влошаването на имунните отговори свързани с грипните инфекции.[16]
  8. Чувствително намалената традиционна консумация на червено вино и заместването й с консумация на бира и на алкохолни напитки води до маргинализиране на приема на ресвератрол, който е свързан с инхибирането на процесите на размножаване на инфлуенца вирусите и на възпалителните отговори в резултат от инфекцията.[18]
  9. Въпреки установената противовъзпалителна активност на дълговерижните омега-3 ПНМК при редица заболявания, сюплиментирането с DHA и EPA, вкл. и под формата на рибено масло при грипна епидемия, води до повишаване на риска от инфекция в резултат от негативна промяна на имунните функции, както и до по-продължителни и влошени клинични прояви на грипната инфекция.[19, 20]
  10. Ограничената консумация на традиционните храни осигуряващи пробиотици в резултат на млечнокисела ферментация – натурално кисело мляко, кисело зеле и туршии и др., приготвени без консерванти и термична обработка, води до влошен статус на чревния баланс на полезните бактерии. По тази причина се нарушава и регулацията на сигналната пътека по оста „черва – бял дроб“ свързана с осигуряването на резистентност на респираторния тракт срещу грипните инфекции.[21] Същевременно системната завишена бактериална замърсеност на въздуха с различни и често нетипични бактерии води до съществена промяна на микробиотичния състав от непатогенни бактерии обитаващи белия дроб и ефективно регулиращи имунната му защита. Това спомага за повишаване на чувствителността на белия дроб към инфлуенца вирусите и повишаване на риска от инфекции.[22]
  11. Съобщаването за установена резитентност на някои щамове на инфлуенца вирусите спрямо единствените засега ефикасни лекарства – неураминидазните инхибитори /Тамифлу и др./ представлява сериозен риск за лечението на грипните инфекции.[1, 23]

Някои физически интервенции за ограничаване разпространението и превенцията на грипа

Практикуването на тези интервенции е в значителна степен ефективен подход за предпазване както от инфлуенца А, така и от инфлуенца В вирусите. За ограничаване на разпространението и ограничаване на риска от заразяване в практиката са се наложили социалното дистанциране, поставянето в изолация на болните от грип, носене на маска на носа и устата и много важният превенционен фактор – честото миене на ръцете.[24] Друг установен подход за индивидуална превенция е неколкократното дневно жабурене и правене на гаргара с вода в периода на грипната епидемия.[25]

Основни насочености на потенциалните въздействия на консумацията на различни храни и хранителни добавки свързани с превенцията и третирането на грипните инфекции

I. Въздействия върху активността на инфлуенца вирусите.

  1. Ограничаване на свързването на инфлуенца вирусите и тяхното сливане с клетките на човешкия организъм.
  2. Инхибиране на процесите на размножаването на грипните вируси в човешките клетки.

II. Въздействия върху човешкия организъм свързани със стимулирането защитните му механизми и ограничаването на биологичните щети в клетките.

  1. Повишаване на имунната активност и компетентност.
  2. Редуциране на клетъчния оксидативен стрес предизвикан от инфекцията с инфлуенца вирусите.
  3. Инхибиране на клетъчните възпалителни отговори на грипните инфекции.

Plodove-grip

ДЮЛЯ /Cydonia oblonga/
Правилно съхранявана, дюлята е била традиционнен плод през зимата, когато в периода между Коледа и Великден се проявяват сезонните грипни епидемии. Дюлята е богата на биоактивни фенолни съединения като например кафеоилквинови киселини и кверцетинови глюкозиди, на които се дължи установената анти-инфлуенца активност. На първата група съедининия се базира инхибирането на хемаглутинина, което води до потискане на вирусната адхезия и сливане с клетките на човешкия организъм, докато втората група съединения редуцира клетъчния оксидативен стрес.[26, 27]

ЗЕЛЕН ЧАЙ /Camellia sinensis/
Съдържащите се в зеления чай катехини – епигалокатехин галат /EGCG/, епикатехин галат /ECG/ и епигалокатехин /EGC/ упражняват отчетлив комплексен ефект срещу инфлуенца А вирусите като напр. H1N1и H3N2, a също и срещу инфлуенца В вирусите. EGCG в по-голяма степен и ECG в по-малка степен инхибират активността на хемаглутинина и на неураминидазата, с което блокират ранните етапи на вирусния жизнен цикъл и проникващия в клетките капацитет.[28, 29] Тези ефекти свързани с превенцията на грипните инфекции се потвърждават и от резултатите на рандомизирано, двойно сляпо и плацебо контролирано проучване проведено с участието на здравни професионалисти в Япония.[30]

КУРКУМА /Curcuma longa/
Едно от традиционните лечебни приложения в далекоизточната народна медицина е свързано с предпазване и лечение от грипни инфекции. Съвременните изследвания установяват, че основното биоактивно съединение в куркумата, а именно куркуминът ограничава инфлуенца вирусните инфекции посредством инхибиране на активността на хемаглутинина и разгражда обвивката на грипните вируси.[31, 32, 33] Обичайният дневен прием на куркума е 2 – 2,5 g, като безопасността при бременни, кърмачки и деца не е установена и употребата следва да се избягва. Повишено внимание се изисква и от хора страдащи от камъни в жлъчката, както и от тези, на които предстои хирургична интервенция. Както катехините на зеления чай, така и куркуминът се характеризират с ниска бионаличност и това налага употребата на храни, с цел повишаването й. Черният пипер и съдържащият се в него пиперин е едно от утвърдените средства за тази цел. Консумацията на 3-4 зърна черен пипер осигурява нужното дневно количество от 15 – 20 mg пиперин. Друг фитонутриент, който също упражнява подобен потенциращ бионаличността ефект е кверцетинът, който присъства в червения и жълтия лук, ябълките, червеното вино, броколите и др.[34]

МАГДАНОЗ /Petroselinum crispum/
Флавоноидът апигенин, който се съдържа в магданоза упражнява инхибиращ ефект върху активността на инфлуенца вирусната неураминидаза, като ограничава проникването на вирусите в клетките и размножаването им. Съобщават се данни от експериментално изследване, които показват, че етанолов екстракт на 50 g/l магданоз упражнява по-силен неураминидаза инхибиращ ефект в сравнение с този на препарата Реленца.[35]

КИСЕЛЕЦ /Rumex acetosa/
Надземните части на киселеца притежават анти-инфлуенца А вирусна активност срещу различни щамове на А/H1N1, включитело и срещу такива резистентни на Тамифлу. Едно от активните съединения в киселеца – procyanidin B2 di-gallat блокира свързването и проникването на инфлуенца вирусите в клетките на организма, като ги предпазва от инфекциите, свързвайки се с хемаглутининовия сегмент отговорен за контакта с рецепторите на клетъчните мембрани.[36]

ЧЕРВЕНА БОРОВИНКА /Vaccinium oxycoccus/
Комплексът от съединения с високо молекулно тегло съдържащи се в Червената боровинка ограничава инфектирането с инфлуенца вируси, като редуцира вирусната адхезия към клетките на организма в резултат на инхибирането на хемаглутининовата активност на инфлуенца А/H1N1 и А/H3N2 и на инфлуенца В вирусите.[37] За същия комплекс от съединения е установено, че също така инхибира и активността на неураминидазата на инфлуенца А и В вирусите, като по този начин ограничава тяхното проникване и размножаване в клетките.[38] Резултатите от рандомизирано и плацебо контролирано интервенционно проучване показват, че червената боровинка модифицира активността на първата защитна линия на имунната система на лигавичните епителни клетки, подобрява антиоксидантната активност и намалява тежеста на клиничните симптоми на грипната инфекция.[39]

КАСИС /Ribes nigrum/
Изследвания на плодовете на касиса за анти-инфлуенца вирусна активност показват, че те инхибират ефектите на инфлуенца А и В вирусите, като потискат вирусната адхезия чрез блокиране на хемаглутинина, а също ограничават вирусното размножаване.[40, 41] Проведените in vitro и in vivo изследвания на екстракт от листа от касис за анти-инфлуенца А вирусна активност установяват блокиране на вирусното проникване в клетките и ограничаване на размножаването, както и намаляване на вирусния титър.[42]

ПЛОДОВЕ ОТ ЧЕРЕН /ДЪРВЕСЕН/ БЪЗ /Sambucus nigra/
Изследвания на екстракти от плодове на черен бъз установяват наличие на комплекс от анти- инфлуенца вирусна активност включваща инхибиране на вирусните хемаглутинин и неураминидаза, блокиране на процесите на свързване, проникване и размножаване на грипните А/H1N1 и А/H3N2 и на В вирусите, както и на подобряване на клетъчните имунни отговори на вирусните инфекции, което прави плодовете на черния бъз надеждно средство за превенция и третиране на грипните инфекции.[43, 44, 45, 46] Данните от рандомизирана и контролирана клинична студия за проучване на активността на екстракт от черен бъз при инфекции от инфлуенца А и В вируси показват намаляване на тежестта на клиничната симптоматика и съкращаване на броя на дните на заболяването.[47]

Хранителни добавки съдържащи екстракти от ЕХИНАЦЕА /Echinacea purpurea/
Ехинацеята е традиционно утвърдено средство на народната медицина в различни страни за превенция и лечение на грипни вирусни инфекции, което се дължи на комплекс от съединения с изразена анти-инфлуенца активност. За този комплекс се установява, че упражнява инхибиращи ефекти върху хемаглутинина, проникването в клетките и ограничаване на размножаването на инфлуенца А H1N1, H5N1 и H7N7 щамовете, като същевременно подобрява възпалителните отговори на инфекциите.[48]

ГЛУХАРЧЕ /Taraxacum officinale/
Водните извлеци от листата на глухарчето експериментално упражняват анти-инфлуенца вирусен ефект, като инхибират определени процеси от размножаването на някои щамове на грипните вируси А/H1N1 и намаляват вирусните титри в клетките, без да повлияват гликопротеините на вирусните обвивки. Не са установени негативни въздействия върху структурите и виталността на заразените клетки.[49] Консумацията на инфуз от 3 – 4 g /около 1/2 чаена лъжичка/ сухи листа от глухарче в 200 ml вода 2 пъти дневно би могла да подкрепи превенцията и третирането на грипната инфекция при възрастни хора. Листата от глухарче упражняват диуретичен ефект, което следва да се има предвид при хората с лекарствена диуретична терапия.

ЧЕРВЕНО ВИНО
Червените вина /ферментирали заедно с ципите и семките на гроздето/ са добър хранителен източник на ресвератрол и на комплекс от биоактивни полифенолни съединения – напр. кверцетин, катехини и др. Ресвератролът инхибира in vitro и in vivo размножаването на инфлуенца А вирусите, като същевременно спомага и за ограничаването на вирусния товар в клетките на белодробната лигавица.[50, 51, 18] Традиционната консумация на 130 – 150 ml червено вино по време на храненията би могла да бъде част от превенцията на грипните инфекции. При намален прием на червено вино, като алтернативен източник на Ресвератрол може да бъдат червените боровинки, въпреки относително по-ниското му съдържание в тях и за които е установена изразена противогрипна активност.

ПОРТОКАЛИ /Citrus sinensis/
Портокалите са добър източник на хесперидин, който е глюкозид от флавоноидната група на флаваноните и чийто агликон е хесперетинът. Хесперидинът и агликонът му притежават изразена активност срещу инфлуенца А вирусите, коята се проявява чрез няколко механизма, а именно – потискане на процесите на вирусното размножаване in vitro, като инхибира вирусната неураминидаза; – модулиране на клетъчната автономна имунна защита и повишавайки клетъчния имунитет; – редуциране на белодробната патология индуцирана от грипната инфекция. За активността на хесперидина по отношение на вирусното размножаване може да се съди от факта, че количеството на инфлуенца вирусите в третираните клетки е 148 пъти по-ниско от това в контролата.[52, 53] Портокалите и лимоните, които също съдържат известно количество хесперидин е необходимо да се консумират тънко обелени, тъй като хесперидинът и хесперетинът /агликонът/ основно се съдържат в бялата, гъбеста тъкан на кората. И портокалите и лимоните са достоверни източници на Витамин С, който упражнява анти-инфлуенца активност.

ВИТАМИН С
Витамин С е важен есенциален фактор за анти-инфлуенца имунните отговори на инфекцията, които се свърват с участието на Витамин С в стимулиране на продуцирането на интерферон алфа и бета в началните етапи на развитие на инфекцията, напр. от инфлуенца А вирус H3N2.[54]

ЛУК – ОБИКНОВЕН ЖЪЛТ и ЧЕРВЕН /Alium cepa/
Лукът е изпитано традиционно средство за превенция и третиране на грипните инфекции. Той е отличен хранителен източник на две флавоноидни съединения, на които основно се дължи неговата противогрипна активност, а именно кверцетин и изокверцетин / кверцетин-3-О-глюкозид/. Кверцетинът е с по-високо съдържание в червения лук, докато обикновенният жълт лук осигурява по-високо съдържание на изокверцетин. Източници на кверцетин са също така и ябълките, червеното вино, броколите, червените боровинки и др., докато изокверцетинът присъства в ябълките, къдравото зеле, черната боровинка, черницата, жълтия кантарион и др.[55] Консумацията на лука е препоръчително да бъде в суров вид или леко запечен на цели глави с люспите, тъй като при пържене се губят около 33% от флавоноидите, при сотиране и варене – около 20%. Изокверцетинът упражнява противогрипна активност като инхибира размножаването на инфлуенца вирусите.[56] Кверцетинът осигурява комплекс от анти-инфлуенца ефекти, а именно – намалява чувствителността към инфлуенца инфекциите [57]; – предпазва белия дроб от оксидативния стрес в резултат от клетъчната инвазия на инфлуенца вирусите, като стимулира повишаването на клетъчните нива на защитните антиоксидантни ензими [58]; – понижава отделянето на про-възпалителни цитокини в белодробната лигавица, като упражнява протективен ефект и подобрява функциите на белия дроб при инфлуенца А/H1N1 вирусна инфекция. [59] Лукът притежава способността да акумулира селена от почвите, като доставяйки го с храненето в организма осигурява продуцирането на редица антиоксидантни ензими в клетките, които упражняват превантивен ефект срещу грипните инфекции.[60]

ЯБЪЛКИ /Malus domestica/
Ябълките традиционно присъстват в храненето освен с вкусовите си качества и като средство за предпазване от заболявания, включително и от грипни инфекции. Те съдържат богат комплекс от биоактивни полифенолни съединения – напр. кверцетин, изокверцетин, процианидин В, епикатехин идр., а също и Витамин С, минерали и др. Полифенолите в ябълките упражняват изразен антиоксидантен ефект, допълван и от Витамин С.[61] Тези съединения действат протективно срещу инфлуенца инфекциите, като инхибират размножаването на грипните вируси [56] и понижават чувствителността към тях [57], ограничават възпалителните реакции и подобряват имунната компетентност. [54,60] Важно условие за пълноценната проява както на антиоксидантния, така и на комплексния протективен ефект е ябълките да се консумират без да се белят, тъй като концентрацията на полифенолите в кората на ябълките е много по-висока отколкото в месестата им част.[62]

ПИЛЕШКА СУПА
Пилешката супа е изпитано и утвърдено средство на народната медицина в много страни по света за превенция и третиране на грипните инфекции, но нейната ефикасност зависи основно от състава и начина на приготвянето й.
Глутатионът играе важна роля на клетъчен антиоксидант в организма, като способства за подържането на нормалния редокс статус. В резултат от грипната инфекция силно се намалява нивото на глутатион в белодробните клетки, което води до каскада от вредни ефекти протичащи в тях. Възстановяването и поддържането на оптималните нива на глутатион води до инхибиране на размножителния потенциал на инфлуенца вирусите, което ограничава развитието на инфекцията от една страна, а от друга до понижаване на оксидативния стрес, като се подобрява редокс статуса, до редуциране на възпалителните процеси и до подобряване на имунитета на клетките на дихателния тракт.[63, 64] Глутатионът много трудно се осигурява с храната поради ниската бионаличност. Организмът сам може да синтезира глутатион при наличие на аминокиселините цистеин, глицин и глутаминова киселина. Пилешкото бяло месо е много добър източник, както на цистеин, така и на метионин, от който организмът сам синтезира цистеин, докато хрущялите и сухожилията на пилешките крака са източници на глицин. Така че пилешката супа приготвена от изваряване на цялото пиле заедно с краката е отличен източник за осигуряване на глутатион за организма.
Нейният противогрипен потенциал би се подобрил, ако тя бъде обогатена с леко сварен лук и с достатъчно магданоз.

БРОКОЛИ
Броколите от векове имат репутацията на много полезна за доброто здраве храна. Наред с комплекса от биоактивни фитонутриенти, важна роля за превенцията и третирането на грипните инфекции играе сулфорафанът, на който броколите са отличен източник. Той се продуцира от неговия прекурсор глюкорафанин под въздействието на ензима мирозиназа при нарязване или дъвчене на суровите броколи, бяло и червено зеле, карфиол и др. При термична обработка мирозиназата се инактивира и не може да продуцира сулфорафан и броколите и другите зелеви храни губят голяма част от активността си. Приемането на сулфорафан с храната води до повишаването на нивата на Фаза II антиоксидантните ензими в клетките на горните дихателни пътища на хората, като се ограничават оксидативният стрес и възпалителните процеси. Така употребата на сулфорафан, в качеството му на индиректен антиоксидант, представлява нова стратегия за превенция и третиране на щетите на дихателните пътища индуцирани от оксидативния стрес, каквито щети причиняват и грипните инфекции.[65] Тютюнопушенето повишава чувствителността към грипните инфекции и влошава антивирусните отговори на клетките на носната лигавица.[6] Резултатите от рандомизирано, двойно сляпо и контролирано проучване за ефекта от консумацията на около 110 g/ден броколи върху заразена с инфлуенца вирус носна лигавица на пушачи, показват, че сулфорафанът от броколите оказва изразен антиоксидантен ефект, ограничава възпалителните процеси и вирусния товар в клетките.[66] Положителните ефекти на броколите и сулфорафана при пушачи страдащи от грипна инфекция могат да бъдат допълнително потенцирани от употребата на червено вино и ресвератрол, които упражняват протективен ефект срещу индуцираните от тютюневия дим оксидативни и възпалителни увреждания на белия дроб.[67, 51]

ЖЪЛТ КАНТАРИОН /Hypericum perforatum/
Употребата на воден извлек от жълт кантарион е ефективен превантивен и лечебен подход при инфекции с инфлуенца А вируси, като подобрява имунната защита на белия дроб и намалява вирусния товар в клетките.[68]

БРАЗИЛСКИ ОРЕХ /Bertholletia excelsa/ и СЕЛЕН
При проучване проведено с деца страдащи от грипна инфекция с инфлуенца А/H1N1 са установени силно занижаване на плазмените концентрации на селен, на антиоксидантните ензими и тяхната активност и особено на Глутатион пероксидаза-1, както и много високи нива на С-реактивния протеин – индикатор на възпалението. Грипната инфекция компрометира Селен-зависимата плазмена и клетъчна редокс система на организма, което състояние води до негативни последици и показва важната роля на поддържането на добър селенов статус при грипна инфекция.[69] Важният клетъчен селен-зависим антиоксидантен ензим Глутатион пероксидаза-1 е бариера за ограничаване на индуцираното от оксидативния стрес възпаление на белия дроб и на клетъчните увреждания предизвикани от грипната инфекция. При дефицит на селен както нивата, така и активността на Глутатион пероксидаза-1 се намаляват драматично.[70, 16] Експерименталното in vivo сюплиментиране със селен е оказало изразен протективен ефект срещу инфектирането с инфлуенца А/H1N1 вирус в сравнение с контролата. Това дава основание да се приеме, че адекватното сюплиментиране със селен е осъществим подход за превенция на негативните имунни отговори провокирани от грипната инфекция, както и за постигане на протективни и терапевтични резултати.[71] Бразилският орех е отличен хранителен източник на селен, който съдържа много високи концентрации от този елемент и при неадекватна консумация може да предизвика сериозна интоксикация. Данните от рандомизирано и плацебо контролирано проучване показват, че приемът на 2 ядки от бразилски орех дневно е достатъчен за подобряването и поддържането на селеновия статус при възрастни хора.[72]

ГЪБИ и бета-1,3 ГЛЮКАНИ
Някои видове ядливи гъби са източници на бета-1,3/1,6 глюкани, които представляват полизахариди, съдържащи само глюкозни молекули свързани чрез бета-глюкозидни връзки в различни по вид вериги. Концентрацията на бета-глюкани е различна в отделните видове гъби – напр. в култивираната печурка тя е значително по-ниска отколкото в кладницата /Pleurotus ostreatus/, чийто бета-глюкан се нарича Плеуран и се използва като хранителна добавка. Консумацията на кладницата, която е достъпна поради масовото й култивиране, а също и на Плеурана като хранителен сюплемент оказват положителен ефект срещу инфекции на горните дихателни пътища.[73] Данните от рандомизирано, двойно сляпо и плацебо контролирано проучване показват, че приемът на Плеуран намалява честотата на грипни и грипоподобни инфекции при деца страдащи от чести инфекциозни заболявания на дихателния тракт.[74] В друго проучване със същия дизайн сюплиментирането с Плеуран на атлети понижава заболеваемостта от вирусни инфекции и подобрява клетъчните имунни отговори на грипните инфекции.[75] Освен ядливите гъби и хлебната, и бирената мая са източници на бета-1,3/1,6 глюкани. Резултатите от редица клинични студии показват, че прилагането на бета-глюкани извлечени от мая при деца води до подобряване на функциите на имунната им система.[76] Включването на 80 – 100 g гъби, приоритетно кладница, но и печурки – бяла или кафява, в дневното меню 4 – 5 пъти седмично, представлява удачна хранителна стратегия за поддържане на имунния статус в добра кондиция с цел превенция на грипната инфекция в периода на пред- или по време на грипна епидемия.

ХРАНИТЕЛНИ ДОБАВКИ

ЦИНК
Цинкът е микроелемент играещ важна роля за нормалното развитие и функциониране на организма, както и за осигуряването на добро здраве. Засега е установено участието му в повече от 300 ензима, но за съжаление човешкият организъм не разполага с депо за цинк и зависи изцяло от внасянето му с храните, основно от растителен произход. Отглеждането на храни върху бедни на цинк почви води до създаване и поддържане на цинков дефицит, който се компенсира с подходящо сюплементиране с хранителни добавки или с програми за внасяне на цинк в почвите, а също така и с обогатяване с цинк на определени масови храни – напр. хляба. Освен почвеният дефицит на цинк, допълнителни проблеми с неговото усвояване от храните предизвикват
фитатите, които присъстват в житните и бобовите култури. Този проблем може да бъде частично решен, като бобът, лещата, нахутът и при определени случаи житните храни се накисват предварително във вода – булгур, овесени, житни, ечемичени и др. ядки. Същевременно богатите на протеини храни – месото, млякото, яйцата и др. подобряват усвояването на цинка.[17, 77] Цинковият дефицит води до компрометиране на имунните функции, до различни инфекции на дихателните пътища и стомашно-чревния тракт, до повишаване на оксидативния стрес и на възпалителните процеси, което способсва за повишаване на риска от заболявания и смъртност от инфекции особено при децата и хората в старческа възраст. Въпреки някои противоречиви резултати от клинични проучвания, съобщените напоследък данни от редица студии с достоверен дизайн показват, че преодоляването на цинковия дефицит е интервенция, която води до отчетливи положителни клинични резултати при инфекции на долните дихателни пътища – напр. пневмонии.[15, 77, 78, 79] Сюплиментирането с хранителни добавки осигуряващи 10 мг/ден цинк за възрастни и деца над 10 год. и 5 mg/ден за деца от 3 до 10 год. е добра интервенция за поддържане на добър цинков статус. Особено полезни за целта са комбинираните състави с оптимални концентрации на витамини и минерали.

ВИТАМИН D
Условно наименованият Витамин D фактически е стероиден хормон регулиращ голям брой важни за организма функции. Витамин D сигнализира имунната система и модулира нейните отговори спрямо вирусни и бактериални инфекции чрез различни механизми, вкл. регулиране на възпалителната каскада чрез редуциране продуцирането на про-възпалителни цитокини, провокирано от вирусната грипна инфекция. Друг механизъм за упражняване на имуномодулиращия ефект е стимулиране на ендогенното продуциране на антимикробния пептидкателицидин LL 37, който освен редуцирането на имунните отговори с ограничаване на възпалителните цитокини, директно разрушава опаковъчната мембрана на инфлуенца вирусите. [6, 80, 81] Въпреки първоначално получените неубедителни клинични резултати за упражняване на анти-инфлуенца активност на Витамин D, съобщаваните през последните години данни от проучвания с достоверен дизайн и адекватно дозиране показват положителни ефекти при превенцията и третирането на грипните инфекции. За постигането на ефектите свързани с антивирусната активност и повишаване на имунната защита на организма, от водещо заначение е преодоляването на дефицита на Витамин D и осигуряване на оптимални плазмени концентрации – 75 – 77 nmol/L.[82, 9] За поддържането на тази достатъчност са необходими регулярен ендогенен синтез на Витамин D от излагане на откритите части на тялото на UVB слънчева радиация и сюплиментиране с достатъчни количества Витамин D с храната – от 10 до30 μg/ден в зависимост от интензивността и честотата на излагане на слънце.

ПОТЕНЦИАЛНО ПОЛЕЗНИ ХРАНИ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ И ТРЕТИРАНЕ НА ГРИПНИ ИНФЕКЦИИ

КИСЕЛО МЛЯКО
В Япония е разработено и се предлага кисело мляко за превенция на грипните инфекции, което е ферментирано с LB delbruecki ssp. bulgaricus OLL 1073R-1. Този щам е изолиран от натурално българско кисело мляко, като ефектът му е установен in vivo и в рандомизирано и контролирано проучване.[83]

СКАЛНА РОЗА /Cistus incanus/
За богатия на полифенолни съединения екстракт от Скалната роза /Средиземноморско растение/ е установен in vivo и в рандомизирано и контролирано клинично проучване, положителен ефект срещу инфекции на дихателните пътища и анти-инфлуенца вирусна активност, които успешно се използват за превенция и лечение на грипни инфекции.[84]

Представеният списък от храни и хранителни добавки включва най-общо такива, които са достъпни и могат да бъдат включени в ежедневното меню съобразно техния профил на противогрипна активност. За една част от тези храни анти-инфлуенца ефектите са установени експериментално в in vitro и in vivo изследвания, докато с други са проведени рандомизирани и контролирани клинични проучвания, но предвид високия риск от инфекция по време на грипни епидемии, комплексната потенциална ефективност от консумацията им може да донесе здравни ползи и подкрепа за превенцията и третирането на инфлуенца инфекциите.

БИБЛИОГРАФИЯ
1. Webster RG. et al.Continuing challenges of influenza. Ann NY Acad Sci 2014 /9/; 1323: 115-39
2. Dawood FS et al. Estimated global mortality associated with the first 12 months of 2009 pandemic influenza A H1N1 virus circulation: a modeling study. Lancet Inf Dis 2014 epub June 2014
3. Jaspers I et al. Diesel exhaust enhances influenza virus infection in respiratory epithelial cells. Tox Sci 2005; 85: 990-1002
4. Muller L et al. Diesel exhaust particles modify natural killer cell function and cytokine release. PET 2013; 10: 16
5. Kesic MJ et al. Exposure to ozone modulates human airway protease/antiprotease balance contributing to increased influenza A infection. PLos One 2012; 7: e 35108
6. Noah TL еt al.Tobacco skoke exposure and altered nasal responses to live attenuated influenza virus. FHP 2011; 119; 78-83
7. Cannell J et al. Epidemic influenza and Vitamin D.Epid Inf 2006; 134: 1129-40
8. Sundaram ME et al. Vitamin D and influenza.Adv Nutr 2012;3: 517-25
9. Berry DJ et al.Vitamin D status has a linear association with seasonal infections and lung functions in
british adults. Br J Nutr 2011; 106:1433-40
10. Karlsson EA et al. Diet-induced obesity impairs the T-cell memory response to influenza virus infection. J Imm 2010; 184: 3127-33
11. Milner JJ et al. The impact of obesity on immune response to infection.PR Nutr Soc 2012;epub March
12. Sheridan PA et al. Obesity is associated with impaired response to influenza vaccination in humans. IJOB 2012; 36: 1072 – 7
13. Taylor AK et al. Protein energy malnutrition decreases immunity and increases susceptibility to influenza infection in mice. JINFD 2012; epub Sept. 2012
14. Rodriguez L et al. Malnutrition and gastrointestinal and respiratory infections in children: a public health problem. IJERPH 2011; 8: 1174-85
15. Taneja DK et al. Zinc: an effective but neglected child survival intervention. IJCM 2014; 396: 211-3
16. Jaspers I et al. Selenium deficiency alters epithelial cell morphology and responses to influenza A viruses FRBM 2007; 42: 1826-37
17. Недкова В и сътр. Дефицит на цинк и селен в храненето на децата. Мединфо 2009
18. Campagna M et al. Antiviral activity of resveratrol. BST 2010; 38: 50-3
19. Thies F et al. Dietary supplementation with EPA but not with other LCn-3 or n-6 PUFAs decreases natural killing cells activity in healthy subjects. AJCN 2001; 73:530-48
20. Schwerbrock NM et al. Fish oil fed mice have impaired resistance to influenza infection. J Nutr 2009 139: 1588
21. Wu S et al. Microbiota regulates the TLR7 signalling pathway against respiratory tract influenza A virus infection. Curr Mic 2013; 67:414-22
22. Ichinohe T et al. Microbiota regulates immune defense against respiratory tract influenza A virus infection. PNAS USA 2011;108: 5354-9
23. Thorlund K et al. Systematic review of influenza viruses resistance to neuraminidase inhibitors. BMC InfDis 2011; 11:134
24. Jefferson T et al. Physical interventions to interupt or reduce the spread of respiratory viruses CDBSR 2011; 7: 6207
25. Satomura K. Prevention of Upper Respiratory tract infections by gargling:a randomized controlled trial. AJPM 2005; 29: 302
26. Hamauzu Y et al. Phenolic profile, antioxidant property and anti-influenza viral activity of Chinese quince, quince /Cydonia oblonga/ and apple fruits. JAFC 2005; 53:928-34
27. Silva BM et al. Protective effects of quince fruit against oxidative hemolysis of human erythrocites.  FCT 2009; 47:1372-7
28. Song JM et al. Antiviral effect of cathechins in green tea on influenza viruses.Antivir Res 2005; 68: 66 – 74
29. Kim M et al. Inhibition of influenza virus internalization by EGCG. Antivir Res 2013;100:460-72
30. Matsumoto K et al. Effects of green tea cathechins and theanine on preventing influenza infection among healthcare workers:a randomized,double blind,controlled trial. BMC-CAM 2011; 11: 15
31. Yang J et al. Influenza A virus entry inhibitors targeting the hemagglutinin. Viruses 2013; 5:352-73
32. Chen DY et al. Curcumin inhibits influenza virus infection and hemagglutination activity. Food Chem 2010; 119: 1346-51
33. Chen TY et al. Inhibition of enveloped virus infectivity by curcumin. PLosOne 2013; 8: e62482
34. Dudhatra GB et al. A comprehensive review on pharmacotherapeutics of herbal bioenhancers. SWJ 2012; 637953
35. Hae-Won Lee et al. Effects of apigenin and ethanol extract of parsley /Petroselinum crispum/ on neuraminidase activity AJEBS 2012; 3/4/: 675-81
36. Darksen A et al. 3-O-galloylated procyanidins from Rumex acetosa inhibit attachment of influenza A virus.PLosOne 2014; 9 /10/: e110089
37. Weiss ET et al. Cranberry juice constituents affect influenza virus adhesion and infectivity. AntivirRes 2005; 66: 9-12
38. Oiknine-Djian F et al. High molecular weight constituents of cranberry interfere with influenza virus neuraminidase activity in vitro. Planta Med 2012; 78: 962-7
39. Nantz MP et al. Consumption of cranberry polyphenols enhances human gamma-delta - T cell proliferation and reduces the number of symptoms associated with cold and influenza: a randomized, placebo controlled intervention study. Nutr J 2013; 12: 101
40. Ikuta K et al. Antiviral and antibacterial activities of blackcurrents /Ribes nigrum/.MicImm2012; 56:805
41. Ikuta K et al. Anti-influenza virus activity of two extracts of blackcurrent from New Zealand and Poland. FJMS 2013; 59 /1/: 2013
42. Haasbach E et al. Antiviral activity of Ladania067, an extract from wild blackcurrent leaves against influenza A viruses in vitro and in vivo. Fr Mic 2014; 5: 171
43. Zakay-Rones Z et al. Inhibition of seversl strains of influenza virus in vitro and reduction of symptoms by an elderberry /Sambucus nigra/ extract during outbreak of influenza B Panama.JACM 1995;1: 361-9
44. Krawitz C et al. Inhibitory activity of standardized elderberry liquid extract against clinically relevant human respiratory bacteria and influenza A & B viruses.BMC-CAM 2011; 11: 16
45. Kinoshita E et al. Anti-influenza virus effects of elderberry juice and its fractions.BBB 2012;76:1633-8
46. Swaminathan K et al. Binding of a natural anthocyanin inhibitor to influenza neuraminidase by mass spectrometry. ABC 2013; 405: 6563-72
47. Zakay-Rones Z et al. Randomized study of the efficiency and safety of oral elderberry extract in the
treatment of influenza A & B virus infection.JIMR 2004; 32: 133-40
48. Hudson J et al. Echinaceae: a source of potent antivirals for respiratory virus infections. Pharm /Basel/
2011; 4: 1019 – 31
49. He W et al. Anti-influenza virus effect of aqueous extract from Dandelion.Virol J 2011; 8: 52-8
50. Palamara AT et al. Inhibition of influenza A virus replication by resveratrol.JID 2005; 191: 1719-29
51. Liu H et al. Resveratrol protects against cigarette smoke induced oxidative damage and pulmonary inflammation. IBMT 2014; 28: 465-71
52. Saha RK et al. Glucosyl hesperidin prevents influenza A virus replication in vitro by inhibition of viral sialidase.BioPharmBul 2009; 32: 1188-92
53. Dong W et al A dual character of flavonoids in influenza A virus replication and spread through modulating cell-autonomous immunity by MARK signaling.SciRep 2014; 4: 7237
54. Kim Y et al.Vitamin C is an essential factor on the anti-viral immune responses through production of interferon alpha/beta at the initial stage of influenza A virus H3N2 infection. INW 2013; 13: 70-4
55. Rodriguez -Calderon B et al. Flavonoids in onion cultivars /Alium cepa/ .JFSci 2008; 73:599
56. Kym J et al.Inhibition of influenza virus replication by plant derived isoquercetin.AntivirRes 2010; 88: 227-35
57. Davis JM et al. Quercetin reduces susceptability to influenza infection following stressful exercise.AJDRICP 2008; 295: R505-9
58. Kumar P et al.Effect of quercetin supplementation on lung antioxidants after experimental influenza virus infection. ExpLungRes 2005; 31: 449-59
59. Wan Q et al. Effects on quercetin on CDK 4 mRNA and protein expression in A549 cells infected by A/H1N1. BiomedRes 2013;1: 766-70
60. Arnault I et al. Seleno compounds in garlic and onion.JChrom 2000; 1112: 23-30
61. Lee KW et al. Major phenolics in apple and their contribution to the total antioxidant capacity.JAFC 2003; 51: 6516-20
62. Wolfe K et al. Antioxidant activity of apple peels.JAFC 2003; 51: 6509-14
63. Cai J et al. Inhibition of influenza infection by glutathione.FRBM 2003; 34: 928-36
64. Ghezzi P. Role of glutathione in immunity and inflammation in the lung.IntJGen 2011; 4: 105-13
65. Riedl MA et al. Oral sulforaphane increases phase II antioxidant enzymes in the human upper
respiratory airways. CunImm 2009;130: 244-51
66. Noah T et al. Effect of broccoli sprouts on nasal response to live attenuated influenza viruses in smokers: a randomized, double blind study. PLosOne 2014; 9: e 109513
67. Kesic MJ et al. Nrf2 expression modifies influenza A entry and replication in nasal epithelial
cells. FRBM 2011; 51: 444-53
68 Xiu Ying P et al. Therapeutic efficacy of Hypericum perforatum extract for mice infected with influenza A virus.Can J Phys 2012; 90: 123-30
69. Erkekoglu P et al. Selenium levels, selenoenzyme activities and oxidant/antioxidant parameters in H1N1 infected children.TJP 2013; 55/3/: 271-82
70. Yatmaz S et al. Glutathione peroxidase 1 reduces influenza A virus induced lung inflammation. AJRCMB 2013; 48: 17-26
71. Yu L et al. Protection from H1N1 influenza virus infections in mice by supplementation with selenium and comparison with selenium deficient mice.BTER 2011;141: 254-61
72. Thompson CD et al. Brazil nuts: an effective way to improve selenium status.AJCN 2008; 87: 379 – 84
73. Majtan J et al. Pleuran: an effective nutritional supplement against upper respiratory tract
infections.Med Sp Sci 2012; 59: 57 – 61
74. Jesenak M et al. Immunomodulatory effect of Pleuran /beta-glucan from Pleurotus ostreatus/
in children with reccurent respiratory tract infections.Int Imm 2013; 15: 395-9
75. Bergendiova K et al. Pleuran supplementation, cellular immune response and respiratory tract infections in athletes. FJAP 2011; 111: 2033-40
76. Richter J et al. Clinical trials of yeast derived beta-1,3 glucan in children: effects on immunity. ATM 2014; 2: 15
77. Roohani N et al. Zinc and its importance for human health: an intagrative review. JRES Med Sci 2013; 18: 144- 57
78. Prasad AS et al. Discovery of human zinc deficiency: its impact on human health and disease. Adv Nutr 2013; 4: 176 – 90
79. Saha UH et al. The efficacy of zinc supplementation in young children with acute lower respiratory infections: a randomized,double blind controlled trial. Clin Nutr 2013;32:193-9
80. Bergman P et al. Vitamin D and respiratory tract infections: a systematic review and meta analysis of randomized, controlled trials. PLosOne 2013; 8 /6/: e 65835
81. Barlow PG et al. Antiviral activity and increased host defence against influenza infection elicited by human cathelecidin LL - 37. PLosOne 2011; 6 /10/: e 25333
82. Gunville CF et al. The role of vitamin D in prevention and treatment of infection.IADT 2013; 12: 239-45
83. Makino S et al. Reducing the risk of infection in elderly by dietary intake of yogurt fermented with LB delbruecki ssp. bulgaricus OLL 1073R-1. Br J Nutr 2010; 104: 998-06
84. Kalus U et al. Cistus incanus /CYSTUS052/ for treating patients with infection of upper respiratory tract: a randomized, placebo controlled clinical study. AntivirRes 2009; 84:267-73

публикация във Фармацевтичен Монитор, бр.1/2015 г.

Share the post "ХРАНЕНЕТО – КОМПЛЕКСЕН ИНТЕРВЕНЦИОНЕН ПОДХОД ЗА ПРЕВЕНЦИЯТА И ТРЕТИРАНЕТО НА СЕЗОННИТЕ ГРИПНИ ИНФЕКЦИИ"

  • Facebook
  • Twitter