Живовлякът е майката на билките. Още през XII в.пр.н.е. билкари в Китай го продавали на баснословни цени. Древният алхимик и лечител Плиний смятал, че ако в котела, в който се вари месо, се пусне лист живовляк, приготвеният по този начин бульон избавя буквално от всякакви болести.
Родът на живовляка се състои от 260 вида, от които в България се срещат около 15. Най-разпространени и най-проучени са теснолистният живовляк (Plantago lanceolata) и широколистният живоляк (Plantago major). В литературата живовляка (живовлек) често се среща с наименованието жиловлек, поради видимите надлъжни жили, които преминават по цялата дължина на листата.
PLANTAGO LANCEOLATA
Наименование на латински. Plantago lanceolata
Семейство. Живовлякови – Plantaginaceae
Български народни наименования. дълголистен живовляк, жиловец, копиовиден живовляк, ланцетолистен живовляк, остролистен живовляк, теснолистен живовляк.
Народни наименования в други страни. подорожник ланцетолистный (р), ribwort plantain (e), Spitz-Wegerich (d), plantain lanceole (f).
Описание. Теснолистният живовляк е многогодишно тревисто растение. Коренището е късо, вертикално. Стъблото е безлистно, цветоносно, изправено, до 30 сm високо, с 5 надлъжни браздички, покрито с дребни власинки. Листата са приосновни, събрани в розетка, ланцетни или широколинейни, жилави, тъмнозелени, целокрайни или с единични зъбчета, с 3–7 почти паралелни жилки, с редица власинки, голи или почти голи, към върха заострени, а към основата си стеснени в къси дръжки. Цветовете са светлосиви, събрани по много в къси яйцевидни или цилиндрични, 2–5 сm дълги, класовидни съцветия (преди цъфтене конични), разположени по върховете на безлистни стъбла. Чашката е четириразделна. Страничните и дялове по ръба си са голи. Венчето е тръбовидно с четириделна якичка. Тичинките са четири, жълтеникавобели, прикрепени към венчето, 4–5 пъти по-дълги от него, с жълтеникавобели прашници. Плодът е продълговатоовална кутийка с две едносеменни гнезда. Семената са елипсовидно удължени, с изпъкнала гръбна страна и вдлъбната коремна, гладки, лъскави. Цъфти през май – септември.
Разпространение. Из ливадите, по сухите тревисти и песъчливи места, край пътищата, сградите, като плевел и другаде в цялата страна до 2000 m надморска височина.
PLANTAGO MAJOR
Наименование на латински. Plantago major
Семейство. Живовлякови – Plantaginaceae
Български народни наименования. брътци, бърда, голям живовляк, едролистен живовляк, едър живовляк, жилавец, жилоглав, петложилка, широколистен живовляк.
Народни наименования в други страни. подорожник большой, придорожник (р), greater plantain, common plantain (e), Groser Wegerich, Breitwegerich (d), grand plantain (f).
Описание. Широколистният живовляк е двугодишно или многогодишно тревисто растение. Коренището е късо, дебело, с множество тънки, шнуровидни коренчета. Стъблото е цветоносно, безлистно, голо, високо до 30 сm. Листата са събрани при основата във вид на розетка. Те са с широкоовална, целокрайна или леко назъбена, слабо окосмена петура, отведнъж стеснена в дълга дръжка, със силно изпъкващи 5-9 дъговидно разположени жилки. Цветните клонки са ръбести, дълги и завършват на върха с класовидни съцветия, които се състоят от дребни, белезникави цветчета. Цветовете са правилни, двуполови. Чашката е четириразделна. Венчето е тръбесто, към горния си край четириразделно, ципесто. Тичинките са 4 с дълги дръжки. Плодът е двугнездна кутийка с по 4-8 семена във всяко гнездо. Цветът на семената е черно-кафяв. Цъфти през юни – октомври.
Разпространение. По влажните тревисти, песъчливи и наводнявани места, край реките и блатата, покрай пътищата из цялата страна, обикновено в по-ниските пояси.
Употребяема част. Листата от едролистния и теснолистния живовляк – Folia Plantaginis majoris et Folia Plantaginis lanceolatae.
Време за бране. От май до октомври, по време на цъфтене и в сухо време.
Начин на бране. Листата не се късат, а се отрязват и се внимава да не се измачкат.
Недопустими примеси. В наша страна са разпространени като диворастящи още 13 вида живовляк. Тъй като не всички са добре проучени, трябва да се берат
само тези растения, които отговарят на посочените по-горе описания.
Начин на сушене. На сянка или в сушилня на температура до 40ºС.
Рандеман. Един килограм сухи листа се получават от 7 кg свежи листа теснолистен живовляк или от 5.8 кg свежи листа широколистен живовляк.
Описание на готовата дрога. Изсушените листа имат зелен цвят и слабо горчив вкус, нямат миризма.
Съхранение. На сенчесто, проветриво и сухо място. Дрогата може да съдържа влага до 12%.
Съдържание. Слузни вещества (ксилин), горчиви вещества, каротин, витамините С и К, лимонена киселина, флавоноидите байкалин и скутеларин, танини, ензими те инвертин и емулсин, гликозидът аукубин (рунантин), който при хидролиза се разгражда на глюкоза и аукубигенин. Съдържат още холин, аденин, алкалоидите плантагонин и индикаин, захари, минерални соли, особено калиеви и силициеви, олеинова киселина, стероидни сапонини, силициев диоксид. Листата и семената на ланцетовидния живовляк съдържат и силициева киселина. Семената съдържат до 22% тлъсто масло, слузни вещества. От теснолистния живовляк са изолирани още гликозидите каталпол и метилкаталпол, а от листата на широколистния живовляк са изолирани пектинови киселини, галитоарабан, галактон, d-галактуронова киселина, d-галактоза, l-арабиноза, l-рамноза и др.
Действие. Съставът на двата вида живовляк действа муцилагинозно и противовъзпалително, кръвоспиращо, бактериостатично, секретолитично и експекториращо. Теснолистният живовляк, поради съдържанието на силициева киселина, има регенеративен ефект и действа благоприятно при заболявания на съединителната тъкан – вътрешни кръвоизливи и външни рани. Съдържащите се в двата вида горчиви вещества повишават апетита и стомашната секреция и в по-малка степен стимулират кръвотворния апарат.
На съдържанието на силициева киселина се дължи благоприятното повлияване на по-леките форми на белодробна туберкулоза. Широколистният живовляк е с диуретично действие. Съдържащите се в растението силициев диоксид и танини спомагат при използването му при варикозно разширени вени и хемороиди. Като разлика между двата вида живовляк се изтъква, че теснолистният живовляк е по-подходящ за лечение на горните дихателни пътища, а с широколистният се постигат по-добри резултати при лечение на стомашно-чревни заболявания.
Приложение. Дрогата се използва при стомашночревни разтройства, ентероколити, стомашна и дуоденална язва, гастрит с повишена киселинност на стомашния сок, диспепсия, метеоризъм. Установено е, че изстисканият сок от листата на широколистния живовляк оказва благотворно влияние за зарастване на рани и действа ефективно при продължително заболяване от хроничен колит. Под влияние на сока настъпва и значително усилване на секретолитичната функция на стомаха. Използва се и при хронични възпаления на дихателните пътища (бронхит), астма, болести на черния дроб, увеличение на простатата, диабет и полова слабост. Лекуват се някои кожни заболявания като младежки пъпки. Пресен сок от растението се използва и при пародонтоза. Отвара от листата и смачканите пресни листа под форма на лапа действат омекчително и успокоително срещу болка при циреи, оток от травма, ухапвания от насекоми. Семената се употребяват като леко слабително средство. От листата се приготвя брашно, което се използва за лечение на някои ракови заболявания. Дрогата се цени много и от народната медицина.
Препоръчва се при възпаления на пикочния мехур, разширени вени, гъбични заболявания, често уриниране, при дизентерия, възпаление на венците. Намира приложение при лечение на белодробен и стомашен рак. Под формата на компреси се използва при възпаление на очите, отоци от ужилване и др. Сиропът от живовляк е много добро средство против кашлица при деца.
Приготвя се от сок от пресен ланцетовиден живовляк, смесен с равно количество мед и варен в продължение на 20 мин.
Начин на употреба. Отвара от живовляк се приготвя от 2 супени лъжици дрога с 400 g кипяща вода. Вари се 10 мин. Прецежда се, подслажда се с мед и се приема 3 пъти дневно по 50–120 g според възрастта, 30 мин преди храна. Запарка – 1 супена лъжица сухи нарязани листа с 250 ml вряща вода. Престоява 10 мин, след което запарката се изпива на глътки за един час (доза за един ден).
Прясно изстисканият сок може да се консервира и като се прибави 20% спирт.
Трябва да се внимава при приемане на различните форми, тъй като при предозиране е възможно да настъпи отравяне.
Отравяне. Характеризира се с гастро-интестинални прояви – гадене с повръщане, пирозис, смущение в зрението, нарушена координация, затруднено дишане, депримирана сърдечна дейност.
Лечение. Промивка на стомаха с активен въглен (30 g 500 ml вода) или 0.1% разтвор на калиев перманганат. Форсирана диуреза. При засягане на сърдечно-съдовата система лечението е както при дигиталисови отравяния.
към ФМ 2/2013