Наименование на латински: Matricaria chamomilla L. (Chamomilla (Matricaria) recutita L.)
Семейство: Asteraceae (Compositae) – Сложноцветни
Български народни наименования: Камомила, белиоч, бели очи, бяла рада, въртипоп, геренска лайка, еньово цвете, кумич, лечебна лайка, лайкучка, матрика, папатка, пирелик (тур.), подрумиче, рамон
Народни наименования в други страни: (р) ромашка аптечная, ромашка лекарственная, ромашка ободранная; (e) German c (h) amomile, matricary; (d) Echte Kamille; (f) camomille ordinaire, camomille vraie, matricaire camomille, matricaire officinale
Описание: Едногодишно тревисто растение. Коренът е тънък, разклонен, светлокафяв. Стъблото е до 50 см, изправено, силно разклонено в горната си част, голо. Листата са последователни, двойно до тройно пересто нарязани, с много тесни, островърхи крайни дялове. Не по-малко сложни са и цветовете на лечебната лайка. Едни от тях са еднополови, а други – двуполови, но и едните, и другите са събрани в съцветия кошнички, които са разположени по върховете на клонките на стъблото. Отделните цветове, както при всички сложноцветни растения, са наредени в кръгове. Най-външният кръг е образуван само от женски езичести цветове (12 до 18 на брой), чиято пластинка е бяла. Плодникът им е с много късо стълбче. Навътре от езичестите цветове в много кръгове са разположени двуполовите цветове. Те са тръбести и жълто обагрени. Събрани са в силно изпъкнали, почти конични, с кухи цветни дъна цветни главички. Обвивката на кошничката е полукълбеста, съставена от керемидообразно наредени, по краищата ципести, жълтеникавозелени листчета. Цветното легло е без прицветници. Цветното легло и плодниците на тръбестите вътрешни цветчета на кошничката са осеяни с екзогенни етерично-маслени жлези, изпълнени с етерично масло. Цветните кошнички се развиват постепенно – отначало езичестите цветчета са изправени нагоре и цветното дъно на кошничката е плоско. След това белите езичета заемат хоризонтално положение, цветното дъно се издува куполообразно и започват да цъфтят жълтите тръбести цветчета. В следващия стадий езичестите цветчета прецъфтяват и езичетата им се насочват надолу, а цветното дъно още повече се издува. Плодът е дребен, ръбест, с тънки ребра откъм вътрешната си страна, без жлезисти брадавички на върха и без хвърчилка. Цялото растение има приятна миризма. Цъфти от средата на пролетта до есента.
Разпространение: Расте по открити затревени места, край пътища, в ниви и дворове. Из цялата страна до 1000 м надм. в.
Употребяема част: Цветните кошнички (Flores Chamomillae)
Време за бране: Май–юли. Цветните кошнички се берат, когато езичетата на периферните цветчета са в хоризонтално положение.
Начин на бране: Събират се цветните главички без дръжките или с дръжки, не по-дълги от 2 см. Брането се извършва ръчно, със специални гребени, лайкосъбирачки или комбайни. Събраните цветни главички не трябва да се държат на куп повече от 1–3 часа, защото лесно се запарват и почерняват.
Недопустими подмеси: При брането лайката да не се смесва с: немиризливата или едрата лайка (Matricaria inodora L.), която е без миризма и е с по-големи цветни кошнички; кучешката лайка (Anthemis cotula L.) и полското подрумиче (Anthemis arvensis L.), които са с неприятна миризма и с плътно цветно дъно; различни видове маргаритки и др., които са също с плътно цветно дъно. Различават се освен това и по листчетата на обвивката на кошничките. При кучешката лайка те са твърди, линейно-шиловидни, у полското подрумиче – тъпи, широкоципести, докато при лайката са меки.
Начин на сушене: Веднага след брането лайката се прочиства и се суши в сухи и проветриви помещения, като дрогата се разстила на тънък пласт. В сушилни се суши при температура до 40оС и вентилация. Сушенето на слънце не се препоръчва.
Рандеман: От 5-5,2 кг свежи цветни главички се получава 1 кг сухи.
Описание на готовата дрога: Изсушените цветни главички на лайката са с полусферична или конична форма, с немного останали по тях езичести цветчета или дори без такива, с къси дръжки (най-много до 2 см) или без тях. Миризмата е приятна, характерна, а вкусът слабо горчив. Обвивката на цветната главичка е керемидообразна, многоредна, а листчетата є са продълговато-яйцевидни, тъпи, с широк ципест ръб, жълтеникавозелени. Цветната главичка отвътре е куха.
Съхранение: В сухи и проветриви помещения.
Съдържание: Цветните кошнички съдържат от 0,5% до 1,5% етерично масло, което се извлича чрез дестилация и представлява светло- до тъмносиня или синьо-зелена течност (Oleum Chamomillae) с характерна миризма на дрогата. Цветът му зависи от съдържанието на азулени, което е различно и е във връзка с географския произход на растението. Азуленът на лайката се нарича хамазулен. Количеството му в българското етерично масло е около 10%. Установено е, че в различните райони на страната ни съдържанието на хамазулен е различно или съвсем липсва. За българската лайка се очертават два района – Северна България и поречието на р. Струма, в които етеричното масло съдържа хамазулен, и останалата част на Южна България, Черноморското крайбрежие и Южна Добруджа, където то не съдържа хамазулен (Томова, М. Фармация НРБ, 5, с. 16, 1962). Хамазуленът е вторичен продукт, който се образува при термична обработка (дестилация) от съдържащия се в етеричното масло на лайката матрицин. Матрицинът е сесквитерпеново производно с азуленов строеж. То се разпада бързо при загряване на водни извлеци от лайка, както и при дестилация. Първоначално, като междинен продукт, се образува хамазуленкарбонова киселина, която е също нестабилна и още при обикновена температура се декарбоксилира и преминава в летливия с водни пари хамазулен. Хамазуленът е стабилен спрямо светлина и кислород. Водни или алкохолни извлеци, които съдържат хамазулен, са обаче нетрайни и в тях след няколко дни вече не може да се докаже присъствието му. В етеричното масло се съдържат още парафини, кадинен, капринова киселина, фарнезен, бизаболол, нонилова и изовалерианова киселина. В цветовете е установено съдържанието и на: флавоноиди – апигенин, лутеолин, кверцетин, патулетин; кумарини – умбелиферон, херниарин; борнеол; кофеинова киселина; хлорогенова киселина; гераниол; хиперозид; кемпферол; р-кумарова киселина; перилил; кверцетин; салицилови деривати; полизахариди; холин; танин; вит. В1, В3 и С.
Действие: Лайката има противовъзпалително, антисептично, болкоуспокояващо, спазмолитично, ранозаздравяващо, успокояващо, потогонно и други действия. Две от съставките на етеричното масло на лайката, бизаболол и хамазулен, са силни антисептици. Хамазуленът облекчава болката, стимулира зарастването на рани и е с противовъзпалително и спазмолитично действие. Приложен външно подпомага възстановяването след изгаряния и облекчава екземи. По-новите изследвания показват, че бизаболол ускорява оздравителния процес при язви и може да предотврати появата им. Установено е, че бизабололът проявява антимикробно действие. Друга съставка, умбелиферон, има противогъбични свойства. Доказано е, че заедно с хамазулен тя действа ефективно срещу стоматомикоза, причинена от Candida albicans. В тестове с прилагане на хамазулен е установено, че убива бактерията Staphylococcus aureus, която оцветява гнойта в жълто. Чаят от лайка има седативно действие, предизвикващо сън. Успокояващият ефект на чая от лайка оказва добро въздействие върху неспокойни и свръхактивни деца, а в малки количества дава отлични резултати при бебета в периода на никнене на зъби. Същият ефект може да се наблюдава при прибавяне на концентрирана запарка към водата за къпане. Успокоява спазмите на гладката мускулатура на червата и матката. Освен при проблеми в храносмилането, фитотерапевтите я използват и за облекчаване на болезнена менструация и при предменструални мигрени. Тонизиращо нервната система действие.
Приложение: Съвременните научни проучвания потвърждават използването на лайката като лекарствено средство при широк обхват от оплаквания – безсъние, потиснатост, тревожност, стрес, проблеми в храносмилането, вкл. и с нервен произход. Помага при колити, дивертикулоза, висока температура, главоболие и болка. Лайката е любим лек при разстройства в храносмилането, метеоризъм, киселини в стомаха, язва на стомаха и дванадесетопръстника, диария. При възпаление и камъни в бъбреците и пикочния мехур. Извлеченото от лайката масло, разредено с растително масло и втрито върху засегнатите части от тялото, облекчава болката при ревматизъм и подагра. Компрес от цветове на лайка се използва за лечение на ишиас, а мехлеми, съдържащи масло от лайка, са антисептични и успокояващи при сърбежи на кожата, например при екзема. Инхалации с лайка могат да помогнат при грип, фарингити, ларингити, астма, катар и да действат почистващо кожата при акне. Компресът от лайка може да повлияе положително при напукани, възпалени гръдни зърна, а чаят е полезен при възпалени венци и за очни промивки.
Начин на употреба: Една – две супени лъжици дрога се заливат с около 400 мл вряща вода. След изстиване запарката се прецежда и се пие по 2-3 супени лъжици дневно. Външно – за плакнене на устата, за гаргара, за епителизация на рани и др.
ВНИМАНИЕ: Лайката не бива да се приема продължително всеки ден, защото може да доведе до алергия към спореж. Да се приема внимателно от страдащи от такава алергия. Да не се съчетава с успокоителни и алкохол.