Автор: Розалин КОСТОВ, маг. фарм.
Ленът (Linum usitatissimum L. от сем. Linaceae) е отглеждан традиционно в Египет, Средиземноморския регион, Балканския полуостров и други територии с умерен климат в продължение на хилядолетия. Хората, обитаващи тези региони, са използвали лена за получаване на качествени растителни влакна, от които са тъкали платове, а от цветовете на растението са приготвяли боя за багренето им. Намерените при разкопки глинени съдове със семена от лен показват, че те са били употребявани за храна поради приятния си маслен вкус, подобен на този на орехите. В Египет са открити съдове със семена, които са датирани на възраст от около 8000 години. Открити са и дневни записи, в които се посочва, че лененото семе е било използвано и като лечебно средство при различни болестни състояния.
Традиционната употреба на лененото семе като лечебно средство се обуславя от значителното количество растителни фибри – около 28% тегловни, намиращи се във външния пласт на семенната обвивка, като около 1/4 от тези фибри са разтворими. В практиката се използва воден извлек от целите семена за третиране на стомашно-чревни възпаления, при запек или за гаргари при възпалено гърло. За външна употреба обикновено се е прилагало смляно ленено семе под формата на “лапи” при отоци, циреи и др. Едва преди няколко десетилетия се установява свойството на разтворимите фибри да понижават нивата на плазмения холестерол, което благоприятства употребата на лененото семе за целите на превенцията и третирането на сърдечносъдовите заболявания.
Лененото семе съдържа до около 45% тлъсто масло с изключителен състав. То съдържа есенциалната алфа-линоленова киселина (АЛК) до 57% от общото количество мастни киселини за сметка на около 4 пъти по-ниското съдържание на другата есенциална мастна киселина – линоловата киселина. АЛК се състои от 18 въглеродни атома с включени 3 двойни връзки, като първата от тях е след 3-тия С атом от омега-края и се изписва 18:3ω3, а условно се определя и като омега-3 полиненаситена мастна киселина (ПНМК), за разлика от линоловата киселина, която се определя като омега-6 ПНМК.
Съвременната диета на огромния брой хора по света е бедна на омега-3 АЛК, като съотношението й спрямо омега-6 линоловата киселина е средно 1:20, което е една от причините за широкото разпространение на различни хронични и дегенеративни заболявания. Редица изследвания показват, че след попадането в организма АЛК метаболизира под въздействието на редица ензими до по-дълговерижните и съдържащи повече двойни връзки ПНМК – ейкозапентенова, докозапентенова и докозахексенова мастни киселини, като данните за получаването на последната все още са в известна степен противоречиви. Рибените масла на студеноводните морски риби – херинга, скумрия, сьомга и др. са добри хранителни източници на ейкозапентенова и докозахексенова киселини, докато процесите на превръщане на АЛК в същите са бавнопротичащи и зависят от редица фактори. От една страна в организма линоловата киселина и АЛК се състезават за едни и същи удължаващи и десатуриращи ензими. Като се има предвид многократно завишения прием на линолова киселина в резултат от присъствието й в огромен брой храни и от приоритетната консумация на слънчогледово олио и на други богати на нея масла, това в голяма степен затруднява метаболизма на АЛК и прави поддържането на съотношението между първата и втората до максимум 4:1 фактор с изключително важно значение. От друга страна се съобщават данни от изследвания, които показват, че значителна част от приетата с храната АЛК се окислява и само една малка част от нея се превръща в дълговерижните ПНМК при наличие на подходящи условия в организма. Както линоловата киселина, така и АЛК чрез продуцираните от тях дълговерижни ПНМК се явяват източници на прекурсори на ейкозаноиди – простагландини, тромбоксани и леукотриени. Тези ейкозаноиди, които произхождат от омега-6 ПНМК упражняват ефекти, противоположни на ефектите на ейкозаноидите, продуцирани от омега-3 ПНМК.
В резултат на това диета, богата на линолова киселина и бедна на АЛК, води до поява на тромбогенни ефекти, до стимулиране на атерогенните и възпалителните процеси, както и на някои видове рак и др., което още веднъж доказва значението на балансирания прием на двете есенциални мастни киселини. За постигането на тази цел е необходимо непрекъснато доставяне с храната на АЛК, което при съвременния начин на хранене много често е трудно осъществимо. При тези условия лененото семе и лененото масло са отлични и достъпни източници за осигуряване на организма на АЛК. Проблемът, който възниква, е запазването на АЛК от промени преди доставянето й на организма. Докато е в семето лененото масло се запазва непроменено за дълъг период, но след като е извлечено то много бързо променя състава си в резултат на деструктивни процеси, които са особено чувствителни към топлината и светлината. Един от начините лененото масло да бъде съхранявано без промяна на съдържащата се в него АЛК е то да бъде замразено до момента на употребата му и държано на тъмно място. Приема се, че дневният прием на 3 до 9 g ленено масло в зависимост от количеството линолова киселина, внесена с храните, при съблюдаване на балансираното съотношение до максимум 4:1 на линоловата киселина към АЛК, позволява осигуряването на процеса на превръщане на АЛК в дълговерижните ПНМК.[1,2,4,8]
В процеса на изследване на въздействието на лененото семе върху развитието на различни болестни състояния се установява, че освен съдържащата се в маслото АЛК, положителни ефекти упражняват и лигнаните в семето. Например при изследване на антиатеросклеротичната активност на лененото семе върху зайци се отчита ограничаване на атеросклеротичните изменения с 46% без съществени промени на серумните липиди. Това насочва вниманието на изследователите към потенциалното въздействие на лигнаните.
При повторното провеждане на изследването, но този път с прилагането на обезмаслено ленено семе с цел елиминиране ефектите на АЛК е наблюдавано редуциране на атеросклеротичното развитие с 69%, което потвърждава, че активният фактор не са ПНМК, а лигнаните.[1]
Лигнаните се характеризират като полифенолни съединения, съдържащи в структурата си две свързани фенилпропанови ядра. Съобщават се данни, че лигнаните се откриват в различните зърнени храни, в някои плодове, зеленчуци и семена, но в сравнително ниски концентрации. При проведено изследване за съдържанието на лигнани в 66 растителни храни се установява, че лененото семе е най-богатият източник, като тяхното съдържание е от 100 до 800 пъти по-високо в сравнение с това в другите изследвани храни. Основният представител на лигнаните в лененото семе е секоизоларицирезинол диглюкозид (СРД), който присъства в различни концентрации в зависимост от сорта и условията за отглеждане – напр. 2 g/kg сухо семе, но стига и до 3,7 g/kg. Другият лигнан в лененото семе е матаирезинол, но той се съдържа в много по-малки количества. Под въздействието на консорциум от бактерии на микрофлората в дебелото черво СРД се метаболизира до ентеродиол, който в последствие отново под въздействието на чревните бактерии се оксидира до ентеролактон. (фиг. 1)
За разлика от СРД, матаирезинолът се метаболизира от бактериите в дебелото черво директно в ентеролактон. Данните от изследвания показват, че процесите на метаболизиране при хората протичат за около 8 до 10 часа и са функция на активността на чревните бактерии и конюгиращите ензими. Ентеродиолът и ентеролактонът са биотрансформирани в човешкия организъм лигнани, чийто прекурсор е лигнанът СРД в лененото семе, и за които се установяват различни физиологични активности – напр. упражняването на естрогенно и антиестрогенно действие, аналогично на това на изофлавоните, като заедно с тях формират сборната група на т.нар. фитоестрогени; на положително въздействие върху серумните липиди; на антиоксидантна активност и др.[5,6,7]
При едно проучване, проведено върху 9 здрави, млади жени, добавящи към дневната си диета кифли или хляб, съдържащи включени при приготвянето им 5 g, 15 g или 25 g смляно ленено семе, или приемащи същите количества смляно сурово ленено семе в продължение на 7 дни, се установява, че продуцирането в организма на лигнани от прекурсорите в лененото семе зависи от дозата и продължителността на приемането и, но не и от това дали лененото семе се употребява преработено или сурово. Получените резултати са важни, тъй като показват, че лененото семе може да се включва в различни приемливи за консумация храни и не се налага употребата му единствено в суров вид, с цел получаване на очакваните здравни ползи от лигнаните.[3]
Въпросът дали консумацията на сурово или преработено ленене семе може да осигури достоверна бионаличност на АЛК или за целта е необходимо да се приема богатото на АЛК ленено масло провокира изследователите да търсят неговия отговор. В една от първите студии, проучваща този въпрос, на млади и здрави доброволци се прилагат по 12 g АЛК дневно под формата на капсули, съдържащи ленено масло или съответното количество смляно ленено семе, осигуряващо същата дневна доза АЛК, което е било добавяно към храната. Продължителността на студията е 4 седмици. Отчетените резултати показват, че бионаличността на АЛК при двата начина на осигуряването є е еднаква, както и нивата на понижение на серумните липиди. Въпреки че лененото семе е високо калорична храна, доставяща 560 kcal/100 g, след употребата му в продължение на 4-те седмици при нито един от участниците не е отчетено повишаване на теглото. Този факт води до предположението, че употребата на лененото семе е предизвикало изключването на други енергийни източници от диетата на участниците.[1]
В друго рандомизирано и контролирано проучване на 10 млади и здрави участници с нормален ИТМ и нормални двигателна активност и начин на хранене се осигуряват за ежедневна консумация по 2 кифли, съдържащи общо 50 g смляно ленено семе или по 2 кифли без ленено семе като контролни в продължение на 4 седмици. Отчетените резултати показват, че след употребата на кифлите, съдържащи ленено семе, се наблюдават: завишени концентрации на АЛК, ейкозапентенова и докозапентенова киселини в плазмените фосфолипиди и триглицериди, но без съществена промяна в нивата на докозахексеновата киселина; завишаване повече от 5 пъти екскрецията с урината на метаболизирани лигнани; чувствително повишаване честотата на изхожданията; умерено повишаване на плазмения холестерол и този в LDL, което може да се дължи на комплекса от активни съставки на лененото семе; липса на значителна промяна в глюкозния толеранс, плазмените пероксиди и статуса на антиоксидантните витамини; липса на промени в теглото и ИТМ.[4]
При проведена по-късно студия, имаща за цел да установи бионаличността на АЛК при консумацията на различни форми на лененото семе и масло от 30 души (мъже и жени) на възраст от 18 до 49 г. те са били разделени на случаен принцип на 3 групи от по 10 души, които в продължение на 12 седмици са консумирали ежедневно по 1 кифла, която:
– при I група е съдържала 30 g цяло ленено семе;
– при II група е съдържала 30 g смляно ленено семе;
– при III група е съдържала ленено масло, което осигурява 6 g АЛК, колкото се съдържа и в 30-те грама ленено семе, включено в кифлите на I и II група.
Резултатите от студията показват, че в края на първите 4 седмици при участниците от II и III група са отчетени значително завишени плазмени нива на АЛК за разлика от тези в I група. Нивата на АЛК не са се променили през останалите 8 седмици до края на проучването. Не са наблюдавани съществени промени в плазмените концентрации на ейкозапентеновата и докозахексеновата киселини. Същевременно са отчетени проблеми при консумацията на кифлите, съдържащи цяло ленено семе и на тези с ленено масло, свързани основно с поява на нежелани ефекти от страна на стомашно-чревния трак. Изводът на изследователите е, че преработеното смляно ленено семе е добра и приемлива форма за употреба с цел осигуряване на АЛК за организма, като обаче се има предвид и количеството на доставените с него лигнани.[9]
Сърдечносъдови рискови фактори, диабет тип 2 и метаболитен синдром
Съобщаваните данни за позитивното въздействие на омега-3 ПНМК при първичната и вторичната профилактика на сърдечносъдовите заболявания насочва вниманието на изследователите към лененото семе и масло, като богати източници на АЛК, които могат да допринесат ползи за ограничаване на сърдечносъдовия риск.
С цел установяване на потенциалния ефект от употребата на лененото масло върху подобряване на еластичността на аортата, която се свързва с артериалното функциониране и чието намаляване е рисков фактор за коронарно сърдечно заболяване на група участници, страдащи от затлъстяване, са били включени към диетата по 20 g ленено масло дневно в продължение на период от 4 седмици. В края на студията е било установено подобряване на аортната еластичност, което би могло да бъде полезно при болни от диабет тип 2, а също и при пациенти в старческа възраст или такива, страдащи от затлъстяване.[1]
Получените резултати от редица проучвания за ефектите на лененото семе или съдържащия се в него основен лигнан СРД върху сърдечносъдовите рискови фактори нерядко са относително противоречиви, което личи и от долупосочените примери. При провеждането на една двойно сляпа, рандомизирана и контролирана студия на 62 хиперхолестеролемични мъже и жени в продължение на 10 седмици се включват ежедневно към диетата им тестени продукти, съдържащи по 40 g смляно ленено семе. За контрола е била използвана бедна на мазнини и холестерол диета. Продуктите с лененото семе са били приемани добре. Отчетените резултати са показали завишаване на нивата на АЛК в кръвта, както и понижаване на нивата на холестерола в LDL, но същевременно и на този в HDL, което е неблагоприятен фактор. Последните два резултата са отчетени на 5-та седмица, но не и в края на студията, което е необяснимо. Едновременно с тези противоречиви резултати е установено устойчиво подобряване на инсулиновата чувствителност, което е важен фактор, касаещ развитието на диабет тип 2.[10]
В друго проучване, целящо установяването на ефектите от употребата на ленено семе върху кръвното налягане, серумните липиди, хомеопоетичната система и чернодробната и бъбречната функции на 15 здрави мъже на възраст от 22 до 47 г. са включвани в диетата по 3 кифли дневно, съдържащи общо 32,7 g смляно ленено семе в продължение на 4 седмици. Проследяването на ефектите от консумацията на лененото семе е показало, че стойностите на кръвното налягане, хемоглобина, червените, белите кръвни клетки и на неутрофилите не са претърпели съществена промяна, както и нивата на серумния холестерол и този в LDL и HDL, но нивата на триглицеридите са се повишили. Чернодробните ензими са останали също непроменени, докато нивата на серумния креатинин са се понижили.[11]
При проучване на ефектите на съдържащия се в лененото семе лигнан СРД върху концентрацията на плазмените липиди, както и на антиоксидантния му капацитет при 22 здрави жени в постменопаузен период, на същите е прилаган 500 mg/ден СРД в продължение на 6 седмици. Отчетените резултати не са показали наличие на положителни ефекти върху плазмените липидни концентрации, както и върху оксидативната резистентност на липопротеините.[12]
Публикуваните през 2009 г. резултати от проведения мета-анализ за ефектите от диетичните интервенции с ленено семе върху плазмените липиди внасят значителна яснота по проблема със съобщаването на противоречиви данни от различните проучвания. Предмет на мета-анализа са 28 студии, съобщаващи резултати от проведени рандомизирани и контролирани проучвания в периода 1990–октомври 2008 г. за установяване на ефектите на лененото семе, на съдържащите се в него лигнани и на лененото масло върху липидните профили на 1381 участвали мъже и жени. В 6 студии са били включени само жени, в 10 студии – само мъже, докато в 10 студии са участвали мъже и жени, а в 2 студии не е посочен полът на участниците. Лененото семе е било изследвано в 10 от 28-те студии в дози от 20 g до 50 g/ден. В 13 студии е изследван ефекта на лененото масло, с което са осигурявани от 1 g до 38 g/ден АЛК. При останалите 5 студии са проучвани ефектите на лигнана СРД, съдържащ се в лененото семе. Продължителността на студиите е била от 2 до 52 седмици, а 16 студии са оценени с високо качество на дизайна и провеждането им, докато за останалите 12 студии качеството е определено като незадоволително и резултатите от тях за относително ненадеждни. Анализът на резултатите показва, че при диетичните интервенции с ленено семе се отчитат понижаване на нивата на общия холестерол и този в LDL, но не и в HDL, както и непроменени остават нивата на триглицеридите.
Отчетените резултати са значително по-изразени при случаите на употреба на ленено семе от жени в постменопаузен период и с повишени първоначални стойности на холестерола, докато резултатите от студиите с участие на мъже и жени са по-умерено изразени. Резултатите от студиите, проучващи ефектите от диетични интервенции с ленено масло върху липидните профили не са били положителни като посочените по-горе. Редица изследвания върху животински модели показват, че лигнаните в лененото семе и в частност СРД предизвикват намаляване на нивата на холестерола в плазмата и в LDL, но проучванията върху хора са малко на брой.[13] Независимо от последния факт, съобщените резултати от 2 студии с достоверен дизайн, проведени върху хиперхолестеролемични пациенти, показват окуражаващи положителни резултати. При първото от тях се установява, че прилагането на СРД води до отчетливо понижаване на концентрациите на плазмения холестерол и на глюкозата, като тези ефекти са дозово зависими.[14]
През 2010 г. се съобщават резултатите от второто двойно сляпо, рандомизирано и плацебо контролирано проучване върху 30 пациенти в продължение на 12 седмици, при което се установява, че 100 mg/ден СРД понижава отчетливо холестерола в съотношението на LDL:HDL, което е положителен ефект върху този рисков фактор.[15]
В заключение може да се предположи, че консумацията на ленено семе способства за понижаване на нивата на общия холестерол и този в LDL, особено изразено при хиперхолестеролемични пациенти и при жени в постменопаузен период и може да се счита като удачен диетичен подход за преодоляване на това състояние.[13]
През 2010 г. се съобщават и резултатите от проведена рандомизирана и контролирана студия върху 283 участника с данни за метаболитен синдром. Целта на проучването е била да се установи дали суплементирането на диетата с по 30 g/ден смляно ленено семе или орехи, придружено от съвети за промяна на начина на живот и придържане към здравословен такъв би могло да подобри параметрите на метаболитния синдром. За контрола е използвана диетата, препоръчвана от Американската сърдечна асоциация – панел III. В края на студията се установява, че изразеността на компонентите на метаболитния синдром в най-значителна степен са понижени при групата пациенти, консумирали орехи, следвани от групата на лененото семе. Както консумацията на орехи, така и на ленено семе може да спомогне за ограничаване на степента на затлъстяване в областта на корема и талията или т.нар. централно затлъстяване тип “ябълка”.[16]
Получените резултати от тази студия заедно с тези, установяващи положително въздействие върху нивата на кръвната захар, откриват важни насоки за ползите от консумацията на лененото семе като удачен диетичен подход за подпомагане на преодоляването на риска от тези състояния.
Хормонално зависими заболявания – рак на гърдата и простатната жлеза, и остеопорозата
Установена е положителната зависимост между плазмената концентрация на естрогена и риска от развитие на рак на гърдата. Третирането с антиестрогенни препарати – напр. тамоксифен или с ароматаза (естроген синтетаза) инхибитори понижава инцидентността от рак на гърдата. Същевременно нежеланите реакции на тамоксифена като тромбоемболизъм и рак на ендометриума го правят неподходящ агент за целите на хемопревенцията. Този факт още веднъж подчертава нуждата от антиестрогенни продукти за превенция и лечение на рака на гърдата. Продуцираните в човешкия организъм лигнани ентеродиол и ентеролактон от съдържащия се в лененото семе основен прекурсорен лигнан СРД, поради сходството на химичните си структури с тази на естроген рецепторния модулатор – тамоксифен се предполага, че биха могли да упражнят антиестрогенен ефект.
Този факт става причина за започването на редица студии за експериментално изследване на свойствата на лененото семе, маслото и прекурсорните лигнани за установяване на техните потенциални положителни ефекти. Резултатите от тези изследвания върху животински модели показват наличието на антитуморогенен ефект на лененото семе при рак на гърдата, който се дължи на активността на съдържащите се в него лигнани и АЛК. Точните механизми на действие на тези компоненти на лененото семе не са установени напълно, но се предполага, че продуцираните в човешкия организъм лигнани имат способността да антагонизират естрогенния метаболизъм и действие, като същевременно се конкурират с естрадиола за свързване с рецепторите, а също така, че ентеролактонът упражнява ароматаза инхибираща активност, с което ограничава ендогенния синтез на естроген. Като един от възможните механизми за действие на АЛК се предполага упражняването на цитотоксичен ефект посредством продуцирането на липидни пероксидирани продукти. Както за лигнаните, така и за АЛК се допускат и други механизми, които са предмет на нови изследвания.[1,7]
При едно добре организирано изследване върху плъхове с цел да бъде установено действието на лигнаните и маслото на лененото семе върху растежа на тумори на гърдата при късен стадий на карциногенезата се отчита, че както маслото, така и лигнаните оказват протективно действие в началния стадий на карциногенезата. Лигнаните упражняват по-изразена активност в промоционалната фаза на процеса, докато АЛК в маслото е по-ефективна в стадия на развитие, когато туморът вече е наличен.[17]
Редица епидемиологични проучвания показват, че завишеният прием на лигнани с храната, при което се установяват високи нива на продуцирани в организма на хората лигнани в урината и кръвната плазма, както и повишената концентрация на АЛК в мастните тъкани се свързват с намален риск от поява и развитие на рак на гърдата. Посочените по-горе резултати се потвърждават и при едно рандомизирано, двойно-сляпо и плацебо контролирано клинично проучване за ефекта на лененото семе върху туморните биологични маркери и екскрецията с урината на лигнаните при 19 жени в постменопаузния период с новооткрит рак на гърдата.
Пациентките са консумирали ежедневно в продължение на 32 дни по 1 кифла, съдържаща 25 g смляно ленено семе, а контролната група от 13 жени са консумирали кифли без наличие на такова. Лененото семе е съдържало 2 mg/g СРД. В края на проучването се установява, че при групата, консумирала ленено семе, туморните маркери са с отчетливо редуцирани стойности и апоптозата (отмирането на туморните клетки) е повишена с 30,7% за разлика от контролната група. Заключението на изследователите е, че приемането с храната на ленено семе може да допринесе за редуцирането на туморния растеж и да оказва протективно въздействие при рак на гърдата.[7]
Епидемиологични изследвания установяват, че в европейските страни и САЩ ракът на простатната жлеза засяга 1 от всеки 6 мъже и е един от най-широко разпространените видове рак. Същевременно в страните от далечния изток като Япония и Китай неговата честота е 10 пъти по-ниска в сравнение със западните страни. Традиционната диета на населението в този регион на света е богата на фитоестрогени и в частност на лигнани, което насочва вниманието на изследователите към техните потенциални ползи за превенцията и третирането на рака на простатната жлеза.[18]
Тезата, че посредством промяна на диетичните фактори е възможно да се постигне ограничаване на появата и развитието на рака на простатната жлеза намира потвърждение в една рандомизирана и контролирана студия, в която на 161 болни от рак на простатната жлеза се прилагат по 30 g/ден смляно ленено семе, включено в храната в продължение на 30 дни. Отчетените резултати показват значително намаляване на пролиферацията на рака на простатата при третираните с лененото семе пациенти за разлика от контролната група. Изследователите правят заключението, че суплементирането на диетата с ленено семе е потенциална протективна стратегия за намаляване на честотата на рака на простатата. [19] Аналогично е и заключението на шведски изследователи, които установяват при провеждането на едно мащабно проучване върху 1499 мъже, че консумирането на храни, богати на фитоестрогени, осигуряващи завишени нива на серумния ентеролактон, се свързва с намален риск от рак на простатната жлеза.[20] При експериментално изследване на активността на ентеролактона по отношение на клетките на карцинома на простатната жлеза се установява, че той отключва процеса на клетъчната апоптоза и способства за инхибиране на развитието на рака на простатната жлеза. В заключение изследователите считат, че храните, богати на лигнани, които са прекурсори на ентеролактон, като например лененото семе, са потенциални превантивни агенти срещу рака на простатната жлеза.[21]
Изхождайки от нарастващата честота на появата на остеопороза и превръщането й в един сериозен здравно-социален проблем, както и от нуждата от ефикасни и широко достъпни агенти за целите на профилактиката и третирането на това състояние, изследователската общност насочва вниманието си към лененото семе, което е богат източник на фитоестрогени. В едно проучване с добър дизайн, при което една от целите е била да се изследва въздействието на лененото семе върху биомаркерите на костния метаболизъм, включването към диетата на жени в постменопаузен период по 40 g/ ден на смляно ленено семе в продължение на 3 месеца не е предизвикало статистически значима промяна в нивата на биомаркерите на костния метаболизъм.[22] При друго рандомизирано, двойно сляпо и плацебо контролирано проучване върху 199 жени в периода на менопаузата, включването към диетата им ежедневно по 40 g смляно ленено семе в продължение на 12 месеца не е довело до подобряване на костната минерална плътност в сравнение с тази на контролната група. Не са отчетени и промени в симптомния комплекс на менопаузата.[23]
Въпреки получените обезкуражителни данни за ефекта на фитоестрогените на лененото семе върху процесите на развитието на остеопорозата, интересът на изследователите към възможността за получаване на положително въздействие върху намаляване на загубата на костна маса при жени в менопаузата посредством суплементиране на храненето им с дълговерижни полиненаситени мастни киселини, започва да дава насърчителни резултати.[24]
Изхождайки от високото съдържание на лигнани в лененото семе и реалната опасност от поява на нежелани ефекти върху плода и кърмачето, консумацията на ленено семе в периодите на бременността и кърменето не е препоръчителна. Проведените експерименти върху животни са доказали риска от тези нежелани ефекти. Публикувани са съобщения за отчетени ползи от употребата на омега-3 ПНМК при някои случаи на проблеми при бременността, както и при недоносени деца, но са прилагани рибени масла под лекарски контрол. Не са съобщавани данни за суплементиране на диетата с ленено масло и от съображения за сигурност то не се препоръчва да бъде консумирано от бременни жени, кърмачки и кърмачета.[1]
БИБЛИОГРАФИЯ:
1. Rapport L. Flaxseed and flaxseed oil. Pharm. J. 2001; 266: 898-902.2. Simopoulos A. Essential fatty acids in health and chronic disease. AJCN 1999; 70: 560S-69S. (Medline) 3. Nesbitt P.D. et al. Human metabolism of mammalian lignan precursors in raw and processed flaxseed. AJCN 1999; 69: 549-55. (Medline) 4. Cunnane C.S. et al. Nutritional attributes of traditional flaxseed in healthy young adults. AJCN 1995; 61: 62-8. (Medline) 5. Lampe J.W. Assessing exposure to lignans and their metabolites in humans. JAOAC Int. 2006; 89: 1174-81. (Medline) 6. Wang C.Z. et al. Production of enterodiol from defatted flaxseed through bio-transformation by human intestinal bacteria. BMC Microbiol. 2010; 10: 115. (Medline) 7. Thompson L.U. et al. Dietary flaxseed alters tumor biological markers in post-menopausal breast cancer. Clin. Cancer. Res. 2005; 71: 6077-85. (Medline) 8. Arterburn L.M. et al. Distribution, intercoversion and dose response of n-3 fatty acids in humans. AJCN 2006; 83: 1467S-65. (Medline) 9. Austria J.A. et al. Bioavailability of alpha-linolenic acid in subjects after ingestion of three different forms of flaxseed• J. Am. Col. Nutr. 2008; 27: 214-21. (Medline) 10. Bloedon L.A.T. et al. Flaxseed and cardiovascular risk factors. J. Am. Col. Nutr. 2008; 27: 65-74. (Medline) 11. Stuglin C. et al. Effect of flaxseed consumption on blood preasure, serum li-pids, homeopoetic system, liver and kidney enzimes, in healthy humans. J. Card. Vasc. Pharm. and Ther. 2005; 10: 23-7. (Medline) 12. Hallund I. et al. A lignan complex from flaxseed does not affect plasma lipid concentrations or antioxidant capacity in healthy postmenopausal women. J. Nutr. 2006; 136: 112-16. (Medline) 13. Pan A. et al. Meta analysis of the effects of flaxseed interventions on blood lipids. AJCN 2009; 90: 288-97. (Medline) 14. Zhang W.W. et al. Dietary flaxseed lignan extract lowers plasma cholesterol and glucose concentrations in hypercholesterolemic subjects. Br. J. Nutr. 2008; 99: 1301-09. (Medline) 15. Fukumitzu S. et al. Flaxseed lignan lowers blood cholesterol and liver disease risk factors in moderately hypercholesterolemic men. Nutr. Res. 2010; 30: 441-6. (Medline) 16. Wu H. et al. Lifestyle counseling and supplementation with flaxseed or walnuts influence the management of Metabolic syndrome. J. Nutr. 2010; 140:1937. (Medline) 17. Thompson L.U. et al. Flaxseed and its lignan and oil components reduce mammary tumor growth at a late stage of carcinogensis. Carcinogenesis 1996; 17: 1371-6. (Medline) 18. McCann M.J. et al. Role of the mammalian lignans in the prevention and treatment of prostate cancer. Nutr. Cancer 2005; 52:11-14. (Medline) 19. Demark-Wahnefpled W. et al. Flaxseed supplementation reduces prostate cancer proliferation rates in men presurgery. Can. Epi. Bio. Prev. 2008; 17: 3577. (Medline) 20. Hedelin M. et al. Dietary phytoestrogens, serum enterolactone and risk of prostate cancer: The cancer prostate Sweden study. Can. Caus. Cont. 2006; 17:16980. (Medline) 21. Chen L.H. et al. Enterolactone induces apaptosis in human prostate carcinoma LNCaP cells. Mol. Can. Therap. 2007; 6: 2584-90. (Medline) 22. Lucas E.A. et al. Flaxseed improves lipid profile without altering the bio-markers of bone metabolism in postmenopausal women. J. Clin. Endo. & Metab. 2002; 87: 41527. (Medline) 23. Dodin S. et al. Effects of flaxseed dietary supplementation on lipid profile, bone mineral density and symptoms in menopausal women. J. Clin. Endo. & Metab. 2005; 90: 1390-97. (Medline) 24. Poulsen R. et al. Long chain PUFAs and the regulation of bone metabolism. Exp Biol Med 2007; 232: 1275-88. (Medline)
Публикация във Фармацевтичен Монитор бр. 1/2011 г.