Mезето и червеното вино – „за“ и „против“ наднорменото тегло, затлъстяването и диабет тип 2

ЧАСТ I. НАДНОРМЕНОТО ТЕГЛО И ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО

Автор: Розалин КОСТОВ, маг. фарм.

В световен мащаб нарастват тревогите от продължаващата тенденция за разширяване на епидемията от наднормено тегло (НТ) и затлъстяване сред населението на планетата и най-вече от все по-голямото засягане на децата, юношите и младежите. По данни на Световната Здравна Организация (СЗО) броят на хората в света, засегнати от НТ и затлъстяване за периода 1980 г. – 2014 г. се е удвоил и към 2014 г. те вече наброяват 1.9 милиарда души над 18-годишна възраст, от които 600 милиона страдат от затлъстяване (Индекс на телесна маса (ИТМ) 25 до 30 кг/м2 за НТ и над 30 кг/м2 за затлъстяване). Данните на СЗО за 2014 г. показват, че по света около 42 милиона деца под 5-годишна възраст са или с НТ или със затлъстяване. Особено тревожна е ситуацията в слабо- или средноразвитите икономически страни, където храненето е неадекватно, небалансирано и е доминирано от консумацията на храни с висока енергийна плътност – богати на захари, мазнини, бели брашна, „храни боклуци“ и алкохолни напитки, както и приемът на зеленчуци, плодове, храни – доставчици на микроелементи и млечни храни е маргинализиран.[1]

С наднорменото тегло, затлъстяването и най-вече с централното (коремното) затлъстяване се свързват появата и развитието на редица здравно- и социалнозначими хронични заболявания, като например диабет тип 2, метаболитен синдром, дислипидемия, сърдечносъдови заболявания, бъбречни заболявания, високо кръвно налягане, неалкохолна стеатозна болест на черния дроб, различни видове рак – напр. на гърдата, на дебелото черво и др.[1, 2]

През последните години се установи връзката между затлъстяването, метаболитния синдром и обструктивната сънна апнеа (ОСА). ОСА е значимо, но много често недиагностицирано заболяване на горните дихателни пътища, което се характеризира с повтарящи се епизоди на пълно (апнея) или частично (хипопнея) спиране на дишането по време на сън, водещо до появата на проблеми с достатъчното осигуряване на кислород за тъканите на организма, което повишава значително кардио-метаболитния риск. ОСА се среща при около 13% от мъжете и при около 6% от жените, а също може да се наблюдава и при децата. От ОСА страдат около 50% – 60% от страдащите от затлъстяване или метаболитен синдром, като честотата е по-висока при хората със затлъстяване и диабет тип 2. Освен със сърдечносъдовите и метаболитните рискове, симптомният комплекс на ОСА включва хъркането, придружено от периоди на „забравяне да диша“, различно изразена дневна сънливост, водеща до чести и непредсказуеми задрямвания и заспивания през деня, фрагментиран сън с чести събуждания с ходене по малка нужда, оплаквания от сутрешна сухота в устата и гърлото, различно изразени паметови и поведенчески нарушения и др.[3] Дневната сънливост свързана с влошено внимание и инцидентни задрямвания и заспивания е изключително опасен рисков фактор при шофиране и работа с опасни машини, водещ до тежки пътни и други инциденти, често с фатален край, като рискът при мъжете е по-висок.[3a]

Особено тревожни са проблемите от НТ и затлъстяване, които засягат децата и са свързани с тяхното здраве, развитие и бъдещ живот. Най-вече затлъстяването при децата провокира появата на:

затруднено дишане, особено при физическо натоварване, риск от развитие на астма, ОСА;
сърдечносъдови и метаболитни проблеми – повишено кръвно налягане, активиране на атеросклеротични процеси, инсулинова резистентност, дислипидемия, развитие на диабет тип 2;
смущения в бъбречните функции;
повишен риск от развитие на неалкохолна стеатозна болест на черния дроб, на гастроезофагеален рефлукс, на железен и витамин D дефицити;
проблеми с менталното здраве.[1, 4]

Съобщените напоследък резултати от проучвания показват наличие на негативно въздействие на НТ и затлъстяване върху когнитивните мозъчни функции на затлъстелите деца.[5] Установява се също и наличие на връзка между компрометираните умствени способности за решаване на различни задачи в резултат от влошените работна памет и ефикасен контрол на когнитивните процеси и завишената консумация на храни богати на наситени мазнини и холестерол при 7 дo 10-годишни деца страдащи от затлъстяване.[6]

Ситуацията у нас по отношение на честотата на наднорменото тегло, затлъстяването и диабет тип 2 сред населението, както и отчетените негативни тенденции са откровено тревожни, за да продължават да бъдат на ниво проучване и констатация на данни. Borissova и сътр.[7] съобщават, че за периода от 2006 г. до 2012 г. динамиката на затлъстяването сред възрастното население е нараснала от 26.7% на 32.7%, което е един тревожен ръст, предвид сериозните здравни рискове произтичащи от затлъстяването. Това личи и от данните за нарастването на заболеваемостта на населението от диабет тип 2 за същия период, а именно от 7.9% през 2006 г. на 9.55% за 2012 г., което е ръст от 20.9%. Въпреки че резултатите от проучването на Mladenova и сътр.[8] касаят детската популация на възраст от 8 до 15 г. в област Смолян по отношение на НТ, затлъстяване и централното (коремното) затлъстяване, то те биха могли да бъдат съотнесени и към другите региони на страната, поради факта, че децата в Смолянска област се придържат към традиционно по-здравословни начин на хранене и физическа активност. Съобщените данни показват, че за периода 2012 г. – 2014 г. са отчетени с наднормено тегло 18.8% от момчетата и 17.0% от момичетата, страдащите от затлъстяване са 7.6% от момчетата и 3.7% от момичетата, докато при 46.82% от групите с НТ и затлъстяване е установено наличие на централно затлъстяване, което е водещ рисков фактор.

Най-общо причината за наднорменото тегло (ИТМ 25 – 30) и затлъстяването (ИТМ 30 и повече) се определя като нарушаване на баланса между вноса на енергия в организма чрез завишена консумация на храни с висока енергийна плътност и разхода на енергия в резултат от намалена физическа активност. Така формулирана причината за тези проблеми, които повишават риска за развитието на редица сериозни заболявания, не дава представа за сложния и комплексен характер на въздействието на редица важни фактори, установени от съвременната наука, и които следва да се познават и имат предвид при превенцията и третирането на НТ и затлъстяването. Като примери за тези фактори могат да послужат фактите, че в хода на своето еволюционно развитие човешкият организъм е придобил способността да съхранява мазнините, като енергиен резерв за оцеляването на организма при неблагоприятни условия за енергиен внос чрез храненето, както и изграждането на метаболитна йерархия при приоритетното усвояване на другите енергийно богати храни – въглехидратите, алкохола и протеините. Човешкият организъм също така притежава и способността да превръща в мазнини енергийните излишъци в резултат от завишения прием на тези храни.[1]

При мотивираното съблюдаване на хранителния енергиен товар, хората следва да имат предвид и значението за НТ и затлъстяване както на съотношението на храните – енергийни доставчици, а именно – мазнини до 30%, въглехидрати и алкохол 55% – 60% и белтъчини 10% – 15%, така и отделните видове храни включени в дадената хранителна група. Така например групата на мазнините следва да включва храни доставящи под 10% наситени мастни киселини (НМК) около 10% мононенаситени мастни киселини (МНМК) и около 10% полиненаситени мастни киселини (ПНМК) в съотношение омега-6/омега-3 до 4-5/1, като се има предвид, че 1 г мазнини осигуряват 9 kcal.

Базирайки се на резултатите от редица проучвания, безспорно е установена зависимостта между количествения и качествения състав на приеманите с храната мазнини и риска от НТ и затлъстяване и свързаните с тях хронични заболявания, както и че при системното ограничаване с 10% на мазнините в консумираните храни, може да бъде редуцирано телесното тегло с 4-5 кг.[9, 10]

През последните няколко години се установи, че т.нар. свързан със затлъстяването и мастната тъкан ген (FTO gene) е най-изразения генетичен фактор обвързан със затлъстяването. Приеманите с храната наситени мастни киселини (над 15.5% от енергийния прием), както и ниските стойности на съотношението ПНМК/НМК повлияват върху този ген и категорично водят до повишаване на ИТМ и развитие на особено рисковото централно (коремно) затлъстяване. При хората, носители на FTO rs 9939609A гена е налице много висок риск от общо и централно затлъстяване повлияни от завишения прием на НМК.[11] Проявата на този риск се потвърждава от данните от проучването на връзката между НТ и затлъстяване и начина на хранене, базиран основно върху завишената консумация на храни от животински произход и най-вече на тлъсти червени меса и животински мазнини.[12]

Предвид тревожното нарастване на броя на децата и възрастните, страдащи от НТ и затлъстяване, вниманието на изследователите се ориентира и към търсене причинно-следствена връзка между НТ и затлъстяване и завишената регулярна консумация на храни и напитки, съдържащи добавени захари и най-вече захароза (бяла или кафява захар), чиито прием внася по 4 kcal/g. Данните от множество проучвания потвърждават наличието на доказателства за такава отчетливо изразена връзка. Съобщените резултати от проведения систематичен преглед и мета-анализ [13] на 30 рандомизирани и контролирани проучвания и на 38 групови студии показват, че съдържащите захари храни и напитки са определящи фактори за НТ и затлъстяване. Техният ограничен прием води до намаляване на теглото, докато завишената им консумация предизвиква повишаване на телесното тегло и на коремното натрупване на мастна тъкан. През последните години активно се проучват метаболитната каскада и въздействието върху НТ и затлъстяването на фруктозата, която е компонент на захарта или се приема самостоятелно, включена в съставите на различни храни и напитки. Освен, като източник на енергия, фруктозата упражнява и независимо въздействие върху липогенезата и НТ и затлъстяването и посредством нейният краен метаболитен продукт, а именно пикочната киселина. Нейната повишена концентрация причинява митохондриален оксидативен стрес, водещ до стимулиране на мастните натрупвания. Със завишената консумация на захар и респективно на фруктоза се свързва и рискът от развитието на Метаболитен синдром. Съобщават се данни, че повишените нива на пикочната киселина, както и индуцираните от нея НТ и затлъстяване, стоят в основата на отключването на хипертонията при децата и юношите, злоупотребяващи с консумацията на съдържащи захар и фруктоза храни и напитки.[13a, 13b]

Въпреки различните предприемани мерки и кампании за ограничаване на консумацията на алкохол поради факта, че злоупотребата с неговия прием е важен фактор за появата и развитието на повече от 200 заболявания, както и че е причина за около 3.3 милиона смъртни случая ежегодно в световен мащаб, не може да се твърди, че консумацията му намалява. В не малко страни се отчита и тенденция за намаляване на възрастта, от която се започва да се злоупотребява с приема на алкохол под формата на различни алкохолни напитки, които са често леснодостъпни поради спекулативните доводи, че са били с ниско алкохолно съдържание. Всичко това води до появи и на умствени смущения и поведенчески разстройства, които заедно с другите причинени различни заболявания предизвикват значими здравно-социални и икономически неблагополучия и загуби. Сред водещите фактори свързани с тези проблеми се открояват количеството на изпития алкохол и начинът на неговата консумация, както и вида и качеството на алкохолните напитки. Особено рисково и вредно за здравето е периодичната консумация на значителни количества алкохолни напитки – например практикуваното в редица страни „петъчно напиване“, както и регулярният прием на количества алкохол над приемливата здравно-социална горна граница.[14] За такава горна граница се приемат 21 стандартни питиета за 1 седмица за мъжете и 14 такива респективно за жените. Като стандартно питие се определят примерно 330-350 мл бира, 100-130 мл вино и 40 мл уиски, ракия, джин и др., които съдържат 12.5% – 13% об. чист етанол.

Консумацията на алкохол се свързва и с НТ и затлъстяване поради факта, че с 1 грам алкохол в организма се внасят 7 kcal, което прави особено важни и горепосочените водещи фактори. Съобщените от Sayon-Orea C и сътр.[15] резултати от проучване, включващо проследяването в продължение на 6.1 години на въздействието на приема на различни видове алкохолни напитки върху НТ и затлъстяване при 9 318 участници и анализът на 1 006 случая на НТ и затлъстяване за този период, показват, че при консумация на повече от 7 стандартни питиета за седмица, при участниците консумирали бира и концентрирани напитки се отчита повишаване на теглото, докато при консумиралите вино участници такова повишаване не се наблюдава. Заключението на изследователите е, че посредством вида на напитките е възможно да се модулира и риска от НТ и затлъстяване. Данните от обзорния анализ на Traversy и сътр.[15a] показват, че леката до умерена консумация на алкохолни напитки не води до значимо повишаване на теглото, докато при злоупотребяващите с приетите количества алкохол е налице отчетливо повишаване на теглото.

Бирата е масово консумирана напитка, която въпреки ниското си алкохолно съдържание (4.5% – 5%) е с относително високо калорийно съдържание, което може да доведе до повишаване на теглото и до коремни мастни натрупвания. В зависимост от вида 330 мл бира осигуряват 130-150 kcal, а една бутилка от 500 мл – 230-250 kcal, докато 100-130 мл вино – 100-120 kcal, а 40 мл концентрирана напитка – 100-110 kcal. Данните от обзорния преглед на Bendsen и сътр.[16] показват, че регулярната консумация на бира от 500 мл и повече/ден може да доведе до централно (коремно) затлъстяване. Резултатите от мащабно Европейско проспективно проучване, включващо 7 876 мъже и 12 749 жени наблюдавани в продължение на 8.5 години показват, че консумацията на бира може да се свърже с повишаване на обиколката на талията, което говори за коремно затлъстяване.[16a] Същевременно Cordain [17] съобщава, че ежедневната консумация на 2 чаши червено вино по време на хранене не е довела до промени в теглото на участниците в проучването.

Освен установената причина за НТ и затлъстяване, а именно нарушения баланс между внасяната с храната енергия в организма и нейното разходване от поддържането на жизнената и физическата му активност, редица проучвания през последните няколко години показват наличие на пряка връзка между състава, състоянието и активността на чревната микрофлора на хората и развитието на НТ и затлъстяване. Чревната микрофлора се явява важен фактор за извличането на енергия от постъпващите храни и за осигуряване на нейното съхранение в организма под формата на мастни натрупвания посредством различни и все още не напълно изяснени механизми. Съставът на чревната микрофлора се различава при всеки отделен индивид, но същевременно при всички хора се установява наличието на микроорганизми, които са представители на два основни рода. Съхраняването на установения баланс между микроорганизмите от тези два рода най-вече посредством правилното хранене, осигурява доброто функциониране на чревната микробиална екосистема и допринася за поддържането на нормално телесно тегло и повлиявания от него здравен статус на организма. При хората с НТ и затлъстяване се установява нарушаване на това съотношение и отчетливо доминиране на представителите на единия род над тези от другия такъв, като посредством подходящи хранителни интервенции балансът постепенно се възстановява с последващо нормализиране на теглото и с положително повлияване и на други метаболитни състояния.[18, 19] Тези факти подсказват наличието на възможности за положително въздействие върху чревната микрофлора с цел избягване или преодоляване на различните метаболитни проблеми посредством включване в храненето на различни полезни пробиотици, както и на храни, съдържащи пребиотични нутриенти (инулин, олигофруктоза, арабиноксилани и др.), които играят ролята на хранителен субстрат за полезната микрофлора. Важно значение както за превенцията, така и за преодоляването на НТ и затлъстяване и свързаните с тях метаболитни проблеми е правилната оценка на цялостния състав (комплексни въглехидрати, резистентни нишестета, фибри, различни видове полифеноли и др.) и модел на храненето, а не единствено на включването или изключването на отделни единични храни или техни компоненти. Същевременно негативна роля за поддържането на баланса в чревната микробиална екосистема има и въздействието на други фактори, като например третирането с антибиотици, които освен патологичните микроорганизми унищожават и полезните такива и драстично влошават баланса между видовете. Това води до риск от поява на НТ и затлъстяване поради факта, че възстановяването на нормалното функционално равновесие на чревната микрофлора отнема месеци, а понякога продължителният прием води и до необратимата загуба на определени видове. Кратковременното третиране с антибиотици, въпреки риска от неблагоприятното им въздействие, обикновено не причинява необратими щети и нужда от дългосрочно възстановяване, особено при пълноценно хранене. Ролята на антибиотиците като фактор способстващ за НТ и затлъстяване се доказва и от употребата им при угояването на животните, където също се установява наличието на дисбиоза.[20] Редица резултати от проучвания за въздействието на богатите на мазнини храни показват, че те, освен че са с висока енергийна плътност, способстват и за драматични промени в баланса на двата водещи микробиотични рода и стимулират растежа и на отделни видове микроорганизми, което отключва чрез различни механизми развитието на НТ и затлъстяване.[18, 21]

Изненадващо през последните няколко години се установява, че развитието на човешката чревна микрофлора започва още през периода на бременността, след което продължава при раждането и до 3-5-годишна възраст, когато се формира нейният основен микробиален състав, оставащ относително стабилен за цял живот. Редица фактори през този начален период оказват положително или негативно въздействие върху формирането на състава на чревната микрофлора на плода и детето, което е от значение за добрия или влошения здравен статус през по-нататъшния живот на индивида, включително и повишен риск от НТ и затлъстяване и други метаболитни заболявания. Сред по-значимите фактори могат да бъдат посочени напр. времето за износване на плода – нормално или недоносено, приемане или не на антибиотици по време на бременността, начинът на раждане – номално вагинално или чрез цезарово сечение, лечение или не с антибиотици на новороденото, начинът на храненето му – чрез кърмене или изкуствено, както и тяхната продължителност, видът и начинът на промяната и изграждането на хранителните режими до 3 г. – 5 г. и след това. Времевият прозорец от вътреутробното развитие на плода до 3-5-годишна възраст на детето дава възможности за успешното модулиране на чревната микробиална колонизация, което може да осигури ограничаване на рисковете от НТ и затлъстяване и други свързани със състава и кондиционната активност на чревната микрофлора заболявания.[22, 23] Резултатите от проучването на Mueller и сътр. [24] показват, че приемането на антибиотици през II и III тримесечие на бременността повишава с 84% риска от НТ и затлъстяване на детето, докато раждането чрез цезарово сечение се свързва с 46% повишен риск от НТ и затлъстяване при проследяване на децата до 7-годишна възраст. При друго проучване Blustein и сътр.[25] съобщават, че са установили изразена положителна зависимост между раждането чрез цезарово сечение и повишената честота на НТ и затлъстяване при проследяването на родените деца от 6-седмична възраст до 15 години. Както честотата на НТ и затлъстяването, така и техните по-голяма изразеност и продължителност са били отчетени при децата родени с цезарово сечение от бременни с НТ или затлъстяване. Cox и сътр.[26] установяват, че при лекуваните с антибиотици кърмачета и малки деца, рискът от НТ и затлъстяване е значително по-висок и това е свързано с нарушените състав и активност на чревната им микрофлора. Динамиката на положителните или негативните промени в чревната микрофлора на новородените е свързана както с продължителността на износването на плода, така и с начина на раждането им. При недоносените деца и тези родени с цезарово сечение съставът на чревната микрофлора е значително променен и се развива по-бавно при израстването им и се свързва с развитие на НТ и затлъстяване.[27]

МЕЗЕТО И ЧЕРВЕНОТО ВИНО

В търсенето на устойчиви решения за здравните проблеми, пред които се изправят все повече народи в световен мащаб, резултатите от множество актуални проучвания предлагат за тези цели установените различни аспекти на здравните ползи от практикуването на Средиземноморския модел на хранене.
Обзорният систематичен анализ на проведените през последните 5 години такива проучвания с достоверен дизайн [28] показва, че Средиземноморската диета може да осигури първична комплексна превенция срещу редица хронични, здравно-социалнозначими заболявания. Тя се утвърждава като стандарт за превантивни хранителни стратегии за ограничаване на рисковете от НТ и затлъстяване, диабет тип 2, метаболитен синдром, сърдечносъдови заболявания, някои видове рак, невродегенеративни и ментални заболявания и др. Същевременно, независимо от установените здравни ползи, в страните където Средиземноморската диета е традиционен начин на хранене, а също и в страните, в които се популяризират сходни с нея хранителни модели, се отчита нарастващата доминация на т. нар. „Западен начин на хранене“, базиран върху приоритетната консумация на червени и преработени меса, завишен прием на храни богати на мазнини, добавени захари и рафинирани брашна, както и ниска консумация на бобови и пълнозърнести храни, плодове, зеленчуци, на ядки, на червени вина за сметка на бирата и високоалкохолните напитки и др. Характерни за тези страни са трaйните тенденции за нарастване на НТ и затлъстяване и други кардио-метаболитни заболявания.[29] Аналогични резултати се съобщават и от други страни, където се загърбват традиционните и здравословни модели на хранене и се заместват със завишена консумация на червени и преработени меса, мазнини и други храни, характерни за Западния начин на хранене. Като пример може да послужат съобщените от Shang и сътр.[30] резултати за повишаването на риска от НТ и затлъстяване и коремно затлъстяване при китайски деца, консумиращи храни характерни за Западния начин на хранене, включително червени, преработени и с високо съдържание на мазнини меса в сравнение с тези, хранещи се с традиционните храни. Shu и сътр.[31] съобщават за отчетени сходни резултати при практикуване на модел на хранене, базиран върху храни от животински произход от китайци на средна възраст.

Качеството на Средиземноморската диета като хранителен стандарт за ограничаване на риска от НТ и затлъстяване при хората, които я практикуват във висока степен се потвърждава и от установеното поддържане на устойчив положителен баланс в популациите на тяхната чревна микрофлора. Чрез това се осигурява нейната нормална функционална и метаболитна активност, което е важен фактор не само за намаляването на риска от затлъстяване, но и на риска от диабет тип 2, метаболитен синдром, невродегенеративни, ментални, ракови и други заболявания. [32] Освен на хомогенната структурна матрица и на активния физически и социален начин на живот, здравословният характер на Средиземноморската диета (както и на нашия заличен традиционен начин на хранене) се дължи и на придържането както към консумацията на традиционните видове храни и начина на тяхното приготвяне, така и на честотата на техния прием. В съвременната йерархична пирамида на видовете храни участващи в Средиземноморската диета отсъстват животинските мазнини, богати на наситени мастни киселини, за сметка на консумацията основно на зехтин и други растителни масла, а приемът на не тлъсти червени меса се ограничава до най-много 2 порции (седмично, на птичи меса до 2 порции/седмично, а на преработени червени и други меса до най-много 1 път седмично. Алкохолът присъства приоритетно като консумация на 1 – 2 чаши от 100-130 мл червено вино по време на храненията (Средиземноморски начин на пиене) и в зависимост от религиозните съображения за приема на алкохол.[33]

Рационалността на Средиземноморската диета и потенциалните ползи от сходни с нея хранителни режими за редуциране на риска от НТ и затлъстяване свързани с ограничената консумация на животински мазнини, червени и преработени меса, а също и на птичи меса, както и положителното въздействие върху този риск на регулярната умерена консумация на червено вино по време на хранене се потвърждава от редица проучвания. Храните от животински произход и в частност животинските мазнини са основните доставчици в организма на НМК, които упражняват стимулиращи ефекти върху развитието на НТ и затлъстяване. Установява се, че НМК повлияват негативно и състава и функционалната нормалност на чревната микрофлора, което способства за развитието на редица метаболитни смущения и заболявания, като НТ и затлъстяване, Метаболитен синдром и мастна дистрофия на черния дроб (чернодробна стеатоза).[34] Приемът на НМК е важен фактор за модулиране на Индекса на телесната маса и риска от затлъстяване, чрез взаимодействието с обесогенните гени, което следва да се има предвид и да се ограничава консумацията на НМК при различните режими на хранене с цел поддържане на оптимален ИТМ.[35] Съобщават се данни [36], че завишеният прием на НМК може да отключи възпалителни процеси в хипоталамуса, който отговаря за регулирането на вноса и разхода на енергия, както и за поддържането на нормално количество на съхраняваната в организма енергия. Индуцирането на това възпаление в хипоталамуса от НМК води до развитието на резистентност към сигнализирането от двата хормона – инсулин и лептин, в резултат от което се понижава усещането за ситост и се повишава фалшивото чувството за глад, чието задоволяване се свързва с повишаване на риска от НТ и затлъстяване. Поради факта, че регулирането на апетита и чувството на заситеност чрез възстановяването на контрола от страна на хипоталамуса е сложен, комплексен и труден процес, то много по-лесно е това да бъде успешно постигнато посредством редуцирането на риска от възникване на възпалителни процеси в хипоталамуса, като се ограничава приема на мазнини, животински храни, съдържащи мазнини и в частност на НМК. Същевременно се установява, че адекватният прием на дълговерижните омега-3 ПНМК – EPA и DHA упражняват изразен противовъзпалителен ефект и е удачен подход за контрол на риска от НТ и затлъстяване. Резултатите от проучването на Cardel и сътр.[36a] показват, че при 7-12-годишни деца завишеният прием на ПНМК за сметка на ограничаване на НМК, както и поддържането на по-ниски стойности на съотношението омега-6/омега-3 ПНМК води до поддържане на по-нисък % на телесните мазнини и до занижено отлагане на мазнини в коремната област (централно затлъстяване) и като цяло до по-нисък риск от НТ и затлъстяване и до по-слаби деца.

Освен мазнините и НМК, сред храните от животински произход привлича вниманието и консумацията на червени и преработени меса, като негативен фактор, свързан с повишаването на риска от НТ и затлъстяване. Резултатите от Националното представително проучване за здравето и храненето на населението на САЩ за периода 1999 г. – 2004 г. и включващо 13602 участници [37] показват, че е налице отчетлива положителна зависимост между консумацията на месо (червени и преработени меса и птичи меса) и повишаването на ИТМ, свързан с НТ и затлъстяване, а също и с увеличаване на размера на обиколката на талията – признак на коремно затлъстяване. При участниците с висока консумация на меса, но най-вече на червени и преработени такива, рискът от затлъстяване (ИТМ повече от 30) е бил с около 27% по-висок в сравнение с участниците с нисък прием на меса, а рискът от коремно (централно) затлъстяване е бил респективно с 33% по-висок. Установява се също, че участниците с висока консумация на меса приемат около 700 kcal/ден повече от тези с нисък прием. Получените данни от проучването показват също, че освен риска от НТ и затлъстяване, с консумацията на всяка 1 порция червени меса се повишава с около 26% и риска от развитие на диабет тип 2, докато при значително по-масовата консумация на преработените меса, с всяка 1 порция този риск нараства с около 38%. Vergnaud и сътр.[38] съобщават сходни с горните резултати от широкомащабната европейска проспективна студия EPIC – PANACEA за проучване на въздействието на консумацията на месо върху НТ и затлъстяване с участието на 103 455 мъже и 270 348 жени на възраст от 25 до 70 години от 10 европейски страни, наблюдавани в продължение на 5 год. При участниците с нормално тегло и с наднормено тегло, както и при пушачите и непушачите се установява положителна зависимост между консумацията на различни видове меса и пови шаването на теглото, която зависимост е по-изразена при консуматорите на червени и преработени меса и относително по-слаба при тези, предпочитащи птичи меса. За периода от 5 години, като се изключат останалите влияещи хранителни фактори, то приемът на 250 г/ден месо е допринесъл за повишаване на теглото с 2 кг. На базата на тези установени факти, изследователите препоръчват да се ограничава до приемливите граници консумацията на месо в националните хранителни стратегии. Друго мащабно проучване се провежда в Китай [39] с участието на 16822 мъже и жени на възраст от 18 до 75 г. за периода 1993 г. – 2011 г., с цел изследване влиянието на консумацията на тлъсти, на преработени, на пресни или на не тлъсти червени меса върху развитието на коремното затлъстяване – фактор за редица заболявания.
Получените резултати показват, че консумацията на тлъсти, на преработени и на пресни червени меса води до риск от повишаване на обиколката на талията и развитие на централно затлъстяване при участниците в изследваната възрастова група от населението, които са значително по-изразени приоритетно при мъжете. Същевременно консумацията на прясно и не тлъсто червено месо не е довело до повишаване на този риск. В заключение изследователите препоръчват като хранителна стратегия, ако се консумира червено месо, то да бъде само прясно и не тлъсто такова. Fogelholm и сътр.[40] съобщават, че получените резултати от националното представително проучване за Финландия, с участието на 2 190 мъже и 2 530 жени на възраст 25 г. – 74 г., наблюдавани 12 месеца, показват наличието на отчетливо изразена положителна зависимост между завишената консумация на червени и преработени меса и повишаването на ИТМ свързан с НТ и затлъстяване. Успоредно с това е установена и обратнопропорционална зависимост между приема на такива меса и консумацията на плодове, ядки, пълнозърнести храни и др., което води до влошаване на цялостното рационално хранене.

Проведеният от Rouhani и сътр.[41] систематичен преглед и мета-анализ на 39 студии с включени 113 477 участници за проучване на връзката между консумацията на червени и преработени меса и риска от повишаване на ИТМ свързан с НТ и затлъстяване, а също и на риска от коремно затлъстяване показва, че завишеният и чест прием на червени и преработени меса е рисков фактор за НТ и затлъстяване и централното затлъстяване и директно е свързан с тяхната поява и развитие. Като един от подходите за ограничаване на нарастването на НТ и затлъстяване, сред децата и възрастните, изследователите препоръчват да се намали консумацията на червени и преработени меса, което би допринесло ползи за превенцията и на други заболявания.

В хилядолетното развитие на човешката цивилизация червеното вино неизменно присъства в ежедневното хранене на хората, а също и в различните религиозни ритуали. То е сред основните храни сложили началото на изграждането на комплексния Средиземноморски модел на хранене, с който в голяма степен е сходно и нашето, вече отдавна забравено традиционно хранене. Този традиционен начин на хранене е дарявал на предците ни здрави, стройни, силни и не затлъстели тела, в които е бил съхраняван и техният здрав дух. Изпиването на една чаша с червено вино по време на храненето не е допринасяло за увреждането на телата им и до надебеляване. Съвременните проучвания също доказват, че този начин на консумация на червеното вино, определян като „средиземноморско пиене на вино“, категорично не повишава риска от наднормено тегло и затлъстяване, като същевременно осигурява редица здравни ползи.[15, 17]

Данните от проучването на Djurovic и сътр.[42], сочат, че ежедневната консумация на 1 чаша червено вино с храненето (150 мл) е довело до значително повишаване на плазмените нива на регулиращия апетита и усещането за ситост хормон лептин, но тези по-високи нива са отчетени приоритетно при жените. Лептинът упражнява своя ефект върху хипоталамуса в мозъка и при негови ниски нива се засилва апетитът и обратно, чрез повишаването на нивата му при хората с нормална лептин чувствителност се постига усещане за засищане и спиране на приема на храна. По този начин червеното вино способства за регулиране на излишния прием на храна и намаляването на риска от НТ и затлъстяване.

При проведеното проучване в рамките на студията PREDIMED включващо 5 801 участници, Tresserra-Rimbau и сътр.[43] съобщават, че в резултат от умерената консумация на червено вино (1-2 чаши/ден) е установено отчетливо намаляване на риска от развитие на Метаболитен синдром и в частност на риска от появата на централно затлъстяване и повишаване на обиколката на талията. Наблюдаваният положителен ефект от приема на червено вино е бил по-изразителен при жените, при участниците под 70-годишна възраст и при настоящите и бивши пушачи. Ресвератролът е сред най-активно проучваните и перспективни фитосъединения на червеното вино, който приет в адекватно количество проявява установена биоактивност най-вече в превенцията на редица заболявания и състояния. Ресвератролът е нефлавоноидно полифенолно съединение от групата на стилбените и се съдържа основно в ципите на гроздето, като се среща и в някои други плодове – напр. черницата, а също и в червената обвивка на фъстъците. Посредством няколко различни механизма ресвератролът упражнява превантивна активност по отношение на риска от НТ и затлъстяване, както и проявява способността да редуцира мастните натрупвания в организма.[44] През последните няколко години се натрупаха доказателствени данни, които дават основание ефектите на протективната биоактивност да не се свързват единствено с активността на отделните компоненти, а с целия комплекс от съединения, формиращи матрицата на червеното вино – напр. антоцианини, катехин, епикатехин, кверцетин, ресвератрол, проантоцианидини, алкохол и др.[45] За пример, илюстриращ значението на биосинергизма между отделните съставки на червеното вино могат да послужат резултатите от in vivo проучването на Arias и сътр. [46], които показват значително по-силен ефект върху редуцирането на мастните отлагания при комбинираното прилагане на ресвератрол и кверцетин в сравнение с ефекта от отделните компоненти. Съвкупният ефект на полифенолния комплекс на червното вино е установен и от проучването на Gorelik и сътр.[47], резултатите от което показват, че този комплекс намалява с повече от 75% абсорбцията на цитотоксичните продукти от липидната пероксидация, постъпващи с богатите на мазнини храни, като например червени и преработени меса. Страните, за които консумацията на червено вино не е била традиционна, полагат сериозни усилия да пропагандират здравните ползи от виното и да мотивират населението да промени своите хранителни навици и да ги ориентира към консумацията на червено вино. У нас обаче хилядолетната традиция и култура на пиене на вино са загърбени. Червеното вино е превърнато в скъпа и бутикова ритуална напитка, за сметка на поголовната консумация на бира и високоалкохолни напитки, приносът от които, заедно със системното хранене с червени, тлъсти и преработени меса на деца и възрастни, са наднорменото тегло и затлъстяването.

БИБЛИОГРАФИЯ
1. WHO) Obesity and overweight) Fact sheet # 311) Updated Jan. 2015 
2. Janssen Iet al. BMI, waist circumference and health riska: evidence in support of current NIH guidelines Arch Intern Med 2002; 162: 2074-9 
3. Drager LF et al. Obstructive sleep apnea: Obesity and Metabolic syndrome. J Am Coll Card 2013;62:569-76 3a.Ward KL et al. Exessive daytime sleepiness increases the risk of motor vehicle crash in Obstructive sleep apnea. J Am Sleep Med 2013; 9(10): 1023-21 
4. Han Jc et al. Childhood obesity. The Lancet 2010; 375(9727): 1737-48 5. Bauer CC et al. Child overweight and obesity are associated with reduced executive cognitive performance and brain alternations: a magnetic resonance imaging study in Mexican children. Ped Obes 2015; 10: 196-204 
6. Khan NA et al. The relation of saturated fats and dietary cholesterol on childhood cognitive flexibility. Appetite 2015 Oct.; 93: 51-6
7. Borissova AM etal. Changes in the prevalence of diabetes mellitus in Bulgaria 2006-2012.CMIED 2015;8:41-5 
8. Mladenova S et al. Prevalence of under weight, overweight, general and central obesity in 8-15 y old Bulgarian children and adolescents (Smolyan region 2012-2014). Nutr Hosp 2015; 31(6): 2419-27 
9. Astrup A. The role of dietary fat in obesity. SVM 2005; 5: 40-7 
10. Wolfram G et al. Evidence based guideline of the German Nutrition Society: Fat intake and prevention of selected nutrition-related diseases. Ann Nutr net 2015: 67(3): 141-204 
11. Phillips CM et al. High dietary saturated fat intake accenuate obesity risk associated with fat mass and
obesity associated gene in adults. J Nutr 2012; 142(5): 824-31 
12. Shu L et al. Association between dietary patterns and indicators of obesity among Chinese: a crosssectional
study. Nutrients 2015; 7(9): 7995-8009 
13. Te Morenga L et al. Dietary sugars and body weight: a systematic review and meta-analysis of RCT and cohort
studies. BMJ 2012; 346: e 7492 
13a. Johnson RJ et al. Sugar, uric acid and the etiology of diabetes and obesity. Diabetes 2013; 62(10): 3307-15 
13b. Ding W etal. Impact of obesity on kidney function and blood pressure in children. WJN 2015; 4(2):
223-9 
14. WHO) Alcohol) Fact sheet # 349) Updated Jan 2915 
15. Sayon-Orea C et al. Type of alcoholic beverage and incidence of overweight and obesity in Mediterranean cohort: The SUN project. Nutrition 2011(7-8); 27(7-8): 802-8 
15a. Traversy G et al. Alcohol consumption and obesity: an update.COR 2015; 4(1): 122-30 
16. Bendsen NT et al. Is beer consumption related to measure of abdominal and general obesity: a systematic review and meta-analysis. Nutr Rev 2013; 71(2): 62-87 
16a. Schutze M et al. Beer consumption and the "beer belly"- scietific basis or common belief? FJCN 2009; 63(9):1143-0 
17. Cordain L. Influence of moderate daily wine consumption on body weight regulation and metabolism in healthy free living males. J Am Coll Nutr 1997; 16: 134-39 
18. Kotzampassi K et al. Obesity as a consequence of gut bacteria and diet interactions. ISRN Obes 2014(3); 2014:651895 
19. Valiquette L et al. A microbiological explanation for the obesity pandemic. CJIDMM 2014;25(6): 294-5
20. Aguirre M et al. The art of targeting gut microbiota for tackling human obesity. Gen Nutr 2015(7); 10(4): 20 
21. Murphy Ea et al. Influence of high-fat diet on gut microbiota: a driving force for chronic disease risk.COCNMC 2015;18(5): 515-20
22. Rodriguez JM et al. The composition of the gut microbiota throughout life with an emphasis on early life. MEHD 2015(2); 26: 26050 
23. Mueller NT et al. The infant microbiome development: mom matters. TMM 2015; 21(2): 109-17 
24. Mueller NTet al. Prenatal exposure to antibiotics, cesarean section and risk of childhood obesity.Int J Obes(Lond)2015; 39:665-70 
25. Blustein J et al. Association of caesarean delivery with child adiposity from age 6 weeks to 15 years.Int J Obes(Lond) 2013;37:900-6
26. Cox LM et al. Antibiotics in early life and obesity. NRE 2015; 11(3): 182-90
27. Dogra S et al. Dinamics of infant gut microbiota are influenced by delivery mode and gestational duration and are associated with subsequent adiposity. M Bio 2015(2); 16: 1 DII: e 02419 
28. Gotsis E et al. Health benefits of the Mediterranean diet: an update of research over the last 5 years. Angiology 2015;66(4):304-18 
29. Dernini S et al. Mediterranean diet: from a healthy diet to a sustainable dietary pattern Fr Nutr 2015; 2: 15 
30. Shang X et al. Dietary pattern and its associations with the prevalence of obesity and related cardiometabolic risk factors among Chinese children. PLoS One 2012; 7(8): e 43183 
31. Shu L et al. Association between dietary patterns and indicators of obesity among Chinese: a cross sectional study. Nutrients 2015; 7(9): 7995-8009 
32. Del Chierico F et al. Mediterranean diet and health: food effects on gut microbiota and disease control. J Mol Sci 2014; 15:11678-99 
33. D'Alessandro A et al. Mediterranean diet pyramid: a proposal for Italian people. Nutrients 2014; 6(10): 4302-16 
34. De Wit N et al. Saturated fat stimulates obesity and hepatic steatosis and affect gut microbiota composition by an enhanced overflow of dietary fat to the distal intestine. Am J Physiol GILP 2012; 303(5): G585- 99 
35. Arnett DK et al. Saturated fat intake modulates the associateion between obesity genetic risk score and BMI. J Ac Nutr Diet 2014(12); 114 (12): 1954- 66 
36. Sears B et al. The role of fatty acids in insuline resistance. LHD 2015 (9); 120: 121 
36a.Cardel M et al. Higher intake of PUFAs is associated with lower total and visceral adiposity and higher lean mass in a racially diverse samle of children. J Nutr 2015; 145(9); 2146-52 
37. Wang Y et al. Meat consumption is associated with obesity and central obesity among US adults. Int J Obes 2009;33:621-8 
38. Vergnaud AC et al. Meat consumption and prospective weight change in participants of EPIC-PANACEA study.AJCN 2010; 92:398-07
39. Wang Z. et al. Fatty and lean red meat consumption in China: differential association with Chinese abdominal obesity. NMCD 2014; 24(8): 869-76 
40. Fogelholm M et al. Association between red and processed meat consumption and chronic diseases: the confounding role of other dietary factors. EJCN 2015(9); 69: 1060-5 
41. Rouhani MH et al. Is there a relationship between red or processed meat intake and obesity: a systematic review and meta-analysis. Obes rev 2014; 15(9): 740-8 
42. Djurovic S et al. The effect of red wine on plasma leptin levels and vasoactive factors from adipose tissue:a randomized cross-over trial. Alc Alc 2007; 42(6); 525-8 
43. Tresserra-Rimbau A et al. Moderate red wine consumption associated with lower prevalence of Metabolic syndrome in PREDIMED population. Br JNutr 2015; 113: suppl 2: s121-30 
44. Aguirre L et al. Resveratrol: antiobesity mechanisms of action. Molec 2014(11); 19: 18632-55
45. Cordova AC et al. Polyphenols are medicines: is it time to prescribe red wine for our patients? Int J Ang 2009;18(3):111-7 
46. Arias N et al. The combination of resveratrol and quercetin enhances the individual effect of these molecules on triacylglycerol metabolism in white adipose tissue. Eur J Nutr 2015; e-pub Feb 2015 
47. Gorelik S et al. A novel function of red wine polyphenols in humans: Prevention of absorption of citotoxic lipid peroxidation products. FASEB J 2008; 22(1): 41-46

Обратно към ФМ 6/2015