СЪДЪРЖАНИЕ
Приносът на храненето за превенцията на рака на белия дроб
Автор: Розалин КОСТОВ, маг. фарм.
Ракът на белия дроб заема едно от челните места в групата на раковите заболявания както по отношение на разпространеност, така и по смъртност. Това стимулира изследователската общност активно да проучва и идентифицира рисковите фактори отговорни за появата му, а също и да търси ефективни и достъпни за населението подходи за неговата първична превенция.
В исторически аспект ракът на белия дроб е продукт на съвремието. В края на XIX век за лекарите е било трудно да срещнат в практиката си болен от белодробен рак. В специализираната литература от това време са описани едва 140 случая на рак на белия дроб.
Разбира се, една от причините за тази малка цифра вероятно са били и ограничените възможности за прецизно диагностициране, но динамиката на изразено нарастване на случаите на рак на белия дроб през първото десетилетие на XX век, насочва вниманието в друга посока. По същото време се развива индустриалното производство на цигари и масовото им предлагане на пазара, което е съпроводено с агресивна реклама на пушенето, като задължителна форма на социална адекватност. Тревожният ръст на заболеваемостта и смъртността от белодробен рак насочва вниманието към връзката им с тютюнопушенето и през 40-те години на XX век то се утвърждава като доказан рисков фактор. През 2012 г. се отчита, че в световен мащаб тютюнопушенето е довело до около 1 500 000/год. смъртни случая от рак на белия дроб и ако не се предприемат спешни мерки за намаляване на пушенето, то в периода 2020 – 2030 г. този брой ще нарастне на около 2 милиона/год. смъртни случаи.
Установява се също, че пушенето на 35 и повече цигари на ден води до 40 пъти по-висок риск от смъртност в резултат от белодробен рак. /Proctor RN 2012 [1]/
Световните тенденции за динамиката на смъртността от рак на белия дроб и тютюнопушенето показват съществени различия по отношение на географската и половата разпространеност. Сред мъжете е най-висока смъртността в Югоизточна Европа и Източна Азия, а при жените – в Северна Америка и Северна Европа, която е 24% при мъжете и 14% при жените от смъртността предизвикана от всички видове рак.
Тютюнопушенето е най-разпространено при мъжете в Югоизточна Азия и Източна Европа, а при жените в европейските страни, следвани от Океания и Южна и Северна Америка. /Islami F etal. 2015 [2]/
Особено предизвикателство в борбата с рака на белия дроб е заболеваемостта и смъртността при мъже и жени, които никога не са пушили или не са пребивавали в среда с тютюнев дим – т.нар. пасивни пушачи. Анализът на данните от 6 мащабни проучвания в различни страни /Wakelee HA etal. 2007 [3]/ показват, че при непушачите инцидентността от белодробен рак варира от 4.8 до 20.8/100000 души, като при мъжете е от 4.8 до 13.7, а при жените от 14.4 до 20.8/100000 души. Наблюдава се и тенденция към повишаване на заболеваемостта при непушачите в световен мащаб. През 2011 г. тя вече е около 25% и е по-изразена при жените. /Lee YJ etal. 2011 [4]/
Освен тютюнопушенето се установяват и редица други рискови фактори, които повлияват заболеваемостта както при пушачите и бившите пушачи, така и при непушачите – напр. пасивното пушене, работа с азбест и петролни деривати, среда с ароматни полициклични съединения, генетична предразположеност и фамилна анамнеза за белодробен рак, ХОББ и белодробни инфекции и др. [2], които обаче влияят върху по-ограничен брой хора. За епидемичния характер на рака на белия дроб особено важни са рисковите фактори, засягащи големи човешки маси от населението, като Радонът [8], замърсеният от трафика въздух [29] и дефицитът на Витамин Д.[34]
РАДОНЪТ И РИСКА ОТ РАК НА БЕЛИЯ ДРОБ
Радонът (Радон 222) е радиоактивен инертен газ, по-тежък от въздуха, който се образува при алфа-разпадането на атомните ядра на Радий 226, който се явява дъщерен продукт на уран-радиевото семейство с родоначалник Уран 238. Уранът е разпространен в различни концентрации навсякъде в земната кора и респективно Радонът, като член на уран-радиевото семейство, присъства навсякъде – в почвите, скалите, водата и въздуха. Полученият Радон, в резултат на разпада на Радия в почвата, дифундира и прониква в сградите през пукнатините в основите, подовете и стените на сградите, а също и през канализацията. Други пътища за навлизането на Радона в домовете са чрез водата, добита от подземни кладенци и сондажи, и чрез отделянето му от строителните материали, използвани при строителството на сградите.
При радиоактивното разпадане на Радона се образува верига от нови радиоактивни продукти, които полепват към праховите частици във въздуха и след вдишването им попадат в дихателния тракт и белия дроб, допринасяйки за неговото облъчване, което е функция на концентрацията на Радона във въздуха, но без неговото директно участие, тъй като той е инертен газ. Средната концентрация на Радона в приземния въздух е около 10 Bq/m3, но поради натрупването в помещенията поради влошената вентилация достига многократно по-високи концентрации. За референтна концентрация в помещенията е приета до 100 Bq/m3, а за пределна такава до 300 Bq/m3.[5]
Установяването на връзката между Радона и рака на белия дроб отключва множество проучвания за неговото присъствие както в отделни региони от света, така и на територията на отделни страни, а също и в определени техни области и градове. Тази активност се дължи на факта, че концентрацията на отделяния Радон е динамична величина, зависеща от различни фактори. Включително и в рамките на денонощието тя се променя – нощем е по-висока, а денем по-ниска.[5] Целта на тези изследвания е осигуряването на адекватни данни за предприемането на подходящи мерки за снижаване концентрацията на Радона в домовете, учебните заведения, обществените сгради и работните места до приемливи нива и респективно до ограничаване на риска от белодробен рак.
Световната здравна организация (СЗО) определя Радона, като втория по значимост след тютюнопушенето рисков фактор за рака на белия дроб. Радонът е отговорен за 3% до 14% от всички заболявания от белодробен рак, в зависимост от нивата му в различните страни и населените места в тях. Радонът е основен рисков фактор за рака на белия дроб при непушачите и допълнителен обременяващ рисков фактор за пушачите. Поради факта, че не е установено безопасно ниво на Радона, както и че при всяко повишаване на концентрацията на Радона с по 100 Bq/m3 рискът от белодробен рак нараства с 16% при продължителна експозиция, от особено важно значение са постоянните мерки за понижаване на концентрацията му в сградите.
Комплексът от препоръчителните превантивни мерки може да включва изолиране на основите и стените, замазване на пукнатините в подовете, изграждане на съоръжения за отвеждане на Радона от почвата под сградите и др., а също и най-достъпната мярка – осигуряване на ефективна вентилация на сградите и помещенията в тях. /WHO/ Radon and Health/ Updated 2014 [8]/ За илюстрация на гореизложеното могат да послужат резултатите от долупосочените проучвания. Анализът на данните за 7 148 случая на белодробен рак от 13 студии проведени в 9 европейски страни, целящи установяване на въздействието на концентрацията на Радона в жилищата върху риска от рак на белия дроб, показва, че средната измерена концентрация на Радон в жилищата в тези страни е 97 Bq/m3, като в 11% от тях са установени повече от 200 Bq/m3, а при 4% – повече от 400 Bq/m3. Средните стойности на нивата на Радона в жилищата при случаите на белодробен рак в 9-те страни са били 104 Bq/m3. Установени са също и следните зависимости, а именно, че рискът от рак на белия дроб нараства с 8.4% за всяко повишаване на концентрацията на Радона със 100 Bq/m3, както и че рискът от белодробен рак при хората на 75-годишна възраст е 25 пъти по-висок при пушачите, отколкото при непушачите, а също, че Радонът е отговорен за 2% от всички смъртни случаи от рак в европейските страни /Darby S. etal. 2005 [6]/.
Резултатите от проведено проучване в провинция Онтарио на Канада /Peterson E. etal. 2013 [7]/ показват, че 13.6% от всички смъртни случаи от белодробен рак или ежегодно по 847 души, се дължат на Радона, като 16% от тях са при непушачите. Прогнозните резултати показват, че ако се постигне намаляване на нивото на Радона във всички сгради в провинция Онтарио с концентрация от 100 и повече Bq/m3 до приземните нива от 10 до 30 Bq/m3, то смъртните случаи от белодробен рак ще намалеят с 223 души. Проучването на Axelsson G. etal. 2015 [9] за въздействието на Радона в жилищата в Швеция върху риска и честотата на рака на белия дроб показва, че в домовете на 8% от населението концентрацията на Радона е над 200 Bq/m3, а средната годишна заболеваемост е 591 случая. Прогнозната оценка показва, че ако нивата на Радона в жилищата с над 100 Bq/m3 се намалят до 100 Bq/m3, то случаите на белодробен рак годишно биха намалели с 183, а ако в тези с над 200 Bq/m3 се намалят до 140 Bq/m3, то случаите допълнително ще намалеят с още 131 души. Тези данни красноречиво показват значението на всички действия насочени към перманентното намаляване на концентрацията на Радона в сградите за постигане на успешна превенция на рака на белия дроб, индуциран от много често неподозираните и трайно високи нива на Радона.
Установеното положително въздействие на Радона върху риска от рак на белия дроб стимулира изследователите да започнат да проучват връзката между Радона и инцидентността от други видове рак както при възрастните, така и при децата. Поради различия в дизайна на студиите и използваната методология от получените първоначални резултати, сравнително трудно могат да бъдат направени категорични заключения. Въпреки това данните от проведените през последните няколко години проучвания с достоверен дизайн са доста тревожни, въпреки че се нуждаят от ново препотвърждаване. В проведено в Дания проучване от Brauner EV. etal. 2013 [10] за връзката между продължителната експозиция на Радон в жилищата на 51674 възрастни датчани и риска от мозъчни тумори, след периодични наблюдавания на участниците в периода от 1997 г. до 2009 г. са установени 121 случая на първични мозъчни тумори. Задълбоченият анализ на случаите показва наличието на отчетлива връзка между дългосрочното излагане на въздействието на Радон в жилищата (от 40.5 до 41.8 Bq/m3) и повишаването на риска от мозъчни тумори, без тази връзка да се влияе от други фактори.
Отново в Дания разширен екип от изследователи /Brauner EV. etal. 2015 [11]/ провежда проспективно проучване върху 51445 души в продължение на 13.6 години с цел установяване на връзка между продължителното въздействие на Радона и инцидентността от развитие на рак на кожата. В периода на студията са отчетени 3 243 случая на базален клетъчен карцином, 317 случая на сквамозен клетъчен карцином и 329 случая на злокачествен меланом на кожата. Анализът на данните показва, че продължителната експозиция на Радон може да повиши риска от развитие на базален клетъчен карцином на кожата, като рискът е по-слабо изразен при живеещите в дървени къщи, за разлика от обитателите на апартаменти, при които рискът е значително по-висок. Raaschou-Nielsen O etal. 2008 [12] съобщават за наблюдаван относително повишен риск от остра лимфобластна левкемия при децата в резултат от кумулативното въздействие на завишените нива на Радон в жилищата. без да са установени данни за други видове рак. При проведения мета-анализ Tong J etal. 2012 [13] установяват относително повишен риск от остра лимфобластна левкемия, без обаче резултатите да са категорични. Изследователите посочват необходимостта от повече и по-прецизни проучвания.
Резултатите от мащабна студия, включваща проследяването на 712674 деца, живеещи в района на гр. Осло, Норвегия, характерен с високи нива на Радон в жилищата, не показват наличие на връзка между експозицията с Радон и развитието на левкемия. Отчетено е наличие на слабо изразен риск от рак на централната нервна система, но според изследователите /Del Risco Kollerud R etal. 2014 [14]/ е нужна внимателна оценка на влиянието и на други фактори.
Проспективната студия проведена в Швейцария /Hauri D etal. 2013 [15]/ за установяване на въздействието на Радона върху риска от развитието на различни видове рак при децата, не установява данни за ракови заболявания.
Независимо от липсата на категорични данни за ролята на Радона при развитието на ракови заболявания при децата, всички изследователи препоръчват предприемането на мерки за поддържане на ниски нива на Радона в жилищата и детските заведения.
Осъществяването на препоръките на СЗО и на много изследователски екипи, както и на приетите в редица страни политики за намаляване на концентрацията на Радона в жилищата, на работните места, в сградите на учебните заведения и др. е в състояние на риск от компрометиране в резултат от предприетите действия за реализацията на националните стратегии за подобряването на енергийната ефективност на различните сгради и жилища. Едно от основните мероприятия за ограничаване на енергийните загуби включва допълнителна изолация на външните стени на сградите и подмяна на старите прозорци и врати с нови такива, които не пропускат топлинно излъчване.
Въпреки постигането на енергийни и стойностни ползи, в резултат от тези подходи за енергийна ефективност, в много голяма степен се ограничава вентилацията и излъчването в атмосферата на Радона от сградите и жилищата и др. в тях, а това води до по-високи отпреди концентрации и значително повишаване на риска от белодробен рак. Публикуваните данни от редица проучвания потвърждават зависимостта между действията за повишаване на енергийната ефективност и резултативните по-високи нива на Радона. Така например Grey A etal. 2009 [16] съобщават, че във Великобритания относително невисоките нива на Радон в жилищата – средно 21 Bq/m3 причиняват годишно 1100 смъртни случая от белодробен рак, което е 3.3% от всички смъртни случаи от рака на белия дроб. В последващо проучване за оценка на въздействието на реализацията на енергийната ефективнист върху риска от белодробен рак причинен от Радон Milner J etal. 2014 [17] установяват, че нивото на Радон в реновираните жилища на британците се е повишило с 56% – от 21.2 на 32.2 Bq/m3, което би причинило смъртта от рак на белия дроб на още 278 души. Изследователите препоръчват осъществяването на мероприятия за подобряване на енергийната ефективност да става само ако са избегнати техните негативни влияния върху нивата на Радона в сградите и гарантиране на ефективна вентилация в тях.
Yarmoshenko IV etal. 2014 [18] съобщават, че в Русия са отчетени значително по-високи концентрации на Радон в многоетажните сгради и жилищата в тях след тяхната външна изолация и подмяна на прозорците с цел подобряване на енергийната ефективност. В резултат от тези действия са ограничени излъчването в атмосферата на Радона от външните стени и вентилацията на сградите и жилищата в тях. Аналогични проблеми са установени и в Чехия /Jiranek M etal. 2014 [19]/, където след външната изолация на сградите и смяната на дървената дограма на прозорците с нова, изолираща излаза на въздуха от помещенията е отчетено намаляване на годишния енергиен разход за отопление. Същевременно е установено повишаване на годишна база с 3.4 пъти на концентрацията на Радона в жилищата – от 337 Bq/m3 на 1117 Bq/m3, като рискът от рак на белия дроб се е увеличил допълнително със 125% в резултат от намалената вентилация на сградите и жилищата и ограничаването на свободното излъчване в атмосферата на радоновите емисии от строителните материали. Fojtikova I etal. 2014 [20] съобщават, че прилагането на мероприятията за повишаване на енергийната ефективност на сградите на детските градини в Чехия са предизвикали значителен ръст в концентрациите на Радона в тях (доста над референтните за Чехия 400 Bq/m3) включително и в залите за игра и обучение, където децата прекарват повече време.
У нас проблемът с Радона е голям поради факта, че Уранът е със значително присъствие в над 60% от територията на страната, а също и поради голямата честота на подземни, богати на Радон радиоактивни води, най-вече в Южна България. Освен това, като допълнителни утежняващи рискови фактори могат да бъдат посочени и част от използваните местни строителни материали, а също и активирането през последните години на частни и публични инициативи за подобряването на енергийната ефективност на обществени и частни сгради и жилища. Обикновено това се извършва без оценка и проследяване на концентрацията на Радона в тях, както и без планиране и предприемане на адекватни действия за гарантиране прилагането на добри практики и вентилация за намаляване нивата на Радона. Това става видно от публикуваните данни на долупосочените студии.
Резултатите от проведеното пилотно проучване у нас /Ivanova K et al. 2013 [21]/ на 373 приземни жилища в 4 области, в периода октомври 2011 г. – май 2012 г., показват замерени стойности на Радона в тях от 20 до 3560 Bq/m3. Установява се също, че при 3% до 14% от проверените жилища, концентрациите на Радона надвишават горната пределно допустима граница от 300 Bq/m3. Същият изследователски екип провежда 922 замервания на Радона в сградите на 296 детски градини в гр. София за периода февруари – април 2013 г. Установените в помещенията концентрации на Радон варират от 9 до 1415 Bq/m3, които зависят от типа на строителството на сградите, от това дали са приземни, от влошената вентилация след подобряване на енергийната ефективност и др. /Ivanova K et al. 2014 [22]/. Проучвайки въздействието на мероприятията за подобряване на енергийната ефективност на сградите върху концентрацията на Радона в жилищата в тях Pressyanov D et al. 2015 [23] установяват, че няма данни за намаляване на нивата на радона след енергийното саниране, докато при 35% от обследваните сгради нивата на Радона са значително повишени. В проучването липсват данни за потенциалното въздействие на Радона върху риска от рак на белия дроб.
Оценявайки безусловния негативен ефект на Радона върху риска от белодробен рак, Агенцията за предпазване от природни бедствия на САЩ утвърждава спазването на задължителен протокол за осигуряване на безопасна и здравословна среда за живот при извършване на реконструкции за енергийна ефективност.[24]
ЗАМЪРСЕНИЯТ ВЪЗДУХ И РИСКА ОТ РАК НА БЕЛИЯ ДРОБ
След установяването на връзката между Радона и праховите частици във въздуха върху риска от рак на белия дроб, а именно, че разпадните радиоактивни продукти на Радона, свързвайки се с праховите частици се вдишват и попадат в белия дроб и там упражняват онкогенния си ефект, световната изследователска общност насочва интереса си към проучването на потенциала на замърсителите на въздуха, като рисков фактор за белодробния рак. Това е от особена важност предвид непрекъснатото нарастване на автомобилния трафик – един от основните замърсители.
Резултатите от мащабното проучване за връзката между замърсения въздух и инцидентността от рак на белия дроб /Raaschou-Nielsen O etal. 2013 [25]/ проведено с участието на 17 групи, включващи 312944 участници от 9 европейски страни и проследени 12.8 години, показват наличие на отчетлива връзка между концентрацията на праховите частици във въздуха (РМ 10 и РМ 2.5) и риска от рак на белия дроб. Заключението на изследователите е, че в европейските страни замърсеният въздух и в частност праховите частици в него допринасят за повишаване честотата на белодробния рак. След като Международната агенция за изследване на рака (IARC) класифицира замърсения въздух и праховите частици в него за канцероген от I-ви клас, Hoek G etal. 2014 [26] проучват въздействието на фините прахови частици (РМ 2.5) върху риска от белодробен рак. Изследователите установяват, че замърсяването на въздуха с тези частици повлиява по-слабо риска от рак на белия дроб в сравнение с тютюнопушенето и Радона, но засяга много по-голяма част от населението, включително и непушачите. Намаляването на концентрациите от фини прахови частици, чиито основен източник е автомобилния трафик, би способствало за ограничаване на заболеваемостта от белодробен рак сред цялото население. Проведените систематичен преглед и мета-анализ на 18 студии установяват връзката между праховите частици във въздуха (РМ 2.5 и РМ 10) и риска от рак на белия дроб /Hamra GB etal. 2014 [27]/. Резултатите показват, че въздействието на фините прахови частици (РМ 2.5) върху риска за белодробен рак е най-изразено при бившите пушачи, после при непушачите и по-слабо при настоящите пушачи, но поради влиянието и на двата вида прахови частици върху риска от рак на белия дроб и от редица други заболявания, тяхната концентрация в атмосферния въздух трябва да се контролира и намалява.
Поради завишаването на автомобилния трафик и свързаните с него емисии на NO2 (азотен диоксид) в атмосферния въздух, интерес представлява неговата роля върху риска от белодробен рак. Данните от проведения мета-анализ на 20 проучвания върху този проблем /Hamra GB etal. 2015 [28]/ показват, че за всяко повишаване на концентрацията на NO2 с 10 mcg/m3, рискът от рак на белия дроб нараства с по 4%. Заключението на изследователите е, че е налице връзка между NO2, и другите азотни оксиди с произход от автомобилния трафик и риска от белодробен рак. Друг изследователски екип /Chen G etal. 2015 [29]/ провежда мета-анализ на 36 проучвания за въздействието на замърсения от автомобилния трафик въздух върху риска от белодробен рак. От 36-те проучвания, в 22 студии се изследва това въздействие върху професионалните шофьори, които постоянно дишат този замърсен въздух. Получените резултати показват, че повишените от трафика концентрации във въздуха на NO2, NO, SO2 и РМ 2.5 водят до повишаване на риска от рак на белия дроб, а при професионалните шофьори този риск е значително по-висок. Доказателствата за негативната роля на продължителното дишане на замърсения атмосферен въздух върху риска от белодробен рак се допълват с данните от мета-анализа на 21 групови проучвания /Yang WS etal. 2015 [30]/.
Изследователите установяват, че както заболеваемостта, така и смъртността от белодробен рак нарастват с 7.23% при повишаване на фините прахови частици (РМ 2.5) с 10 mcg/m3, с 13.17% при повишаване нивото на NO2 с 10 ррм, с 0.81% при нарастване нивото на другите азотни оксиди и с 14.76% при нарастване нивото на SO2 с 10 ррм. Повишаването на риска от рак на белия дроб е значително по-силно изразено при непушачите, както и риска се разпределя еднакво и при двата пола. Изследователите посочват важността на тези резултати, тъй като на риск са изложени големи маси от населението.
ВИТАМИН D И РИСКА ОТ РАК НА БЕЛИЯ ДРОБ
Интензивните проучвания през последните години установяват, че ниските плазмени концентрации на Витамин Д, водещи до дефицит или недостатъчност, са рисков фактор за появата и развитието на редица заболявания, както и че поддържането в оптималните граници на плазмената Витамин Д концентрация допринася за редуцирането на рисковете. Това стимулира изследването на ролята на Витамин Д за риска от белодробен рак и на ползите за превенцията на този риск, още повече, че при около 88% от населението по света са налице подоптимални плазмени концентрации на Витамин Д [34].
Резултатите от проучването на Weinstein SJ etal. 2011 [31] показват, че при мъжете пушачи през месеците с ограничено слънчево греене (от ноември до април) всяко повишаване на плазмените концентрации на Витамин Д (25/OH/D) с 10 nmol/L води до намаляване с 11% на риска от рак на белия дроб. При проведеното от Cheng TY etal. 2013 [32] проспективно проучване за въздействието на сюплиментирането с Витамин Д върху риска от белодробен рак при група от 128779 жени в постменопаузна възраст и след анализа на 1771 случая на рак на белия дроб през периода на проследяването от 1993 г. до 2010 г. се установява, че приемането на най-малко на 400 IU/ден Витамин Д води до значително намаляване на риска от белодробен рак при жените непушачи. Резултатите от изчерпателния преглед и мета-анализа на 12 студии, включващи 288778 участници, проведен от Zhang L etal. 2015 [33], показват отчетливо изразена обратнопропорционална зависимост между нивата на плазмената концентрация на Витамин Д и риска от белодробен рак. Публикуваните през м. септември 2015 г. данни от мета-анализ на 10 проспективни проучвания и от анализирането на 2227 включени в тях случаи на белодробен рак /Guo-Chong Chen etal. 2015 [34]/ показват, че е установено 5% намаляване на риска от рак на белия дроб за всяко повишаване на плазмените нива на Витамин Д /25(ОН)D/ с 10 nmol/L. Тази установена зависимост не е линеарна, а има U-образен характер и преванцията на риска е най-изразена при плазмена концентрация на 25(ОН)D около 53 nmol/L, като превантивният ефект се проявява до около 90 nmol/L, а при по-високи 25(ОН)D плазмени концентрации рискът от белодробен рак не се повлиява. Особено отчетливо изразен е превантивният ефект при случаите на дефицит на Витамин Д.
Резултатите от проведеното у нас проучване на връзката между нивата на плазмената концентрация на Витамин Д /25(ОН)D/ при 1952 младежи и хора на средна възраст от градското население през зимните месеци и други фактори, като тютюнопушене, ИТМ (BMI) и нивото на образование /Shinkov A etal. 2015 [35]/ показват, че при мъжете тютюнопушенето и по-доброто образование, а при жените високият ИТМ определящ затлъстяването са фактори за Витамин Д дефицита при градското население. Като се има предвид, че около 76% от населението са в състояние на подоптимална серумна концентрация на Витамин Д през зимата, то установената връзка между тютюнопушенето и дефицита на Витамин Д при мъжете може кумулативно да повиши значително риска от белодробен рак, но това се нуждае от допълнително проучване у нас.
ХРАНЕНЕТО – ФАКТОР ЗА ПРЕВЕНЦИЯТА НА РАКА НА БЕЛИЯ ДРОБ
След установяването на изразения превантивен ефект на Средиземноморската диета върху редица здравно и социално значими заболявания, включително и раковите такива, нараства и интересът към проучване на въздействието на този модел на хранене и неговите компоненти върху намаляването на риска от рака на белия дроб.
Проведеното в Италия проучване в тази насока /Fortes C etal. 2003 [36]/ показва наличието на положителен превантивен ефект върху риска от белодробен рак както на комплексния средиземноморски начин на хранене, така и на консумацията на отделни характерни за него храни – напр. различни зеленчуци, подправки (салвия, розмарин), ограничена консумация на червени меса за сметка на бели меса (пилешко и др.) Тези резултати се потвърждават и от проведеното мащабно проспективно проучване за ролята на средиземноморския модел на хранене (сходен и с нашия традиционен модел) върху ограничаването на риска от свързаните с тютюнопушенето ракови заболявания на белия дроб и горния дихателен тракт, на гърдата, на дебелото черво и колона и др. /Couto E etal. 2011 [37]/.
Проучването включва наблюдението в период от 8.7 години на 142605 мъже и 335873 жени на възраст от 25 г. до 70 г. от 10 европейски страни и анализа на 9669 случая на ракови заболявания при мъжете и 21062 такива при жените.
Установените данни показват, че при по-стриктно придържане към средиземноморския модел на хранене се постига средно 4.7% намаляване на риска от свързаните с пушенето видове рак при мъжете и респективно 2.4% при жените, като се отчита доминиращата роля на храненето при редуцирането на риска от белодробен рак.
Тези и други подобни резултати стимулират активните изследвания, ориентирани към установяването на последиците от консумацията на отделните хранителни компоненти на средиземноморския начин на хранене по отношение на риска от рак на белия дроб.
ЧЕРВЕНИ И ПРЕРАБОТЕНИ ЧЕРВЕНИ МЕСА
Съобщените резултати от два широкообхватни мета-анализа показват наличието на изразена правопропорционална зависимост между консумацията на червени и преработени червени меса и риска от белодробен рак. Данните от мета-анализа включващ 34 обсервационни проучвания /Yang WS etal. 2012 [38]/ показват, че завишената консумация на червени и преработени червени меса, води до повишаване на риска от рак на белия дроб с около 35%, докато при умерената консумация на пилешко месо, рискът от белодробен рак намалява с 10%.
От резултатите на втория мета-анализ, включващ 33 студии /Xue XJ etal. 2014 [39]/, се установява, че при всяко завишаване на приема на червени и преработени меса с по 120 г/ден рискът от белодробен рак нараства с 35%, а респективно за всяко повишаване с по 50 г/ден рискът нараства с 20%. Изследователите препоръчват ограничаване на консумацията на червени и преработени червени меса с цел понижаване на риска от белодробен рак. Тази консумация при Средиземноморската диета е 2-4 пъти месечно.
ЗЕЛЕНЧУЦИ, ПЛОДОВЕ И ПОДПРАВКИ
Проведеният мета-анализ на 32 публикувани проучвания за ефекта на характерната за Средиземноморската диета завишена и разнообразна консумация на зеленчуци и плодове върху риска от белодробен рак и анализът на 20414 случая на заболяване /Wang M etal. 2015 [40]/ установява, че техният по-голям и регулярен общ прием оказва протективен ефект върху рака на белия дроб. Ограничаването на риска е по-изразено при жените отколкото при мъжете, като също така се влияе и от различните видове зеленчуци и плодове в менюто.
Редица проучвания установяват специфичното въздействие върху риска от различни видове рак, включително и от белодробен рак, на зеленчуците от сем. КРЪСТОЦВЕТНИ – броколи, карфиол, бяло, червено, къдраво и китайско зеле, алабаш, различни видове ряпа, бял и черен синап, рукола и др., които присъстват в Средиземноморската диета и в нашето традиционно хранене.
Lam TK etal. 2010 [41] съобщават, че консумацията на различни зеленчуци от сем. Кръстоцветни води до отчетливо и важно понижаване на риска от рак на белия дроб при настоящи и бивши пушачи, които са основната рискова група. Аналогични данни за значително понижаване на риска от белодробен рак при бивши и настоящи пушачи в резултат на консумацията на тези зеленчуци публикуват и Tang L etal. 2010 [42].
В резултат на проведените проспективни проучвания и мета-анализ на 10 студии Wu QJ etal. 2013 [43] и 2015 [47] установяват положителен ефект от консумацията на зеленчуци от сем. Кръстоцветни за значителното намаляване на риска от рак на белия дроб при жените, който е изразен и при жените непушачи. Същевременно е констатирана подобрена преживяемост при жените (в Китай) с диагностициран рак на белия дроб, ако преди това е присъствала в диетата им регулярната консумация на тези зеленчуци.
Тези и други подобни резултати окуражават изследователите да проучат и установят биоактивните нутриенти в зеленчуците от сем. Кръстоцветни, които упражняват протективните ефекти по отношение на риска от белодробен рак, както и техните интимни механизми на действие с цел по-успешното им използване в превенцията и третирането на този вид рак. Kassie F etal. 2008 [44] съобщават за in vivo дозово-зависимо инхибиране на предизвиканата от пушенето белодробна туморогенеза от indol-3-carbinol – фитонутриент, съдържащ се в повечето от тези зеленчуци. Wang N etal. 2014 [45] публикуват данни за експериментално установена апоптоза на човешки белодробни ракови клетки от третирането им със съединение на isothiocyanate срещащо се в репичките. Доказана е in vivo клетъчна апоптоза и инхибиране на процесите на белодробната карциногенеза в резултат от активността на sulforaphane изолиран от броколи /Kalpana Deepa PD etal. 2013[46]/. Въпреки първоначалните окуражаващи резултати за тези фитонутриенти все още липсват данни за проведени проучвания с участието на хора.
ПОЛИФЕНОЛНИ И ДРУГИ НУТРИЕНТИ
Различните групи флавоноиди, присъстващи в храните от растителен произход, все повече привличат вниманието на изследователите поради упражняваните положителни ефекти върху намаляването на риска от редица заболявания, включително и ракови такива. Това насочва интереса и към проучването на протективния потенциал на флавоноидите спрямо риска от рака на белия дроб. Christensen KY etal. 2012 [48] съобщават за установена зависимост между приема на флавоноиди с храните и риска от белодробен рак, а именно, че занижената консумация на храни от растителен произход, източници на флавоноиди, може да доведе до повишаване на риска от рак на белия дроб. Резултатите от проведения анализ на 558 случая на белодробен рак и на 837 контролни участници в проучването на Cui Y etal. 2008 [49] показват, че при завишена и регулярна консумация на храни – източници на катехин и епикатехин, като напр. зелен чай, какао и черен шоколад, черно грозде и червено вино, къпини, череши и вишни, малини, ябълки, круши и др., както и на храни богати на кверцетин и кемпферол, отчетливо се намалява риска от белодробен рак при пушачите. При проведения мета-анализ на 34 проучвания, включващи 1 003 917 участници и анализът на 17 686 случая на белодробен рак с цел изследване на зависимостта между хранителния прием на флавоноиди и риска от ракови заболявания свързани с тютюнопушенето, Woo HD etal. 2013 [50] установяват, че завишеният и регулярен общ прием на флавоноиди, но най-вече на представителите на подгрупите на Флавонолите (кверцетин, фисетин и кемпферол), на Флавоните (апигенин и лутеолин) и на Флаваноните (хесперидин и нарингенин) ограничават риска от посочените видове рак и особено от белодробния рак. Същевременно тази зависимост е най-вече изразена при пушачите и почти липсва при непушачите.
Lam TK etal. 2012 [51] съобщават, че по-честата консумация на богати на кверцетин храни води до намаляване на риска от рак на белия дроб, като кверцетинът модулира експресията на ключови туморни супресори в тъканите на белия дроб. Този значим ефект за превенцията на риска от белодробен рак е особено изразен при пушачи, които пушат по 20 и повече цигари на ден и представляват най-обременената рискова група. За храни добри доставчици на кверцетин могат да бъдат посочени: ябълките, гроздето и червеното вино, лукът и особено червеният, чушките, доматите, бобовите храни и най-вече нахутът, ягодите и др.
През последните няколко години фисетинът ангажира вниманието на изследователите с потенциалната си активност свързана с хемопревенцията на риска от белодробен и други видове рак /Khan N etal. 2013 [51a]/. Ravichandran N etal. 2014 [51b] установяват, че протективният ефект на фисетина по отношение на рака на белия дроб се дължи на способността му да модулира митохондриалните ензими и сигналите за апоптоза в белодробните ракови клетки. За храни достоверни източници на фисетин могат да бъдат посочени следните: ягодите, ябълките, лукът, райската ябълка, гроздето, кивито, прасковите, краставиците и др. Lu HF etal. 2010 [52] публикуват данни от експериментално индуцирана от апигенин апоптоза на човешки белодробни ракови клетки, която е каспаза зависима. Към храните доставчици на апигенин могат да бъдат причислени: магданозът, целината, риганът, мащерката, босилекът, червеното вино, ментата, лайката и др.
От дълбока древност хората са се възползвали от здравословните и хранителните свойства на богатите на холин и бетаин храни, като напр. яйцата, пилешкото месо, морските храни, млякото, пълнозърнестите храни и хлябове, броколи, ядки, слънчогледови семки, магданоз, целина, спанак, червено цвекло и др.
Резултатите от проучването на Ying J etal. 2013 [53] показват, че завишеният прием с храната на холин, но най-вече на бетаин, в значителна степен намаляват риска от белодробен рак. Протективният ефект от регулярната консумацията на храни доставчици на бетаин и на холин, който е прекурсор на бетаин в организма, е особено изразен при настоящите пушачи и по-слабо при бившите пушачи.
Куркуминът, който е основното биоактивно съединение на популярната от хилядолетия със здравословните си свойства подправка куркума, през последните години заема утвърдено място в превенцията и терапията на редица заболявания, включително и ракови такива. Интересът към куркумина свързан с превенцията на риска от белодробен рак се подчертава и от експериментално установената му активност /Chen QY etal. 2010 [54]/, предизвикваща апоптоза на белодробни аденокарциномни ракови клетки, както и от установения противораков ефект /Zhao W etal. 2015 [54a] върху човешки белодробен сквамозен клетъчен карцином, посредством модулиране на различни сигнални пътища.
През последните години каротиноидният пигмент ликопен, присъстващ в доматите, динята, шипките и др., предизвиква широк изследователски интерес с потенциалните си протективни свойства по отношение на редица заболявания.
В обзорната си студия Palozza P etal. 2011 [55] съобщават, че ликопенът инхибира растежа на различни белодробни ракови клетки, както и че упражнява in vivo превантивна активност по отношение на белодробната туморогенеза, което може да обоснове потенциалното му положително въздействие върху риска от белодробния рак.
ЧЕРВЕНО ВИНО И РЕСВЕРАТРОЛ
От хилядолетия червеното вино е било възприемано като храна и е присъствало в ежедневното хранене на нашите предци и на хората обитаващи Средиземноморския регион, на които изповядваната религия не им е забранявала това. Постепенно се формира и традиционният начин на консумация на червеното вино, наричан сега „средиземноморско пиене на вино“, който бил валиден и по нашите земи, а именно по 1 чаша (120-150 ml) по време на хранене. Хилядолетният опит на хората ги е убедил, че червеното вино е източник на здраве и дълголетие за млади и стари. То също така от предпотопните времена е използвано и в различните религиозни служения, включително и в християнските такива.
Бурното световно политико-икономическо и социално развитие на различните страни след Втората световна война води до драматични промени на традиционните модели на хранене и до подмяната на много обичайни регионални храни с индустриално произведени такива и агресивното налагане на тяхната консумация. У нас тези процеси довеждат например до приоритетната консумация на червени и преработени червени меса, до замяната на пълнозърнестите хляб и тестени храни с такива произведени от рафинирани, бели брашна, до употребата основно на слънчогледово олио, богато на линолова киселина, до ограничена по видове и сезонност консумация на зеленчуци и плодове и то в голяма степен преработени, която зависи само от отглежданите по производствен начин такива от ТКЗС и т.н., като пагубните здравни последици не закъсняват.
Всичко това важи и за традиционната консумацията на червените вина, която първоначално постепенно, а през последните 25 години в много голяма степен се заменя от масовата консумация на бира и концентрирани алкохолни напитки. Това очевидно е финансово изгодно за компаниите-производителки, но не и за здравния статус на хората, които стимулирани от масовите рекламни послания, трайно завишават консумацията на тези напитки. У нас червеното вино, чрез активния принос на неговите производители, се превърна в скъпа ритуална „сектантска“ напитка за ценители, докато в световен мащаб вървят с пълен ход кампании за повишаване на регулярната консумация на червени вина, като част от храненето.
Неалкохолната компонента на червените вина съдържа редица фитонутриенти – катехин, епикатехи, квер цетин, фисетин, пицеин и ресвератрол, за които се установява потенциален превантивен ефект по отношение на риска от белодробен рак. Съобщените от Benedetti A etal. 2006 [56] резултати от две проучвания от Монреал, Канада, с участието общо на 1975 мъже и жени като контроли и анализа на общо 1- 793 случая на белодробен рак, показват, че умерената консумация на бира (напр. 6 бири седмично) повишава риска от рак на белия дроб, особено при мъжете с нисък прием на зеленчуци и плодове, докато умерената консумация на вино (до 6 чаши седмично) води до понижаване на риска от белодробен рак.
Заключителните резултати от проведения мета-анализ на 14 студии свързани с проучването на риска от белодробен рак при мъжете и жените в резултат от консумацията на бира, концентрирани алкохолни напитки или вино /Chao C. 2007 [56a]/ показват, че: пиенето на една или повече бири дневно повишава J-образно риска от белодробен рак при мъжете и жените, но рискът е по-изразен при мъжете; пиенето дневно по една или повече стандартни дози концентрирани напитки (13 g алкохол или до 40 ml напитка) води до отчетливо повишен риск от белодробен рак при мъжете, без да повлиява риска при жените. Както консумацията на бира, така и консумацията на концентрирани напитки повишават риска от рак на белия дроб при мъжете между 20% и 30%, като рискът от пиенето на бира е пропорционално на изпитото количество.
Barron CC etal. 2014 [57] изследват механизмите, посредством които виното упражнява протективния си ефект върху белодробния рак и установяват, че червеното вино в много ниски концентрации (до 0.02%), а бялото вино в по-високи (от 0.5% до 2%) инхибират пролиферацията на белодробните ракови клетки и блокират активността на раковите клетки при формирането на колонии. Този ефект не се предизвиква от алкохолното съдържание на виното. Получените резултати изясняват антитуморните и превантивните свойства на виното по отношение на белодробния рак. Ресвератролът е едно от най-биоактивните полифенолни съединения в червеното вино, включително и срещу рака на белия дроб. Данните от експерименталното изследване на механизмите на инхибирането на пролиферацията на белодробните ракови клетки от Yuan L etal. 2015 [58] потвърждават наличието на хемопревантивния ефект на ресвератрола срещу развитието на рака на белия дроб.
СИНЕРГИЧНИ КОМБИНАЦИИ ОТ ФИТОНУТРИЕНТИ
Нараства интересът към търсене на комбинации от фитонутриенти с цел постигане на синергично засилване на хемопревантивните ефекти, въздействащи върху процесите на белодробната карциногенеза. Този нов подход се базира на комплексното въздействие на храните формиращи Средиземноморската диета върху риска от белодробния рак. Malhotra A etal. 2014 [59] съобщават, че комбинацията от куркумин и ресвератрол, а Nair P etal. 2015 [60] също публикуват, че комбинацията от куркумин и кверцетин предизвикват изразена синергична апоптоза на пролифериращите белодробни ракови клетки и упражняват отчетлива хемопревенция на белодробната карциногенеза.
В заключение може да се каже, че ракът на белия дроб е коварен и безпощаден убиец, което стимулира световната научна общност да проучва и разработва създаването на нови терапевтични подходи и лекарствени продукти за лечението му. Особен интерес през последните няколко години предизвикват постиженията на имунотерапията, свързана с разработването за целта на няколко вида ваксини, които са в процес на клинични изпитвания и първоначалните резултати са окуражителни.[61] Въпреки това от особено значение е предприемането на всички възможни действия за ограничаването на рисковите фактори, способстващи за отключването на процесите за развитие на белодробния рак. Това са ограничаване на тютюнопушенето и на високите концентрации на Радон в сградите, намаляване на замърсеността на въздуха, подобряване на Витамин Д статуса на хората и избягване консумацията на храни и напитки повишаващи риска от белодробен рак. Същевременно още от ранна детска възраст трябва да се полагат комплексни усилия за създаване на хранителни навици, свързани с моделиране на храненето, целящо адекватното присъствие в ежедневното меню на храните, допринасящи за потенциалната превенция на риска от рак на белия дроб, които са част както на Средиземноморската диета, така и на нашия традиционен, но забравен и нездравословно подменен начин на хранене.
БИБЛИОГРАФИЯ
1. Proctor RN. The history of the discovery of the cigarette-lung cancer risk: evidentiary traditions, corporate denial,global toll. Tob Control 2012; 2: 87-91 2. Islami F etal. Global trends in lung cancer mortality and smoking prevalence. TLCR 2015; 4: 327-38 3. Wakelee HA etal. Lung cancer incidence in never-smokers. J Clin Oncol 2007; 25: 470-72 4. Lee YJ etal. Lung cancer in never smokers: change of a mindset in molecular era. Lung Can 2011; 72: 9-15 5. Радонът, като естествен фактор за облъчване на населението.Агенция за ядрено регулиране. (www.bnra.bg/bg/useful/radon) 6. Darby S etal. Radon in homes and risk of lung cancer: collaborative analysis of individual data from 13 European case-control studies. BMJ 2005; 330:223 7. Peterson E etal. Lung cancer risk from radon in Ontario,Canada: how many lung cancers can we prevent. Can Caus Cont 2013; 24: 2013-20 8. WHO/Radon and health/ fact sheet 291/ updated oct. 2014 9. Axelsson G etal. Lung cancer risk from radon exposure in dwellings in Sweden: how many cases can be prevented if radon levels are lowed? C C C 2015; 26: 541-7 10. Brauner EV etal. Residental radon and brain tumor incidence in a Danish cohort. PLoS One 2013; 8(9): e 74435 11. Brauner EV etal. Residental radon exposure and skin cancer incidence in a prospective Danish cohort. PLoS One 2015; 10(8): e 135642 12. Raaschou-Nielsen O etal. Domestic radon and childhood cancer in Denmark.Epidem 2008; 19(4):536-3 13. Tong J etal. Environmental radon exposure and childhood leukemia. JTEHBRC 2012; 15(5): 332-47 14. Del Risco Kollerud R etal. Risk of leukemia or cancer of CNS among children living in an area with high indoor radon concentratios: results from a cohort study in Norway. Br J Can 2014; 111(7): 1413-20 15. Hauri D etal. Domestic radon exposure and risk of childhood cancer: a prospective census based cohort study. EHP 2013; 121(10): 1239-44 16. GrayA etal. Lung cancer deaths from indoor radon and the cost effectiveness and potential policies to reduce them. BMJ 2009; 338a: a3110 17. Milner J etal. Home energy efficiency and radon related risk of lung cancer: a modeling study BMJ 2014; 348: f 7493 18. Yarmoshenko IV etal. Indoor radon problem in energy efficient multi-storey buildings. RadProtDos 2014; 160: 53-56 19. Jiranek M etal. Dealing with the increased radon concentrations in thermally retrofitted buildings. RadProtDos 2014; 160: 43-47 20. Fojtikova I etal. Influence of energy saving measures on the radon concentration in some kindergartens in Czech republic. RadProtDos 2014; 160: 149-53 21. Ivanova K etal. Pilot survey of indoor radon in dwellings of Bulgaria Rad Prot Dos 2013; 157(4): 594-9 22. Ivanova K etal. Measurement of indoor radon concentration in kindergartens in Sofia,Bulgaria. RadProtDos 2014; 162: 163-6 23. Pressyanov D etal. Energy -efficient reconstructions and indoor radon: the impact assessed by CDs/DVDs. JER 2015; 143: 76-9 24. US EPA. Protecting people and families from radon: a federal action plan for saving lives.(www.epa.gov/radon/) 2011. 25. Raaschou-Nielsen O etal. Air pollution and lung cancer incidence in 17 European cohorts: a prospective analysis from the study ESCAPE. Lancet Oncol. 2013; 14:(9): 813-22 26. Hoek G etal. Impact of fine particles in ambient air on lung cancer. Ch J Can 2014; 33: 197-203 27. Hamra GB etal. Outdoor particulate matter exposure and lung cancer: a systematic review and meta-analysis. EHP 2014; 122(9): 906-11 28. Hamra GB etal. Lung cancer and exposure to NO2 and traffic: a systematic review and meta-analysis. EHP 2015; e- publ April 2015 29. Chen G etal. Traffic related air pollution and lung cancer: a metaanalysis. Thor Can 2015; 6: 307-18 30. Yang WS etal. An evidence based assessment for the association between long-term exposure to outdoor air pollution and the risk of lung cancer. Eur J Can Prev 2015; e-publ March 2015 31. Weinstein SJ etal. Serum 25/OH/D and risk of lung cancer in male smokers: a nested case control study.PLoS One 2011; 6(6): e 20796 32. Cheng TY etal. Vitamin D intake and lung cancer risk in Women's Health Initiative. AJCN 2013; 98(4): 1002-11 33. Zhang L etal. Vitamin D and lung cancer risk: a comprehensive review and meta-analysis. CPB 2015; 36:299 305 34. Guo-Chong Chen etal. Circulating 25/OH/D and risk of lung cancer: a doseresponse meta-analysis.Can Caus and Cont 2015; 1-10: e-publ Sept. 2015 35. Shinkov A etal. Winter 25/OH/D levels in young urban adults are affected by smoking, body mass index and education level. Eur J Clin Nutr 2015; 69 (3): 355-60 36. Fortes C etal. The protective effect of the Mediterranean diet on lung cancer. Nutr Can 2003; 46:30-7 37. Couto E etal. Mediterranean dietary pattern and cancer risk in the EPIC cohort. Br J Can 2011; 104(9): 1493-9 38. Yang WS etal. Meat consumption and risk of lung cancer: evidence from observational studies. AnnOncol 2012; 23: 3136-70 39. Xue XJ etal. Red and processed meat consumption and the risk of lung cancer: a dose-response meta-analysis of 33 studies. Int J Clin Exp Med 2014; 7(6): 1542-53 40. Wang M etal. The effect of fruit and vegetable intake on the development of lung cancer: a meta-analysis of 32 publications and 20414 cases. Eur J Clin Nutr 2015; e-publ April 2015 41. Lam TK etal. Cruciferous vegetables intake and lung cancer risk: a nested case-control study matched on cigarette smoking. CEBP 2010; 19(10): 2534-40 42. Tang L etal. Cruciferous vegetables intake is inversely associated with lung cancer risk among smokers:a case control study. BMC Can 2010; 10: 162 43. Wu QJ etal. Cruciferous vegetables consumption and risk of female lung cancer: a prospective study and meta-analysis. Ann Oncol 2013; 24(7): 1918-24 44. Kassie F etal. Dose dependent inhibition of tobacco smoke carcinogen induced lung tumorogenesis in A/J mice by indole-3-carbinol. CanPrevRes (Phila) 2008; 1(7): 568- 76 45. Wang N etal. Mitochondria-mediated apoptosis in human lung cancer A 549 cells by 4-methylsulfinyl-3 butenyl isothiocyanate from radish seeds. APJCP 2014; 15: 2133-9 46. Kalpana Deepa PD etal. Apoptotic role of natural isothiocyanate from broccoli in experimental chemical lung carcinogenesis. Pharm Biol 2013; 51: 621-8 47. Wu QJ etal. Pre-diagnostic cruciferous vegetables intake and lung cancer survival among Chinese women. Sci Rep 2015; 5: 10306 48. Christensen KY etal. The risk of lung cancer related to dietary intake of flavonoids.Nutr Can 2012; 64(7): 964-74 49. Cui Y etal. Dietary flavonoids intake and lung cancer: a population based case control study. Cancer 2008; 112: 2241-8 50. Woo HD etal. Dietary flavonoid intake and smoking-related cancer risk: a meta-analysis. PLoS One 2013; 8(9): e 75604 51. Lam TK etal Influence of quercetin-rich food intake on microRNA expresion in lung cancer tissues CEBP 2012; 21(12): 2176-8 51a. Khan N etal. Fisetin: a dietary antioxidant for health promotion Antiox Red Sig 2013; 19(2): 151-62 51b. Ravichandran N etal. Fisetin modulates mitochondrial enzymes and apoptotic signals in benzo(a)pyrene induced lung cancer. MCB 2014; 390: 225-34 52. Lu HF etal. Apigenin induces caspase dependent apoptosis in human lung cancer A 549 cells. through Bax and Bcl2- triggered mitochondrial pathway. Int J Oncol 2010; 36: 1477-84 53. Ying J etal. Associations between dietary intake of choline and betaine and lung cancer risk.PLoS One 2013; 8(2): e 54561 54. Chen QY etal. Curcumin induces mitochondria pathway mediated cell apoptosis in A549 lung adenocarcinoma cells. Oncol Rep 2010; 23: 1285-92 54a. Zhao W etal. Potential anticancer effect of curcumin in human lung squamous cell carcinoma. Thor Can 2015; 6(4): 508-16 55. Palozza P etal. Tomato lycopene and lung cancer prevention: from experimental to human studies. Cancers(Basel) 2011; 3(2): 2333-57 56. Benedetti A etal. Consumption of acoholic beverages and risk of lung cancer: results from 2 case control studies in Monreal, Canada. Can Caus Cont 2006; 17(4): 469-80 56a. Chao C. Associations between beer, wine and liquor consumption and lung cancer risk: a meta-analysis. CEBP 2007; 16: 2436- 47 57. Barron CC etal. Inhibition of human lung cancer cell proliferation and survival by wine. Can Cell Int 2014; 14:6 58. Yuan L etal. Resveratrol induces cell arrest via a p53-indipendent pathway in A549 cells.MMR 2015;11(4):2459-64 59. Malhotra A etal. Study to evaluate molecular mechanisms behind synergistic chemo-preventive effects of curcumin and resveratrol during lung carcinogenesis. PLoS One 2014;9 (4): e 93820 60. Nair P etal. Curcumin and quercetin trigger apoptosis during benzo(a) pyrene induced lung carcinogenesis. Mol Cell Bio 2015; 400: 51-6 61. Villaruz LC etal. Immunotherapy in lung cancer. TLCR 2014; 3(1): 2-14