Значимостта на тази билка се показва от нейното ботаническото име Salvia. То произлиза от латинската дума Salvare, означаваща „спасявам“. От векове салвията е ценена за нейната лечебна сила.
Наименование на латински. Salvia officinalis L.
Семейство. Устноцветни – Lamiaceae (Labiatae)
Български народни наименования.
Божигробски босилек, градински чай, какула, рожково биле, салвия, теменче.
Народни наименования в други страни.
Шалфей лекарственный (р), garden sage (е), sauge officinale (f), Echter Salbei, Edler Salbei, Garten-Salbei (d)
Описание. Градинският чай е силно разклонен и облистен полухраст. Кореновата система е силно развита, влакнеста, проникваща надълбоко в почвата. Стъблата са четириръбести, сиво-зелени, вдървесинени в основата си, по-нагоре тревисти, бяло окосмени и високи 20–50 см. Едногодишните клонки са отначало четириръбести, а при застаряване стават закръглени. През зимата тревистата част на растението отмира. Листата са срещуположни, с дръжки, най-горните приседнали, продълговати или ланцетни, постепенно стеснени в основата си, 3–8 см дълги, тъпо назъбени, в основата с две малки делчета, с грапава повърхност, отдолу със силно изпъкнали жилки. По-младите листа са сиво окосмени, а по-старите са зелени. Цветовете са събрани по 6–10 в прешлени на върха на клонките и образуват рехави класовидни съцветия. Венчето е синьо-виолетово, двуустно, 20–25 мм дълго, тръбесто, с власинки отвътре. Чашката е с фуниевидно заострени дялове, звънеста, двуустна, горната устна – с три, а долната – с две зъбчета. Тичинките са две, скрити под горната устна. Цъфти юни – юли, като цъфтенето започва последователно отдолу нагоре.
Плодовете узряват през август – септември. Плодът е съставен от 4 тъмнокафяви или черни, почти кълбовидни орехчета, разпадащи се при узряване. Цялото растение има специфична, приятна миризма.
Разпространение. В България се среща като диворастящо в по-топлите части на страната. Засажда се из градините и като декоративно растение.
Употребяема част. Използват се листата (Folia Salviae) и цялата надземна част (Herba Salviae) за получаване на етерично масло (Oleum Salviae)
Време за бране. Май – ноември.
Начин на бране. Берат се листата и върхарите в началото на цъфтенето. За получаване на етерично масло се ожънват (при култивирана култура) целите растения.
Начин на сушене. Почистените листа се сушат в сухи и проветриви помещения или в сушилня при температура 35–40ºС за 2 часа, след което температурата може да се повиши постепенно до 50–60ºС. В началото на сушенето листата трябва да се разбъркват.
Рандеман. От 4,3 кг свежи листа се получава 1 кг сухи.
Описание на готовата дрога. Изсушените листа са сиви или светлозелени. По-старите от тях отгоре са зелени, а по-младите – сребристобели. Миризмата е приятна, силно ароматична, а вкусът – балсамичен, слабопарлив, горчив.
Съхранение. В сухи, проветриви и тъмни помещения. Срокът на съхранение е не повече от 1 година.
Съдържание. Съдържа 1–2,8% етерично масло с главни компоненти d-туйон (около 50%), Цинеол – 15%, други терпени (d-борнеол, линалол, камфора, салвен, d-α-пинен, цедрен) – 15% и около 15% сесквитерпени. Съдържа още сапонини, естрогенни вещества, карнозолова киселина. В листата се съдържа горчивият двутерпенов лактон карнозол, тритерпеновите урзолова и олеанолова киселина, около 8% катехинови дъбилни вещества, флавоноиди (производни на лутеолина и апигенина), β-ситостерол, витамини В1 и С, каротен, фумарова и никотинова киселина, кондензирани танини.
Действие. Поради съдържанието на етерично масло градинския чай притежава противовъзпалително, дезинфекционно и противокашлично действие. Фе нол ните киселини, които се съдържат в билката, имат антибактериално действие (по-конкретно срещу Staphylococcus aureus), докато туйонът е силен антисептик. Притежава газогонно действие и стимулиращ ефект върху храносмилането. Действа укрепващо върху изтощена нервна система. Спира изпотяването.
Приложение. Употребява се при възпалено гърло, ларингит, трахеобронхит, кашлица от различен произход. Салвията е много добро лечебно средство във вид на топла запарка при простуди. Чай от салвия, комбиниран с малко ябълков оцет, се използва като гаргара и е превъзходно средство за лечение на възпаления на гърлото, ларингити и тонзилити.
Успокоява стомашни болки и действа благоприятно при възпаление на стомаха и червата, при стомашна язва, диария, чернодробни и жлъчни заболявания.
Естрогенните свойства на салвията обуславят използването й при „топли вълни“ по време на климактериума. Прилага се при аменорея и при болезнени менструации.
Външно като запарка за компреси се прилага за лечение на гнойни рани, а за бани – при кожни обриви.
Същата запарка като за гаргара се използва за промивки на устната кухина при зъбобол, възпаление и язви на устната лигавица, възпаления на венците.
Начин на употреба. Запарка от 1 супена лъжица билка на 0,5 л вряща вода се използва за гаргара и за лечение на гнойни рани. За вътрешна употреба се приготвя запарка от 1 супена лъжица дрога и 250 мл вряща вода. Етеричното масло от градински чай се използва за инхалации.
Внимание. Чаят от салвия не трябва да се приема по-продължително от една – две седмици поради възможни токсични ефекти от страна на туйона. Да се избягва употребата при остро възпаление на бъбреците и остра кашлица.