Наименование на латински: Cichorium intybus.
Семейство: Asteraceae (Compositae) – Сложноцветни.
Български народни наименования: бърдовка, гвачка, горчивица, дива радикя, дъвка, жилаво цвете, жлъчка, метлянка, свинок, синя жлъчка, синя млечка, цикория.
Народни наименования в други страни: (р) цикорий, (e) chicory, (d) Wegwarte, Zichorie, (f) chicoree.
Описание: Синята жлъчка е двугодишно или многогодишно тревисто растение. Коренът е месест, цилиндрично-вретеновиден, често без разклонения, дълъг до 1.5 m. Стъблото е жилаво, ръбесто, разклонено, покрито с власинки, високо 30–120 сm. Приземните листа са също покрити с власинки, събрани в розетка, неправилно вълновидно пересто нарязани на триъгълни дялове, а стъблените са продълговати, ланцетовидни и назъбени, приседнали, полуобхващащи стъблото. Цветните кошнички са единични или по няколко заедно, с къси дръжки или почти приседнали в пазвите на стъбловите листа. Обвивката на съцветието е двойна. Вътрешната е съставена от много къси и разперени листчета. Всички цветчета са езичести, светлосини, рядко бели или червеникави. Цветовете са с 5 тичинки и 5–делна чашка. Плодът е сивожълт, яйцевиден, набразден, 8–10 пъти по-дълъг от люспестата хвърчилка. Всички части на растението съдържат млечен сок. Цъфти от юни до октомври.
Разпространение: Една от най-разпространените билки. Среща се по ливадите, пътищата и по сухите тревисти места навсякъде из страната, включително и по затревените площи в градовете. В много страни се отглежда като културно двугодишно растение (кореноплодна цикория), най-вече заради корените, които са по-месести и много по-едри (от един декар се получават около 3 тона корени).
Употребяема част: Коренът и стръковете от синя жлъчка – Radix et Herba Cichorii.
Време за бране: Надземната част на растението се събира през периода на цъфтежа (юли–август), а корените се изваждат в края на лятото или в началото на есента, когато надземните части на растението започват да увяхват.
Начин на бране: За бране на корените от диворастящото растение се избира дъждовно или след дъждовно време, когато почвата е мека и корените могат да
се изваждат без големи усилия. Събраните корени се очистват от пръстта и надземните части, измиват се и се оставят да се отцедят, след което по-дебелите се разцепват надлъж за по-лесно сушене, а по-дългите се нарязват на късове с дължина 10-15 cm.
Начин на сушене: Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40ºС.
Рандеман: От 4 кg свежи корени се получава 1 кg сухи.
Описание на готовата дрога: Изсушените стръкове имат бледозелен цвят. Цветовете са сини. Билката има слабо горчив вкус, няма миризма. Отвън корените са сиво-кафяви, а отвътре – бели или жълтеникави. Имат горчив вкус, нямат миризма.
Съхранение: На сенчесто, проветриво и сухо място.
Съдържание: Корените съдържат инулин (40–60%), гликозида интибин (до 0.20%), на който се дължи горчивия вкус, до 20% левулоза, белтъчни вещества, до 9% фруктоза, до 7% пентозаини, холин, смоли, дъбилни горчиви вещества, тлъсто масло, ензими и др. Листата съдържат инулин, калий, фолиева киселина, а млечния сок – сесквитерпенови лактони лактуцин и лактукопикрин, тараксастерол, каучук и др. Цветовете – кумариновия гликозид цикорин, който при хидролиза се разгражда на ескулегин (цихоригенин) и глюкоза. Семената съдържат протокатехинов алдехид.
Действие: Тонизиращо храносмилателната система, апетитовъзбуждащо, жлъчегонно, слабително, намалява кръвната захар и антимикробно. Има известно диуретично действие. Засилва сърдечната дейност, като увеличава амплитудата на сърдечните съкращения. Установено е, че спиртни и водни извлеци от цялото растение проявяват противовъзпалително действие при опитни животни, успокояват централната нервна система и забавят ритъма на сърдечните съкращения и могат да бъдат полезни за повлияване на тахикардия, сърдечни аритмии и фибрилации, тъй като извлекът наподобява действието на един от алкалоидите в жълтото хиново дърво (хинидин) при понижаване на сърдечния пулс.
Сесквитерпените, извлечени от препечените корени, имат антибактериално действие. Хипогликемично действие. След приемане на 200–300 g воден извлек кръвната захар се понижава с 18–44%. Описано е и тиреостатично действие на растението. Съобщава се и за положителни резултати от приложението на цикория при тумори на слезката.
Приложение: Билката се използва подобно на другите растения, съдържащи горчиви съставки, за стимулиране на храносмилането при безапетитие – засилване на секрецията на жлъчен сок, стомашен и чревен сок от активиране на перисталтиката на червата.
Специфично лечебно средство срещу камъни в жлъчката и поради тази причина Гален я нарича „приятел на черния дроб“. Прилага се и като жлъчегонно средство при жълтеница. Действа благоприятно при остри и хронични гастрити, лошо храносмилане, атоничен запек, хронични бъбречни възпаления и камъни в бъбреците. Притежава диуретични свойства и може да се използва за лекуване на ревматизъм и подагра, защото елиминира пикочната киселина от организма.
Прилага се при болести на слезката и черния дроб, възпаление на горните дихателни пътища, за стимулиране на обмяната на веществата и др. Употребява се и външно при кожни изреви, пъпки, циреи и др.
В българската народна медицина синята жлъчка се употребява при кашлица, треска, ангина, захарен диабет, цироза, бодежи в гърдите, епилепсия, трудно уриниране и уриниране на кръв, оскъдна и болезнена менструация, хемороиди, подагра, виене на свят, пясък в бъбреците и пикочния мехур, при нарушено храносмилане, стомашни болки, гастрит, язва на стомаха, чернодробни и жлъчни заболявания, малария, тения и глисти при децата, болести на далака, при неврастения и хистерия (използва се цветът).
Опечен и смлян, коренът се използва като заместител на кафето (основна съставка на „Инка“), чийто аромат (дължащ се на разпаднатия до оксиметилфурфурол инулин) се доближава до аромата на истинското кафе. Листата могат да се използват за салата.
Начин на употреба: Вътрешно: От стръковете се приготвя запарка, като 2 чаени лъжички стрита или ситно нарязана билка се залива с 250 ml вряща вода и запарката се изпива за 1 ден (стимулира жлъчната секреция). Или – 2 супени лъжици от стръковете, попарени с 500 ml вода, пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно; или като отвара от стръкове – две супени лъжици смлени стръкове се заливат с 400 ml вода, варят се 5 минути и се оставят да киснат 30 мин. От прецедената отвара се приема 3 пъти дневно по 80–120 ml преди храна. От корените също може да се направи отвара, която има очистително действие (1 супена лъжица корени в 500 ml вода, ври 10 минути, пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно).
Надземната част на билката – стръковете, заедно с цветовете в пресен вид се накисват в бурканче с 50% спирт и така престояват на тъмно поне месец, след
което извлека се прецежда. Пие се 2–3 пъти дневно преди ядене по една чаена лъжичка от извлека, разтворен в малко вода.
Външно приложение: Употребява се за бани при екземи, за лапи при циреи и трудно зарастващи рани. Настойка от цвета в зехтин (1:10) се използва за мазане при рани, изгаряния, за компреси при акне.