Наименование на латински: Agrimonia eupatoria 
Семейство: Rosaceae – Розоцветни
Български народни наименования: белила, бутрак, жълт чичек, изсипниче, каменен корен, лечебен камшик, мастика, охтивче, пресечена трева, царска тревичка, чернодробен репей, чернодробна детелина, чичак.
Описание: Камшикът е многогодишно тревисто растение с късо и дебело коренище, от което се развива изправено неразклонено или слабо разклонено стъбло. То е високо от 30 до 150 см и е покрито с власинки – едни от тях са дълги, четинести, а други – къси и къдрави. Листата на растението са различни по дължината на стъблото. В основата му те са прости, люсповидни и кафяви, по-нагоре стават сложни, нечифтоперести, в основата с розетка от остро назъбени прицветни листчета. Сложните нечифтоперести листа са съставени от различен брой редуващи се по-едри (от 5 до 11 двойки) и по-дребни (от 6 до 12 двойки) едро назъбени листчета, покрити отдолу с копринени власинки. Всички листчета са приседнали към оста на сложния лист. През лятото източената като камшик връхна част на стъблото се превръща в дълго до 30 см класовидно съцветие, отрупано със златистожълти цветове, разположени в пазвите на малки прицветни листчета. Цветовете са двуполови, със звънчевидно или обратно конично цветно легло и с правилен двоен околоцветник. Чашката и венчето са съставени от по 5 листчета, тичинките са 15–20, а плодниците – един или два с къси стълбчета и закръглени близалца. Плодът е орехче, затворено в разширено и вдървеняло обратно конично цветно легло, което се нарича хипантий. Като плод се означават общо и двете части (орехчето и хипантият). Вдървенелият хипантий е с дълбоки бразди и с много власинки по повърхността си. Връхната му част е плоска, с 4 реда кукести бодлички. Благодарение на тях плодовете на камшика лесно се закачат по козината на животните и по дрехите на хората и се разнасят. В нашата флора се среща още един вид камшик – той се нарича ароматен камшик (Agrimonia procera). При него плодната част, образувана от хипантия, е полукълбовидна и с много по-плитки бразди, а листата му са по-къси и са съставени от по-малък брой и по-тесни листчета, които отдолу не са сивовлакнести, а зелени, с къси власинки.
Разпространение: Камшикът е широко разпространено растение в нашата природа. Открива се в ливади, пасища и храсталаци, край горски пътеки, край пътищата и по синорите. Той е светлолюбиво растение и расте еднакво добре и на умерено влажни, и на сухи почви. Среща се и в равнините, и в предпланините, и в по-ниските части на планините, където стига до 1500 м надм. в.
Употребяема част: Събира се надземната част от билката (Herba Agrimoniae), но без вдървената част на стъблото.
Време за бране: Най-подходящото време за събиране са месеците юни-август. Събира се преди или по време на цъфтежа, но без да се събират прецъфтели стръкове, тъй като те нямат същите лечебни свойства.
Начин на бране: Надземната част се отрязва на 30-тина см от върха надолу. Събраният камшик се суши на сянка.
Недопустими подмеси: Да не се смесва с другия вид от същия род – Agrimonia procera (Agrimonia odorata).
Начин на сушене: На сянка или в сушилня при температура 40°С.
Рандеман: От 4 кг свежи стръкове се получават 1 кг сухи.
Описание на готовата дрога: Изсушената дрога има стипчив вкус и слаба миризма.
Съдържание: Камшикът съдържа витамини В, С, К и Р, слузни вещества, силикати, кумарини, горчиви вещества, стероидни сапонини, етерично масло, около 5% катехинови танини, флавоноидни вещества, следи от никотинова киселина, силициев диоксид
Действие: Тонизиращо храносмилателната система, мекото адстрингентно действие на танините тонизира мукозните мембрани, повишавайки тяхната секреция и абсорбция, Действа още запичащо, жлъчегонно, кръвоспиращо, апетитовъзбуждащо, диуретично.
Приложение: Камшикът е наречен на името на Митридат Евпатор, понтийски цар, който е бил известен билколечител. Растението запазва и до днес своето значение като лечебна билка с многообразна употреба. Камшикът се прилага успешно за лекуване на пептични язви и контролиране на колити. Горчивите вещества в растението регулират функциите на черния дроб и жлъчката. Използва се широко като жлъчегонно средство при чернодробни заболявания, камъни в жлъчния мехур и др., като запичащо средство (при диарии, особено детски), като диуретично и потогонно средство (при простуда, отоци, бъбречни заболявания и др.). Използва се за овладяване на високите нива на пикочна киселина при ревматизъм и подагра. По-рядко се прилага при възпаление на кожата (дерматит, циреи и др.), атония на пикочния мехур със затруднено уриниране, нощно напикаване, ревматизъм. Билката се използва и при хемороиди, кървящи венци, за промивка на варикозни язви и др. Особено се препоръчва за гаргара при възпаление на гърлото и при ларингит. В традиционната китайска медицина камшикът е главната билка за спиране на кръвоизливии се използва за лечение на случаи с обилна менструация. Изследвания на китайски учени показват, че камшикът може да повиши коагулацията на кръвта до 50%. Под формата на вагинални промивки се използва за лекуване на бяло течение. Има благотворно действие като очен разтвор за промивки при конюнктивити. Използва се като противоотрова при алкалоидни отравяния.
Начин на употреба: Две супени лъжици дрога се заливат с 0,5 л вряща вода. След 2 часа запарката се прецежда и се изпива за 1 ден на 4 пъти. При ларингит – 100 г дрога се вари в 1 л вода, докато обемът намалее с 1/3. Прецежда се, добавя се мед и се правят гаргари. Използва се и като спиртен извлек – нарязват се пресни стръкове от растението и се заливат с 50% спирт, оставят се на тъмно и хладно място около един месец. Приема се по 2 чаени лъжички, разтворени във вода. Комбинацията със спиртен извлек от мента е много подходяща при летни инфекции.
от Фармацевтичен монитор 4/2013