У нас се срещат основно три вида липа. На много места в литературата се споменават 4 вида без да се конкретизира, че четвъртият вид е хибрид между едролистната и дребнолистната липа и се нарича Tilia europaea (Tilia intermedia) – европейска липа.
Наименование на латински: Tilia argentea Desf. (Tilia tomentosa Moench).
Български народни наименования: бяла липа, сребриста липа, сребролистна липа.
Народни наименования в други страни: (р) липа белая, липа сребролистная; (e) silver lime, silver linden; (d) Silber-Linde; (f) tilleul argente.
Наименование на латински: Tilia grandifolia Ehrh. (Tilia platyphyllos Scop.).
Български народни наименования: едролистна липа, лятна липа.
Народни наименования в други страни: (р) липа крупнолистная; (e) large-leaved lime, large-leaved linden; (d) Sommer-Linde; (f) tilleul a grandes feuilles, tilleul de Hollande.
Наименование на латински: Tilia parvifolia Ehrh. (Tilia cordata Mill., Tilia ulmifolia Scop.).
Български народни наименования: дребнолистна върба, сърцевидна върба.
Народни наименования в други страни: (р) липа мелколистная, липа сердцевидная; (e) small-leaved lime, small-leaved linden; (d) WinterLinde; (f) tilleul a petites feuilles, tilleul des bois.
Семейство: Tiliaceae – Липови.
Описание: Сребристата липа е до 30 м високо, разклонено дърво. Короната е широкопирамидална, с насочени нагоре клони. Кората на стъблото е тъмносива, с надлъжни пукнатини. Младите клонки са червеникави, силно окосмени, покрити с лещанки. Листата са едри, последователни, сърцевидно закръглени, до 12 см дълги, до 10 см широки, с дълги до 6 см дръжки, със заострен връх, остро назъбени, светло- до тъмнозелени и голи от горе, бели и нагъсто покрити с пласт от звездовидни власинки отдолу, които придават на листата сребристобял цвят. Цветовете са двуполови, жълтозелени, силно ароматни. Всеки цвят има 5 чашелистчета и 5 венчелистчета, навътре в тях са разположени от 15 до 20 тичинки и конусовиден плодник със стълбче и близалце. Венчелистчетата са бледожълти и са снабдени в основата си с дребни нектарни жлезички, а чашелистчетата са белезникави до жълтозелени. Цветовете са събрани по 6–10 в полусенник, чиято дръжка до около половината си е сраснала с главната жилка на голям езичест, кожест, с мрежесто жилкуване прицветник (присъцветник), 5–10 см дълъг, 1,5–2 см широк, с белезникави власинки. Растението цъфти през юли – август. Плодовете са топчести, гъсто окосмени орехчета, с неясно очертани ребра, покрити с белезникави власники, с 1–2 кафяви семена. Дългогодишно растение, достигащо своята преклонна възраст на около 300 години. При свободно растящите дървета цъфтенето и плодоносенето настъпват към 8–9 годишна възраст, а в насажденията – към 25-годишна възраст. Плодовете узряват през септември – октомври.
Дребнолистната липа е до 25 м високо, силно разклонено, със закръглена яйцевидна корона дърво. Кората на стъблото е сивочерна, напукана надлъж, а кората на младите клонки е масленозелена или червеникава, гола, покрита с лещанки. Пъпките са мъхести. Листата са закръглени, сравнително дребни, последователни, с дълбока сърцевидна основа, със заострен връх, просто или двойно назъбени, тъмнозелени отгоре, синкавозелени отдолу, ъглите между жилките по долната им страна са окосмени с жълто-червени власинки. През есента пожълтяват. Листните дръжки са голи или нарядко покрити с власинки. Цветовете са ароматични, без стаминодии (безплодни венчевидни тичинки), сивозелени, обикновено увиснали, събрани по 3–16 в съцветия, слабо ароматични. При цветният лист е ланцетовиден, гол. Плодът е кълбесто орехче, с мека трошлива и кафяво обагрена обвивка, с неясно изразени ребра, с по-дребни орехчета и семе в сравнение с тези на сребристата липа. Разлиства се към края на април и началото на май. Цъфти през юни–юли. Плодовете узряват през август–септември. Цъфти и плодоноси почти ежегодно, но по-обилно през година.
Едролистната липа е до 30 м. високо, силно разклонено дърво. Кората на стъблото е по-черна и по-дълбоко напукана в сравнение с тази на дребнолистната липа. Младите клонки отначало са окосмени, а по-късно стават голи или с разпръснати звездовидни власинки. Короната е широка, кълбовидна или кълбовидно-пирамидална.
Листата са сърцевидни, по форма и назъбеност подобни на тези от дребнолистната липа, но са по-едри, до 10 см дълги и почти толкова широки, еднакво зелени от двете страни, ъглите между жилките по долната им страна са окосмени с белезникави власинки. През есента листата пожълтяват. Цветовете са събрани по 2 до 6 цветчета в полусенник. Прицветникът на едролистната липа е гол, до 9 см дълъг и до 2,5 см широк. Цветчетата на едролистната липа са светложълти до жълтозелени, силно ароматични. Чашката, както при другите, е петлистна, венчето е несраснало. Тичинките са много. Цъфти сравнително най-рано – през юни и началото на юли. Плодовете са кълбовидни, по-едри, с 4 – 5 ясно изпъкващи окосмени ребра. Узряват през август – октомври.
Разпространение: Липата се среща из горите, храсталаците и каменливите места на предпланинския и немного високия планински пояс из цялата страна, най-често на височина от 400–500 м до 1500 м. Най-широко разпространена е сребролистната липа.
Употребяема част: Цветовете на липата с прицветниците – Flores Tiliae cum bracteis или цветовете без прицветниците – Flores Tiliae sine bracteis.
Време за бране: Събирането на цветовете става през периода на цъфтежа (юли–август) когато по-голяма част от цветовете са разцъфнали, а останалите са започнали вече да се разтварят. Най-напред цъфти дребнолистната и едролистната липа, а най-късно – сребролистната.
Начин на бране: Берат се със или без прицветник. При брането се внимава цветовете да не се смачкат и да не се напластят, защото се запарват и при сушенето потъмняват. Не се берат неразцъфнали или прецъфтели цветове, както и такива, които вече са образували плодчета.
Начин на сушене: Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 45°С. Билката е изсушена, когато цветните дръжки при огъване започнат да се чупят.
Рандеман: Един килограм сух цвят се получава съответно от: 3,5 кг свеж цвят сребриста липа; 4 кг свеж цвят дребнолистна липа; и 5 кг свеж цвят с прилистници.
Описание на готовата дрога: Сухият цвят е със светложълт цвят, има жълто-зелен прилистник, приятна миризма и сладникаво-горчив вкус.
Съхранение: След изсушаването дрогата трябва да се пази от действието на преките слънчеви лъчи, защото избелява. Съхранява се на сенчесто, проветриво и сухо място.
Съдържание: Липовият цвят съдържа етерично масло (0,04–0,1%) с главна съставка сесквитерпеновия алкохол фарнезол, който придава на цветовете тяхната характерна миризма, Слузни вещества (в прицветника), флавоноиди (кверцитрин, астрагалин, кемпферол, хесперидин), флавонидния гликозид тилирозид (производно на кемферола и р-кумаровата киселина) с потогонно действие, захари, хлорогенова, кафеена и кумарова киселини, сапонини, каротин, магнезиеви соли. В прицветниците се съдържат слузно вещество, танини, производни на β-амирина, аскорбинова киселина и др. Кората съдържа кумарини.
Действие: Основното действие на липовия цвят е потогонно, понижаващо температурата, и диуретично. Има леко дезинфекционно (противомикробно) действие. Установено е и спазмолитично действие, дължащо се на етеричното масло и слузните вещества в дрогата. Съцветията от листата имат меко седативно влияние върху централната нервна система. Биофлавоноидите в цветовете понижават кръвното налягане.
Приложение: Използва се при грип, ангина, ларингит, трахеобронхити, пневмония, температурни състояния, възпаления на бъбреците и пикочния мехур, уретрит.
Предписва се и при функционални заболявания на стомаха и червата и като холеретично средство. Отпуска нервната система и действа добре при свръхактивни деца. Чаят помага при главоболие и безсъние. Поради диуретичните си свойства вътрешната кора на дървото намира приложение за лечение на камъни в бъбреците и подагра. Дървесният сок на вътрешната кора разширява коронарните артерии. Външно се използва за бани при невроза и за гаргара при възпаление на гърлото и устната кухина. Народната медицина препоръчва липата и при виене на свят, епилепсия, кожни обриви, главоболие, хистерия. Използва се под формата на бани при лечение на изгаряния, кожни обриви, ставни болки, хемороиди и шарка, както и за гаргара при възпаление на гърлото и устната кухина. Използва се в ароматерапията и козметиката. От дървесината се получава въглен (Carbo activatus), използван в медицината.
Начин на употреба: Вътрешно липовият цвят се прилага като запарка от 2–3 чаени лъжички дрога и 250 г кипяща вода. Остава се да кисне 20 мин, прецежда се и се изпива наведнъж (по 2–3 чаши на ден). За външна употреба се приготвя отвара от 100 г липов цвят и 2 л вода.
публикация във ФМ 1/2014