Волският език е един от най-разпространените в България видове от отдел Папратовидни.
Наименование на латински: Asplenium scolopendrium (Phyllitis scolopendrium (L.) Newman, Scolopendrium vulgare Sm.).
Класификация: Отдел – Pteridophyta (Папратовидни), клас – Pteridopsida (Същински папрати), разред – Polypodiales, семейство – Aspleniaceae (Изтравничеви), род – Asplenium (Изтравниче), вид – A. scolopendrium. В старите класификации семейството е Polypodiaceae
(Папратови).
Български народни наименования: Волски език, еленов език, биволски език.
Народни наименования в други страни: (р) листовик обыкновенный, язык олений; (е) hart’s-tongue fern, (d) Gemeine Hirschzunge, Hirschzungenfarn, (f) langue-de-cerf, scolopendre
Описание: Волският език е многогодишна вечнозелена папрат с късо подземно развиващо се стъбло. Както при всички наши папрати, то е видоизменено в коренище, което в горната си част е покрито с люспи и множество коренчета. От връхната част на коренището всяка пролет израстват по няколко листа, снопчесто или розетковидно разположени. Те са тъмнозелени, до блясък лъскави, като че ли са направени от восък, дълги от 15 до 40 см, а широки от 3 до 7 см. Листата са голи, целокрайни, линейно-ланцетни, по края леко вълновидни, в основата си сърцевидни, с дълги дръжки, излизащи направо от коренището, те силно наподобяват волски език. От долната страна на листата в две редици са наредени купчинките от спорангии – сорите, успоредни помежду си и косо разположени спрямо средната жилка на листа. Сорите са загърнати с покривало, което се състои от две надлъжни части, плътно долепени една до друга, докато спорангиите са млади. След узряването и разпускането им те се раздалечават и зрелите спори се разсейват през образувалата се между тях цепнатина. Спорите се образуват през юли-август.
Разпространение: Расте из сенчести и влажни скалисти места, главно в широколистните гори, най-често в дъбовия пояс до 1400 м надморска височина. Тази папрат е типично сенколюбиво и влаголюбиво растение, затова най-често се среща в закътаните долове по северните склонове на предпланинските и планинските райони.
Употребяема част: Листата без дръжките (Folia Scolopendrii).
Време за бране: Май – септември.
Начин на бране: Отрязват се целите, напълно развилите се листни петури. Не се берат пожълтели, потъмнели или наядени от насекоми листа.
Начин на сушене: След прочистване, събраните листа се сушат на сянка или в сушилня до 45оC. Допустима влажност 12%.
Рандеман: От 7 кг свежи листа се получава 1 кг сухи.
Описание на готовата дрога: Изсушената билка е със зелен цвят, без миризма и със слабо горчив вкус.
Съхранение: След изсушаване, листата се оставят на куп още 1–2 дни и се опаковат в торби. Дрогата се запазва на сенчесто, проветриво и сухо място. Абсорбира влага.
Съдържание: Установени са дъбилни и слузни вещества, витамин С, свободни аминокиселини – аспарагинова, глутаминова и др.
Действие: Листата на волския език имат отхрачващо действие. Извлек от билката оказва силно успокояващо лигавицата на бронхите и трахеята действие, втечнява храчките, облекчава дишането, успокоява
кашлицата. Вследствие на противовъзпалителното и дезинфекционно действие, възпалителните процеси в дихателните пътища отзвучават бързо. Билката притежава диуретично действие. Успокоява спазмите на
вътрешните органи (черва и пикочни пътища). Има известно кръвоспиращо и противовъзпалително действие. Подпомага заздравяването на рани.
Приложение: При кашлица, дължаща се на различни причини, бронхити, трахеити. При чернодробни, жлъчни и бъбречни възпалителни заболявания, цистопиелити, болести на далака, холецистопатии, пиелонефрити. При стенокардия, кръвоизливи, воден плеврит. Външно се прилага за лекуване на рани.
Начин на употреба: Прави се запарка – 1 супена лъжица дрога се залива с 500 мл вряща вода. След изстиване се прецежда. Изпива се на 3 части за 1 ден преди хранене.
Отравяне: Гадене, повръщане, болки в стомаха, главоболие, потискане на сърдечната дейност, затруднено дишане, понижение на кръвното налягане. В началото се наблюдават силна възбуда, бълнуване, гърчове, а по-късно сънливост, унесеност. Опасност от увреждане на чернодробните функции.
Лечение: Стомашна промивка с активен въглен, след което се дава солево очистително. Кордиотоници. При възбудено състояние се прилагат барбитурати с краткотрайно действие. При данни за потискане на дихателния център – аналептици и кислородотерапия.