Наименование на латински: Sambucus ebulus L.
Семейство: Caprifoliaceae – Бъзови
Български народни наименования: абъд, бъзак, бъзвуняк, бъзе, бъзей, бъзлян, бъзовина, тревист бъз
Народни наименования в други страни: бузина травянистая (вонючая) (р), dwarf-elder (e), Zwerg-Holunder (d), petit sureau (f)
Описание: Бъзакът е многогодишно тревисто растение. Централният корен е силно развит, едър, дебел, а от неговата шийка косо излизат странични коренища. Стъблата са едногодишни, високи до 2 м, изправени, разклонени, зелени, набраздени, почти голи, с мека бяла, пореста сърцевина. Листата са срещуположни, нечифтоперести, с ланцетни прилистници, обикновено с 3–9 продълговати, заострени и назъбени листчета. Съцветието е връхна щитовидна многоцветна метлица с три главни многократно разклонени лъча. Цветовете са бели или червеникави. Чашката е с 5 (рядко 3–4) зъбчета. Пет-делно венче и 5 тичинки с червени прашници. Плодът е черен, сферичен, блестящ, около 4 мм в диаметър, с червеникав сок и три кафяви семена. Цъфти юни – юли, а плодовете узряват септември – октомври.
Разпространение: Расте край селища, пътища, по изоставени места, из храсталаци и като плевел в посевите, лозята и градините. Разпространен е из цялата страна от крайбрежието на морето до 1800 м надморска височина.
Употребяема част: Плодовете (Fructus Ebuli) и корените (Radix Ebuli), по-рядко и цветовете (Flores Ebuli).
Време за бране: Корените се изкопават в късно лято или през есента след узряване на плодовете. Плодчетата се берат след пълното им узряване.
Начин на бране: Изкопаните корени се изчистват, измиват се с вода и се нарязват на парчета по 8–10 см, като по-дебелите корени се разцепват по дължина. При плодовете се отрязват сенниците.
Начин на сушене: Плодовете се оронват същия ден, в който са набрани. Сушенето на плодовете и корените става в проветриви помещения или в сушилни при температура, не по-висока от 40–45°С.
Рандеман: От 3,5 кг свежи корени се получава 1 кг сухи, а от 100 кг свежи плодове се получават 33 кг сухи.
Съдържание: Цветовете съдържат незначително количество етерично масло; цианогенен гликозид, от който при действието на фермента емулзин се отделя циановодородна киселина; захари. Плодовете: малко количество етерично масло; антоцианови багрилни вещества; дъбилни вещества; самбуцианин; захари; валерианова, ябълчна и винена киселина; смоли; пектин; витамин С. Корените: дъбилни вещества; сапонини.
Действие: Диуретично, антимикробно, потогонно. Като цяло, действието и приложението му се припокриват с тези на дървесния бъз.
Приложение: Растението се използва от дълбока древност при много и различни заболявания: отвара от корените – при бъбречни заболявания, възпаления на пикочния мехур и за бани при гъбички по ноктите; запарка от цветовете – при трудно уриниране и за изпотяване; чай от листата – при чревни колики, а свежи листа – местно за втриване върху кожата при ухапване от насекоми; гъст екстракт от плодовете – при безапетитие, анемия, отпадналост. Растението се използва още при хемороиди и ревматизъм.
Начин на употреба: Запарка от цветовете и отвара от корените се правят при съотношение 5–10 г билка на 300–400 мл вряща вода. Пие се по една кафяна чаша 3 пъти дневно. Сиропът и мармаладът се приготвят по същия начин като дървесния бъз.
Отравяне: Плодовете трябва да се берат добре узрели, тъй като в зелените плодове и семената се съдържа цианогенен гликозид, поради което са отровни.
ВНИМАНИЕ: Опасност от припознаване
Бъзака може лесно да се сбърка с бъза. Основните разлики се състоят в следните неща:
- Бъзака е храстовиден и достига до 2 метра височина, докато бъза достига до 7-8 m височина и е дърво;
- Бъзака цъфти през юли-август, докато бъза цъфти по-рано – през май-юни;
- Плодчетата на бъзака са нагоре, а на бъза висят надолу.