Наименование на латински: Sambucus nigra L. (Sambucus vulgaris Lam.)
Семейство: Caprifoliaceae – Бъзови
Български народни наименования: бозик, бойзан, бузе, бъз, бъзлян, бъзовина, дренбъз, дървесен бъз, свирчина, свирчичина, свирчовина, свирчок, сурчумина, трънбъз, черен бъз
Народни наименования в други страни: бузина черная, самбук (р), common elder (e), Gemeiner Holunder, Schwarzer Holunder (d), sureau commun, s. noir (f)
Описание: Едър храст или дърво на височина до 3–4 м, рядко до 7–8 м, със силно развита коренова система, проникваща надълбоко в почвата. Стъблата са с разперени клони с мека, бяла, пореста сърцевина. Стволът и старите клони са свити, с напукана сивокафява кора. Младите клонки са зелени, с много валчести, жълтеникави лещанки. Листата са срещуположни, нечифтоперести, с дръжки, съставени от 3–9 листчета, които са елиптично до яйцевидно ланцетни и остро назъбени, на дължина 4–12 см, тъмнозелени отгоре, светлозелени отдолу, понякога слабомъхести. Цветовете са много дребни, жълтеникавобели, събрани във връхни, сложни щитосенникоподобни съцветия. Съцветието се състои от много разклонени дръжчици, поставени на едно общо чадърче, дълго 15–20 см. Цветовете имат плитка 5-делна чашка, жълтеникавобяло венче, което е съставено от 5 сраснали в основата си широко притъпени листчета. Тичинките са 5, с едри, жълти прашници. Плодникът е с 3 плодолиста, с полудолен тригнезден яйчник и с приседнали близълца. Плодът е месест, черновиолетов, сочен, ягодоподобен, с 2–4 твърди, черни, продълговати семена. Месестата част на плода е тъмночервена. Растението цъфти през май – юли не едновременно във всички дървета, а и в едно и също дърво цветовете се развиват в течение на 15 дни. Плодовете узряват през август – септември.
Разпространение: Растението се среща навсякъде по влажните места, из храсталаците, в горите и населените места. В планините се намира на надморска височина до 1500 м.
Употребяема част: Цветовете, плодовете, листата, корите и корените (Flores, Fructus, Folia, Cortex et Radix Sambuci) като най-често се използват цветовете и плодовете, а по-рядко листата, корените и кората на стъблото.
Време за бране: Цветовете се берат в сухо и слънчево време преди пълното им разцъфтяване (май – юни). Не трябва да се чака пълното разцъфтяване на всички цветчета в съцветието, защото скоро след започване на цъфтенето венчелистчетата започват на опадват. Плодовете се събират след пълното им узряване (август – септември). Кората се обелва през пролетта, когато започне движението на соковете. Корените се изваждат през есента (октомври) след узряване на плодовете или през пролетта (април – май). Листата се берат през време на цъфтежа.
Начин на бране: Цветовете се берат като се отрязва цялото съцветие непосредствено под мястото на разклоненията му. След изкопаване, корените се изчистват от надземна част, тънки коренчета, пръст и др., измиват се, нарязват се на късове, дълги до 8–10 см, а по-дебелите се разцепват. Плодните гроздове се откъсват с ръка или се отрязват с ножица. Ако от тях ще се приготвя мармалад, те се оронват и обработват. Изсушаването се извършва на гроздове, след което изсушените плодчета се изронват и прочистват. Кората се обелва като се правят пръстеновидни разрези на разстояние от 20 до 30 см, които се съединяват с по 1–2 надлъжни разреза. Така кората се свлича леко и се отделя от външния корков слой.
Недопустими подмеси: Да не се смесва с червения бъз (Sambucus racemosa L.), растящ из планинските гори. Той се различава от черния бъз по това, че неговите съцветия имат яйцевидна, а не щитовидна форма, цветовете му са отначало зеленикави, а после стават жълтеникавобели, а плодовете му са червени, а не черни.
Начин на сушене: Цветовете, плодовете, кората и корените се сушат в проветриви помещения или в сушилня при температура до 40°С (за кората – до 45°С).
Рандеман: От 10 кг свежи съцветия от черен бъз се получава 1 кг сухи цветчета без дръжки, от 9 кг свежи плодове се получава 1 кг сухи, а то 4 кг свежи корени се получава 1 кг сухи.
Описание на готовата дрога: Изсушените цветове са жълто-бели с приятна миризма. Изсушените плодове са черно-виолетови, валчести и набръчкани. Изсушената кора трябва да се чупи, а не да се огъва.
Съхранение: След изсушаване, цветовете се прекарват през гъсто сито, през което преминават само цветчетата, а малките цветни дръжки остават непресети. Всички дроги се съхраняват на сухо и проветриво място.
Съдържание: Цветовете съдържат: малко количество етерично масло, съдържащо палмитинова, линолова и линоленова киселина, и тритерпени; гликозида самбунигрин, който хидролизира до синилна киселина, бензалдехид и глюкоза; алкалоиди; флавоноиди (рутин, хиперозид, изокверцитрин); полифенолните киселини кафена, хлорогенова и ферулова; пектин; смоли; рутиноподобния гликозид елдрин; слузно вещество; танини; захар; холин; витамин С; органични киселини. Кората съдържа: етерично масло; фитостерини; цианогенен гликозид, който при сушене се разлага и загубва; валерианова киселина; холин; танини; смоли; алкалоида самбуцин; сапонини. Плодовете съдържат: гликозида самбунигрин; антоцианово багрило; захар; биофлавоноиди; витамин С; витамин А; глюкозида самбуцин, при хидролиза на който се получава синилна киселина и алкалоида кониин. Установено е, че в зрелите плодове няма кониин и самбуцин. Съдържа се още самбуцинин (багрилно вещество); хризантемин; каротин; желязо; танини; ябълчена и винена киселина; аминокиселини; витамини от групата В; полифеноли – антоцианини и антоцианидини; разтворими фибри. Листата съдържат: цианогенни гликозиди; глюкозидоподобните вещества самбуцин и самбунигрин; малко количество етерично масло; алдехиди; следи от алкалоиди; витамини; танини; смоли; мазнини; захари; мастни киселини.
Действие: Цветовете действат противовъзпалително, потогонно, секретолитично и отхрачващо при възпаление на дихателните пътища, простудни заболявания, бронхит, пневмония, туберкулозна кашлица. Противовъзпалителното действие се дължи на етеричното масло, отслабващо началната фаза на възпалението, и на рутина, който има противовъзпалително действие във фазата на ексудация, а така също намалява сенсибилизацията на организма и проницаемостта на съдовата стена. Потогонното действие се осъществява чрез повишаване на чувствителността на центровете, регулиращи потоотделянето, а не пряко чрез въздействие върху кожните потни жлези. Също така, биофлавоноидите в растението подобряват кръвообращението. Растението действа леко слабително, най-вероятно, поради съдържащите се в него смолисти вещества. Натрупват се все повече резултати, които сочат ползите от употребата на плодовете на черния бъз – за контрол на телесното тегло заради силния му диуретичен ефект, както и вероятни ползи за имунната система – имуностимулираща и имуномодулираща, противовирусно въздействие, антиракова активност и подкрепа на сърдечно-съдовата система. Има данни за хепатопротективно действие. Упражнява лек седативен ефект.
Приложение: Цветовете се употребяват при хрема, ангина, кашлица, пресипнал глас. Топли запарки от цветовете предизвикват изпотяване, а комбинирани с бял равнец и мента са подходящо лечение при простуда и грип. Намаляват бронхиалния и на горните дихателни пътища катар и се използват за лекуване на сенна хрема. Студен извлек от цветовете може да се използва външно за очни промивки при конюнктивити и като компрес при измръзвания. Гаргара със запарка или оцетен извлек от цветовете облекчава при възпаления на сливиците и гърлото. Дрогите се предписват и при стомашно–чревни и чернодробни заболявания, при възпаление на бъбреците и пикочния мехур, ревматизъм, подагра, хемороиди и др. В народната медицина дрогите се употребяват при високо кръвно налягане, задух, трудно уриниране, кръв в урината. Корените и корите се препоръчват като слабително средство при затлъстяване, а извлекът от листата – при ревматизъм, хемороиди, кожни заболявания, а плодовете – като усилващо средство и при невралгия.
Начин на употреба: Цветовете се прилагат под формата на запарка. Две чаени лъжички дрога се заливат с 250 г кипяща вода. Остават се да киснат 15–30 мин. Приема се на два – три пъти дневно. Широко популярно е приготвянето на воден извлек и сироп от цветовете на бъз: 15 пресни съцветия се накисват в 3 литра вода за една вечер, течността се прецежда и се пие затоплена или се приготвя сироп със захар, който се приема разреден с вода. От плодовете традиционно се произвежда сироп или мармалад чрез варене на слаб огън и сгъстяване със захар, който се употребява при кашлици и простуди и има ободряващо, стимулиращо, слабително и диуретично действие. Може да се приготви и извлек от 1/2 лъжица сушени плодове и 250 мл вода. От корите и корените – по една супена лъжица се вари 10 мин. в 400 мл вода
Отравяне: Продължителната употреба на бъза или предозирането могат да причинят токсични ефекти: световъртеж, главоболие, гадене, повръщане, затруднено дишане, тахикардия с явления на сърдечна недостатъчност. Дишането се потиска сериозно.
Лечение: Промивка на стомаха с 0,4% р-р на калиев перманганат, очистителна клизма. Интравенозно се въвежда глюкоза 25% с витамин С. Възбуждане на дихателния център и повишаване на периферния тонус. Форсирана диуреза. Кислородотерапия.