снимката е от http://fluoridealert.org
автор: Розалин Костов, маг. фарм.
Флуорът е токсичен елемент широко разпространен в скалите и почвите в целия свят, като присъствието му се характеризира с различни концентрации. Основните източници на флуор за хората, животните и растенията са водата и почвите, върху които се отглеждат храните. По принцип повърхностните води са по-бедни на флуор, докато съдържанието му в подпочвените води обикнвено е по-високо, поради завишеното му извличане от скалите. Съществуват региони в света, където както водите, така и почвите са с по-високи концентрации на флуор и това създава рискове от увреждане здравето на хората, които ги обитават. Като примери могат да бъдат посочени отделни обширни региони в Азия, Близкият изток, Африка и др. У нас също съществуват немалък брой източници на подпочвени води с повишено съдържание на флуор в тях, което може да доведе до рискове за здравето както от пиенето им, така и от използването им при отглеждането на различни храни.
След откриването в първата половина на XX век, че флуорът способства за образуването в зъбите на флуорохидроксиапатит, което ги прави по-устойчиви на киселинно въздействие и респективно намалява риска от кариеси, а по-късно и че той въздейства директно върху микроорганизмите в устната кухина като инхибира определени ензими, свързани с краиогенната им активност, интересът към използването на флуора за превенцията на кариеса нараства.
Скоро след това се установява, че флуорът не е под физиологичния контрол на различните системи и органи на организма, като след неговия прием голяма част се отлага и натрупва в костите и зъбите, по-малка част – в различните органи и тъкани и останалата част се излъчва чрез бъбреците, потта и фекалиите. Установява се също, че флуорът преминава през плацентата и достига до плода, както и че се излъчва с кърмата в концентрации сходни с тези в кръвта, които не са особено високи.[1] Всичко това налага необходимостта отговорните международни, общностни и национални организации да установят норми за безопасен прием на флуор както с водата, така и от други източници – храни, продукти за хигиена на устата, въздуха и др.
Така например Световната здравна организация (СЗО) още през 1984 г. определя 1.5 mg/литър за горна граница на съдържание на флуор в питейната вода. В четвъртото издание на Ръководството за качеството на питейната вода от 2011 г., СЗО потвърждава горната граница за съдържание на флуор от 1.5 mg/l. За минимална граница за постигане на превантивен ефект срещу кариеса се препоръчва 0.5 mg/l, а за изкуствено флуориране на питейната вода се определят границите от 0.5 до 1 mg за литър.
СЗО също така препоръчва при създаването на национални стандарти или при оценяване на въздействието на флуора върху здравния риск да се отчита приемът на флуор от всички източници и ако той е около или повече от 6 mg/ден да се предприемат мерки концентрацията на флуор в питейната вода да бъде по-ниска от 1.5 mg/l. Посочва се също така, че при концентрации във водата от 0.9–1.2 mg/l може да се наблюдава появата на лека зъбна флуороза, а при концентрации от 3–6 mg/l и завишена консумация на вода е налице риск от развитие на костна флуороза.[2]
През 2013 г. Европейската агенция за безопасност на храните (EFSA) определя за адекватен прием на флуор количеството от 0.05 mg/kg телесно тегло от всички източници – хранителни и нехранителни (вода, храни, напитки, паста за зъби, въздух и др.), като така определеният адекватен прием е валиден за хората от всички възрасти, както и за бременните жени и кърмачките, като при тях се взема предвид теглото им преди бременността.[3]
В случай, че липсват данни за съдържанието на флуор в храните от местно производство, то ориентировъчно биха могли да се ползват съобщените от СЗО данни за наличието на флуор в храните.[1]
САЩ са първата страна в света, която предприема мерки за изкуствено флуориране на питейната вода с цел ограничаване на зъбния кариес още от средата на XX век. Границите на концентрацията на флуора в питейната вода са от 0.7 mg/l до 1.2 mg/l. Постепенно в обществото се формират негативни нагласи към тази програма, породени от неяснотата от приема на флуор от всички останали източници. Това поражда оправдани страхове за риска от появата и развитието на зъбна и скелетна флуороза, както и на нескелетна флуороза на различните органи и тъкани в организма.
В отговор на създадената ситуация отговорните власти в САЩ през 2011 г. променят горната граница на концентрацията на флуор в питейната вода и тя става 0.7 mg/l, като считат, че както превенцията на кариеса, така и рискът от нежелани ефекти са балансирани до голяма степен.[4]
Проблемът свързан с предозирането на приема на флуор от всички източници – вода, хранителни и нехранителни такива и произтичащият от това риск от зъбна и скелетна флуороза и от нескелетна флуороза се обсъжда в световен мащаб, но той е особено актуален в страните с региони в тях с високо съдържание на флуор, като напр. Индия, Китай, Пакистан, Иран, Мексико и др. В обзорна студия Sharma R et al. 2013 [5], а в проучвателна студия Amalraj A et al. 2013 [6] третират риска от появата и развитието, а също и симптомите на зъбната флуороза, скелетната флуороза, и нескелетната флуороза, както се съобщават и данни за съдържанието на флуор в най-често употребяваните храни. Установява се, че в изследваните региони в Индия основни източници на флуор са водата, бобовите и зърнените храни, вкл. и ориза, зеленчуците и млякото. Зъбната флуороза се появява в резултат от завишен прием на флуор при развитието на зъбите при децата във възрастта до около 8 години. Тя се манифестира с различни по степен на интензивност промени в зъбния емайл, изразяващи се в появата на светли и тъмнокафяви петна.
Скелетната флуороза е коварно заболяване, което се развива постепенно в резултат от хроничния завишен прием на флуор и натрупването му в костите и ставните структури. Първоначално то протича безсимптомно, но в последващите стадии се появяват оплаквания от спорадични болки, ставна скованост, мускулна слабост, главоболие, коремни болки и др., докато се стигне до остеосклероза с повишен риск от счупвания, засягащи костите и прешлените, като за това заболяване липсва лечение понастоящем. Нескелетната флуороза се характеризира с натрупването на флуор в тъканите на различни органи, където той упражнява негативно въздействие, върху техните нормални физиологични функции, свързани с появата на сериозни отклонения в здравния статус на организма. Като най-често засегнати се посочват аортата, сърцето, белите дробове, далака, бъбреците, мозъка, щитовидната жлеза и др. Някои храни, като например китайският чай, притежават свойството да натрупват в себе си значително по-високи концентрации на флуор, което може да генерира риск при неговата постоянна и завишена консумация. При изследване на предлаганите във Великобритания видове чай Chan L et al. 2013 [7] установяват, че концентрацията на флуор в тях варира от 93 mg до 820 mg/kg сухо тегло, като в по-евтините видове чай, съдържащи повече стари листа, наличието на флуор е по-високо. Така например в 1 l запарка от последните се установява количество на флуор от 3.6 mg до 7.96 mg/l или, ако човек тежащ 80 кг изпие 1 l/ден чай, то той е в риск да поеме по-високо от определеното от EFSA като адекватен прием количество флуор. С цел установяване на риска от прием на флуор от нехранителни източници при деца в училищна възраст в Бразилия, Nascimento HAR et al. 2013 [8], съобщават, че 19.5% от изследваните деца са в повишен риск от зъбна флуороза, поради неправилно дозиране и поглъщане на пастите за зъби, съдържащи флуор. Съобщените данни, че флуорът се акумулира в щитовидната жлеза провокира изследователите да започнат да проучват въздействието му върху нейните функции и хормоните, които тя продуцира. В рандомизирана и контролирана клинична студия, с цел проучване на клиничния и биохимичния профил на дейодиназните ензими и на тироидните хормони при пациенти с флуороза Shashi A et al. 2013 [9] установяват, че завишеният прием на флуор упражнява негативен ефект върху биосинтеза и метаболизма на тироидните хормони както и върху активността на дейодиназните ензими, даже и в условията на адекватен йоден прием. Завишеният продължителен прием на флуор от водата и храните е довел до влошен тироиден статус и поява на хипотироидизъм при изследваните пациенти. В друго рандомизирано и контролирано проучване с участието на 840 пациенти с флуороза и влошени тироидни функции и на 140 за контрола без флуороза с нормална тироидна функция Singla S et al. 2013 [10] установяват, че приемът на завишени количества флуор с водата упражнява депресиращ ефект върху активността на ензима тироид пероксидаза и стрес в биосинтеза и понижаване на концентрациите на тироидните хормони Т4 и Т3, като успоредно с това е отчетено повишено продуциране на тироид стимулиращия хормон (TSH). Индуцираната от завишения прием на флуор тироидна дисфункция е значим рисков фактор за здравето на децата, което ориентира вниманието на изследователите към проучване на нейните различни прояви. Susheela AK et al. 2005 [11] изследват 90 деца на възраст от 7 до 18 г. живеещи в район с вода с повишено съдържание на флуор и страдащи от зъбна флуороза и 21 деца, на същата възраст, живеещи във флуор-неендемичен район и без зъбна флуороза, като и при двете групи не е налице йоден дефицит. Установените от проучването резултати показват, че при 90-те деца със завишена флуорна експозиция са налице разстройства в тироидния хормонален статус, но и че в контролната група деца приемащи „безопасна“ вода (< 1 mg/l) също са налице тироидни разстройства при повечето деца. Според изследователите наличието или отсъствието на зъбна флуороза не може да бъде сигурен индикатор за изследване на тироидния статус, а следва да се отчита и риска от завишения прием на флуор както с водата и храните, така и от нехранителни източници.
С цел проучване на въздействието на завишения прием на флуор чрез водата и консумацията на напитки от деца и юноши от Саудитска арабия Al Raddadi RM et al. 2012 [12] установяват, че при 36.7% от изследваната популация е налице поява на хиперпаратироидизъм и хипотироидизъм.
В рандомизирано и контролирано проучване с цел оценяване на въздействието на флуора върху обема на щитовидната жлеза при деца в ученическа възраст от Турция, Kutlucan A et al. 2013 [13] изследват 261 деца на възраст 10–15 г. от два региона със съдържание на флуор 4.6 mg/l и 2.8 mg/l в питейната вода и за контрола – 298 деца на същата възраст от регион с концентрация на флуор във водата 0.19 mg/l, като и за двете групи деца не е установено наличие на йоден дефицит. Резултатите от проучването показват, че системният завишен прием на флуор упражнява струмигенен ефект, като разрастването на щитовидната жлеза става по-изразено с нарастването на възрастта.
Хипотироидизмът е коварно заболяване с широко разнообразие на симптоматиката си. С него са свързани различни проблеми на сърдечносъдовата ситема и бъбречните функции, на менталното и репродуктивното здраве и др., но от особено значение е ролята му свързана с рисковете за бременността и плода, както и за развитието на детето в различните му възрасти и последващия му живот.[14,15]
В обзорни систематични студии Tudosa R et al. 2010 [16], и Cignini P et al. 2012 [17], анализират въздействието на тироидните дисфункции и хипотироидизма върху бременността и плода, като съобщават за усложнения свързани със спонтанни аборти, с раждане на мъртъв плод, с раждане на недоносени деца, както и на деца с ниско рождено тегло, с повишаване на риска от развитие на гестационна хипертония, с прояви на дистрес на плода и негативно повлияване на развитието на мозъка и някои негови функции и др. Препоръката на изследователите е провеждане на прецизен контрол на тироидния статус както на жените планиращи бременност, така и на бременните и при наличие на отклонения в него да се предприемат незабавни интервенции за тяхното преодоляване. Като примери потвърждаващи и допълващи резултатите от горепосочените аналими могат да послужат съобщените данни и заключения от следните проучвания.
С цел установяването на въздействието на тироидната дисфункция в първите 20 седмици от бременността върху нейното протичане и развитието на плода Su Pj et al. 2011 [18] проследяват 1017 бременни жени от 12 града в Китай през периода 2008–2010 г. Отчетените резултати от проучването показват, че тироидните дисфункции при бременните жени водят до преждевременна загуба на плода, раждане на недоносени и с ниско рождено тегло деца, влошено развитие на зрението, на мозъчните функции и др. Изследователите препоръчват рутинен контрол на тироидния статус при установяване на бременността и неговото последващо проследяване. Mannisto T et al. 2013 [19] анализират данните от 223 512 бременности на жени в САЩ за периода 2002–2008 г., като проучват връзката между наличието на тироидни дисфункции и протичането на бременностите. Получените резултати показват, че тироидните дисфункции и хипотироидизмът са свързани с повишен риск от развитието на прееклампсия, на гестационент диабет, с преждевременно раждане, с повишаване на честотата на раждания с цезарово сечение и др. В контролирано проучване Ozdemir H et al. 2013 [20] изследват ефектите на тироидните дисфункции и хипотироидизма върху бременността и върху новороденото при бременни жени с тези здравни проблеми от Турция. Изследователите съобщават, че са установили освен по-горе изброените проблеми и отчетливо негативно повлияване на тироидния статус на новородените деца, което според препоръките на изследователите изисква изострено внимание и мониториране на бременните жени за тироидни дисфункции и осигуряване на адекватен йоден прием, с цел избягване на дефицит.
През 1999 г. Haddow JE et al.[21] за пръв път съобщават, че тироидният дефицит през бременността повлиява негативно невропсихологичното развитие на детето. Те проследяват 62 бременни жени, от които 48 не са били лекувани, и развитието на техните деца. Децата при раждането си не са били хипотироидни. На възраст 7–9 г. децата са тествани за установяване на степента на интелигентност, наличие на говорни проблеми, способността им да четат и др. Децата на цялата група от 62 жени са показали общ коефициент на интелигентност (КИ) с около 4 точки по-нисък от този на 124 деца изследвани като контрола. Същевременно децата само на 48-те жени са показали КИ с 7 точки по-нисък от контролните деца, което се счита за значително отклонение. Този резултат поставя остро въпроса за преодоляване на проблемите на тироидните дисфункции и на хипотироидизма през бременността чрез адекватно лечение и чрез предприемане на нужните мерки за избягване на йодния дефицит в световен мащаб.
В Австралия, Hynes KL et al. 2013 [22] проучват развитието на децата на жени, които през бременността си са били в състояние на лек йоден дефицит. Наблюдението на тези деца в продължение на 9 години показва, че те имат отчетливо по-ниски образователни резултати в сравнение с децата родени от майки, които през бременността си са били с йодна достатъчност – ≥ 150 μg/l концентрация на йод в урината. Изследователите съобщават, че това негативно въздействие върху интелектуалното развитие на децата не е сигурно дали ще бъде преодоляно чрез осигуряването на йодна достатъчност при израстването им. Въпреки че Великобритания се счита за страна, която е преодоляла проблема с йодния дефицит, Bath SC et al. 2013 [23] установяват наличие на йоден дефицит съобразно критериите на СЗО – < 150 μg/l йод в урината, при изследвана група от 1040 бременни жени в 1-ви триместър. Изследването на КИ на техните деца при навършване на 8-годишна възраст и на способностите им да четат и да разбират прочетеното на 9-годишна възраст показва, че те са с по-ниски нива на интелектуално развитие в сравнение с децата на същата възраст, чиито майки не са страдали от йоден дефицит през бременността си. Както тези, така и други подобни резултати показват важната роля на адекватния йоден прием за съхраняване на интелектуалния капацитет.
В обзорна студия PuigDomingo M et al. 2013 [24] анализират въздействието на приема на йод с храната и чрез хранителни добавки през бременността, свързани с развитието на мозъка и функциите му на плода, особено през първите 20 седмици от неговото развитие. Изследователите императивно препоръчват осигуряването на прием от 200 μg/ден при планиране на бременност и на 250 μg/ден през бременността и в периода на кърменето. За жалост препоръчваният от СЗО дневен прием от 250 μg/ден през бременността и кърменето не се постига в много страни в света. Даже и в една страна с добре функционираща здравеопазна система като Норвегия, Abel MH et al. 2013 [25] съобщават, че при изследване на 61 904 бременни жени само 21.7% са постигнали препоръчвания от СЗО прием на йод. Horacek J et al. 2010 [26] съобщават, че резултатите от проведения в Чехия универсален скрининг на 400 бременни жени в периода на 9–11 гестационна седмица показват наличие на 2 пъти повече случаи на тироидни дисфункции в сравнение с очакваните случаи въз основа на прилагането на диагностичните критерии за определяне на риска. Съобщените резултати от проведеното в Нова Зеландия от Gordon RC et al. 2009 [23а] двойно сляпо рандомизирано и плацебо контролирано проучване показват, че при сюплиментирането със 150 μg йод дневно на 10–13-годишни деца с лек йоден дефицит в продължение на 28 седмици, те значително подобряват познавателния си капацитет и интелектуалния си потенциал в сравнение с децата от контролната група. Проблемът с повишения риск в световен мащаб за интелектуалното развитие и познавателните способности на децата като част от тяхното ментално здраве, както и мерките за неговата превенция, извежда на преден план освен йодния дефицит и негативното въздействие на завишения прием на флуор от всички източници.
Според EFSA [3] флуорът не притежава установени есенциални функции свързани с растежа и развитието на човека, както и че липсват данни показващи наличието на флуорен дефицит. СЗО препоръчва за целите на профилактиката на кариеса да се използват флуор съдържащи продукти за локално приложение.[1,2] Предвид наличието на множество ендемични региони в Китай с високо съдържание на флуор във водата и почвите, китайските изследователи първи започват да проучват връзката между завишения прием на флуор и причинените от това щети върху интелектуалния капацитет на децата родени и живеещи в тези региони. Zhao LB et al. 1996 [27] провеждат рандомизирано и контролирано проучване с участието на 320 деца на възраст от 7 до 14 г. живеещи от раждането си в регион със съдържание на флуор във водата 4.12 mg/l и контролна група деца от регион с флуор във водата 0.91 mg/l. Резултатите от проучването показват, че коефициентът на интелигентност (КИ) на засегнатите от свръхекспозицията на флуор деца е 97.69 за разлика от децата от контролната група, чиито КИ е 105.21. Установен е също и интересен факт, а именно, че КИ на децата на родителите с по-добро образование е относително по-висок в сравнение с този на децата, чиито родители са по-слабо образовани. Lu Y et al. 2000 [28] съобщават, че при проведеното от тях рандомизирано и контролирано проучване на 60 деца на възраст 10–12 г. живеещи в регион със съдържание на флуор в питейната вода средно 3.15 mg/l и контролна група от 58 деца от регион с 0.37 mg/l флуор във водата. КИ на засегнатите деца е бил значително по-нисък – 92.27 в сравнение с този на децата от контролната група – респективно 103.5. Изследователите съобщават също, че концентрацията на флуора в урината може да бъде индикатор за определяне на КИ. В друго рандомизирано и контролирано проучване Xiang Q et al. 2003 [29] изследват 222 деца на възраст от 8 до 13 г., живеещи в регион с 2.47 mg/l флуор в питейната вода и контролна група от 290 деца от регион с 0.36 mg/l флуор във водата. При децата от първата група е установен КИ 92.02, който е значително по-нисък от КИ на децата от контролната група – 100.41. В заключението на изследователите се посочва, че в ендемични региони с повишено съдържание на флуор, питейната вода с концентрация на флуор > 1 mg/l може да повлияе негативно интелектуалното развитие на децата живеещи там.
В мета-анализ на 16 студии, в които се проучва въздействието на завишения прием на флуор върху КИ на децата, Tang Q et al. 2008 [30] установяват, че рискът от понижаване на КИ при децата в Китай живеещи в региони със завишена експозиция на флуор е 5 пъти по-висок в сравнение с този на децата живеещи в региони с ниско присъствие на флуор. Shivaprakash PK et al. 2011 [31] изследват връзката между зъбната флуороза и КИ при ученици от Индия. В рандомизирано и контролирано проучване включващо 80 деца на възраст 7–11 години със зъбна флуороза и живеещи в региони със съдържание на флуор от 2.5 mg/l и 3.5 mg/l и контролна група от 60 деца от регион с 0.5 mg/l флуор и без зъбна флуороза, изследователите установяват, че децата със зъбна флуороза имат по-нисък КИ в сравнение с тези без зъбна флуороза. Saxena S et al. 2012 [32] изследват 120 деца на възраст от 12 години живеещи в регион в Индия със съдържание на флуор във водата от 1.5 mg/l до 4.5 mg/l и 50 деца от регион с < 1.5 mg/l флуор във водата. Резултатите от проучването показват, че децата от групата със завишена експозиция на флуор са с по-нисък КИ в сравнение този на контролната група деца, а също и че стойностите на КИ намаляват прогресивно с повишаването на съдържанието на флуор. В Мексико Rocha-Amador D et al. 2007 [33] съобщават за проява на значително намален КИ при деца на възраст от 6 до 10 години, родени и живеещи в региони, където съдържанието на флуор надвишава 3.5 и 6 пъти препоръчваната от СЗО горна граница от 1.5 mg/l в сравнение с децата живеещи в регион с < 1.5 mg/l флуор във водата.
Територията на Средния изток също се характеризира с ендемични региони с повишено съдържание на флуор. В сравнително рандомизирано и контролирано проучване проведено в Иран, Poureslami HR et al. 2011 [34] изследват КИ на 60 деца на 7– 9-годишна възраст живеещи в населено място с 2.38 mg/l флуор във водата в сравнение с този на контролна група от 60 деца на същата възраст от регион с 0.41 mg/l флуор. Установената стойност на КИ на децата от региона с повишено съдържание на флуор е средно 91.37, докато тази на децата от контролната група е средно 97.80. В студия с цел проучване на ефекта на питейната вода с високо съдържание на флуор върху интелектуалното развитие на деца от областта Маку в Иран, Seraj B et al. 2012 [35] изследват 293 деца на възраст от 6–11 години от 5 селища със съдържание на флуор в питейната вода респективно 0.8 mg/l, 3.1 mg/l и 5.2 mg/l. Установените средни стойности на КИ на децата по реда на концентрациите на флуора във водата са 97.77, 89.03 и 88.58. Резултатите от проучването показват, че децата живеещи в районите с повишено съдържание на флуор във водата са с влошено интелектуално развитие в сравнение с децата от райони с нормална концентрация на флуор.
Постепенно в световния научен обмен се натрупва значителен брой студии, в които се изследва в различни страни въздействието на завишения прием на флуор от децата върху тяхното интелектуално развитие и повлияването на коефициента им на интелигентност. Международен екип от изследователи от САЩ – университета Харвард, от Китай – университета Шенйанг и от Дания – университета в Одензе (Choi AL et al. 2012 [36]) правят систематичен преглед и мета-анализ на 27 студии с достоверен и референтен дизайн, в които се съобщават различни резултати от проучванията на негативните въздействия на завишения прием на флуор от децата. В заключение изследователите потвърждават, че децата живеещи в региони с високо наличие на флуор имат значително по-ниски стойности на КИ в сравнение с децата от региони с ниско съдържание на флуор, както и че е възможно токсичното въздействие на флуора върху развитието на мозъка на децата да бъде причинено от по-ниски нива на експозиция в сравнение с тези при възрастните хора.
У нас липсват данни за съдържанието на флуор в храните и напитките, както и публично достъпни данни за концентрацията на флуора в питейната вода в населените места, които да позволяват на хората да оценяват риска от надвишаване на определения от EFSA адекватен прием от всички източници с цел превенция на неблагоприятните ефекти за здравето им и най-вече за здравето на децата. Същевременно на пазара масово се предлагат минерални води със съдържание на флуор 4 mg/l и повече, както и различни напитки произведени с тях. Това може и да устройва бизнес просперитета на няколко компании, но в никакъв случай не осигурява здравни ползи. Предупреждението върху етикетите на тези минерални води, че не трябва да се употребяват от деца до 7 години, което има за цел да ограничи риска от развитие на зъбна флуороза, по никакъв начин не способства за избягване на приема на тези води с повишено съдържание на флуор от бременните жени и кърмачките, както и от децата над 7-годишна възраст.
Очевидно установените тревожни факти от световната научна общност не достигат като до отговорните власти, така и до знанието на хората, за да бъдат предприети необходимите мерки за предпазване на здравето от увреждане в резултат от завишения прием на флуор. Като илюстрация на този риск могат да послужат следните примери: – адекватният прием на флуор, според EFSA, за дете тежащо 30 кg е 1.5 mg/ден от всички източници, но само от употребата на 1 бутилка от 0.5 l минерална вода съдържаща 4 mg/l флуор, това дете ще приеме 2 mg флуор. – адекватният прием на флуор за жена в репродуктивна възраст тежаща 50 кg е 2.5 mg/ден от всички източници, но тя ще приеме това количество флуор само от употребата на 1 бутилка минерална вода от 0.5 l със съдържание на флуор 5 mg/l, каквато минерална вода се предлага на пазара.
Не по-малко тревожна е и липсата на данни за актуалния йоден статус на всички групи от населението. Успокоението от оповестения факт, че йодният дефицит в страната е преодолян може да се окаже измамно. За това говорят съобщените резултати от проучването на Bivolarska A et al. 2013 [37], които установяват, че на фона на успешната йодна профилактика, в ендемичен район с йоден дефицит в южна България 31.5% от изследваната група деца на възраст 7–9 години са в състояние на йоден дефицит, като и че 10.6% от контролната група деца от неендемичен район също страдат от йоден дефицит.
Перспективите от липсата на адекватна политика за мониторинг и контрол на тези важни за здравния риск фактори не са благоприятни за превенцията на риска от увреждане на здравето с трайни последици.