Представителите на род Глухарче са разграничени в 11 вида. Те се различават главно по устройството на кошничките и плодовете и по формата на листата. Някои от тях са:Червеносеменно глухарче (Taraxacum erythrospermum); Блатно глухарче (Taraxacum palustre); Серотинско глухарче (Taraxacum serotinum). Лечебното глухарче е най-разпространено и най-известното от тях.
Наименование на латински. Taraxacum officinale Weber.
Семейство. Сложноцветни – Asteraceae (Compositae).
Български народни наименования. Баба марта, борец, глухарчегорец, жълта млечка, мартенче, опади коса, радика, свинска млечка.
Народни наименования в други страни. Одуванчик аптечный, одуванчик лекарственный (р); dandelion (e); Gemeiner Lowenzahn, Lowenzahn (d); dent-de-lion, pissenlit m officinal (f).
Описание. Многогодишно тревисто растение, развиващо късо, вретеновидно, многоглаво коренище, което преминава в дебел месест, прав, обикновено неразклонен корен, дълъг до 20–60 см, широк 1–3 см, отвън червено-кафяв, отвътре бял. От коренището над земята израстват по 1–2 крехки, изправени, неразклонени безлистни и кухи стъбла, които всъщност са цветоносните стръкове на растението, достигащи на дължина до 30 см, на върха на които се намира по една цветна кошничка. В основата на цветоносното стъбло, като в розетка, са разположени листата на растението, които са голи или слабо влакнести. Те са с ланцетна петура, която е пересто изрязана, а отделните делчета имат триъгълна форма и обикновено са леко сърповидно извити надолу. Цветовете на лечебното глухарче са двуполови. Съставени са от видоизменени в реснички чашелистчета, а венчето им е жълто и езичесто. Те са събрани в сравнително едри съцветия – кошнички, с диаметър до 3,5 см, с обвивката от три реда зелени листчета, като най-външните са извити надолу. При лошо време и нощем кошничките се затварят. Леглото на съцветието е голо. Чашката е с прости власинки, разрастващи се при плода в хвърчилки. Венчето е със стеснена тръбица и 5-зъбо дълго езиче в горната си част. Тичинките са 5. Прашниците са сраснали в тръбица. Тичинковите нишки са свободни. Плодникът е с долен едногнезден завръз и нишковидно стълбче, преминаващо през прашниковата тръбица, с две линейни, завити надолу близълца. Опрашените и прецъфтели кошнички се превръщат в пухести кълбенца с можество плодове.
Всеки плод е вретеновидна плодосемка с много брадавички по повърхността є и с дълга тънка човка, която на върха си завършва с хвърчилка от назъбени бели власинки. Листата, стъблото и коренището съдържат млечен сок. Цъфти от ранна пролет до есента.
Разпространение. Расте из цялата страна, по песъчливи места, из ливади и пасища, край пътищата, по зелените площи на паркове и градини.
Употребяема част. Корените (Radix Taraxaci), цялата надземна цъфтяща част (Herba Taraxaci).
Време за бране. Корените се събират през есента, когато листната розетка започва да увяхва. Да не се берат корените и коренищата от цъфтящи растения. Надземната част се бере през април – август.
Начин на бране. Корените се изкопават, изчистват се от пръстта и от кореновата шийка и се измиват със студена вода. След отцеждане на водата, корените се оставят няколко дни на сухо и проветриво място докато при напречното им разрязване от тях вече не изтича млечен сок. След това се пристъпва към сушене.
Начин на сушене. На сухо и проветриво място или в сушилня, при температура не по-висока от 40°С. Корените са изсушени, когато вече не се прегъват, а се чупят.
Рандеман. От 5 кг свежи корени се получава 1 кг сухи, а от 6–7 кг свежи листа с цветни дръжки се получава 1 кг сухи.
Описание на готовата дрога. Младите коренища са тънки, светлокафяви, а по-старите – тъмнокафяви. Ломът е равен. След престояване във вода кората силно набъбва и при наблюдение на напречния разрез се виждат сиви, светли и тъмни линии, а дървесината в централния цилиндър има нелъчист строеж. Целият централен цилиндър обикновено е жълт. Миризмата е слаба, нехарактерна, а вкусът е слабо горчив. Изсушените стръкове трябва да са запазили естествения си вид. Вкусът е слабо горчив.
Съдържание. Корени: горчиви вещества с гликозиден характер (тараксацин и тараксацерин), тритерпенови съединения от β-амиринов и лупеолов тип, β-ситостерол и стигмастерол, около 40% инулин, който през пролетта е само 2%, слузни вещества, каучук, смолисти вещества, около 18% захари, пектин, холин, фенолни киселини, аспарагин, витамини, калий. Листа: лутеин, виолаксатин и др. каротиноиди, горчиви вещества, витамини А, В. С и Д (съдържанието на вит. А е по-високо от това в морковите), калий, желязо и калций, фосфор, протеини.
Действие. Жлъчегонно, жлъчетворно, общо тонизиращо, диуретично. Действа пречистващо върху кръвта и черния дроб. Ускорява метаболитните процеси в организма. Помага при умора, безсъние и невроза. Стимулира апетита. Увеличава секрецията на храносмилателен сок. Спомага изхвърлянето на бъбречните и жлъчните камъни. Съществуват изследвания, които показват, че това растение предотвратява растежа на раковите клетки.
Приложение. В медицината глухарчето се използва като тонизиращо храносмилането при запек, чернодробна и жлъчна болест, ревматизъм и кожни заболявания. Коренът е с меко лаксативно действие и е приложим при диспепсия и запек. Той стимулира черния дроб и жлъчката (дължащо се преди всичко на съдържанието на тараксацин), значително увеличава секрецията на жлъчен сок и е с добри показания при лечение на всички чернодробни заболявания вкл. хепатит. Прилага се за засилване на апетита, като глистогонно и диуретично средство. Листата, които пролетно време са отлична салата, имат силно диуретично действие, за което свидетелства едно от популярните английски имена на растението – pee in the bed (напикаване в леглото). Поради богатото си съдържание на калий, глухарчето не предизвиква хипокалемия. Глухарчето пречиства кръвта и тъканите и дава добри резултати при лечение на кожни болести и ревматизъм. Пресните листа и сокът от растението се препоръчват за лечение на анемия, дефицит на витамин С, атеросклероза и диабет.
Начин на употреба. Извлек – 2 чаени лъжички ситно нарязани корени се заливат с 250 мл студена вода и се оставят да престоят 8 часа. Изпива се на глътки за един ден. При отвара се вари около 10 мин. Прилага се и пресен сок от билката, както и млади листа като салата.