Родът Stevia от семейство Asteraceae включва 230 вида, но само един от тях, Stevia rebaudiana Bertoni, произвежда сладки стевиол гликозид. S. rebaudiana е многогодишен храст, растящ в Южна Америка, по-специално в Бразилия и Парагвай, където е известен също като „Меден лист“, „Сладък лист“, „Сладка билка“ и др.
Има сведения, че Стевия е била известна в Испания още през 16 век. Растението става по-популярно в края на 19-ти век, след като Бертони го преименува от Eupatorium rebaudianum на Stevia rebaudiana).
През 1901 г. Бертони пише, че няколко листа стевия са достатъчни, за подслаждане на голяма чаша чай. През 1920 г. Stevia започва да се култивира в големи количества в плантации в Бразилия и Парагвай. През 1931 г. френските химици Briedel и Lavieille изолират гликозида, който дава сладкия вкус на Stevia. Това съединение е наречено стевиозид.
По време на Втората световна война Стевия започва активно да се консумира в Обединеното кралство поради недостига на захар.
През 70-те години на миналия век стевията е внесена в Япония и са започнали изследвания за оценка на нейния полезен за човешкото здраве потенциал . Оттогава японците активно използват този подсладител в различни храни и в момента Япония е един от основните производители на стевия.
Екстракт от стевията – стевиол гликозид е 250-300 пъти по-сладък от захарта. В допълнение към сладките съединения, листата на стевия съдържат протеини, въглехидрати, липиди, диетични фибри, масла, витамини и фенолни съединения.
Установено е, че стевията и екстрактът от нея са незаменими продукти за болни от захарен диабет І и ІІ тип, затлъстяване и заболявания, свързани с нарушена обмяна на веществата. Редица проучвания показват, че стевията е не само напълно безопасна, но препятства развитието на болести и облекчава състоянието на болни, особено на инсулинозависими диабетици.
Свойствата на стевия са изследвани повече от 100 години. Както по-ранните, така и настоящите проучвания не само потвърждават безопасността на препаратите от листата на стевия, но също така откриват все повече и повече ползи от консумацията й за човешкото здраве.
Освен сладки съединения, листата на Стевия съдържат много други биологично активни вещества, които имат благоприятен ефект върху човешкото здраве. По-специално са изследвани антидиабетичните, антихипертензивните, антитуморните, антикариогенните, противовъзпалителните и бактерицидните ефекти на билката.
Сте
вия е силен антиоксидант и притежава терапевтични ефекти срещу заболявания като рак, захарен диабет, хипертония, възпаление, кистозна фиброза, затлъстяване и кариес.
Екстрактът от стевия инхибира активността на много патогенни бактерии, може да се използва за лечение на имунни заболявания и намаляване на едема.
Стевиозидът е привлекателен кандидат за по-нататъшно изследване и поради неговия селективен антихипертензивен ефект.
Проучванията показват, че стевиол гликозидите, открити в Стевия, не са тератогенни, мутагенни или канцерогенни и не причиняват остра и подостра токсичност. Стевиол гликозидите в сравнение със захарозата и са некалорични, некариогенни и неферментиращи.
Източник: PUBMED