Наименование на латински. Verbena officinalis L.
Семейство. Върбинкови — Verbenaceae.
Български народни наименования. Върбинка, версин, железник, лечебна върбинка, спореж.
Народни наименования в други страни. Вербена лекарственная (р), shop vervein wort (e), Taubekraut (d), verveine commune, herbe sacree (f).
Описание. Многогодишно тревисто растение. Стъблото е право, четириръбесто, почти голо, до 80 см високо, метловидно разклонено в горната си част. Листата са срещуположни, долните с дръжки, лировидни или 1-2 пъти пересто нарязани като средният дял е по-едър от страничните. Горните листа са приседнали, почти цели, назъбени или целокрайни, покрити с власинки. Цветовете са приседнали, без дръжки, бледорозови или светловиолетови, дребни, събрани в редки, тънки, гъсти, до 3-4 см дълги класовидни съцветия на върха на стъблото и разклоненията му. Чашката е дълга около 2,5 мм, петделна, тръбеста, с остри къси зъбци. Венчето е фуниевидно, неправилно петделно, почти двуустно, сраснало, дълго около 4-5 мм. Тичинките са 4, затворени във венечната тръбица. Стълбчето е късо, с двуразделно близълце. Плодникът е от два плодолиста с двуразделен горен яйчник. Плодът е сух, разпадлив – разделя се на 4 орехчета, които от вътрешната си страна са с множество белезникави люспици. Цъфти от късна пролет до есента.
Употребяема част. Стръковете с цветовете (Herba Verbenae).
Време за бране. По време на цъфтежа (юни – август).
Начин на бране. Отрязват се връхните облистени върхари на стъблото на около 20 см от горе надолу.
Недопустими подмеси. При брането да не се смесва с другия вид от същия род (Verbena supine L.), което е едногодишно растение. Цветовете му са събрани на гъсти, сбити класове, 2-4 см дълги, орехчетата от вътрешната страна на плода нямат белезникави люспици, а са гладки.
Начин на сушене. На сянка или в сушилня при температура до 40ºС.
Рандеман. От 5 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи.
Описание на готовата дрога. Изсушените стръкове трябва да са запазили естествения си вид. Миризмата е нехарактерна, а вкусът на листата е горчив, стипчив.
Съдържание. Дрогата съдържа гликозидите вербеналин и вербенин, гликозида аукубин, слузно и горчиво вещество, дъбилни вещества, етерично масло, съдържащо цитрал, терпени и терпенови алкохоли с камфорова миризма, танини, пентозани, сапонини, ензимите инвертаза и емулзин.
Действие. Върбинката е добро укрепващо средство. Има диуретично действие, еметично действие, противовъзпалително и термопонижаващо действие, което води до силно потоотделяне, успокоява нервната система. Билката има потенциал като антиоксидант при ендокринни и неврологични проблеми.
Приложение. Използва се при изтощение, слабост, нервна и психическа умора. Предписва се за засилване на млечната секреция у кърмачки, при оскъдна менструация. При задържане на течности в организма, при възпаление на черния дроб и далака.
Отвара от дрогата действа благоприятно при висока температура, простудни заболявания на горните дихателни пътища, ишиас, ревматични невралгични болки, главоболие, лумбаго, пародонтоза, зъбобол, невралгия на лицевия нерв и др. При възпаления на устната кухина може да се прави гаргара с извлек от билката. Използва се под формата на компреси при някои кожни заболявания и трудно заздравяващи рани.
Според народната медицина върбинката се употребява и като еметично средство, при пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, при треска, малария и главоболие. Като затягащо, укрепващо и кръвоспиращо средство.
В миналото върбинката е била считана като универсално средство срещу всички болести, особено при треска, слабост и главоболие. В Гърция растението и сега се счита за свещено, „носещо щастие“.
Начин на употреба. Отварата се приготвя от 2 супени лъжици нарязани стръкове и 500 г кипяща вода. Вари се до 5 мин. и след като изстине, се прецежда. Приема се по 100 г отвара преди ядене 4 пъти дневно. Външно – затопленият остатък след прецеждането се използва за налагане по кожата.