Наименование на латински. Pinus silvestris L.
Семейство. Борови – Pinaceae
Български народни наименования. Бял бор
Описание. Белият бор е вечнозелено, смолисто, право дърво, достигащо на височина до 40 м. Кореновата система е силно развита – главният корен може да стигне до 8 м дълбочина, а страничните корени са разперени в кръг, чийто диаметър при по-рохките почви достига 6 – 8 м. Кората на възрастните дървета в долната част на ствола е сиво-кафява до медночервена, напукана е на плочки с неправилна форма. Нагоре по ствола кората става жълтеникаво-оранжева до червеникаво-оранжева. Клоните са прешленовидно разположени. Листата са игловидни, сиво-зелени, от 7 до 10 см дълги, отвън заоблени, а отвътре вдлъбнати, разположени по два в късо влагалище (ципести люспи в основата) върху силно скъсена клонка. Белият бор сменя листата си всеки 2 – 3 години, но смяната се извършва продължително време. Белият бор е разделнополово и еднодомно растение. Мъжките цветове (шишарки) представляват жълти реси и са събрани по няколко в лъжливи гроздове в основата на младите (едногодишни) клонки. В гроздовете има по 10 – 15 отделни мъжки шишарки. Съставени са от много микроспорофили, които изпълняват ролята на тичинки, защото по тях са разположени прашниковите торбички. Женските цветове са събрани в яйцевидни шишарки, разположени от 1 до 3 по върховете на младите клонки. Отначало те са червеникаво-кафяви, после стават зелени, а като узреят, са жълтеникаво-сиви. Всяка женска шишарка е съставена от голям брой семенни люспи, в основата на които има по две семепъпки. Покривните люспи първоначално са месести, а по-късно вдървеняват. Във връхната част на всяка люспа има щитче с ромбична форма и изпъкнало светлокафяво лъскаво пъпче в средата. Белият бор цъфти от април докъм средата на май и опрашването му става с помощта на вятъра. Семената узряват в края на следващата година, поради което на едно дърво могат да се видят едновременно зелени (млади) и жълтеникаво-кафяви (стари) шишарки. Обикновено на третата пролет след опрашването шишарките разперват вече вдървенелите си люспи и тогава зрелите семена се разпиляват от вятъра.
Разпространение. Разпространен е в самостоятелни или смесени гори из планините, от 500 до 2200 м надм. вис. Расте и на сухи, и на влажни места.
Употребяема част. Боровите пъпки (връхчета) – Turiones Pini. Те представляват дрогата, която се използва най-много в билколечението. Освен тях се използват още боровата кора, дървесните стърготини, боровият балсам, етеричното масло от борови игли и клонки, боровият сок, маслото от семената. От боровия балсам например, се получават терпентиново масло и колофон. Боровите пъпки са почти цилиндрични, дълги 3 – 5 см и дебели 4 мм. Състоят се от ос, около която са наредени нагъсто многобройни черно-кафяви, по ръба безцветни и разкъсани, слепени със смолист секрет люспи. В пазвата на всяка люспа се намира по една семепъпка.
Време за бране. Берат се в ранна пролет (март), преди разпукването.
Начин на бране. Пролетните пъпки се отрязват с много малка част от стъблото ( не повече от 3 мм), но без иглите.
Начин на сушене. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 35ºС и добра вентилация. Да не се сушат на слънце. Дрогата се приема за изсушена, когато при разрязване на пъпката вътрешното й съдържание е станало вече трошливо.
Рандеман. От 4 кг свежи пролетни пъпки се получава 1 кг сухи.
Описание на готовата дрога. Изсушената билка е с розово-кафяв цвят, приятна балсамична миризма, смолисто-горчив вкус.
Съхранение. В хартиени или платнени торби.
Съдържание. Пъпките съдържат около 0,4% – 0,5% етерично масло, в състава на което влизат главно α-пинен, по-малко β-пинен, β-феландрен, силвестрен, дипентен, терпинеол, кадинен, лимонен, мирцен, борнеол, борнилацетат, сложни естери и свободни алкохоли. В пъпките се съдържат още витамините В1, С и К, танини, смолисти вещества, каротин и др.
Действие. Поради богатото съдържание на етерично масло, боровите пъпки имат противовъзпалително, пресушаващо бронхиалните секреции, слабо противомикробно, антисептично, както и противогнилостно действие. Имат още известно спазмолитично, жлъчегонно и диуретично действие.
Приложение. Използват се при възпаление на горните дихателни пътища, при хроничен бронхит и бронхиална астма, бронхиектазии и гнилостни бронхити с обилна гнойна секреция. Действат омекчително на лигавицата на дихателните пътища и улесняват отделянето на секрета. Използва се и при лечение на екземи, лишеи и обриви. Има добър ефект при ревматизъм, бодежи, ишиас, лумбаго, невралгии, подагра.
В българската народна медицина боровите връхчета намират приложение при заболявания на пикочните пътища (пясък и камъни в легенчето и мехура), при скрофулоза, водянка, при възпаление на жлъчния мехур, при ревматизъм, задух, отоци и скорбут.
Боровият балсам, който изтича от специално направени отвори върху стъблата на белия бор, се състои от 60% – 80% смолисти вещества, 15% – 20% етерично терпентиново масло, 10% влага и се използва за получаване на терпентиново масло (Oleum Terebinthinae).
Терпентиновото масло, което се получава чрез суха дестилация от балсама на белия бор, съдържа към 35% етерично масло, в състава на което влизат около 40% α-пинен, около 20% β-пинен, карен, дипентен, терпинеол, β-феландрен, смолисти киселини като декстропимарова, левопимарова, абиетинова, неоабиетинова и др. За медицински цели се употребява обработено с варно мляко терпентиново масло и повторно дестилирано (Oleum Terebin thinae rectificatum). Употребява се главно външно в мази и линементи като ревулзивно средство за разтривка при ревматизъм, невралгии и др., като антисептично средство за инхалации при бронхит и др.
Начин на употреба. Съществуват различни начини на приготвяне и употреба на дрогата. При остри катари на горните дихателни пътища се правят инхалации, като 20 г дрога се поставя в 250 мл вряща вода. За вътрешна употреба се приготвя отвара от 100 г борови връхчета и 2,5 л вода, която се вари докато течността остане 0,5 л. Изстиналата и прецедена отвара се подслажда и се пие по 1 кафена чаша 3 пъти дневно.
Друг начин за приготвяне на отвара – една супена лъжица борови връхчета се заливат с 300 мл вряла вода и се варят в продължение на 1 мин. Оставят се да киснат 30 мин., прецеждат се и се подслаждат с мед или захар. Пие се 3 пъти на ден по 40 мл за деца и по 80 мл за възрастни.
При бронхити боровите пъпки се приемат във вид на захарен или меден сироп, който се приготвя по следния начин: 50 г пролетни пъпки се нарязват на ситно и се заливат с 500 мл вряща вода, запарката се разбърква и остава да изстине, след което се прецежда и получената течност се смесва с 500 г захар или небет шекер, след което на слаб огън при често разбъркване се сварява сироп. След като изстине, към сиропа се прибавят още 500 г пчелен мед и се бърка до получаване на еднообразна смес. Приема се по една супена лъжица 3 – 4 пъти дневно преди хранене.
При ревматизъм или кожни заболявания се правят бани с отвара от 500 г дрога, варена в продължение на 30 мин. с 5 л вода и прибавена към водата за вана.