АЛОЕ

Автор: д-р Асена СТОИМЕНОВА, д.ф.

Алое (Aloe) или сабур е род многогодишни тревисти, рядко дървовидни, тропически и субтропически растения. Включва около 200 вида, разпространени главно в Южна Африка, но само 3-4 от тях имат лечебни свойства. От тях Aloe Barbadensis (Miller), известно и като Алое Вера (Linne), е найлековито.

Алое вера има дебели, сочни листа и прилича на кактус, но всъщност принадлежи към семейството на лилиите, към което принадлежат лалето, лукът, чесънът, аспержите и ряпата. Алое вера достига зрялост след четири години, когато съдържанието на листата може да се бере, консервира и затваря в бутилки, за да се получи продукт възможно най-близък до натуралното растение.

Древни паметници свидетелстват, че свойствата на алое вера са известни от векове. Терапевтичните му и лечебни качества са издържали изпитанията на времето над 5000 години. През 1862 г. Георг Еберс пръв открива колко ценено е алоето още от древността в египетски папирус. Древногръцки и римски лечители го прилагат много успешно като лечебно растение. Изследователи откриват, че алоето е познато и в китайската, и в индийската култура. Египетските царици Нефертити и Клеопатра го използват в стремежа си да постигнат идеална физическа красота, а във Филипините го смесват с мляко, за да лекуват бъбречни инфекции. Алоето се споменава и в Библията (в Евангелието на Йоан), а според легендата Аристотел убеждава Александър Велики да завладее остров Сокотра в Индийския океан заради алоето, което растяло там и било необходимо за лечение на ранените му воини. Още през второто и третото хилядолетие преди новата ера алоето е използвано в народната медицина и като благовоние в Индия и Вавилон. В античността сокът от алое намирал приложение при лекуването на кожни рани и възпаления. Изследователи на християнството дори предполагат, че плащеницата, с която е повит Иисус Христос след като е свален от кръста, е напоена с алое и смирна в опит да се излекува тежко болният Христос (някои учени считат, че той не е умрял на кръста, а е продължил житейския си път в Индия).

Тъй като 95% от алоето е вода, то е много уязвимо на студ и измръзване. Ето защо, в България алое може да се отглежда само на закрито. Възможно е да бъде засадено на открито, като се подбира слънчево или леко засенчено място, но есента трябва да се прибере на топло. Хората, които си приготвят сок от алое в домашни условия, следва да бъдат предупреждавани, че ако ползват и корите на листата, полученият сок има слабителен ефект, поради действието на емодина и алоина, съдържащи се в кората. Повечето от продуктите, предлагани в аптеките не съдържат тези съставки, тъй като са приготвени само от месестата част на листата или са отстранени допълнително в технологичния процес.

• СЪСТАВ

Алоето съдържа антрахинони (алоин и емодин), сапонини (антимикробно действие), изобарбалоин, антраглюкозид, полизахариди (ма-ноза, ацеманан), аминокиселини (левцин, валин, фениланин, изолевцин, метионин, треонин, лизин, аспарагин, глутамин, аланин, аргинин, цистеин, глицин, хистидин, серин, тиирозин, пролин и хидроксипролин), дихидроксиантрацен, агликони, витамини, минерали (калций, фосфор, магнезий, калий, натрий и желязо), микроелементи (манган, мед, хром, цинк и селен), храносмилателни ензими (амилаза, липаза, протеаза, целулаза, брадикиназа и др.) и биогенни стимулатори. Съставките на алоето проявяват синергичен ефект.

• ПРИЛОЖЕНИЕ

Биологичната активност на алоето включва оздравяване на рани, противогъбична активност, хипогликемично и противовъзпалително действие, както и противотуморно, имуномодулаторно и гастро-протективно действие.

Антрахиноновите гликозиди в алоето обуславят и неговото очистително действие. Ефектът е силен, придружен от колики и болка, затова алоето не се препоръчва при бременни жени, при стари и изтощени болни и при възпалителни заболявания на органите в малкия таз. По-големи дози може да предизвикат обостряне на възпалителен процес на пикочно-половата система. Това се отнася само за домашно приготвения сок от алое, което съдържа и кората на листата.

Няколко предклинични и клинични проучвания доказват, че гелът от алое вера намалява кръвната захар, докато други не отчитат такъв ефект. Разликите между проучванията могат да бъдат обяснени с различните методи на получаване на гела от алое, както и изолирането на антрахиноните. В някои от проучванията не е ясно какъв е съставът на използвания гел, което прави трудно сравняването на резултатите. Този факт трябва да се има предвид, когато се тълкуват доказателствата за и против антидиабетичния ефект на алоето. В проучване върху плъхове с индуциран от streptozotocin диабет, пероралното приложение на гел от алое значително намалява нивата на кръвната захар на гладно, чернодробните трансаминази, холестерола, триглицеридите и свободните мастни киселини. Намалените нива на холестерола се възстановяват след прекратяване на приема на алое. Друго проучване установява вероятния механизъм на действие на алоето: подпомагане на метаболизма на глюкозата и антиоксидантни свойства.

В няколко проучвания е изучаван имуномодулаторният ефект на алоето, който се дължи на полизахаридите. Те предизвикват активация на макрофагите, които генерират азотен окис и цитокини (TNF-α, IL-1, IL-6 и INF-γ). Някои имунологични реакции са специфични за ацеманана и включват стимулация на всички видове левкоцити от костния мозък и слезката на изследваните лабораторни мишки. Някои от ефектите се дължат на гликопротеините, съдържащи се в алоето. Друго проучване показва, че са необходими относително големи количества ацеманан, за да се постигне сравнително малка активация на макрофагите, в сравнение с активацията, след приложение на същото количество суров сок от алое, което предполага, че в механизма са ангажирани и други съставки на алоето.

Активността на гела от вътрешната част на листата на алое вера срещу грам-положителни и грам-отрицателни бактерии е демонстрирана чрез различни методи. Подобно на много други антрахинони, антибактериалното действие на емодина спрямо Escherichia coli се дължи на инхибиране на транспорта през клетъчните мембрани. Водният екстракт от алое значително намалява чернодробната увреда, причинена от тетрахлорметан у мишки и възстановява някои биохимични показатели. В допълнение, екстрактът стимулира секретиращата функция на чернодробните клетки. Хепатопротективното действие се приписва на свойството на емодина да запазва чернодробните ензими чрез антиоксидантната си активност.

Алоето има и противовъзпалителни свойства, които се дължат на полизахаридите в него. Възпалението е реакция на тялото към увреждащи въздействия и се характеризира с разнообразни местни и общи клинични прояви. Този естествен отговор на организма може да забави лечението, но също толкова вредно може да бъде и потискането на възпалението преди същото да е изпълнило своята цел. Алоето редуцира възпалителния процес чрез промоцията на синтеза на простагландини и увеличена инфилтрация на левкоцити, но е толкова ефективно при възпаление, причинено от агенти, предизвикващи алергични реакции. Ефектите на водни, етанолови екстракти на алое и екстракти с хлороформ са изучавани при оток на плъхове. Изследователите установили, че водният и хлороформеният екстракт потискат отока, като при това ефектът е сравним с този на широко употребявани противовъзпалителни средства като indomethacin и dexamethasone. Има обещаващи данни за приложението на алое при възпаление на стомашната мукоза, причинено от Helicobacter pylori.

Няколко изследователи съобщават, че отделни фракции на алое вера или дори нефракционираният гел имат антиоксидантни свойства. При това антиоксидантният ефект е дозо-зависим.

Може би един от най-известните ефекти на алоето е ранозаздравяващия ефект. Гелът от алое подобрява оздравителния процес при локално и системно приложение. Трябва да се отбележи, че не всички проучвания са единодушни в това отношение. В този ефект на алоето са ангажирани няколко механизма – овлажняване на раната, увеличаване на миграцията на епителни клетки и повлияване на клетъчната пролиферация.

Основното приложение на алоето е като биогенен стимулатор при заболявания на роговицата и ретината на окото и при атрофия на зрителния нерв, при бавно заздравяващи рани, декубитус и др. Като профилактично средство при лъчева терапия се прилагат мази с алое, тъй като повишават издръжливостта на кожата спрямо действието на рентгеновите лъчи. Алоето има подхранващ кожата ефект, като проучване с козметични кремове, съдържащи лиофилизирани екстракти от алое, показва, че само продукти с по-високо съдържание на алое (0.25% w/w и 0.5% w/w прах от гел на алое) увеличават водното съдържание на stratum corneum след еднократно приложение. При двуседмично приложение и по-ниските концентрации постигат ефект. Продуктите с алое подобряват хидратирането на кожата чрез повлияване на механизмите на влагозадържането. Има данни и за противотуморен ефект.

Малко известен факт е, че алоето повлиява резорбцията и бионаличността на някои лекарствени продукти. Двойно-сляпо, плацебо контролирано, кръстосано проучване установява, че гелът от алое вера и екстрактът от целите листа повлиява бионаличността на вит. С и Е след перорално приложение. Изследователите установили, че гелът и екстрактът намаляват резорбцията на вит. С, но гелът увеличава площта под кривата, т.е. бионаличността на вит. С 3 пъти при едновременно приложение! Бионаличността на вит. С при едновременно приложение с екстракт от цели листа на алое е била само 80%, в сравнение с контролната група.

Бионаличността на вит. Е е 3.7 пъти по-висока при едновременно приложение с гел от алое и 2 пъти по-висока при приложение с екстракт от цели листа. Вероятният механизъм на подобряване на бионаличността на витамините е предпазването им от деградация в интестиналния тракт, както и свързване на полизахаридите от гела/екстракта с витамините и следователно понижаване на резорбцията им.

• БИЛКОЛЕЧЕНИЕ С АЛОЕ

За нуждите на билколечението се използва сокът от листата на алое. Само зрелите листа (Folia Aloe) притежават всички лечебни свойства на растението.

Той представлява горчива, действаща разхлабителна смола, която обработена по различни начини, има лечебни качества.

Сокът от листата, използван направо след самото отрязване на листото, може да се ползва за стимулиране на рани от изгаряния, както и като препарат със силно противомикробно действие. Алоето (Aloe arborescens или Aloe vera) трябва да бъде три или пет годишно. Използват се само листата, като преди това растението трябва да е престояло на тъмно три дни и да не е поливано през това време. Вземат се 300 g прясно измити листа, на които предварително са махнати бодлите, нарязват се на парчета и се смилат с кухненски прибор. Прибавят се 500 g пчелен мед, 3-4 супени лъжици ракия, ром, уиски или друг високопроцентов (до 40%) алкохол, без ликьори. Сместа се разбива в продължение на 5 минути с миксера до хомогенна маса. След приготвяне се съхранява на тъмно и хладно и до тридесет дни трябва да се консумира. Взема се десет дни, десет дни се почива и т.н., сутрин, обед и вечер, петнадесет минути преди ядене, по една супена лъжица.

За алоето, прочутият народен лечител Петър Димков пише: “За да бъде красива, да се подмладява, да гони от себе си старостта, всяка жена трябва: 20 мин. преди ядене сутрин, обед и вечер да изяжда 2 парченца от по 2 cm всяко лист от дървовидно алое (столетник). (Започва се от долните листа на растението, изрязва се един лист, обелва се и се сдъвква. Има леко горчив вкус.)”.

Друго приложение, препоръчано от Димков помага на болни от рак. Рецептата: “Двеста грама листа от алое, очистени от бодлите по ръбовете и смлени, се варят на тих огън 1 ч. заедно с корени от ранилист, бъзак и магарешки трън – по 50 g от всеки, всичко това се изсипва в 1/2 l домашно вино и 2 kg мед. След като ври в продължение на 1 час, сместта се прецежда през марля. Употребява се по 1 супена лъжица сутрин преди ядене. Пази се от прокисване.“

СЪВЕТИ ЗА ПРИЕМ

Препоръчва се алое да се приема на празен стомах. След отваряне на бутилката с алое тя трябва да се съхранява в хладилник и винаги преди употреба да се разклаща.

ПРОДУКТИ С АЛОЕ В АПТЕКИТЕ

Предлаганите в аптеките продукти с алое не съдържат алоин и емодин и следователно нямат слабителен ефект. Ако не можете да свикнете със специфичния вкус на напитките с алое, можете да им добавите мед или натурален плодов сок. Освен за коригиране на вкуса, медът се добавя и за повишаване на ефикасността на алоето. Още в историческите източници се споменава за добавянето на мед към алое. Бразилският францискански отец Романо Цаго, прилагайки стари рецепти, е открил, че прибавянето на мед значително засилва действието на алое вера.

Публикация в сп. Фармацевтичен Монитор, бр. 1/2011 г.