Наименование на латински. Capsella bursa-pastoris (L.) Medic.
Семейство. Кръстоцветни – Brassicaceae (Cruciferae)
Български народни наименования. Бяла трева, гергьовден, овчарска торбичка, плешчица, тракачка, хлопка, чобан торба.
Народни наименования в други страни. Пастушья сумка (р), shepherd’s pursе (е), bourse-a-pasteur (f), Echter Hirtentaschel (d).
Описание. Едногодишно или двугодишно тревисто растение. Стъблата най-често са единични, 5–60 см високи, прости или разклонени, тънки, голи или меко влакнести в долната си част. Приосновните розеткови листа са продълговато обратно ланцетни, с дръжки, цели или врязани до пересто разделени, стеснени към дръжките си. Понякога розетката липсва. Стъблените листа са по-дребни, в основата стреловидни, продълговати, последователни, приседнали, цели или нарязани, често стъблообхващащи, а най-горните са ланцетни или линейни. Цветовете са дребни, събрани в гроздовидни съцветия, които при плодовете силно се удължават. Чашката и венчето са четирилистни, а тичинките са 6, като тичинковите дръжки са без израстъци. Венчелистчетата са еднакви, бели или розово-червени. Плодовете са триъгълно клиновидни шушулчици с много, бледокафяви семена. Цъфти април – август.
Разпространение. Расте като плевел и бурен по тревисти места, край пътища и сгради, по пасища и ливади из цялата страна до 2000 м надморска височина.
Употребяема част. Стърковете (Herba Bursae-pastoris).
Време за бране. Май – септември.
Начин на бране. Събира се цялата надземна облистена част на растението през време на цъфтенето заедно с първите зелени плодчета, като стъблата се отрязват на около 25 см от върха и към тях се прибавят здравите розеткови листа. Трябва да се събира в сухо време. Не трябва да се берат стръкове с вече узрели шушулчици.
Начин на сушене. Събраният и прочистен материал може да се суши внимателно и на слънце, докато загуби по-голяма част от влагата си, след което се доизсушава на сянка, в проветриви помещения. В сушилня температурата не трябва да е по-висока от 45°С.
Рандеман. От 4,5 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи.
Описание на готовата дрога. Цветът на стъблата и листата е от светлозелен до тъмнозелен, а на цветовете – белезникъв или бледожълт. Миризмата е слаба, нехарактерна, а вкусът – нагарчащ. Не се допуска в дрогата наличност на корени.
Съдържание. Биогенни амини (холин, ацетилхолин, тирамин и хистамин), сапонини, синапено масло, флавоноиди – главно диосмин, алкалоида бурсин, рамногликозида гисеопин, танини, фумарова, ябълчна, лимонена, винена и аскорбинова киселини, витамин С, витамин К, калиеви соли.
Действие. Кръвоспиращо действие, дължащо се, по всяка вероятност, на съдържанието и комплексното действие на тирамин и другите амини, на диосмин, витамин К и витамин С. Диуретично действие, като резултат, отчасти, на синапеното масло. Тонизиращо матката и периферните кръвоносни съдове действие. Понижава артериалното налягане. Изсушената билка не ускорява съсирваемостта на кръвта, докато прясната билка леко скъсява времето на кървене.
Приложение. При инфекции на пикочните пътища, кръв в урината и прекалено силна менструация или маточни кръвотечения по всяко време освен при бременност. Запарката от билката помага и за регулиране на менструацията през пубертета. При кръвотечение от носа. Действа добре при лечение на хемороиди и варикозно разширени вени. Използва се под формата на тинктура за разтривки и вътрешно като запарка при атрофия на ставите и мускулите.
В готварството листата могат да се консумират като зеленчук.
Начин на употреба. По-силно е действието на прясната билка.
Извлек: 4–6 чаени лъжички прясна билка се заливат с 1 л вода. След 8 часа извлекът се прецежда и се изпива за 1 ден. Тинктура: в стъклен съд се заливат стръковете от билката с 50% спирт или ракия в съотношение билка/алкохол 1 към 2. Съдът се затваря и се оставя да престои 20 дни като се разклаща всеки ден. Приема се по една чаена лъжичка в една чаша вода. За отвара и запарка, на една чаша вода се слага една чаена лъжичка билка.
Внимение. Да не се употребява при бременност.