Множество лекарства, продавани със или без рецепта, имат антихолинергично действие* и могат да повишат вероятността от развиване на деменция.
В западния печат не са рядкост следните заглавия: „Лекарства против сенна хрема свързани с болестта на Алцхаймер” (Irish Independent); „Лекарства без рецепта може да повишават риска от болестта на Алцхаймер – изследване”(New York Post); „Популярни медикаменти за алергии и депресия може да повишават риска от деменция” (CBS NEWS); „Деменцията „свързана” с популярни лекарства без рецепта” (BBC News Health).
ТЕЗИ ЗАГЛАВИЯ СА ПЛАШЕЩИ.
ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ ТРЕВОЖИМ?
С ЕДНА ДУМА – ДА!
Учени са провели изследване, озаглавено „Ментални промени при възрастните”, проведено в град Сиатъл, САЩ (JAMA Internal Medicine, online, Jan. 26, 2015). Участниците са били по-възрастни хора, включени в система за приобщена здравна грижа наречена „Група „Здраве”. В изследването са участвали над 3 000 души, от които нито един не е имал деменция, когато то е започвало през 1994 г.
Учените проследили приема им на лекарства и когнитивните им функции в продължение на две десетилетия. Колкото по-висока е била дозата на лекарствата с антихолинергично действие и колкото по-дълъг е бил приемът им, толкова по-висок е бил рискът от деменция.
В това изследване най-често срещаните лекарства с антихолинергично действие са антихистамините, някои болкоуспокояващи, антидепресанти и медикаменти, предписвани при симптоми на свръхактивен пикочен мехур.
АВТОРИТЕ ЗАКЛЮЧАВАТ
„Високият общ прием на антихолинергични медикаменти се свързва с повишен риск от деменция. Усилията да се повиши осведомеността сред медиците и останалите хора за този потенциален риск, свързан с медикаментите, са важни, за да се намали приложението на антихолинергични лекарства с течение на времето.”
УПОЙКА ПРИ РАЖДАНЕ
Едно от най-силните антихолинергични лекарства, скополаминът, е бил използван в продължение на десетилетия заедно с морфина, за предизвикване на упойка.
Започвайки преди около век, на жените е давана тази комбинация по време на раждане, така че да не помнят болката или каквото и да е друго, свързано с това преживяване. Германските учени, разработили този подход в началото на ХХ век, казвали, че той водел до „замъглено съзнание и пълна загуба на паметта”.
СЪВРЕМЕННИТЕ АНТИХОЛИНЕРГИЧНИ СРЕДСТВА
Въпреки че „пионерите“ от тази група вече почти не се използват, съществуват други антихолинергични лекарства като: ipratropium (Atrovent N); tiotropium (Spiriva); aclidinium (BretarisGenuair, EkliraGenuair); glycopyrronium (SeebriBreezhaler) и др., които се използват при обструктивни дихателни заболявания.
Антихолинергични като oxybutynin (Driptane), tolterodine (Detrusitol, Tolterodin Accord) и др. се използват при често уриниране и инконтиненция.
ПОПУЛЯРНИ АНТИХИСТАМИНИ
Това, което често убягва от вниманието на лекарите е, че много други лекарства също имат антихолинергично въздействие. Както се споменава в изследването по-горе, антихистамините от първо поколение са свързани с деменцията. Става въпрос за лекарства като хлорфенирамин и дифенхидрамин. И двете участват като съставка на много комбинирани препарати: Calmaben; Dimex; Tonypiryn; Tylol hot и др. Единичната употреба на тези медикаменти не буди тревога, но хроничната им употреба всеки ден излага организма на тяхното антихолинергично действие.
АНТИДЕПРЕСАНТИ
Установено е, че трицикличните антидепресанти също предизвикват деменция. Въпреки че медикаменти като амитриптилин или доксепин отстъпиха място на по-нови антидепресанти, те все още се срещат на пазара. Тези лекарства могат да доведат до класическите странични ефекти на антихолинергичните: сухота в устата, запек, замъглено зрение, сърцебиене, затруднено уриниране, объркване, затруднена когнитивна функция и сънливост.
ЕТО КАКЪВ Е ИСТИНСКИЯТ ПРОБЛЕМ
Това, което е далеч по-тревожно от употребата на който и да било антихолинергичен медикамент, е комбинацията от няколко лекарства с антихолинергично действие. Не всички лекари са наясно, че анксиолитикът алпразолам (Xanax) или фуросемидът имат антихолинергичен ефект. А такива лекарства има много. И съответно не е трудно, в даден момент те да се комбинират и пациентът да стане дезориентиран и да започне да забравя.
КОЙ ПРИЕМА АНТИХОЛИНЕРГИЧНИ ЛЕКАРСТВА?
Може да се чудите колко възрастни хора приемат медикаменти с антихолинергично действие. Според екипа учени в Сиатъл, това са между 8% и 37% от хората, въпреки предупрежденията към медиците, че рисковете може да надвишават ползите. С други думи, до една трета от хората над 65 г. може да взимат антихолинергичен медикамент, без да го осъзнават. Авторите на изследването изтъкват, че последиците може да са необратими: „Общото виждане е, че когнитивните затруднения, причинени от антихолинергиците, са обратими при спирането на приема им. Обаче някои учени съобщават, че антихолинергичните средства може да са свързани с повишен риск от устойчиви когнитивни недостатъци като леко когнитивно увреждане или деменция. Един биологически правдоподобен механизъм за тези открития е, че събирателният ефект на тези агенти води до патологични изменения в мозъка, подобни на наблюдаваните при болестта на Алцхаймер.”
Това не е първото изследване, което открива връзка между антихолинергиците и деменцията. В едно френско изследване учените заключават, че „възрастните хора, приемащи антихолинергични лекарства, се намират в повишен риск от когнитивни проблеми и деменция. Прекратяването на лечението с тях се свързва с намален риск.”
Освен дългия списък с антихолинергични медикаменти, учените са открили, че и бензодиазепиновите лекарства са свързани с повишен риск от деменция (BMJ, online Sept. 10, 2014). Проблемът е станал очевиден при възрастни хора, приемащи подобни лекарства в продължение на поне три месеца, и колкото по-дълъг е бил приемът, толкова по-висок е бил рискът от диагностициране с болестта на Алцхаймер.
*В материала става въпрос освен за лекарства с основно антихолинергично действие, така и за медикаменти, за които това действие се явява страничен, нежелан ефект. (ред.бел.)