Author Archives: Infopharma_admin

Проучване за ХОББ при по-младите пациенти

Проучване показва, че тежестта на ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест) оказва по-голямо влияние върху живота на по-младите пациенти 

  • ХОББ оказва значително по-голямо въздействие в ежедневието на по-младите пациенти в сравнение с това на по-възрастните
  • По-младите пациенти възприемат значително по-негативно заболяването ХОББ
  • По-младите пациенти споделят, че се нуждаят от допълнителна подкрепа от специалисти в сферата на здравеопазването, за да постигнат оптимални резултати от лечението

 Ингелхайм, Германия, 31 август 2020 г. – Резултати от глобално пациентско проучване, проведено на територията на 11 държави сред 1 375 възрастни пациенти с хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), навършили 45 г., са публикувани в COPD: Journal of Chronic Obstructive Pulmonary Disease. [i] Данните от проучването показват, че ХОББ оказва значително физическо и психосоциално въздействие върху пациентите, най-вече при групата на възраст между 45-54 години. Тази възрастова група отбелязва, че изпитва по-голямо негативно въздействие върху физическото си състояние при извършване на всекидневните дейности, спрямо групата от по-възрастни пациенти (≥65 години). Също така тези пациенти отбелязват, че се налагат много по-чести промени в ежедневието им, поради проява на симптоми на заболяването.1 Данните от проучването още сочат, че поради заболяването съществува значителна степен на неудовлетворени образователни и социални нужди, основно сред по-младите пациенти с ХОББ.

„Това проучване е едно от малкото, които изследват въздействието на ХОББ при различни възрастови групи пациенти“, каза проф. д-р Декхойзен, специалист по белодробни заболявания в медицинския център на университета “Радбуд“, Ниймеген, Нидерландия. „Като здравни специалисти, трябва да осъзнаем, че едно и също заболяване има различно въздействие при по-младите и по-възрастните пациенти. Именно тези особености, свързани с влиянието на заболяването върху качеството на живот на пациентите трябва да бъдат отбелязани и да доведат до персонализиране и оптимизиране на терапията, за да отговори на индивидуалните нужди.“

Резултатите на база на анализираната информация, споделена от групата от по-млади пациенти (45 – 54 г.) спрямо групата от по-възрастни пациенти (≥65 години) показват:

  • По-младите пациенти съобщават по-често, че заболяването ХОББ въздейства „изключително много“ или „много“ на способността им за извършване на дейности извън дома им (37% спрямо 22%), както и върху възможността да пътуват на дълги разстояния (38% спрямо 18%)1. На пациентите от същата група е било необходимо два пъти повече време да планират ежедневната си активност в периоди на проява на задух и/или кашлица (41% спрямо 19%)1
  • Значително по-голям процент от пациентите на възраст (45 – 54г.) описват качеството си на живот като „лошо” или „много лошо” (35% срещу 28%; P <0,05) и съобщават, че се чувстват съответно 1,7 и 2,2 пъти по-често „стресирани” и „претоварени” (P <0,05) 1
  • По-младите пациенти разчитат на лекарите значително повече. Те са три пъти по-склонни да търсят информация, която да им съдейства за по-добро справяне със заболяването, включително и да изискват информация за това как правилно да използват инхалаторното си устройство (за сравнение 18% от по-младите спрямо 58% от по-възрастните пациенти не желаят да получават такъв тип информация.)1

„Едно от възможните обяснения на факта, че заболяването се възприема нееднозначно от различните възрастови групи е, че по-младите пациенти обикновено са по-активни в трудовия и социалния живот и затова имат различни очаквания за протичане на тяхното ежедневие в съчетание с диагнозата ХОББ“, заяви Никол Хас, представител на Европейската федерация по алергии и Асоциацията на пациентите със заболявания на дихателната система (EFA). „Въпреки че са необходими допълнителни изследвания, за да разберем по-добре причината за възрастовите различия, данните от това проучване показват, че е необходимо да предоставяме на пациентите ясна информация и да ги образоваме как да повлияят положително върху терапевтичния процес на заболяването. Едно от задължителните условия, например, е да обсъдят обстойно с лекуващия си лекар възможностите за оптимална терапия, която да спомага поддържане на основна активност в ежедневните дейности.“

Данните от проучването потвърждават необходимостта от съвместна работа между пациентите (особено по-младите) и здравните специалисти за постигане на оптимално управление на заболяването, и назначаване на терапия, насочена едновременно към подобряване на симптомите и намаляване на въздействието на заболяването върху качеството на живота на пациентите.

„Като цяло, резултатите от това проучване съответстват на нашите постоянни усилия като организация, отдавайки голямо значение върху два аспекта – оптимизиране на лечението и насърчаване на пациентите да продължават да поддържат активен живот“, заяви д-р Паола Касароса, ръководител на „Глобалните терапевтични области“ в Boehringer Ingelheim.

За ХОББ

Приблизително 251 милиона души са диагностицирани с ХОББ, прогресивно заболяване, което ограничава въздушния поток в белите дробове. [i]  Все още не e открито лечение за ХОББ, но повечето пациенти могат да контролират заболяването с подходящите медикаменти и подходящ терапевтичен план. 2

За проучването

Това глобално пациентско проучване е възложено от Boehringer Ingelheim и включва 1 375 възрастни пациенти с ХОББ, на възраст (45 г.) и по-възрастни. Проучването е проведено чрез онлайн платформа в 11 държави, включително Китай, Дания, Франция, Германия, Италия, Япония, Холандия, Полша, Испания, Обединеното кралство и САЩ, а пациентите са разпределени по възраст (45–54, 55–64, ≥65 години). Основната цел на изследването е да се оцени въздействието на заболяването ХОББ върху качеството на живота на пациентите.

[i]  WHO. World Health Organization Fact sheets. Chronic obstructive pulmonary disease (COPD). Available at: https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/chronic-obstructive-pulmonary-disease-(copd) [Last accessed July 2020]. [i] Dekhuijzen R, et al. COPD. 2020 July 8. doi: 10.1080/15412555.2020.1788526. ePub ahead of print.

Материалът е предоставен от Action Globul Communication 

НОВИ АТЦ кодове/2020 г.

Новите АТЦ кодове, влизащи в сила от 2020 г.

ATC code ATC level name
A02BC08 vonoprazan
A02BD12 rabeprazole, amoxicillin and clarithromycin
A02BD13 rabeprazole, amoxicillin and metronidazole
A02BD14 vonoprazan, amoxicillin and clarithromycin
A02BD15 vonoprazan, amoxicillin and metronidazole
A03BB06 homatropine methylbromide
A03FA09 mosapride
A07AA13 rifamycin
A10BK06 sotagliflozin
A16AB19 pegvaliase
B01AF04 betrixaban
B02AB05 ulinastatin
B03AA12 ferrous sodium citrate
B03XA06 luspatercept
B06AX 1) Other hematological agents
B06AX01 crizanlizumab
C08CA51 amlodipine and celecoxib
C09BX04 perindopril, bisoprolol and amlodipine
C09DB09 fimasartan and amlodipine
C09DX07 irbesartan, amlodipine and hydrochlorothiazide
C10AX15 bempedoic acid
C10BA07 rosuvastatin and omega-3 fatty acids
C10BA08 atorvastatin and omega-3 fatty acids
C10BA09 rosuvastatin and fenofibrate
C10BX16 rosuvastatin and fimasartan
C10BX17 rosuvastatin and ramipril
D03AX14 Centella asiatica herba
D06AX15 rifamycin
D11AA01 glycopyrronium
G01AF55 econazole, combinations
G04CA54 tamsulosin and tadalafil
H01CC03 elagolix
H02CA02 osilodrostat
J01AA14 sarecycline
J01AA15 omadacycline
J01GB14 plazomicin
J01XX12 lefamulin
J04AB06 enviomycin
J05AH04 laninamivir
J05AP10 elbasvir
J05AP11 grazoprevir
J05AP58 daclatasvir, asunaprevir and beclabuvir
J05AR25 lamivudine and dolutegravir
J05AR26 darunavir and ritonavir
J05AR27 lamivudine, tenofovir disoproxil and dolutegravir
J05AX24 tecovirimat
J05AX25 baloxavir marboxil
J05AX26 amenamevir
J05AX27 favipiravir
L01XC33 cemiplimab
L01XE51 acalabrutinib
L01XE52 quizartinib
L01XE53 larotrectinib
L01XE54 gilteritinib
L01XE56 entrectinib
L01XE57 fedratinib
L01XX62 ivosidenib
L01XX63 glasdegib
L01XX64 entinostat
L01XX65 alpelisib
L01XX66 selinexor
L01XX67 tagraxofusp
L01XX68 belotecan
L02BB06 darolutamide
L03AX21 elapegademase
L04AA41 imlifidase
L04AA42 siponimod
L04AA43 ravulizumab
L04AA44 upadacitinib
L04AB07 opinercept
L04AC18 risankizumab
L04AX08 darvadstrocel
N02CD03 fremanezumab
N05CD14 remimazolam
N06AX27 esketamine 2)
N06BA14 solriamfetol
N07XX15 inotersen
P01BA07 tafenoquine
P02CX03 moxidectin
R03AK14 indacaterol and mometasone
R03AL10 formoterol and tiotropium bromide
R03AL11 formoterol, glycopyrronium bromide and budesonide
R03AL12 indacaterol, glycopyrronium bromide and mometasone
R03BB08 revefenacin
S01AA28 vancomycin
S01EE06 latanoprostene bunod
S01EE51 latanoprost and netarsudil
S01LA06 brolucizumab
S01XA27 voretigene neparvovec
V03AF11 arginine and lysine
V04CX02 folic acid
V04CX03 methacholine
V04CX04 mannitol
V04CX05 13C-urea
V04CX06 hexaminolevulinate
V04CX07 edrophonium
V04CX08 carbon monoxide
V04CX09 patent blue
V09IX13 methionine (11C)
1) New 4th level
2) Nasal formulations indicated for major depressive disorders. Parenteral formulations are classified in N01AX14.

Дни на фармацията 2020

фармацевтични дни, 2020„Български фармацевтични дни 2020: Промяната днес – мост към бъдещето“, ще се проведе от 13 до 15 ноември 2020 г .в Международен панаир – Пловдив.

Бъдете част от най-значимия ежегоден форум, организиран от Българския фармацевтичен съюз!

Още информация и регистрация на сайта на Български фармацевтичен съюз

Фармакоикономика, 2020

Фармакоикономика, учебник 2020Автори: Проф. Генка Петрова и колектив
Издание: 2020 г. (четвърто преработено издание)
Издател: Инфофарма ЕООД
ISBN 978-954-92652-8-6

ЦЕНА: 20 лв.

ПРЕДИСЛОВИЕ

Ролята на икономическите знания за здравните специалисти нараства поради ограничените ресурси и срадства в здравеопазването. Увеличаващият се брой лекарства и нови здравни технологии на фармацевтичния и здравен пазар не е гаранция за нарастваща ефективност на лекарствената терапия. Във формирането на моделите на лекарствена употреба икономическите фактори често се оказват водещи.
Фармакоикономиката възниква като научна дисциплина в началото на 80-те години на миналия век, а в регулаторната практика тя започва да се прилага от средата на 90-те години. Ролята й все повече ще нараства предвид увеличаване на конкурентността на фармацевтичния пазар и нарастване на необходимостта от предоставяне на доказателства за регулаторните институции. Все повече хората и институциите ще си задават въпроса „Колко заплащаме за лекарства и какво получаваме в замяна на това?“ и „Получените резултати, оправдават ли направените разходи?“.
Настоящият учебник е съобразен с програмата за обучение на студенти по фармация, по дисциплината “Фармакоикономика”, както и за специализанти за СДО по “Организация и икономика на дистрибуторската и аптечна практика”, и по „Организация и икономика на фармацевтичното производство“, но може да използва от всички здравни специалисти, които се интересуват от оценка на икономическите, социални и медицински характеристики на употребата на лекарства.
Учебникът е опит да се обобщят публикувани монографии, учебници, статии и на авторите, разглеждащи от фармацевтична гледна точка икономическите аспекти на използването на лекарства от здравните специалисти и обществото, както и да се определи мястото на фармацевтите в провеждането и оценката на фармакоикономическите характеристики на лекарствената терапия.
В това четвърто преработено издание са включени нови разработки, особено в областта на методите, които използва фармакоикономиката, както и правилата за добра изследователска практика при тяхното прилагане, които са илюстрирани с български проучвания. Допълнени са разделите за регулаторната практика в България и Европа с изясняване на приложението на методите на здравната икономика и фармакоикономиката при оценката на здравните технологии.
Тази година светът беше изправен пред едно огромно изпитание – това на епидемията COVID19. Това изпитание постави много въпроси пред хората, които се занимават с наука, особено въпроси, свързани с етиката на медицинските грижи и на човешките отношения. Досегашната здравна система показа, че не може да осигури справедлив достъп до лечение на всички Европейски граждани, а това е основен критерий за разпределяне на оскъдните ресурси в здравеопазването. Здравните власти поставят въпросите за разход-ефективността на новите терапии над всичко останало, но е необходимо да се помисли в насока как да се измери социалната и етична тежест на заболяванията, как да се насочат хората към постигане на взаимопомощ в трудни условия, а не само да се анализират разходите, защото социалната цена е висока. Оскъдността на ресурсите е икономически закон и е неизбежна, но оскъдността на човешките отношения не е. В тези трудни времена е нужна воля, дух, благородство и човечност.

Проф. Генка Петрова, дфн

СЪДЪРЖАНИЕ И АВТОРИ

РАЗДЕЛ І. ФАРМАКОИКОНОМИКА, ПОНЯТИЯ, ПРИНЦИПИ И МЕТОДИ
Глава І. Основни понятия. Теоретични основи на фармакоикономиката – Генка Петрова
Глава ІІ. Произход и оценка на разходите за лекарствена терапия. – Генка Петрова
Глава ІІІ. Измерване на резултатите от лекарствената терапия. – Генка Петрова
Глава ІV. Анализ на разходите за лечение на заболяванията (COI analysis) и анализ разход–минимум – Генка Петрова, Мария Димитрова, Миглена Донева
Глава V. Анализ разход–ефективност – Генка Петрова, Мария Димтрова, Калина Андреевска, Даниела Грекова
Глава VІ. Анализ разход–полезност – Генка Петрова, Маноела Манова, Мария Камушева
Глава VІІ. Анализ разход–полза – Генка Петрова, Александра Савова, Мария Камушева
Глава VІІІ. Анализ на бюджетното въздействие – Мария Димитрова, Генка Петрова
Глава ІХ. Фармакоикономическо моделиране. Дърво на терапевтичните решения. – Константин Митов, Миглена Донева, Константин Ташков
Глава Х. Фармакоикономическо моделиране. Модели на Марков – Константин Ташков, Константин Митов

РАЗДЕЛ ІІ. ПРИЛОЖНА ФАРМАКОИКОНОМИКА
Глава ХІ. Оценка на здравните технологии. Приложение в регулаторната практика – Генка Петрова, Николай Данчев, Александра Савова, Илко Гетов, Маноела Манова
Глава ХІІ. Фармакоикономиката в практиката на ценообразуване – Генка Петрова, Александра Савова, Маноела Манова
Глава ХІІІ. Фармакоикономиката в практиката на реимбурсиране – Генка Петрова, Маноела Манова
Глава ХІV. Фармакоикономиката във фармацевтичното производство – Генка Петрова, Зорница Миткова, Александра Савова, Антоанета Цветкова
Глава ХV. Изисквания и ръководства за провеждане на фармакоикономически проучвания и анализи – Генка Петрова, Александра Савова
Глава ХVІ. Съгласие и сътрудничество на пациентите и влияние върху разходите и резултатите от терапията – Валентина Петкова
Глава ХVІІ. Фармакоикономиката в лекарствената употреба и болничната фармация – Генка Петрова, Светла Георгиева, Калина Андреевска, Даниела Грекова, Антоанета Цветкова

ЗА ПОРЪЧКА: infopharma@ infopharma-bg.net; 02/963 45 43, 0885 117 684

Съобщаване на подозирани нежелани лекарствени реакции при пациенти с COVID-19

Eвропейската агенция по лекарствата (ЕМА) и Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ) напомнят на пациентите с потвърдено или подозирано заболяване от коронавирус (COVID-19) да докладват подозирани нежелани ефекти, свързани с всяко лекарство, което приемат.

Това включва лекарства за лечение на COVID-19, както и лекарства, приемани дългосрочно за контрол на придружаващи заболявания, както и лекарства, които пациентите приемат извън разрешението за употреба (off-label) за лечение на COVID-19.

Напомняме на пациентите, че към момента няма лекарства, одобрени за лечение на COVID-19. Въпреки това, в контекста на пандемията, някои лекарствени продукти, одобрени за други индикации, се използват при пациенти с COVID-19.

Докладването от пациенти допълва информацията, получена от медицински специалисти, които продължават да съобщават подозирани нежелани лекарствени реакции при пациенти, приемащи различни лекарства в хода на пандемията.

Разбирането за новия вирус е още непълно, включително възможните взаимодействия между лекарствата, които пациентите биха могли да приемат. Чрез съобщаването на подозирани нежелани реакции към лекарствата, приемани по време на COVID-19, пациентите и медицинските специалисти могат да помогнат за натрупването на ценни доказателства, на които да се основава вземането на информирани решения за безопасна и ефективна употреба на лекарства докато пандемията продължава.

Информацията, предоставена от пациенти и медицински специалисти, чрез техните съобщения, ще бъде добавена към познанието, което се натрупава в момента чрез клинични и други проучвания.

Пациентите и медицинските специалисти трябва да докладват подозирани нежелани лекарствени реакции на националния компетентен орган на адреса, предоставен тук или на производителя на лекарството, посочен в листовката за пациента. Пациентите също могат да докладват за нежелани ефекти на техния лекар, медицинска сестра или фармацевт, който в последствие ще предаде информацията на регулаторния орган (ИАЛ).

При съобщаване на нежелани лекарствени реакции е необходимо да бъде включена най-малко следната информация:

  • Информация за пациента (Инициали: пример А.В.), който е получил нежелания ефект, включително данни за възраст и пол;
  • Дали инфекцията с COVID-19 е потвърдена чрез тест или е базирана на клиничните симптоми;
  • Описание на нежеланите ефекти;
  • Името на лекарството (търговско име и активно вещество), за което се подозира, че е причинило нежеланите ефекти;
  • Доза и продължителност на лечението с лекарството;
  • Партидния номер на лекарствения продукт (може да бъде намерен на опаковката);
  • Всяко друго лекарство, приемано по същото време (включително такова без лекарско предписание, лекарства на растителна основа или противозачатъчни);
  • Всяко друго болестно състояние, което може да има пациентът, получил реакцията.

При съобщаване на нежелани лекарствени реакции пациентите и медицинските специалисти са насърчавани да предоставят възможно най-точна и пълна информация.

Пациентите трябва да се консултират с техния лекар, медицинска сестра или фармацевт, ако са притеснени във връзка с каквато и да е подозирана нежелана лекарствена реакция.

от сайта на ИАЛ – 29.04.2020 г.