Наименование на латински. Lavandula angustifolia Mill. (L. spica L., L. officinalis Chaix, L. vera DC.)
Семейство. Устноцветни – Lamiaceae (Labiatae)
Български народни наименования. Лавандула, Лаванда, Лаванта, Ливанто.
Народни наименования в други страни. Лаванда аптечная, лаванда настоящая, лаванда колосовая (р), Lavender, Water plantain (e), Lavendela, Gemeiner Froschlöffel (d), Alisma plantain, Lavande (f).
Описание. Многогодишен, силно разклонен, 30 – 80 см висок полухраст с многобройни възходящи или изправени стъбла, образуващи туфи и в долната си част вдървени. Кореновата система е силно развита както на дълбочина, така и на ширина. Цветоносните клонки са четириръбести, в основата гъсто облистени, нагоре с дълго безлистно междувъзлие и на върха с класовидно съцветие. Листата са срещуположни, приседнали, продълговато-линейни, 2 – 6 см дълги и 2 – 6 мм широки, целокрайни, сиво-зелени, с подвити ръбове, сиво-белезникaви. По-старите са зелени с жлезисти трихоми отдолу. Не опадват през зимата. Цветовете са бели, бледорозови, сини или синьо-виолетови, събрани по 6 – 10 в лъжливи прешлени, образуващи прекъснати класовидни съцветия. Чашката е тръбеста, петделна, синьо оцветена или виолетова, покрита с власинки, неопадваща. Венчето е двуустно, с горна двуделна и долна триделна устна. Венчелистчетата са сраснали в тръбица. Тичинките са 4, с жълти прашници. Плодът при узряване се разпада на 4 орехчета. Цъфти юли – август.
Разпространение. Лавандулата расте в диво състояние в страните от Средиземноморието и в Северна Африка. У нас не се среща диворастяща, а се култивира главно в Карловско, Казанлъшко и в други райони на страната с надморска височина до 1000 м. Растението е устойчиво на студ и суша.
Употребяема част. Използват се цветовете (Flores Lavandulae) и полученото от тях етерично масло (Oleum Lavandulae).
Време за бране. Цветовете на растението се берат в периода на цъфтежа.
Начин на сушене. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 35°С, след което се изчукват или се пресяват.
Рандеман. От 6 кг свежи съцветия се получава 1 кг сух цвят.
Описание на готовата дрога. Изсушената билка е със син или синьо-виолетов цвят, приятна миризма и горчив вкус.
Съхранение. Съхранява се на сенчесто, сухо и проветриво място.
Съдържание. Свежите цветове съдържат около 1%, а сухите – около 3% етерично масло, основни съставки на което са линалилацетат (30 – 60%), придаващ характерната приятна миризма, 24 – 45% алкохола линалоол и негови естери. Освен това в маслото се съдържат лавендулил ацетат, терпиненол, камфор, камфен, мирцен, нерол, етил-n-амилкетон, фурфурол, α-пинен, β-кариофилен, борнеол, цинеол, гераниол и други терпени, естери на оцетната, маслената, валериановата и капроновата киселина. Наред с етеричното масло в дрогата се съдържат до 12% танини, кумарини (кумарин, умбелиферон, херниарин), флавоноиди, тритерпеноиди, захари, антоциани, органични киселини, минерални соли и др.
Действие. Лавандулата има успокояващо нервната система действие, премахва спазмите на гладката мускулатура, има болкоуспокояващо и дезинфекционно действие. Действа още холагонно и холеретично, газогонно и диуретично.
Приложение. При нервна възбуда, неврастения, безсъние, сърдечна невроза, мигренозно главоболие. Прилага се още в народната медицина при стомашно-чревни колики, при метеоризъм, при жлъчна дискинезия. Лавандулата традиционно е била използвана за лекуване на гръдни инфекции, кашлици и простуди – под формата на запарка и инхалации, при сърдечносъдови проблеми и ревматизъм.
Както растението, така и етеричното масло са едни от най-добрите лечебни средства при изгаряния и ужилвания. Лавандулата дава добри резултати при лекуване на порязвания и е със силно антибактериално действие. Маслото действа бактерицидно както върху бацилите, причиняващи дифтерия и тиф, така и срещу стрептококи и пневмококи. Външно, под формата на бани, лавандулата действа успокояващо. Етеричното масло, приложено върху кожата, има дразнещо (ревулзивно) действие – зачервява кожата и успокоява ревматични и невралгични болки.
Цветовете на лавандулата са добро средство за предпазване на дрехите от молци.
Начин на употреба. За вътрешна употреба лавандулата се използва под формата на запарка, като 1 супена лъжица дрога се залива с 250 мл вряща вода и се остава
да кисне 2 часа. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно. Друг начин – две супени лъжици дрога се заливат с 400 г кипяща вода и се оставят да киснат 20 мин. Запарката се прецежда и от нея се пие 6 пъти на ден по 80 г, 15 мин. преди храна и 30 мин. след храна.
Може да се употребява и във вид на тинктура от 70% спирт и дрога в съотношение 10:4, като се приемат по 10 – 15 капки в малко вода, 3 пъти дневно.
Обратно към Фармацевтичен Монитор бр. 1/2016